Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН е водеща национална научна институция в областта на етнологията и фолклористиката, чиято цел е да поддържа знанията и съзнанието на обществото за традиции и културна идентичност и за ролята им в съвременния свят. Учените и специалистите се занимават с изучаване и анализ на многоаспектната културна история и съвременност на България, с изследване на културните явления и процеси в балкански, европейски и световен контекст. Чрез дейностите на Националния център за нематериално културно наследство и Националния етнографски музей системно се издирва, събира, съхранява и представя културното наследство.

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН) е създаден през 2010 г. с решение на ОС на БАН след сливане на Института за фолклор и Етнографския институт с музей. Като техен универсален правоприемник ИЕФЕМ – БАН наследява и тяхната история, претърпяла не едно и две преобразувания. Началото отправя към 1906 г., когато от Народния музей (създаден през 1892 г.) се отделя като самостоятелен Народният етнографски музей в София. Заслугата за това е на тогавашния министър на народното просвещение проф. Иван Шишманов, а негов първи директор е Димитър Маринов. През 1947 г. към Българската академия на науките се основава Институт за народоука, който през 1949 г. бива обединен с Народния етнографски музей. Поставя се началото на Етнографския институт с музей с първи директор акад. Стоян Романски. През 1973 г. от него се отделя секцията по фолклор и се създава Институтът за фолклор с директор акад. Петър Динеков. През 2010 г. в резултат на реформата в БАН двата института отново са обединени.

През годините в институциите, чийто правоприемник е ИЕФЕМ – БАН, са работили едни от най-значимите имена в българската етнография и фолклористика: Димитър Маринов (1846–1940), акад. Антон Попстоилов (1869–1928), д-р Евдокия Петева-Филова (1901–1973), Стефан Л. Костов (1879–1939, дописен член на БАН), д-р Кръстю Миятев (1892–1966), ст. н. с. Христо Вакарелски (1896–1979, първият български лауреат на Хердерова награда – 1965), проф. Васил Стоин (1880–1938), проф. Райна Кацарова-Кукудова (1901–1984), акад. Стоян Романски (1882–1959), проф. д-р Христо Н. Гандев (1907–1987), проф. Цветана Романска (1914–1969), проф. Мария Велева (1914–1987), ст. н. с. Росица Ангелова-Георгиева (1917–1990), акад. Петър Динеков (1910–1992), акад. Веселин Хаджиниколов (1917–2003), проф. д-р Георги Георгиев ( 1931–1990), проф. д.и.н. Стоян Генчев (1936–1990), проф. д.ф.н. Тодор Ив. Живков (1938–2001), акад. Николай Кауфман (доктор хонорис кауза на АМТИИ – Пловдив за 2000 г., носител на наградата „Джузепе Питре – Салваторе Саломоне Марино” на Международния център по етноистория, Кастровилари, обл. Калабрия, Италия), проф. д.изк. Анна Илиева, чл. кор. проф. д.изк. Елка Бакалова (носител на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2012 г., на Голямата награда „Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката – 2016), проф. Стефана Стойкова (лауреат на Хердерова награда – 1983), проф. д.ф.н. Радост Иванова (лауреат на Хердерова награда – 2002), проф. д.изк. Мила Сантона (носител на почетен знак на Министерство на културата на Република България „Златен век” – звезда, 2014), проф. д.и.н. Рачко Попов, доц. д-р Катя Михайлова (носител на ордена „Заслужил за полската култура” на Министерството на културата на Република Полша, 1998 и кавалер на „Офицерски кръст на Ордена за заслуги към Република Полша”, връчван от Президента на Република Полша, 2000), доц. д-р Елена Марушиакова (професор в университета Сейнт Андрюс, Великобритания; Учен на новия век, селекция 2009. Бюро за образователни и културни дейности на Държавния департамент на САЩ и Съвет за международен обмен на учени; European Research Council Advanced Grant 2016-2016; Harzing’s Publish or Perish: 1152 citations, h-index 15.Webof Knowledge: 238 citations. Scopus: 201 citations.),
доц. д-р Веселин Попов (професор в университета Сейнт Андрюс, Великобритания; Harzing’s Publish or Perish: 1061 citations, h-index 14, Web of Knowledge: 238 citations. Scopus: 201 citations) и др.

Научна дейност:

В института се осъществява изследователска, образователна и приложна дейност в областта на етнологията, фолклористиката, културната и социалната антропология, етномузикологията, етнохореологията, изкуствознанието и музеологията. Приоритетни са изследванията на човека и човешките общности в тяхната историческа и съвременна културна среда; теренните проучвания и документирането на традициите, съхраняването и експонирането на материални културни ценности; генерирането на идеи и стратегии в сферата на опазване на материалното и нематериалното културно наследство.

Обект на проучване са традиционната и съвременната култура на българите и другите етнически и религиозни общности в България в техния исторически континуитет и различни форми на проявление; трансформационните и интеграционни процеси в българското общество в контекста на световната глобализация; съвременните миграционни процеси и влиянието им върху идентичността; културните процеси сред българските общности в чужбина в миналото и съвременността.

