facebook

Националният археологически институт с музей на БАН показва съкровища във Виена

Сряда, 08 Март 2017

003Изложбата „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ беше открита на 6 март 2017 г., в Музея на историята на изкуството във Виена. Тя е част от проекта “Златният път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“. Съвместният проект е между Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките (НАИМ - БАН) и Института за ориенталска и европейска археология на Австрийската академия на науките (OREA). По него през последните две години български и австрийски археолози и интердисциплинарни специалисти анализират резултатите от дългогодишните проучвания на златодобивния рудник Ада тепе близо до Крумовград.

„Изложбата, от една страна, дава възможност да покажембогатото исторрическо наследство, открито понашите земи, а от друга е прекрасен пример за ползотворното сътрудничество между Българската и Австрийската академии на науките “, посочи председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски при откриването на изложбата във Виена. Генералният директор на Музея на историята на изкуството проф. Сабине Хааг, президентът на Австрийската академия на науките проф. Антон Цайлингер, директорът на Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките проф. Барбара Хореш, българският министър на културата Рашко Младенов, официални лица, посланици и многобройни представители на културната общност във Виена присъстваха на откриването. Там беше и доскорошният федерален президент на Република Австрия д-р Хайнц Фишер, който е инициатор на изложбата.010

Изложбата проследява развитието на металургията през бронзовата епоха (от втората половина на III хил пр. Хр. до 13 в. пр. Хр.) и по-конкретно, изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния живот на хората, обитавали българските земи. Тя включва 333 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити.

Акцентът на изложбата е комплексът находки от златодобивния рудник Ада тепе край Крумовград – каменни сечива за добив и преработка на злато, характерни за епохата керамични съдове, предмети от ежедневния бит на древните рудари и други. Най-впечатляващата  находка, представена във Виена, е уникалното съкровище от Вълчитрън, което се състои от 13 предмета - съдове и капаци, изработени от масивно злато. Представени са още златни накити от ранната и средната бронзова епоха - съкровището от Свищов, комплексите от некрополите при Дъбене, Изворово, Трояново и Овчарци.

Изложбата разказва и за употребата на златото в по-късни времена чрез представените златна погребална маска от могила Светицата, части от комплекта златни накити от некропола при Свещари  и пълния комплект накити от Рациария.

Редица експонати разкриват как се е произвеждал и използвал основният метал от тази епоха – бронзът. За отливането на бронзови сечива, оръжия и други предмети са служели каменните калъпи. Образци от тях са показани с две колективни находки – от Побит камък, Разградско и Могилица, Смолянско. Самите изделия са представени от колективната находка от бронзови кухи брадви и сърпове от Върбица, Плевенско и от Овча могила, Великотърновско, както и от няколко бронзови рапири, мечове и двойни брадви.

Изложбата ще бъде отворена за посетители във Виена до 25 юни 2017 г. През есента изложбата ще бъде представена в Националния археологически музей на БАН в София в изменен вид, с по-сериозен акцент върху бронзовата епоха. Част от инициативата ще бъде и научен форум по темата, който ще се проведе във Виена 8 - 10 юни 2017 г.

Повече информация вижте на http://www.naim.bg/ и http://www.khm.at/