/Кирил и Методий – покровители на Нова Европа

Кирил и Методий – покровители на Нова Европа

2018-05-23T13:30:17+00:00 сряда, 23 май 2018|Категории: Общоакадемични новини|Етикети: |

Академична лекция на доц. д-р Славия Бърлиева, директор на Кирило-Методиевския научен център на БАН, по повод 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост

В духа на българското председателство бих искала да свържа утрешния празник с тазгодишния кирило-методиевски юбилей, който отбелязва едно от събитията, направили ни част от Европа. Това е 1150 – годишнината от освещаването на славянските книги в Рим от папа Адриан II, с който акт всъщност старобългарският език става третият културен език в Европа, разчупвайки гръко-латинския характер на европейската писмена култура. Десетилетия след това в България е създадена кирилицата, наречена така от първите български книжовници в памет на техния гениален учител. Единадесет века по-късно България внесе официално тази азбука в Европейския съюз, ставайки негов член. В перспективата на нашия утрешен Европейски 24 май, бих искала да проследя един друг европейски аспект на кирилометодиевската традиция – превръщането на култа към светите братя  в общоевропейски чрез енцикликите на римските папи през Модерната и Постмодерната епоха.

През съвременната епоха католическата църква издава поредица официални документи, които съдържат оценката на апостолическия престол за живота и делото на славянските апостоли. На практика това са повече от 900 енциклики, апостолически послания, декрети, молитви, проповеди, писма – все свързани със Солунските братя.

След 1870 г., когато Римският епископ загубва своята светска власт, а Рим е включен в състава на Италианската държава, Ватиканската курия се стреми да отстоява позициите на католическата църква от една страна чрез създаване на масови демократични движения, а от друга – чрез сближаване и обединяване на всички християнски църкви под своята егида. Този стремеж към сближаване е насочен най-вече към православната църква, чието единение с католицизма до голяма степен зависи от верското единство на славяните. Икуменическите идеи на папския престол и славянското християнство намират своята пресечна точка в старата кирило-методиевска традиция. Тази традиция се интерпретира като символ на приобщаването на славянството към европейската цивилизация, а Кирил  и Методий се разглеждат като символи на икуменическото единство. Това е и основната идея на първата папска енциклика за двамата славянски апостоли – Grande munus, обнародвана по повод хилядагодишнината от писмото на папа Йоан VIII, с което той утвърждава Методий като  Панонски епископ. С “Grande munus” папа Лъв XIII обявявя славянските първоучители за “апостоли на икуменическото единство”, включва празника им в Римския календар на 5, после на 7 юли и ги канонизира за светци. Изтъквайки принадлежността на Солунските братя към апостолите на Западната църква, а след това изброявайки евангелизираните от тях области (Моравия, Панония, България, Далмация, полските земи), енцикликата аргументира правото на курията за юрисдикция над всички тези области. Последвалото я апостолическо писмо до чешките епископи Bene cognitum от 14 юли 1881 г. съвсем недвусмислено подкрепя тези претенции. Тези документи не успяват да притъпят противоречията между православието и католицизма и двете общности посрещат силно противопоставени юбилейните тържества в памет на 1000-годишнината от смъртта на Методий, а  Велеград и Киев се очертават като два противостоящи си центъра на католическия и православния панславизъм. Въпреки това през 1894 г. Лъв XIII отново се обръща към славянските народи в името на техните апостоли, за чието въздигане се е погрижил. “Направих това – пише папата, за да се породи задълго между славяните и Римския понтифекс прекрасно разбирателство” (апостолическо писмо Praeclara gratulationis).

В своята икуменическа дейност  следващите предстоятели на Римската църква също най-настойчиво интерпретират фигурите на Кирил и Методий като символи на християнското единство. Папа Бенедикт XV им посвещава писмото си  Saepe nobis от 30 ноември 1921 г., а папа Пий XI ги нарича “украса и слава на Църквата” и апостоли, присъединили славяните към “паството на Петровите наследници” в писмото си Quod S. Cyrillum. В повечето от изброените документи основен символ на икуменическата трактовка на кирило-методиевската идея е предсмъртната молитва на св. Кирил от неговото Пространно житие ”( гл.VIII) : “Господи,…издигни Твоята църква с множество и съедини всички в единодушие”.

Пoнтификатът на папа Йоан XXIII ,, белязва с по-голяма широта и демократичност тълкуването на Кирило-Методиевото дело. Папата, който в продължение на 10 години е папски визитатор в София, е добър познавач на старобългарския език, старобългарската литература и на историята на православието. Това привнася към чисто догматическите елементи на неговите слова и писма и една ясно забележима културно-историческа окраска. При откриването на Словашкия институт “Кирил и Методий”в Рим Йоан XXIII нарича славянските апостоли “идеал, наследство и символ на славянския дух и на слвянския гений”. Неговото апостолическо писмо “Magnifici eventus”, посветено на хилядогодишния юбилей на Моравската мисия  също подчертава, че Кирил и Методий са присъединили славянските народи към световната цивилизация.

Следващите предстоятели на Римския престол влагат в тази идея същия икуменически дух, обогатен с признанието за нейното културно значение. Когато през 1963 г. отново намерените мощи на св. Кирил тържествено биват положени в базиликата “Сан Клементе”, папа Павел VI произнася слово, в което нарича тези мощи “залог за единство с апостолическия престол”. Неговото послание “Аntiquae nobilitatis”, oтбелязващо 1100-годишнината от смъртта на Кирил, също търси в дейността му стремеж към единство на църквата. Това писмо обявява двамата славянски апостоли за миротворци-пример за славянските народи.