Извършват се сравнителни изследвания в балкански, европейски и световен контекст. Осъществява се методическо ръководство на локалните центрове за нематериално културно наследство и дейността в тази област на читалищната мрежа в страната, а също и на мрежата от етнографски музеи в страната и техните научни групи, както и на други съществуващи колекции.

Обединяването на учени с различна фундаментална подготовка – историци, етнолози, музеолози, филолози, фолклористи, културолози, етномузиколози, етнохореолози, изкуствоведи и др., позволява в максимална широта и дълбочина да бъде изследвана културата на различни религиозни, етнически и социални общности и групи, живеещи на територията на България (както на тези, населяващи я от векове, така и на новопоявили се) – християни и мюсюлмани, дъновисти, будисти, българи, турци, роми, каракачани, власи, гагаузи, армъни, евреи, поляци, руснаци, украинци, чехи, гърци, поклонници, футболни фенове, жп моделисти, ларп играчи и др.

Значими резултати учените и докторантите в ИЕФЕМ – БАН постигат и при анализирането на културните процеси сред българските общности в чужбина. С всяка година историческият и географският ареал на изследване се разширяват и към традиционната българска диаспора в Средиземноморието, Централна и Източна Европа, в САЩ, се добавят и новите мигрантски общности в Норвегия, Великобритания, Финландия, Германия, Италия, Словения и др. Съвременната миграция и нейното влияние върху идентичността е важен проблемен кръг, който се наблюдава, документира и изследва от ИЕФЕМ – БАН. Различните трансформационни и интеграционни процеси в българското общество в контекста на световните глобализационни процеси и все по-засилващата се паневропейска и трансгранична мобилност също са във фокуса на научния интерес.

Базисното методологическо изискване при етноложкото и фолклористичното проучване за лично събран материал е в основата на друг изключително важен резултат от работата на учените – създаването на база от документи (наблюдения, интервюта, фото- и видеодокументация и др.) за съвременните културни процеси и форми на изразяване на различните човешки общности в България и на българските в чужбина. Постъпвайки за съхранение в научните архиви на института, от една страна те обогатяват хранилищата на културна памет, а от друга, са ценна основа и за други бъдещи изследвания.

Резултатите от теренните проучвания и изследователските анализи на учените се представят на национални и международни конференции, организирани от ИЕФЕМ – БАН или от други български или чуждестранни институции; публикуват се в специализираната научна периодика, както и в отделни издания. За последните шест години (2010–2016) учените от ИЕФЕМ са публикували 1598 студии и статии в български и международни издания, издали са 94 авторски монографии и тематични сборника. Наред с научните анализи продължават традицията за публикуване и на самите архивни материали – фолклорни песенни и словесни текстове, с което отговарят на засиления през последните години обществен интерес към подобни издания.

Постиженията от научноизследователската дейност намират израз и в експозиционната дейност на Националния етнографски музей. Много от изложбите са резултат от работата по проекти; други целят представяне на културните ценности, притежание на музея; трети са посветени на значими имена от развитието на българската етнология и фолклористика. В изложбените зали се представят културните традиции както на различни български общности, така и на близки и далечни народи. За последните години в музея са експонирани 128 собствени и гостуващи изложби.

Експертна дейност:

Научните постижения на учените от ИЕФЕМ – БАН са в основата на експертизата, която те предоставят на различни национални и европейски институции в две основни области – на междуетническите отношения и интеграцията на етническите общности в България, и тази на културното наследство – материално и нематериално. ИЕФЕМ е основен партньор на Министерството на културата в реализирането на културната политика на България в опазване на нематериалното културно наследство. Експертният капацитет на учените се използва при реализирането на Националния събор на народното творчество в Копривщица, Националната система „Живи човешки съкровища – България“ и др. Документацията на всички български кандидатури, вписвани в листите на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство – Бистришките баби, Нестинарството, Чипровските килими, празникът Сурва в Перник (Представителна листа) и Съборът в Копривщица (Регистър на добрите практики), е изготвена от учени от ИЕФЕМ – БАН.

Образователна дейност:

Докторантски програми: ИЕФЕМ – БАН е акредитиран по научните специалности „Етнография“, „Фолклористика“, „Музеология“, „Изкуствознание и изобразителни изкуства“ и „Музикознание, музикално и танцово изкуство“. Към 01.08.2017 г. в ИЕФЕМ – БАН се обучават 10 редовни докторанти. От 01.10.2017 г. ще започнат обучението си още двама новозачислени редовни докторанти (допълнителен прием).

