Институт за литература

Институтът за литература към Българската академия на науките  е национален център за изследване на българската литература от Средновековието до наши дни в теоретичен, историко-културологичен и компаративистичен аспект. Основни изследователски области в Института за литература са старобългарска литература, литература на Българското възраждане, нова и съвременна българска литература, теория на литературата, сравнително литературознание.

Основна задача на Института е осмислянето, съхраняването и популяризирането на българското литературно и културно наследство в контекста на европейските хуманитарни традиции. В широко и многоаспектно международно сътрудничество тя се осъществява под формата на академични колективни и монографични изследвания на литературната история и теория, проучвания върху творчеството на българските писатели, съставяне на енциклопедични и справочни издания, създаване на електронни бази данни и дигитални библиотеки, издирване, съхраняване и обнародване на архиви и архивни материали, подготовка на многотомни академични издания на български писатели.

Дългогодишният научно-изследователски опит и научният по­тен­циал на Института позволяват да се реализират фундаментални науч­ни проек­ти, които изискват екипна работа на висококвалифицирани спе­циа­лис­ти. Техните научни постижения са признати в националната и международната хуманитарна общност.

В Института за литература се извършват литературно-исторически и съпоставителни изследвания, както и общотеоретични раз­ра­бот­ки, насочени към проучване на  българското литературно нас­лед­­ство, което е представително за приноса на българската култура към све­­товната цивилизация. Научната дейност се осъществява  със съвременни научни подходи и със средствата на модерните тех­­но­логии. Тяхното използване дава възможност да се съчетаят ака­­демичната прецизност и задълбоченост с практическата приложимост на нау­­ката, да се подготвят дигитални ресурси, отговарящи на съвременните изисквания на обществото. Ши­ро­ка­та дос­тъпност и високото качество на създадените в Института научни продукти подпомагат формирането на нов тип мислене и изграждането на етични цен­нос­ти чрез осмисляне на миналото и очертаване на перспективи за бъдещето.

Част от изследователските усилия на Института са насочени към из­дир­­ване и проучване на неизвестни или малко известни ли­те­ра­тур­но­ис­то­ри­­чески факти и тяхното съвременно интерпретиране, за да се очертаят същ­­­ността и насоките на литературните явления и да се проследят взаимодействията и полемиките в българската кул­ту­ра. В тези проучвания документалната основа и научният подход са в ор­­ганичен синтез, а литературната история е представена като сис­те­ма от естетически и етични ценности, които, положени в нови из­сле­до­ва­­телски контексти, пораждат плодотворни културни диалози. Така теренът на ли­тературоведските проучвания все повече се разширява и Институтът се превръща в център на компаративистични из­следвания. В изследователската му дейност се отделя значително място и на пренебрегвани доскоро области като емигрантската ли­те­ратура, литературата на малцинствата у нас и в чужбина, анти­то­та­ли­тар­на­та литература, паралелните естетически про­цеси в българската и другите балкански и европейски литератури. Реализирането на такива основополагащи за съвременната ху­ма­ни­тар­на наука проекти се осъществява чрез съз­да­ва­не на ин­тер­дис­ци­пли­нарни консорциуми, на които Институтът за ли­те­ра­тура е координатор.

Издирват се, съх­раняват се, проучват се и се публикуват ар­хиви и документи. Подготвят се уникални ен­циклопедични и справочни из­дания, като “Кирило-Методиевска енциклопедия”(4 тома), ”Речник на бъл­гар­ската литература” (3 тома), “Речник по нова българска литература”, “Пе­рио­дика и литература” (6 тома), “Преводна рецепция на ев­ро­пей­ските литератури в България” (6 тома), „Периодика на руската емиграция в България”, Енциклопедия „Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища” (в 3 тома), „Литературен архив” (9 тома), “Критическото наследство на българския модернизъм” (4 тома.). Издадени са 39 анкети с видни български писатели и критици. Към Института е създаден издателски център „Боян Пенев”, който публикува  научни сборници и мо­­нографични изследвания в областта на хуманитарната наука.

В Института за литература се съхраняват:

  • част от литературните архиви на Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Михалаки Георгиев, Христо Огнянов;
  • личните библиотеки на българските писатели Асен Разцветников, Николай Лилиев, Стефан Кожухаров;
  • фотоархив от снимки на български писатели и културни дейци.

