Институт по физиология на растенията и генетика
Мисията на Института по физиология на растенията и генетика включва провеждане на фундаментални и приложни изследвания в областта на растителната биология, които да имат ключово значение при решаването на глобални проблеми като изхранване на населението в условията на протичащите неблагоприятни климатични промени.
Институтът по физиология на растенията и генетика е образуван на 1 юли 2010 г. след сливане на Института по физиология на растенията „Акад. М. Попов“ и Института по генетика „Акад. Дончо Костов“ с решение на 36-ото заседание на ОС на БАН от 23.03.2010 г.
Научноизследователска и приложна дейност:
Приоритетите на ИФРГ са следните:
- Създаване на нови растителни форми за растениевъдния отрасъл, хранителната и фармацевтичната промишленост, здравеопазването и опазването на околната среда
- Изследвания на физиологичните и биохимични основи на регулация на растителния метаболизъм и защитните механизми в растенията, спомагащи за преодоляване на неблагоприятните въздействия на околната среда и повишаване на тяхната устойчивост
- Проучвания на организацията и механизмите на функциониране на наследствените структури с цел характеризиране и обогатяване на генетичните ресурси и използването им за подобряване на икономически важни за страната растителни видове.
В ИФРГ се работи по следните направления:
- Изследователско направление „Молекулярна биология и генетика“
- Изследователско направление „Експериментална алгология“
- Изследователско направление „Растителна екофизиология“.
Постигнати са резултати в областта на:
- създаване на нови растителни форми с ценни стопански и биологични характеристики като устойчивост към абиотичен и биотичен стрес, подобрени хранителни и вкусови качества и по-висока продуктивност
- изследване на физиологичните и биохимични основи на регулация на метаболизма и защитните механизми в растенията, спомагащи преодоляването на неблагоприятни екологични въздействия и повишаване на тяхната устойчивост
- проучване на организацията и механизмите на функциониране на наследствените структури с цел характеризиране и обогатяване на генетичните ресурси и използването им за подобряване на икономически важни за страната растителни видове.
По договорни задачи са изградени съоръжения за отглеждане на спирулина и хлорела. Успешната работа на тези съоръжения е перспектива за възобновяване на промишленото производство на микроводораслова биомаса в България.
През годините в института са работили академик Емануил Каранов, чл.-кор. Стефан Даскалов, чл.-кор. Атанас Механджиев и проф. д-р Живко Данаилов – доктор хонорис кауза на Руския държавен аграрен университет – Московска селскостопанска академия „К. А. Тимирязев“.
Образователна дейност:
Акредитирани докторански програми:
- биохимия
- генетика
- физиология на растенията.
Брой на обучавани докторанти – 6.
Новини
Български ученици с отличие на Европейското състезание за природни науки и технологии за млади учени
Първо място на регионалния кръг на най-голямото Европейско състезание за природни науки и технологии за млади учени - ''Jugend forscht" спечелиха български ученици. Божидара Симеонова и Ясен Ал Баша от 91 немска езикова гимназия "Проф К. [...]
Контакти
- ул. "Акад. Георги Бончев", бл. 21, 1113 София
- +359 2 979 2606, +359 2 872 8170
- +359 2 873 9952
Проекти
- Фитохимично и молекулярно-генетично характеризиране на лечебни растения от семейство Lamiaceae с високо съдържание на биологично активни веществаЛора Микова2018-01-17T13:39:06+02:00
Фитохимично и молекулярно-генетично характеризиране на лечебни растения от семейство Lamiaceae с високо съдържание на биологично активни вещества
- Проучване на адаптивните механизми на толерантността към засушаване при български сортове зимна пшеницаЛора Микова2018-01-17T12:33:37+02:00
Проучване на адаптивните механизми на толерантността към засушаване при български сортове зимна пшеница
- Screening of cereal germplasm stress response and adaptation potential by advanced nuclear, omics and physiological approachesЛора Микова2018-01-17T13:42:20+02:00
Screening of cereal germplasm stress response and adaptation potential by advanced nuclear, omics and physiological approaches