///Национален институт по метеорология и хидрология
Национален институт по метеорология и хидрология 2018-01-18T13:22:07+00:00

Национален институт по метеорология и хидрология

Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ – БАН) е главен изпълнител на научните изследвания и научнооперативни дейности у нас по метеорология, агрометеорология и хидрология. Тези дейности следват стандартите в нормативните документи на Световната метеорологична организация (СМО) към ООН. НИМХ е официален представител на България в СМО.

Учените и служителите в НИМХ работят в следните основни направления:

  • Поддържане на система за метеорологични, хидрологични и агрометеорологични наблюдения (мониторинг) на територията на Р. България като регионален компонент от Глобалната интегрирана система за наблюдение на Световната метеорологична организация.
  • Издаване на прогнози в тези области за различни срокове. Разработване и поддържане в оперативен режим на специализирани системи за ранно предупреждение в случаи на природни бедствия от хидрометеорологичен произход.
  • Изготвяне на оценки на потенциала на възобновяеми източници на енергия.
  • Извършване на научноизследователска, научно-приложна и оперативна дейност, свързана с моделиране на метеорологичните и хидрологичните процеси и явления и разпространението на замърсители в атмосферата и морето.
  • Изучаване на климата, оценка на водните ресурси и изготвяне на водностопански баланси.
  • Обслужване на държавните институции и обществото.
  • НИМХ-БАН представя държавата и изпълнява поетите от нея ангажименти към СМО и други международни организации в областта на метеорологията и хидрологията.
  • Планиране и управление на водностопански системи и на използването на водите.

НИМХ е Правоприемник на Българската метеорологична служба, оторизиран да представя страната в Световната метеорологична организация (СМО) с Указ на Народното събрание  № 348/23.07.1951 г. СМО е специализираната агенция на ООН по проблемите на времето, климата и водите със седалище в Женева, Швейцария.

Образователна дейност

Програмна акредитация на ОНС „доктор“ в НИМХ:

Област на висше образование: 4. Природни науки, математика и информатика

  • Професионално направление: 4.1. Физически науки
  • Докторска програма: Метеорология
  • Акредитация валидна до: 12.05.2020 г.

Област на висше образование: 4. Природни науки, математика и информатика

  • Професионално направление: 4.1. Физически науки
  • Докторска програма: Дистанционни изследвания на Земята и планетите
  • Акредитация валидна до: 14.04.2020 г.

Област на висше образование: 4. Природни науки, математика и информатика

  • Професионално направление: 4.1. Физически науки
  • Докторска програма: Физика на океана, атмосферата и околоземното пространство
  • Акредитация валидна до: 14.04.2020 г.

Област на висше образование: 5. Технически науки

  • Професионално направление: 5.7. Архитектура, строителство и геодезия
  • Докторска програма: Инженерна хидрология, хидравлика и водно стопанство
  • Акредитация валидна до: 20.05.2022 г.
Кратка история на Института

1860 г. – Първи инструментални метеорологични измервания в Австрийското консулство в Русе.

1870 г. – Първа хидрологична станция на р. Дунав при  Русе, създадена по австрийска инициатива и с тяхно съдействие за нуждите на корабоплаването.

01.02.1887 г. – Регулярни метеорологични наблюдения в първата метеорологична станция (МС) в  София.

20.02.1890 г. – Софийската МС става Централна МС (ЦМС) с ръководител Спас Вацов, който бил бележит за времето си учен, преподавател и обществен деец; академик, (действителен) член на БАН от 1884 г. (Рожден ден на Българската метеорологична служба).

1891 г. – Участие на България като пълноправен член в Конференцията на директорите на метеорологичните служби в Мюнхен.

Януари 1894 г. – Създадена  е  Дирекция на метеорологията към Министерството на народното просвещение с пръв директор Спас Вацов. В страната има изградена мрежа от 24 метеорологични и 60 валежомерни станции. Спас Вацов управлявал Дирекцията на метеорологията 38 години (от основаването ѝ до края на живота си, 1.02.1928 г. )

1920 г. –  Създадена е Служба по водите към Министерството на земеделието със задача да провежда хидрологични измервания, да следи за изменението на водните ресурси на България и тяхното рационално използване.

1934 г. – Дирекцията на метеорологията е преименувана на  Централен метеорологичен институт с директор доцент Киро Киров, който го ръководи до 1950 г.

1950 г. – С ПМС № 2185/27.07.1950 г. хидрометеорологичните дейности в страната са обединени в единна Хидрометеорологична служба (ХМС) на България при Министерски съвет –  от 1953 г. ХМС е преименувана на Управление по хидрология и метеорология (УХМ) и преминава към Министерство на земеделието, с пръв ръководител академик Любомир Кръстанов, който по-късно става председател на Българската академия на науките (БАН).

1954 г. – С ПМС № 13/22.01.1954 г. към УХМ е създаден Научноизследователски институт по хидрология и метеорология (НИИХМ), за научното обезпечаване на тази важна национална институция.

1962 г. – Управлението по хидрология и метеорология (УХМ) заедно с НИИХМ преминават към БАН.

С разпореждане на МС № 64 от 01.07.1977 г. УХМ става Главно управление по хидрология и метеорология (ГУХМ).

02.11.1989 г. – ГУХМ и НИИХМ се обединяват в Институт по метеорология и хидрология (ИМХ) при БАН с ПМС № 15/02.11.1989 г.;

1991 г. – ИМХ е преименуван на Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН с ПМС № 148/25.07.1991 г.

01.07.2010 г.  – Като част от структурната реформа в БАН, Институтът по водни проблеми се влива в НИМХ като департамент „Управление и използване на води“.

Интересни факти

Първата българска дисертация по физика е в областта на метеорологията – това е дисертацията на д-р Димитър Мутев с тема „За психрометрията“, защитена през 1842 г. в Берлинския университет.

В метеорологичната служба са работили двама видни наши поети: Димчо Дебелянов бил на длъжност „пресметач“ и около три години изчислявал и коригирал температурата, валежите и други елементи на времето, необходими за климатичния архив, т.е. за историята на климата в страната. Пейо Яворов също дал своя принос за регистрацията на времето и климата в България. Бил е доброволен метеорологичен наблюдател от януари 1896 г. до март 1897 г. във валежомерна станция Чирпан.

Новини

Международна конференция на дунавските страни по „Хидроложко прогнозиране и хидроложки основи на управлението на водите“

понеделник, 25 септември 2017|Коментарите са изключени за Международна конференция на дунавските страни по „Хидроложко прогнозиране и хидроложки основи на управлението на водите“

От 26 до 28 септември 2017 г. под патронажа на ЮНЕСКО в к.к. „Златни пясъци“ ще се проведе XXVII Международна конференция на дунавските страни по „Хидроложко прогнозиране и хидроложки основи на управлението на водите“ (Conference [...]

Контакти

  • бул. „Цариградско шосе“ № 66, София 1784

  • (+359) 2 4624500
  • (+359) 2 988 0380 , (+359) 2 988 4494
  • office@meteo.bg

Проекти

Издания

Международни отношения