Ръководство 2018-01-22T13:46:56+00:00

Ръководство на Българската академия на науките

Ръководството на БАН взема решения, свързани с оперативното ръководство на БАН, което произтича от Закона и Устава на БАН, и от решенията на ОС и УС на БАН. По решение на УС на БАН и въз основа на чл. 24, ал. 1, т. 2 и т. 8 от Устава на БАН, в Ръководството на БАН влизат Председателя на БАН, зам.-председателите, главния научен секретар и научните секретари на БАН.

Председателят на БАН представлява Академията в страната и в чужбина. Той се разпорежда с бюджета на БАН и с нейните фондове, съобразно с решенията на Общото събрание. Председателят на БАН организира и ръководи изпълнението на общоакадемични задачи, изпълнява функции, които му се възлагат с нормативни актове, с решения на Общото събрание или произтичат от договори, по които БАН е страна. Председателят на БАН е член по право на Общото събрание, председател на Управителния съвет на БАН, на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) и на Съвета на настоятелите.

За председател на БАН се избира за срок от четири години изтъкнат български учен, академик или член-кореспондент с признати приноси в науката и с утвърден международен престиж. Председателят на БАН не може да бъде избиран за повече от два последователни мандата на тази длъжност. Той може да бъде избран за съответния мандат само преди навършване на 70-годишна възраст.

За заместник-председатели на БАН се избират доктори на науките, професори, член-кореспонденти или академици  с признати приноси в науката и с утвърден международен престиж. Заместник-председателите подпомагат председателя на БАН в дейността му, заместват го, когато отсъства, и изпълняват възложени им от него функции.

За главен научен секретар се избира доктор на науките, професор, член- кореспондент или академик. Главният научен секретар е пръв помощник на председателя при оперативното управление на БАН.

За научни секретари се избират хабилитирани учени на основна работа в БАН. Научните секретари подпомагат председателя и главния научен секретар в оперативното управление на БАН.

Председател на Българската академия на науките

Председател на БАН
академик, доктор на математическите науки

Академик Юлиан Ревалски е избран за председател на Академията на заседание на Общото събрание на 01.12.2016 г, с мандат до 2020 година.

Юлиан Ревалски e роден на 27.02.1956 г. в гр. Симитли, Благоевградска област. През 1981 г. завършва математика във факултета по математика и механика на СУ „Св. Кл. Охридски“, със златна значка. През 1986 г. става кандидат на математическите науки, през 1997 г. – доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН пред 2008 г., а през 2015 г. за действителен член (академик).

Областите на научен интерес на академик Ревалски  са изследване на операциите – оптимизация, вариационен анализ, теория на игрите; функционален анализ – геометрия на банахови пространства, монотонни оператори; обща топология – топологични методи в оптимизацията, многозначни изображения. Има 55 научни публикации, с над 500 цитирания (от тях над 480 от чуждестранни автори), и h-index – 15.

В БАН работи от 1986 г. в Института по математика и информатика, като последователно преминава през всички академични длъжности, а в периода 2012 – 2016 г. е директор на института.

Заместник-председатели на Българската академия на науките

Заместник-председател на БАН
член-кореспондент, доктор на историческите науки

Член-кореспондент Васил Николов е избран за заместник-председател на Академията на заседание на Общото събрание на 09.01.2017 година.

Васил Николов e роден на 31.12.1951 г. в гр. Бяла Слатина, Врачанска област. През 1976 г. завършва история с профил „Археология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1991-1993 г е Хумболтов стипендиант. През 1982 г. става кандидат на историческите науки, през 1998 г. – доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2014 г.

Научните интереси на член-кореспондент Николов обхващат новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Учен с богат теренен археологически опит, той разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите – неолитните и халколитните ямни светилища. Той открива и проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен център Провадия-Солницата. Автор е на 11 самостоятелни и колективни монографии и на над 220 статии и студии в български и чужди научни издания. Броят на установените цитати е над 1800, половината от които са в публикации на чужди автори.

В БАН работи от 1984 г. в Националния археологически институт с музей, като преминава през всички академични длъжности, а в периода 2003 – 2007 г. е директор на института. Почетен член на Хумболтовия съюз в България и негов председател в два мандата.

Заместник-председател на БАН
член-кореспондент, доктор на химическите науки

Член-кореспондент Константин Хаджииванов е избран за заместник председател на Академията на заседание на Общото събрание на 09.01.2017 г.

Константин Хаджииванов e роден през 1958 г. в София. През 1981 г. завършва химия в СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1990 г. става доктор по химия, през 2001 г. – доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2012 г.

Член-кореспондент Хаджииванов са има 205 научни публикации, с над 8300 цитирания и h-index – 45.

В БАН работи от 1984 г. в Института по обща и неорганична химия, като последователно преминава през всички академични длъжности, а в периода 2004 – 2012 г. е директор на института.

Заместник-председател на БАН
член-кореспондент, доктор на физическите науки

Член-кореспондент Костадин Ганев е избран за заместник-председател на Академията на заседание на Общото събрание на 09.01.2017 година.

Костадин Ганев e роден на 14.10.1953 г. в гр. София. През 1978 г. завършва физика във Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1984 г. става доктор, през 2009 г. – доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2014 г.

Областите на научен интерес на член-кореспондент Ганев са мезомащабната атмосферна динамика, динамиката на планетарния граничен слой, пренос на замърсяване в атмосферата и изучаване качеството на въздуха. Костадин Ганев има дългогодишен експертен опит в областта на контрола и управлението на качеството на въздуха и участва и ръководи разработването на национални регулаторни методики в тази област. Има 51 научни публикации в международни списания и поредици, с над 370 цитирания, и h-index – 8.

В БАН работи от 1978 г. в Геофизическия институт (сега Национален институт по геофизика, география и геодезия), като последователно преминава през всички академични длъжности.

Главен научен секретар на Българската академия на науките

Главен научен секретар
професор, доктор на биологическите науки

Професор Евдокия Пашева е избрана за Главен научен секретар на Академията на заседание на Общото събрание на 09.01.2017 година, като това е неин втори мандат на тази длъжност.

Евдокия Пашева завършва органична химия през 1980 г., в Химическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1988 г. става доктор, през 2012 г. – доктор на химическите науки.

Областите на научен интерес на професор Пашева са биохимия, молекулярна и клетъчна биология: нехистонови белтъци HMGB1/2, репарация и репликация на ДНК, епигенетичен контрол, ремоделиране на хроматина, канцерогенеза и туморни маркери. Има 40 научни публикации в международни списания и поредици, с 337 цитирания, и h-index – 10.

В БАН работи от 1980 г. – в Института по органична химия, а от 1983 в Института по молекулярна биология. Заема академична длъжност „доцент“ през 2003 г., и „професор“ през 2011 г. Избрана е за главен научен секретар на БАН през 2012 г.

Научни секретари

Научен секретар на направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“
професор, доктор
Научен секретар на направление „Енергийни ресурси и енергийна ефективност”
професор, доктор на физическите науки
Научен секретар на направление „Нанонауки, нови материали и технологии"
доцент, доктор
Научен секретар на направление „Биомедицина и качество на живот”
професор, доктор на биологическите науки
Научен секретар на направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология”
професор, доктор на биологическите науки
Научен секретар на направления „Климатични промени, рискове и природни ресурси” и „Астрономия, космически изследвания и технологии”
професор, доктор на геологическите науки
Научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност”
професор, доктор
Научен секретар на направление „Човек и общество”
доцент, доктор

Юлиан Ревалски

Председател на БАН

Юлиан Ревалски e роден на 27.02.1956 г. в гр. Симитли, Благоевградска област. През 1981 г. завършва математика във факултета по математика и механика на СУ „Св. Кл. Охридски“, със златна значка. През 1986 г. става кандидат на математическите науки, през 1997 г. – доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН пред 2008 г., а през 2015 г. за действителен член (академик).

