/Семинар в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика-БАН

Семинар в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика-БАН

На 15.02.2018 (четвъртък) от 14 ч. в зала 200 на ИЯИЯЕ-БАН, бул Цариградско шосе №72, София, ще се проведе семинар на тема: “Fusion research in Europе and situation of ITER in Cadarach”. Лектор ще бъде професор д-р Тони Доне, оглавяващ програмата EUROFUSION.

Целта на програмата е да постигне значим прогрес при реализацията на технологията за ядрения синтез. Главният фокус на програмата се поставя върху научната и техническата помощ за вече разработвания във Франция експериментален реактор – International Thermonuclear Experimental Reactor–ITER. 

Информация за ITER:

Експерименталният международен термоядрен реактор ITER се строи в Южна Франция в центъра на Commissariat à l’Energie Atomique (CEA) Кадараш. На това място вече има изграден Tокамак (Tore Supra).

Програмата ITER има за цел да утвърди ядрения синтез като енергиен източник. В частност, ITER ще демонстрира научните и технически възможности на термоядрената енергетика и по този начин ще бъде направен прехода от настоящите токамак-експерименти до първата демонстрация на термоядрена централа.

Очаква се ITER да бъде стъпката между днешните експерименти в плазмената физика и бъдещите енерго-произвеждащи плазмени електроцентрали. Той ще бъде изграден на базата на проведени изследвания с други подобни устройства, каквито са  EAST, TFTR, JET, JT-60, и T-15 и ще бъде значително по-мащабен от всяко едно от тях.

Основните предимства на реакторите на базата на ядрения синтез, ако заработят успешно са:

  • Отделя се около 4 милиона повече енергия в сравнение с нормалните източници, като газ, въглища, нефт;
  • Основното гориво при ядрения синтез е широко разпространено и е неизчерпаемо – деутерий може да се дестилира от всякакъв вид вода;
  • Ядреният синтез не отделя въглероден диоксид или други газове в атмосферата. Основният му продукт е хелий, който е инертен и нетоксичен газ;
  • Активността на компонентите при тази реакция е много ниска и материалите могат да се рециклират и използват отново след 100 години;

Мощността на такива реактори ще е сравнима като тази на традиционните ядрени реактори (между 1 и 1.7 гигавата).