/Събрание на академиците и член-кореспондентите
Събрание на академиците и член-кореспондентите2019-01-18T15:43:43+00:00

Събрание на академиците и член-кореспондентите

Академиците и член-кореспондентите на Българската академия на науките формират свои събрания и отделения, съгасно чл. 7 от Устава на Българската академия на науките.

Академиците и член-кореспондентите формират две събрания – Събрание на академиците (СА) и Събрание на академиците и член – кореспондентите (САЧК). Председател на двете Събрания е Председателят на БАН.

САЧК създава отделения по групи научни и творчески направления, в които се обединяват всички членове от съответните направления. Създадените отделения се утвърждават от Управителния съвет на БАН и се наричат “Отделения на БАН”.

Нормативни документи

Конкурс за избор на академици и член-кореспонденти – 2018 г.

Събранието на академиците и член-кореспондентите в момента има 7 отделения, както следва:

  • Отделение за природо-математически науки, в което участват 22 академици и 34 член-кореспонденти.

  • Отделение за инженерни науки, в което участват 8 академици и 12 член-кореспонденти.

  • Отделение за биологически науки – 6 академици и 7 член-кореспонденти.

  • Отделение за медицински науки – 8 академици и 11 член-кореспонденти.

  • Отделение за аграрни и лесовъдни науки – 4 академици и 6 член-кореспонденти.

  • Отделение за хуманитарни и обществени науки – 5 академици и 18 член-кореспонденти.

  • Отделение за изкуство и изкуствознание – 8 академици и 9 член-кореспонденти.

Към началото на 2019 г. в състава на САЧК влизат 164 членове, от които 62 академици и 102 член-кореспонденти. Съгласно Устава на БАН функциите на председател на САЧК се изпълняват от Председателя на БАН – акад. Юлиан Ревалски. Заместник-председател на САЧК е акад. Дамян Дамянов, а секретар – чл.-кор. Илза Пъжева. Технически секретар на САЧК е г-жа Мирослава Митрович, чрез която могат да бъдат осъществени контакти на тел. 02/979-52-18 и електронен адрес: mira@cu.bas.bg

Като задачи и инициативи на САЧК могат да бъдат посочени:

  • Попълване състава на САЧК чрез избор на нови академици и член-кореспонденти.

  • Излъчване на подходящи кандидати за председател и заместник-председатели на БАН.

  • Избор на чуждестранни и почетни членове на БАН.

  • Провеждане на ежемесечен Академически семинар, с научни съобщения и презентации от членовете на САЧК.

  • Организиране на чествания, свързани с юбилейни годишнини на живи и починали членове на БАН.

  • Организиране на тържествени събрания и на съвместни събрания с Общото събрание на БАН по важни управленски теми и кадрови въпроси.

  • Поддържане на постоянна дарителска кампания с индивидуални и целеви дарения от академици и член-кореспонденти.

  • Участие като рецензенти и експерти в конкурси за научни постижения, включително за млади учени.

  • Сътрудничество и съдействие за дейността на Ученическия институт на БАН, включваща участие в Ръководството му, участие в комисии, рецензии и др.

  • Съдействие на Ръководството на Академията при оценка, акредитация и подпомагане на дейността на институтите на БАН.

Българското книжовно дружество (БКД) е предшественик на Българската академия на науките (БАН). То е създадено през 1869 г. по инициативи на родолюбиви българи. Членовете на Дружеството са действителни и спомагателни. За председател на Дружеството е избран проф. Марин Дринов, заместник-председател е Васил Друмев, а секретар – Васил Д. Стоянов. В настоятелството влизат 5 души, а още 5 са техни застъпници. Ръководител на настоятелството е Никола Ценов. Съставът на Дружеството се попълва постепенно през следващите години с нови членове. Още в началото Общото (главното) събрание на БКД играе ролята на колективен ръководен орган. То се свиква всяка година на 11 май – Ден на славянската писменост. От 1884 г. в Дружеството се формират 3 клона – Историко-филологически клон, Клон на природните и медицинските науки и Философско-обществен клон.

През 1878 г. Събранието единодушно приема, че седалището на Дружеството трябва да бъде преместено от гр. Браила в гр. София. През 1910 г. Дружеството взема решение да се преименува в Българска академия на науките, обединяваща академици (действителни членове) и член-кореспонденти (дописни членове). Това е осъществено през 1911 г. с приемане на нов Устав, нов Закон за БАН (1912 г.) и Вътрешен правилник. Съхраняват се трите клона (отделения).

Събранието на академиците и член-кореспондентите наследява ролята на общ колективен ръководен орган на Академията. В неговите права и задължения влизат избор на ръководство на Академията, избор на други ръководни и помощни органи, изработване на правилници, статут на комисии, определяне на състава на редколегията на сп. „Списание на БАН“, създадено през 1869 г. под названието „Периодично списание“. Членовете на БАН провеждат годишно едно общо събрание (м. януари) с организационно-отчетен характер и едно тържествено (в следващата неделя). Общото събрание избира ръководство и нови членове, решава въпроси по всички общи дейности. Пред тържественото събрание се представят новите членове, обявяват се академични награди, изнася се академична реч от новоизбран член, прави се преглед на международните връзки. Има и извънредни общи събрания, обусловени от конкретна тема или задача.

През 1925-28 г. е построена сградата на БАН до Народното събрание и срещу Софийския университет. През 1939 г. към Академията е създаден нов литературно-художествен клон с 3 отдела – литература, пластични изкуства и музика, а към названието на БАН се добавя „и изкуства“ с нова абревиатура БАНИ.

1944 г. е свързана с проведени редовни и извънредни заседания на общото събрание. През 1946 г. влиза в сила нов Закон, връща се названието БАН, създават се първите институти. Към 1952 г. те вече са 31. През тези години функционират 2 отдела – философско-обществен и природо-математичен. Увеличен е 6 пъти бюджета на Академията, нараства научния състав. През 1949 г. броят на отделенията на Събранието се увеличава на 8: физико-математически и технически науки; геолого-географски и химически науки; биологически и медицински науки; история, археология и философия; правни и икономически науки; езикознание; етнография и литература; изобразителни изкуства и култура. В отделенията участват академици и член-кореспонденти, а на общите събрания се канят директори и научни сътрудници.

До 1991 г. Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) има характеристиката на Общо събрание на БАН, решаващо всички жизнено важни въпроси за настоящето и развитието на Академията. През същата година Уставът на БАН се преработва и САЧК получава статут на допълнителен орган на Академията, а основно ръководно звено става Общото събрание на БАН. Независимо от разделянето на Общото събрание и на САЧК се спазва правилото за председател на БАН да бъде избиран академик, евентуално член-кореспондент, а за заместник-председатели – преобладаващо членове на САЧК.

За академици и член-кореспонденти в историята на БКД и на БАН досега са избирани общо над 900 представители на науката в България, които работят както в самата Академия, така и в университети и други научни организации в страната. Академията избира чуждестранни членове сред представителите на науката в други страни, които работят съвместно с български учени и дават своя принос в развитието на науката в страната. Техният брой до момента е над 300. За почетни членове на БАН, които до момента са 40, се избират приоритетно представители на българската наука с изключителни заслуги за нейното развитие, както и с много голям принос към БАН.

Съгласно Устава на БАН броят на академиците и член-кореспондентите е точно фиксиран и не трябва да надминава 80 души за академиците и 120 души за член-кореспондентите. По този начин максимално допустимия брой на членовете на Академията е общо 200.

wdt_ID Имена професия/научна област Дата на раждане Дописен член Действителен член
1 АЛЕКСАНДРОВ Александър Хараланов инженер лесовъд 1938 г. 1995 г. 2003 г.
3 АРСОВ Янко Боянов инженер металург 1934 г. 1997 г. 2004 г.
4 АТАНАСОВ Атанас Иванов агроном генетик 1943 г. 1997 г. 2003 г.
5 БАЛТАДЖИЕВА Мария Ангелова инженер технолог 1938 г. 2004 г. 2015 г.
6 БОЯНОВ Кирил Любенов инженер информатика 1935 г. 1989 г. 2003 г.
7 БРУЧЕВ Илия Гавраилов инженер геолог 1934 г. 1995 г. 2008 г.
8 ВАСИЛЕВА Петя Иванова офталмолог 1940 г. 1995 г. 2003 г.
9 ВИДЕНОВ Михаил Георгиев езиковед 1940 г. 2004 г. 2008 г.
10 ВОДЕНИЧАРОВ Стефан Борисов машинен инженер 1944 г. 2004 г. 2012 г.
11 ГОЛЕМАНСКИ Васил Григоров зоолог 1933 г. 1997 г. 2003 г.
wdt_ID Имена професия/научна област Дата на раждане Дописен член
1 АНГЕЛОВ Иван Златанов икономист 1934 г. 1995 г.
3 АТАНАСОВ Атанас Цветанов социолог 1939 г. 2004 г.
4 АТАНАСОВ Красимир Тодоров математик (математическо моделиране) 1954 г. 2012 г.
6 БАКАЛОВА-ЛАЗАРОВА Елка Георгиева изкуствовед 1938 г. 2004 г.
7 БАЛТОВ Ангел Иванов механика 1935 г 2004 г.
8 БАНКОВА Вася Стефанова химик 1954 г. 2014 г.
9 БЕЛОЕВ Христо Иванов инженер 1958 г. 2014 г.
10 БОЖИНОВ Максим Митов агроном 1928 г. 2008 г.
11 БОНЧЕВ Данаил Георгиев химик 1937 г. 1995 г.
12 БОЯДЖИЕВ Любомир Антонов инж. химик 1934 г. 1995 г.
wdt_ID Имена Държава Професия/Научна област Членство
1 Фон КЛИТЦИНГ Клаус Германия Физик 2014
2 МАТВЕЕВ Виктор Русия Физик 2013
3 НОВОСЕЛОВ Константин Русия Физик 2013
4 ГЕЙМ Андре Великобритания Физик 2013
5 КАЦПРЖИК Януш Полша Компютърни науки 2013
6 СТАНЧЕВ Михаил Украйна Историк 2013
7 ВАЛТЕР Хилмар Германия Езиковед-българист и славист 2013
8 ТОМЕ Видар Швеция Математик 2013
9 САФ ЕдуардБ. САЩ Математик 2013
10 ГРЕТЦЕЛ Мишел Швейцария Химик 2011