Институт за литература при БАН
Институтът за литература към Българската академия на науките е национален център за изследване на българската литература от Средновековието до наши дни в теоретичен, историко-културологичен и компаративистичен аспект. Основни изследователски области в Института за литература са старобългарска литература, литература на Българското възраждане, нова и съвременна българска литература, теория на литературата, сравнително литературознание.
Основна задача на Института е осмислянето, съхраняването и популяризирането на българското литературно и културно наследство в контекста на европейските хуманитарни традиции. В широко и многоаспектно международно сътрудничество тя се осъществява под формата на академични колективни и монографични изследвания на литературната история и теория, проучвания върху творчеството на българските писатели, съставяне на енциклопедични и справочни издания, създаване на електронни бази данни и дигитални библиотеки, издирване, съхраняване и обнародване на архиви и архивни материали, подготовка на многотомни академични издания на български писатели.
Дългогодишният научно-изследователски опит и научният потенциал на Института позволяват да се реализират фундаментални научни проекти, които изискват екипна работа на висококвалифицирани специалисти. Техните научни постижения са признати в националната и международната хуманитарна общност.
В Института за литература се извършват литературно-исторически и съпоставителни изследвания, както и общотеоретични разработки, насочени към проучване на българското литературно наследство, което е представително за приноса на българската култура към световната цивилизация. Научната дейност се осъществява със съвременни научни подходи и със средствата на модерните технологии. Тяхното използване дава възможност да се съчетаят академичната прецизност и задълбоченост с практическата приложимост на науката, да се подготвят дигитални ресурси, отговарящи на съвременните изисквания на обществото. Широката достъпност и високото качество на създадените в Института научни продукти подпомагат формирането на нов тип мислене и изграждането на етични ценности чрез осмисляне на миналото и очертаване на перспективи за бъдещето.
Част от изследователските усилия на Института са насочени към издирване и проучване на неизвестни или малко известни литературноисторически факти и тяхното съвременно интерпретиране, за да се очертаят същността и насоките на литературните явления и да се проследят взаимодействията и полемиките в българската култура. В тези проучвания документалната основа и научният подход са в органичен синтез, а литературната история е представена като система от естетически и етични ценности, които, положени в нови изследователски контексти, пораждат плодотворни културни диалози. Така теренът на литературоведските проучвания все повече се разширява и Институтът се превръща в център на компаративистични изследвания. В изследователската му дейност се отделя значително място и на пренебрегвани доскоро области като емигрантската литература, литературата на малцинствата у нас и в чужбина, антитоталитарната литература, паралелните естетически процеси в българската и другите балкански и европейски литератури. Реализирането на такива основополагащи за съвременната хуманитарна наука проекти се осъществява чрез създаване на интердисциплинарни консорциуми, на които Институтът за литература е координатор.
Издирват се, съхраняват се, проучват се и се публикуват архиви и документи. Подготвят се уникални енциклопедични и справочни издания, като “Кирило-Методиевска енциклопедия”(4 тома), ”Речник на българската литература” (3 тома), “Речник по нова българска литература”, “Периодика и литература” (6 тома), “Преводна рецепция на европейските литератури в България” (6 тома), „Периодика на руската емиграция в България”, Енциклопедия „Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища” (в 3 тома), „Литературен архив” (9 тома), “Критическото наследство на българския модернизъм” (4 тома.). Издадени са 39 анкети с видни български писатели и критици. Към Института е създаден издателски център „Боян Пенев”, който публикува научни сборници и монографични изследвания в областта на хуманитарната наука.
В Института за литература се съхраняват:
- част от литературните архиви на Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Михалаки Георгиев, Христо Огнянов;
- личните библиотеки на българските писатели Асен Разцветников, Николай Лилиев, Стефан Кожухаров;
- фотоархив от снимки на български писатели и културни дейци.
В Института за литература са работили видни учени като акад. Михаил Арнаудов, акад. Николай Лилиев, акад. Петър Динеков, акад. Емил Георгиев, акад. Пантелей Зарев, чл.-кор. Милена Цанева, проф. д.ф.н. Атанас Натев, проф. д.ф.н. Боян Ничев, доц. д-р Йордан Василев, проф. д.ф.н. Илия Конев, проф. д.ф.н. Дочо Леков, проф. д-р Здравко Петров, проф. д.ф.н. Елка Константинова, проф. д-р Кръстьо Куюмджиев, проф. Ванда Смоховска-Петрова, проф. д.ф.н. Иван Сарандев и др.
На учени от Института за литература са присъдени:
- Голяма награда „Питагор“ за 2008 г. за най-добър научен колектив с ръководител проф. д.ф.н. Анисава Милтенова за проекта Репертоар на старобългарската литература и книжнина с компютърни средства;
- Награда „Питагор“ за 2008 г. за утвърден учен в обществените и хуманитарните науки на проф. д.ф.н. Румяна Дамянова;
- Награда „Питагор“ за 2009 г. за утвърден учен в обществените и хуманитарните науки на доц. д.ф.н. Радосвет Коларов;
- Награда „Питагор“ “Питагор” за утвърден учен в областта на обществените и хуманитарните науки за съществен принос в развитието на науката в периода 2013-2014 г. в категорията на проф. д-р Доротей Гетов
Новини
Контакти
София-1113, бул. „Шипченски проход“ № 52 бл. 17 ет. 7 и 8
- (+359) 2 9717056
- (+359) 2 9717056
- director@ilit.bas.bg
Проекти
- Литературните понятия и техните контексти Николай Желев 2018-01-10T14:04:08+00:00
Литературните понятия и техните контексти
- Български модернизъм и постмодернизъм Николай Желев 2018-01-10T14:10:18+00:00
Български модернизъм и постмодернизъм
- Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти Николай Желев 2018-01-10T14:16:49+00:00
Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти