/Доверието в науката в дигиталния свят: необходими са нови механизми

Доверието в науката в дигиталния свят: необходими са нови механизми

2019-01-29T11:33:25+00:00вторник, 29 януари 2019|Категории: Международна дейност|Етикети: |

Работна група на ALLEA „Истина, доверие и експертност“, която се инициира от Британската академия с подкрепата на Кралската Нидерландска академия на изкуствата и науките, проведе през изминалата година три симпозиума – в Британската академия, Българската академия на науките и в Кралската Нидерландска академия на изкуствата и науките, които разискваха темата за загубата на доверие в науката и експертността.

Групата беше представена за първи път на Общото събрание на ALLEA през 2017 г. в Будапеща и е прекрасен пример за плодотворното сътрудничество между ALLEA и академиите-членки. Тя обединява забележителни учени от различни научни области и академии в Европа с цел дискусия по важни въпроси.

В резултат на работата й по време на Общото събрание на ALLEA в Българската академия на науките през 2018 г. беше проведен научния симпозиум „Обществено доверие, експертна и институционална отговорност“, който отразява всеобхватно широкия спектър на дискутираните теми в работната група.

Със сборника с доклади от научния симпозиум можете да се запознаете ТУК.

През месец януари Федерацията на всички европейски академии (ALLEA) публикува дискусионен документ на тема „Доверието в науката и променящия се пейзаж на комуникацията“. Той разглежда проблема как нарастващата роля на социалните медии и другите дигитални промени оказват влияние върху доверието между наука, медии и общество.

В документа се обсъждат възможностите за създаване на нови инструменти за проверка на достоверността и контрол на качеството на научната информация онлайн. Авторите призовават политическите лидери да подкрепят и оценяват научните методи и стандарти за интегритет на изследванията, както и цифровите иновации в преодоляването на заплахите за мисленето на  хората и научния дискурс.

Широкото използване на социалните медии като източник на информация може да доведе до „срив в контекста“ на информацията, се предупреждава в документа. Нарастващата корпоративните интереси при комуникацията, липсата на финансиране за качествена научна журналистика, гео-политическата пропаганда и кампаниите за дезинформация, както и все по-поляризирания политически климат са проблемите, които се обсъждат в доклада.

Всички тези тенденции имат съществени последици за комуникацията на науката и могат да застрашат основните стълбове на доверие в нея, както и в медиите: почтеност, прозрачност, автономност и отчетност. Учените предлагат да се разработят нови механизми за изследователи, журналисти и комуникатори на наука, които да защитят и подсилят тези стълбове и да противодействат на загубата на доверие.

В документа се отбелязва, че изследователите „трябва да станат още по-прозрачни и по-публични от преди”, да участват в онлайн дебати относно тяхната област на експертиза и „да ръководят неспециалисти, като систематично деконструират и опровергават измислени теории“. „Трябва да бъдат разработени и внимателно тествани автоматизирани инструменти за проверка на фактите, маркиране, онлайн свързване и рефериране, за да се помогне на гражданите да идентифицират качествената информация“, твърдят авторите.

Въпреки това, както се заключава в доклада, съществуват ограничения за това, което една добра и мотивирана научна общност може да направи, за да преодолее идентифицираните пречки, като просто подобри своята цифрова комуникация. Без политическа подкрепа, която оценява научните методи и стандарти за почтеност на научните изследвания и ефективно защитава науката и обществото от заплахите, посочени в този документ, всички усилия в тази посока биха били напразни.

Със съдържанието на документа можете да се запознаете ТУК.

Публикуван е и дискусионен документ на тема „Доверие в рамките на науката: Динамика и норми на производството на знания“, който можете да прочетете ТУК.