В Института за литература са работили видни учени като акад. Михаил Арнаудов, акад. Николай Лилиев, акад. Петър Динеков, акад. Емил Георгиев, акад. Пантелей Зарев, чл.-кор. Милена Цанева, проф. д.ф.н. Атанас Натев, проф. д.ф.н. Боян Ничев, доц. д-р Йордан Василев, проф. д.ф.н. Илия Конев, проф. д.ф.н. Дочо Леков, проф. д-р Здравко Петров, проф. д.ф.н. Елка Константинова, проф. д-р Кръстьо Куюмджиев, проф. Ванда Смоховска-Петрова, проф. д.ф.н. Иван Сарандев и др.

На учени от Института за литература са присъдени:

  • Голяма награда „Питагор“ за 2008 г. за най-добър научен колектив с ръководител проф. д.ф.н. Анисава Милтенова за проекта Репертоар на старобългарската литература и книжнина с компютърни средства;
  • Награда „Питагор“ за 2008 г. за утвърден учен в обществените и хуманитарните науки на проф. д.ф.н. Румяна Дамянова;
  • Награда „Питагор“ за 2009 г. за утвърден учен в обществените и хуманитарните науки на доц. д.ф.н. Радосвет Коларов;
  • Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на обществените и хуманитарните науки за съществен принос в развитието на науката в периода 2013-2014 г. в категорията на проф. д-р Доротей Гетов

Новини

Института за литература – БАН и СГХГ отбелязаха 130-годишнината от рождението на Николай Райнов със съвместна инициатива

петък, 5 април 2019 |Коментарите са изключени за Института за литература – БАН и СГХГ отбелязаха 130-годишнината от рождението на Николай Райнов със съвместна инициатива

Института за литература – БАН и Софийска градска художествена галерия организираха националната научна конференция по повод 130-годишнината от рождението на енциклопедичния по своя формат интелектуалец – художник, изкуствовед, теоретик, прозаик, поет, преводач, публицист – Николай [...]

Институтът за литература обявява конкурс за главен асистент

петък, 1 март 2019 |Коментарите са изключени за Институтът за литература обявява конкурс за главен асистент

Институтът за литература на БАН – София, обявява конкурс  за  Главен асистент в професионално направление 2.1. Филология, научна специалност  Теория и история на литературата – със срок 2 месеца от обнародването в  „Държавен вестник“. Обявата [...]

Конкурс за професор в Института за литература на БАН

петък, 1 март 2019 |Коментарите са изключени за Конкурс за професор в Института за литература на БАН

Институтът за литература на БАН – София, обявява конкурс  за  Професор в професионално направление 2.1. Филология, научна специалност  Българска литература (Стара българска литература) – със срок 2 месеца от обнародването в  „Държавен вестник“. Обявата е [...]

БАН отбелязва 120-годишнината от рождението на Димитър Талев

вторник, 6 ноември 2018 |Коментарите са изключени за БАН отбелязва 120-годишнината от рождението на Димитър Талев

Тържествени чествания под наслов „Димитър Талев  –  кодът на историята и лабиринтите на настоящето в литературата“ организира Институтът за литература – БАН под патронажа на Министерството на културата. Откриването се състоя на 5 ноември в [...]

Изложба представя развитието на българистиката по света

сряда, 31 октомври 2018 |Коментарите са изключени за Изложба представя развитието на българистиката по света

Изложбата „Многолетна мъдрост: българистиката по света” беше открита на 31 октомври 2018 г. в Българската академия на науките по случай Деня на народните будители. Тя представя развитието на българистиката – комплексно направление за изследване на [...]

Авторитетен международен научен форум, посветен на творчеството на Достоевски, се провежда в БАН и Софийския университет

вторник, 23 октомври 2018 |Коментарите са изключени за Авторитетен международен научен форум, посветен на творчеството на Достоевски, се провежда в БАН и Софийския университет

В три дни, от 23 до 25 октомври, се провежда авторитетният международен научен симпозиум „Антропологията на Достоевски. Човекът като проблем и обект на изображение в света на Достоевски“. Това първо по рода си събитие в [...]

Зареди още публикации

Контакти

Проекти

Издания