Областите на научен интерес на академик Ревалски са изследване на операциите – оптимизация, вариационен анализ, теория на игрите; функционален анализ – геометрия на банахови пространства, монотонни оператори; обща топология – топологични методи в оптимизацията, многозначни изображения. Има 55 научни публикации, с над 500 цитирания (от тях над 480 от чуждестранни автори), и h-index – 15.

В БАН работи от 1986 г. в Института по математика и информатика, като последователно преминава през всички академични длъжности, а в периода 2012 – 2016 г. е директор на института.

Академик Юлиан Ревалски е избран за председател на Академията на заседание на Общото събрание на 01.12.2016 г, с мандат до 2020 година.

Костадин Ганев

Заместник-председател на БАН

Костадин Ганев e роден на 14.10.1953 г. в гр. Симитли, Благоевградска област. През 1978 г. завършва физика във Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1984 г. става доктор, през 2009 г. – доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2014 г.

Областите на научен интерес на член-кореспондент Ганев са мезомащабната атмосферна динамика, динамиката на планетарния граничен слой, пренос на замърсяване в атмосферата и изучаване качеството на въздуха. Костадин Ганев има дългогодишен експертен опит в областта на контрола и управлението на качеството на въздуха и участва и ръководи разработването на национални регулаторни методики в тази област. Има 51 научни публикации в международни списания и поредици, с над 370 цитирания, и h-index – 8.

В БАН работи от 1978 г. в Геофизическия институт (сега Национален институт по геофизика, география и геодезия), като последователно преминава през всички академични длъжности.

Член-кореспондент Костадин Ганев е избран за заместник-председател на Академията на заседание на Общото събрание на 09.01.2017 година.

Васил Николов

Заместник-председател на БАН

Васил Николов e роден на 31.12.1951 г. в гр. Бяла Слатина, Врачанска област. През 1976 г. завършва история с профил „Археология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1991-1993 г е Хумболтов стипендиант. През 1982 г. става кандидат на историческите науки, през 1998 г. – доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2014 г.

Научните интереси на член-кореспондент Николов обхващат новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Учен с богат теренен археологически опит, той разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите – неолитните и халколитните ямни светилища. Той открива и проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен център Провадия-Солницата. Автор е на 11 самостоятелни и колективни монографии и на над 220 статии и студии в български и чужди научни издания. Броят на установените цитати е над 1800, половината от които са в публикации на чужди автори.

В БАН работи от 1984 г. в Националния археологически институт с музей, като преминава през всички академични длъжности, а в периода 2003 – 2007 г. е директор на института. Почетен член на Хумболтовия съюз в България и негов председател в два мандата.

Член-кореспондент Васил Николов е избран за заместник-председател на Академията на заседание на Общото събрание на 09.01.2017 година.

Константин Хаджииванов

Заместник-председател на БАН

Константин Хаджииванов e роден през 1958 г. в София. През 1981 г. завършва химия в СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1990 г. става доктор по химия, през 2001 г. – доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2012 г.

Член-кореспондент Хаджииванов са има 205 научни публикации, с над 8300 цитирания и h-index – 45.

В БАН работи от 1984 г. в Института по обща и неорганична химия, като последователно преминава през всички академични длъжности, а в периода 2004 – 2012 г. е директор на института.

Член-кореспондент Константин Хаджииванов е избран за заместник председател на Академията на заседание на Общото събрание на 09.01.2017 г.

Костадин Ганев

Заместник-председател на БАН

Костадин Ганев e роден на 14.10.1953 г. в гр. Симитли, Благоевградска област. През 1978 г. завършва физика във Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1984 г. става доктор, през 2009 г. – доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2014 г.

Областите на научен интерес на член-кореспондент Ганев са мезомащабната атмосферна динамика, динамиката на планетарния граничен слой, пренос на замърсяване в атмосферата и изучаване качеството на въздуха. Костадин Ганев има дългогодишен експертен опит в областта на контрола и управлението на качеството на въздуха и участва и ръководи разработването на национални регулаторни методики в тази област. Има 51 научни публикации в международни списания и поредици, с над 370 цитирания, и h-index – 8.

В БАН работи от 1978 г. в Геофизическия институт (сега Национален институт по геофизика, география и геодезия), като последователно преминава през всички академични длъжности.

Член-кореспондент Костадин Ганев е избран за заместник-председател на Академията на заседание на Общото събрание на 09.01.2017 година.

Васил Николов

Заместник-председател на БАН

Васил Николов e роден на 31.12.1951 г. в гр. Бяла Слатина, Врачанска област. През 1976 г. завършва история с профил „Археология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1991-1993 г е Хумболтов стипендиант. През 1982 г. става кандидат на историческите науки, през 1998 г. – доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2014 г.

Научните интереси на член-кореспондент Николов обхващат новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Учен с богат теренен археологически опит, той разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите – неолитните и халколитните ямни светилища. Той открива и проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен център Провадия-Солницата. Автор е на 11 самостоятелни и колективни монографии и на над 220 статии и студии в български и чужди научни издания. Броят на установените цитати е над 1800, половината от които са в публикации на чужди автори.

В БАН работи от 1984 г. в Националния археологически институт с музей, като преминава през всички академични длъжности, а в периода 2003 – 2007 г. е директор на института. Почетен член на Хумболтовия съюз в България и негов председател в два мандата.

Член-кореспондент Васил Николов е избран за заместник-председател на Академията на заседание на Общото събрание на 09.01.2017 година.

Константин Хаджииванов

Заместник-председател на БАН

Константин Хаджииванов e роден през 1958 г. в София. През 1981 г. завършва химия в СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1990 г. става доктор по химия, през 2001 г. – доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2012 г.

Член-кореспондент Хаджииванов са има 205 научни публикации, с над 8300 цитирания и h-index – 45.

В БАН работи от 1984 г. в Института по обща и неорганична химия, като последователно преминава през всички академични длъжности, а в периода 2004 – 2012 г. е директор на института.

Член-кореспондент Константин Хаджииванов е избран за заместник председател на Академията на заседание на Общото събрание на 09.01.2017 г.

Костадин Ганев

Заместник-председател на БАН

Костадин Ганев e роден на 14.10.1953 г. в гр. Симитли, Благоевградска област. През 1978 г. завършва физика във Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1984 г. става доктор, през 2009 г. – доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2014 г.

Областите на научен интерес на член-кореспондент Ганев са мезомащабната атмосферна динамика, динамиката на планетарния граничен слой, пренос на замърсяване в атмосферата и изучаване качеството на въздуха. Костадин Ганев има дългогодишен експертен опит в областта на контрола и управлението на качеството на въздуха и участва и ръководи разработването на национални регулаторни методики в тази област. Има 51 научни публикации в международни списания и поредици, с над 370 цитирания, и h-index – 8.

В БАН работи от 1978 г. в Геофизическия институт (сега Национален институт по геофизика, география и геодезия), като последователно преминава през всички академични длъжности.

Член-кореспондент Костадин Ганев е избран за заместник-председател на Академията на заседание на Общото събрание на 09.01.2017 година.

Васил Николов

Заместник-председател на БАН

Васил Николов e роден на 31.12.1951 г. в гр. Бяла Слатина, Врачанска област. През 1976 г. завършва история с профил „Археология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1991-1993 г е Хумболтов стипендиант. През 1982 г. става кандидат на историческите науки, през 1998 г. – доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2014 г.

