/Взаимодействието човек-робот изследва проект на Института по роботика-БАН

Взаимодействието човек-робот изследва проект на Института по роботика-БАН

Деца, които играят с робот НАО

CybSPEED обучение за децата, роботите, изкуството и човешкия мозък

Първото обучение по проекта на Института по роботика – БАН „Кибер-физични системи за педагогическа рехабилитация в специалното образование“ (CybSPEED: Cyber-Physical Systems for Pedagogical Rehabilitation in Special Education) започна на 30 март 2018 г. в Дом на учения – БАН. Проектът е в рамките на програмата „Мария Склодовска Кюри” към „Хоризонт 2020” – Изследоватателски и иновационен обмен на персонал (RISE – Research and Innovation Staff Exchange – 2017). Чрез CybSPEED ще се реализират и изследват множество сценарии на взаимодействието човек-робот, включващи игри, педагогически задачи и сценично поведение, в които деца и възрастни ще развиват способности, които в стандартни ситуации са проблем за тях. Комплексните изследвания ще се провеждат в интердисциплинарна и интер-секторна мрежа от организации от България, Испания, Франция, Гърция, Чили, Мароко и Япония.

Концепцията на проекта е, че роботите – независимо дали хуманоидни или абстрактни – играят социализираща роля и могат да са успешни асистенти на педагозите. Те биха извършвали рутинни и уморителни дейности, позволяващи на педагога да се фокусира върху индивидуална работа с децата и развитието на техния талант. Театърът като изкуство може да инспирира развитието на роботиката както технологично, така и естетично.

Лектори по време на обучението бяха клиничният психолог Кристина Дардани от Университета в Бристъл, Великобритания и проф. Хироаки Уагатсума от Университета на Кюшу, Факултет по науки за живота и системно инженерство. Кристина Дардани има дългогодишен опит с работа с деца от аутистичния спектър, както и изследователска дейност, свързана с използването на роботи в клинични условия за подобряване на комуникативните умения на децата. Проф. Хироаки Уагатсума говори по темите за създаване на антропоморфни роботи, моделиране на процеси, протичащи в мозъка на човека, които могат да инспирират създаването на нов тип роботи и методи за регистрация и анализ на когнитивни процеси, когато наблюдаваме или общуваме с роботите.

Приветствието на Роберта – хуманоидният робот на Института по роботика – е създадено и програмирано от докторант Лейре Озаета от Университета в Страната на баските, която е на специализация в Института.

chevron-right chevron-left

За проекта:

Обучението ще бъде под надслов “Първо CybSPEED обучение за децата, роботите, изкуството и човешкия мозък” (First CybSPEED Training on Children, Robots, Art and the Human Brain) с участието на 35 учени от организации – бенефициенти и партньори на проекта.

Част от изследванията по проекта CybSPEED ще бъдат реализирани чрез сценарии с хуманоиден робот NAO, създаден от френската фирма Алдебаран в Париж.  NAO ще влиза в ролите на учител и на разказвач на истории. Деца с различни образователни потребности ще участват в сесиите, в които педагози ще преценяват възможностите на робота да привлича и задържа вниманието на детето, както и да подпомага учителя в процеса на преподаване.

Роботите са сложни стимули, чието въздействие върху мозъка и психиката на човека в дългосрочен план още не е добре изучено. Нашата цел е чрез провежданите изследвания в рамките на проекта да обосновем асистиращата и социализираща роля на роботизираните технологии в противовес на схващанията, които често са непотвърдени, че технологиите увеличават социалната изолация.

На 31 март участниците в обучението посетиха представлението на театър „Цвете“ в Музейко: „Кой да бъде цар?“. Театър Цвете е един от бенефициентите по проекта, който съдейства за изследване и анализ на сходствата и разликите между марионетния театър и роботите като обекти в изкуството.

Репетиция на Театър Цвете с участие на колеги от Гърция и Япония

Координатор е проф. Мануел Граня от Университета на страната на баските, Сан Себастиан, Испания. Институтът по роботика при БАН е най-големият бенефициент на проекта и ще реализира най-голям дял от изследователските дейности. Срок на изпълнение на проекта:  01.12.2017 г. – 31.11.2021 г.