/Общоакадемически семинар „Ръкописът – номадът на Средновековието. Разпиляното славянско наследство по света“

Общоакадемически семинар „Ръкописът – номадът на Средновековието. Разпиляното славянско наследство по света“

На 29 ноември 2017 г. (сряда) от 15.00 ч. в Големия салон на БАН-Администрация (ул. „15-ти ноември“ № 1) ще се проведе поредната сбирка на Общоакадемическия семинар „Актуални проблеми на науката“. На сбирката чл.-кор. Аксиния Джурова от Отделението за изкуство и изкуствознание ще изнесе лекция на тема: „Ръкописът – номадът на Средновековието.

Разпиляното славянско наследство по света“, чието резюме е следното:

            „Изследването и обнародваното на разпръснатото по света славянско, респективно българско ръкописно наследство, е изключително трудоемка дейност, изискваща колективните усилия на различни специалисти – палеографи, текстолози, историци на изкуството, археографи. Това е така, защото не е достатъчно само да попаднеш на „изчезнал ръкопис“. Ако не го атрибуираш, локализираш, датираш, разкриеш съдържанието, обнародваш колофоните на писачите, ако има такива, или бележките, нанесени по неговите полетата, разкриващи битуването му през вековете, свързани с различните му притежатели, той остава да бъде „скрит“. Тази трудна дейност обаче е компенсирана от тръпката на този, който е попаднал, било то в добре уредено хранилище или манастирско средище и епархийска църква, на неизвестна книга. А често и най-известните проучвани през годините ръкописи, в процеса на тяхното изследване, могат да поднесат изненади.

            В лекцията ще се спра на няколко въпроса, пречупени през конкретната ми работа в България и извън страната, с известни и неизвестни сбирки от ръкописи или отделни паметници.

            1. Защо ръкописите са номадите на Срeдновековието и как те са се озовали в над 100 библиотеки и музеи по света, като например Ватикана, Папския институт за Изтока, Париж, Лондон, Мадрид, Швеция, Виена, Русия, Африка, Ерусалим, Синай, САЩ и дори Япония  и т.н.?

            2. Периодите на изнасяне на ръкописи от България – от най-ранния период (IX-X в.) до XXI век.

            3. Какво е останало от украсените и илюстрирани царски кодекси в България и кои са най-големите хранилища на ръкописи у нас?

            4. В кои хранилища по света се съхраняват най-известните български ръкописи, как са се формирали техните сбирки и какво е направено за тяхното обнародване?

            5. Защо все още на Балканите съществуват неописани сбирки – „привилегията“ на бедния регион за ръкописниците?

            6. Ролята на колекционерите за запазване на ръкописното наследство.

            7. Налице ли е днес целенасочена и координирана държавна политика за изследване и обнародване на ръкописното наследство у нас и по света?“