Научните интереси на член-кореспондент Николов обхващат новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Учен с богат теренен археологически опит, той разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите – неолитните и халколитните ямни светилища. Той открива и проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен център Провадия-Солницата. Автор е на 11 самостоятелни и колективни монографии и на над 220 статии и студии в български и чужди научни издания. Броят на установените цитати е над 1800, половината от които са в публикации на чужди автори.

В БАН работи от 1984 г. в Националния археологически институт с музей, като преминава през всички академични длъжности, а в периода 2003 – 2007 г. е директор на института. Почетен член на Хумболтовия съюз в България и негов председател в два мандата.

Член-кореспондент Васил Николов е избран за заместник-председател на Академията на заседание на Общото събрание на 09.01.2017 година.

Константин Хаджииванов

Заместник-председател на БАН

Константин Хаджииванов e роден през 1958 г. в София. През 1981 г. завършва химия в СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1990 г. става доктор по химия, през 2001 г. – доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2012 г.

Член-кореспондент Хаджииванов са има 205 научни публикации, с над 8300 цитирания и h-index – 45.

В БАН работи от 1984 г. в Института по обща и неорганична химия, като последователно преминава през всички академични длъжности, а в периода 2004 – 2012 г. е директор на института.

Член-кореспондент Константин Хаджииванов е избран за заместник председател на Академията на заседание на Общото събрание на 09.01.2017 г.

Eвдокия Пашева

Главен научен секретар

Евдокия Пашева завършва органична химия през 1980 г., в Химическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1988 г. става доктор, през 2012 г. – доктор на химическите науки.

Областите на научен интерес на професор Пашева са биохимия, молекулярна и клетъчна биология: нехистонови белтъци HMGB1/2, репарация и репликация на ДНК, епигенетичен контрол, ремоделиране на хроматина, канцерогенеза и туморни маркери. Има 40 научни публикации в международни списания и поредици, с 337 цитирания, и h-index – 10.

В БАН работи от 1980 г. – в Института по органична химия, а от 1983 в Института по молекулярна биология. Заема академична длъжност „доцент“ през 2003 г., и „професор“ през 2011 г. Избрана е за главен научен секретар на БАН през 2012 г.

Професор Евдокия Пашева е избрана за Главен научен секретар на Академията на заседание на Общото събрание на 09.01.2017 година, като това е неин втори мандат на тази длъжност.

Емил Маноах

Научен секретар на направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“

Севдалина Димитрова

Научен секретар на направление „Енергийни ресурси и енергийна ефективност”

Оля Стоилова

Научен секретар на направление „Нанонауки, нови материали и технологии"

Оля Стоилова е доктор по химия (2001 г.), доцент в Института по полимери (2010 г.)

Изследванията на доцент Стоилова са в областите на дизайна на микро- и наноструктурирани хибридни материали от природни и/или синтетични полимери под различна форма – гелове, филми, микро- и наночастици, нановлакна; биосъвместимите, (био)разградими (съ)полимери, полимери с биологична активност и изучаване на връзката структура-свойства; стабилизирането на метални наночастици; микро- и наноструктурираните агрофармацевтични средства, щадящи околната среда.

Съавтор е на глава от книга и на 33 научни публикации (27 с импакт фактор) с над 450 цитирания. Има h-индекс 15. Член е на УС на БАН, Съюза на химиците в България, Българското полимерно дружество, Научния съвет на ИП-БАН.

Доцент Стоилова е избрана за научен секретар на направление „Нанонауки, нови материали и технологии“ през 2013 и за втори път през 2016 година.

Нина Атанасова

Научен секретар на направление „Биомедицина и качество на живот”

Димитър Иванов

Научен секретар на направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология”

Кристалина Стойкова

Научен секретар на направления „Климатични промени, рискове и природни ресурси” и „Астрономия, космически изследвания и технологии”

Йоана Спасова-Дикова

Научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност”

Ергюл Таир Реджеб

Научен секретар на направление „Човек и общество”