Йоан-Павел II е папата, който безспорно най-последователно подчертава значението на Кирило-Методиевото дело за изграждане на духовното единство на европейската цивилизация наред с останалите апостоли и евангелизатори на Европа. Във всяко от посланията си, в които споменава Солунските братя, папата подчертава своето преклонение пред тях – като първия славянин, предстоятел на Римокатолическата  църква  пред първия архиепископ, хиротонисан в Рим за славянските народи и пред неговия брат. Апостолическо писмо “Egregiae virtutis”, издадено по повод на 1100-годишнината от ръкополагането на Методий за Панонски епископ и 100-годишнината от  обнародването на “Grande munus”, обявявя двамата славянски светци за съпокровители на Европа заедно с основателя на западното монашество Бенедикт Нурсийски.

В този акт папата се осланя на своя предшественик папа Павел VI, който за първи път прилага тази практика в европейски мащаб, провъзгласявайки св. Бенедикт за патрон на цяла католическа Европа – като крайъгълен камък на европейската християнска цивилизация, почиваща върху дейността на създадения от  него орден и  постигната не с меч и огън, а с кръста, книгата и ралото в цялото пространство от Средиземноморието до Скандинавия и от Ирландия до равнините  на Полша. Във всички концепции за духовно единство границите на Европа са очертани според древната романо-германска традиция, като демаркационна линия между цивилизованите народи „въпитани в духа на съвместното съществуване и гражданското общество” и изостаналите  варвари, които продължават да водят един живот суров и див (Fulgens radiator). Политиците са възприели смаляването на същинска Европа, съгласявайки се желязната завеса като граница между Изтока и Запада да се издигне от Щетин до Триест, заменяйки  традиционното деление от Източна Балтика до Черно море. Затова не е чудно, че Общият пазар, първата европейска икономическа  организация, създадена през 1950 г. обхваща територия почти съвпадаща с територията на средновековната Франкска империя…

Eнциклика Slavorum Apostoli, 2 юни 1985 г., обнародвана по повод 1100-годишнината на Методий заявява „Кирил и Методий осъществиха на дело онова съвършено общение в любовта, което предпазва Църквата от всякакъв вид етнически партикуларизъм или ексклузивизъм, както и от всякакво националистическо високомерие“, заяви папата. Светият отец разкри и мотивите си за този акт:

„Да присъединим двамата Солунски братя към основателя на западното монашество, означава косвено да подчертаем онази двойна църковна и културна традиция, тъй многозначителна за нашия континент. Както у св. Бенедикт, така и у светите Кирил и Методий Европа открива отново своите духовни корени.“

Папа Войтила, от самото начало на своя понтификат, многократно спменава св. Кирил и Методий и  като представители на християнския Изток, и като свързващо звено – мост между двете традиции на Христовата църква.

Докато неговите предшественици виждат в Славянските апостоли преди всичко добър пример на гръцкото (или гръко-славянското) подчинение спрямо Римския престол, Йоан Павел II ги смята за модел и символ на екуменическия диалог между разделените църкви на Изтока и Запада. Именно с това той въвежда в официалата доктрина на Римската църква идеята за Европа като общност на двете традиции; учейки да не се противопоставя повече Бенедиктинска (т.е. латинска, католическа, западна) Европа на Европа на Кирил и Методий – гръко-славянска, православна, източна:

„Европа е християнска в своите корени. Двете форми на великата традиция на Църквата,  източна и западна, двете форми на култура са взаимно свързани  като   белите  дробове  на един и същ организъм (cf. „Redemptoris Mater“, 24). Такава е мъдростта на миналото, такова е наследството на народите, обитаващи нашия континент. (Euntes in mundum 12)

През октомври 1999 г., на прага на третото хилядолетие Папата затваря, както в географски, така и в хронологически, конфесионален  и социален аспект кръга на европейските покровители с  три значими за западното християнството  жени – светици. Това са св. Катерина Сиенска (учителка на Църквата, миротворка и реформаторка), св. Бригита Шведска (смирена майка, мистичка и основателка на религиозен орден) и св. Терезия Бенедикта (Едит Щайн – еврейка, философка и феминистка, загинала в нацистки лагер). Този акт разчупва в европейска перспектива двуполюсната конфигурация на съпокровителите Бенедикт/Кирил и Методий; респ. Изток/Запад и я отваря и в други измерения. Шестимата закрилници представят според учението на Римската църква християнския фундамент на Европа в неговото национално и духовно многообразие, а също така и възможността да се преодолее разпокъсаността и противоречията със силата на вярата.

Сегашният Римски епископат последователно признава универсалния характер на мисията на Солунските братя, възприемайки я като  предпоставка да се зароди единство в многообразието и традициите на различните  култури. Папа Франциск изрази надежда, че Кирил и Методий ще помогнат заедно със св. Бенедикт Нурсийски щото „тази наша Европа да не изпада в нестабилността на краткотрайните и крехки отношения и ще ни научат какво е любовта между хората“ (14 фебра 2017)

Само преди десетина дни, на 11 май 2018 г., папата подчерта нуждата да се търси по-тясно единение и неразривната връзка между духовност и култура : „Поради това, – каза негово Светейшество – не е достатъчно да препотвърждаваме схемите на миналото, а да търсим нови и смели пътища за нашето съвремие, които ще ни доведат до единството, към което сме тръгнали.

Нека се вслушаме в тези думи и да отдадем дължимото на светите братя, в основата на чиято мисия стои срещата, диалогът и опознаването на другия – всичко онова,  която допринася за една Нова, модерна Европа, способна да се възползва от богатството на общите си културни традиции!

Честит празник!