Други образователни инициативи:

Специализирани докторантски курсове към ЦО при БАН: ИЕФЕМ – БАН предлага 14 курса: „Етнология на социализма и постсоциализма“, „Етнология на Балканите“, „Цигани/рома (история, традиции, съвременност)“, „Календарни празници на балканските народи“, „Теренно изследване в антропологията: изучаване на случаи“, „Етничност и национализми в съвременния свят“, „Традиционни народни институции и нормативност на Балканите“, „Музеи и музеология“, „Балкански и славянски фолклор“, „Традиции, ритуали, празници“, „Български фолклор: традиционни и съвременни аспекти“, „Модели на ритуално родство в българската култура“, „Как да се интерпретира и изследва етническата идентичност“, „Антропология на бедствията и катастрофите“.

 – Преподавателска работа във ВУ: Учени от ИЕФЕМ – БАН водят лекционни курсове в СУ „Св. Климент Охридски”, ПУ „Паисий Хилендарски ”, ЮЗУ„Неофит Рилски”, НХА „Николай Павлович”, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив.

Преподавателска работа в чужбина: Учени от ИЕФЕМ – БАН водят лекционни курсове и изнасят единични лекции и в университети в чужбина (Германия, Естония, Италия, Китай, Литва, Полша, Русия, САЩ, Словакия, Словения, Чехия).

Участие в програмата Еразъм+: ИЕФЕМ – БАН има сключени 25 договора с университети в Австрия, Германия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Полша, Словакия, Словения, Турция, Хърватия, Чехия за осъществяване на мобилност на докторанти с цел обучение и на учени с цел изнасяне на лекции.

Ученически институт на БАН – учени от ИЕФЕМ – БАН участват като рецензенти на проекти, участващи в Ученическите научни сесии, обявени от БАН.

Студентски практики – В музея и в архивните звена на ИЕФЕМ – БАН се обучават студенти по линия на сключени договори с различни факултети и катедри на СУ „Климент Охридски“ за провеждане на редовни студентски практики, както и на проекта „Студентски практики“ на МОН, финансиран по ОП НОИР.

Творчески ателиета – Националният етнографски музей организира различни образователни инициативи за деца и възрастни. Всяка година за Коледа, 1 март и Великден се провеждат творчески ателиета за изработване на обредни вещи, за обучение и изпълнение на фолклорни танци, песни и приказки. Участниците придобиват знания и умения, свързани с традиците и културата на различните общности, живеещи в България.

Образователен център на Националния етнографски музей – през 2016 г. бе сложено началото на дарителска кампания „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“, чиято цел е създаването на постоянен и модерен Образователен център в Националния етнографски музей. Привличането на много дарители и съмишленици ще позволи в края на 2017 – началото на 2018 г. Центърът да отвори врати.

Новини

ИЕФЕМ – БАН обявява конкурси за заемане на академична длъжност „главен асистент“

петък, 31 юли 2020 |Коментарите са изключени за ИЕФЕМ – БАН обявява конкурси за заемане на академична длъжност „главен асистент“

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН обявява конкурси за заемане на академична длъжност „главен асистент“ (ДВ, бр. 68/31.07.2020): в област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление [...]

Изложба „Облекло и езиково богатство“ в Националния етнографски музей

сряда, 17 юни 2020 |Коментарите са изключени за Изложба „Облекло и езиково богатство“ в Националния етнографски музей

Изложбата „Облекло и езиково богатство“ в Националния етнографски музей е отворена за посетители до 15 август 2020 г. Откриването се проведе на 16 юни, в зала 11. Изложбата е част от научния проект „Местно производство, [...]

Защита на дисертационен труд на Христинка Башева-Николова

вторник, 16 юни 2020 |Коментарите са изключени за Защита на дисертационен труд на Христинка Башева-Николова

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН – София и Научното жури за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ съобщават, че на 17 юли 2020 г. (петък) от 13:00 ч. в [...]

Защита на дисертационен труд на Искрен Валентинов Великов

вторник, 16 юни 2020 |Коментарите са изключени за Защита на дисертационен труд на Искрен Валентинов Великов

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН – София и Научното жури за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ съобщават, че на 29 юни 2020 г. (понеделник) от 14:00 ч. в [...]

ИЕФЕМ – БАН обявява конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“

понеделник, 1 юни 2020 |Коментарите са изключени за ИЕФЕМ – БАН обявява конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН обявява конкурс за заемане на академична длъжност главен асистент в област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.1. Социология, антропология [...]

Защита на дисертационен труд на Валентин Красимиров Воскресенски в ИЕФЕМ – БАН

петък, 22 май 2020 |Коментарите са изключени за Защита на дисертационен труд на Валентин Красимиров Воскресенски в ИЕФЕМ – БАН

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН – София и Научното жури за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ съобщават, че на 3 юни 2020 г. от 14:00 ч. в зала [...]

Зареди още публикации

Контакти

  • Офис 1: ул. "Московска" № 6А, 1000 София; Офис 2: ул. "Акад. Георги Бончев", бл. 6, 1113 София; Национален етнографски музей: пл. "Княз Александър I" № 1, 1000 София
  • +359 2 988 42 09; +359 2 805 26 11; +359 2 979 30 11; +359 2 870 42 09
  • +359 2 805 26 11; +359 2 870 42 09

Проекти

Издания

Международни отношения