150 години Българска академия на науките2019-10-31T14:26:56+02:00

Основана през 1869 г., Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България.  В нея се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси.

БАН на 150

Обръщение на Председателя на БАН

Българската академия на науките (БАН), правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД) е най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана девет години преди Третата българска държава. Създаването на Българското книжовно дружество от личности, които още нямат своя държава, изисква голяма вяра и много надежда, и бележи едно от върховите събития през Българското възраждане.

Сред основателите на Българско книжовно дружество през 1869 в Браила са видни възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на различни слоеве на обществото – от утвърдени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е сред нейните учредители и първи дарители. Високо родолюбивият дух на българина личи особено ярко в силната обществена подкрепа, която превръща Дружеството в обединителен символ на нацията. Учредителите показват завидна далновидност по отношение на администрирането и законовата рамка на институцията, като полагат грижи за приемане на Устав и издаване на официалния орган – Периодическо списание на БКД. Успоредно с това започва формирането на книжен и документален фонд, запазен и до днес в Централната библиотека и Архива на БАН.

За издигането на международния престиж на Дружеството заслуга имат и европейски капацитети като Константин Иречек, министър на народното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на съвременна България не забравят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния научен статус обаче е свързано преди всичко с името на най-дългогодишния председател – Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик и общественик и щедър дарител на институцията. Благодарение на неговите усилия и нагласите на обществото, през 1911 г. книжовното дружество прераства в Българска академия на науките.

Основана само с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, БАН играе роля за утвърждаване на младата българска държава на Балканите и в Европа. През тези години нейната обществена мисия е особено силно изразена с научни разработки в областта на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и формиране на нова ценностна система.

След Втората световна война постепенно Академията се разраства, превръщайки се в полиструктурна научна институция. Извън старата насоченост към фундаментални научни изследвания на преден план започват да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват основно в университетските среди. Така нейната социална ангажираност отговаря на нуждите на новата планова икономика и нарасналите стопански възможности на страната. През този период в институтите на БАН се извършват редица пионерски разработки в различни области, които нареждат страната ни на значимо място в световната технологична карта. Достатъчно е да споменем раждането в Академията на такива дейности и области като: електронната промишленост в България, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други. Всичко това спомогна за издигането на фундаменталните и научно-приложни изследвания на учените от БАН на световно ниво.

Днес Българската академия на науките е най-голямата научна институция в България с доказан авторитет в международен план. Тя въплъщава в себе си както традициите от миналото, така и предизвикателството на страната по пътя на нейната европейска интеграция. Неразривно свързана с държавността, БАН е колкото научна, толкова и обществена организация – органична част от духовното развитие на българската нация.

И през настоящата юбилейна година Академията продължава да работи за своята мисия: „да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно- историческо наследство на нацията“.

академик Юлиан Ревалски,
председател на Българската академия на науките

Поздравителни адреси

Стена на поздравленията

Antoine Petit

President and CEO of the CNRS (France)

Martin Hynes

President of the European Science Foundation

Daya Reddy

President of the International Science Council

Antonio Loprieno

President of ALLEA

Minister Liang-Gee Chen

Ministry of Science and Technology (Taiwan)

Acad. Akif Alizadeh

President of the Azerbaijan National Academy of Sciences

Acad. Taki Fiti

President of the Macedonian Academy of Sciences and Arts

Acad. Ioan-Aurel Pop

President of the Romanian Academy

Acad. Vladimir S. Kostić

President of the Serbian Academy of Sciences and Arts

Acad. Tadej Bajd

President of the Slovenian Academy of Sciences and Arts

Dr. Hans Willems

Secretary General of the Research Foundation - Flanders

Tarmo Soomere

President of the Estonian Academy of Sciences

Eva Zažímalová

President of the Czech Academy of Sciences

Jean-Pierre Bourguignon

President of European Research Council

Историята на БАН

Българска академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила.  Неговата цел е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина. Пръв председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.  През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея.

Историята на БАН

Дарителска кампания

Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза „150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.

Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.

Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.

Дарителската сметка е:
IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
BIC: BNBGBGSD
Адрес: ул. „15-ти ноември“ 1, 1040 София
Булстат: 000662018

Дарителска кампания

Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза „150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.

Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.

Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.

Дарителската сметка е:
IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
BIC: BNBGBGSD
Адрес: ул. „15-ти ноември“ 1, 1040 София
Булстат: 000662018

Календар на честванията

Всички събития

Календар на честванията

Всички събития

Актуално

Откриваме нови хоризонти!

Млади учени в областта на биомедицината отбелязаха 150-та годишнината на БАН

Научна сесия „Биомедицина и качество на живот“ за млади учени, докторанти и постдокторанти се проведе на 4-5 ноември в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИБФБМИ). Второто издание на форума беше посветено на 150-та годишнина от създаването на Българска академия на науките.

Представени бяха общо 22 научни доклада на млади учени, докторанти и постдокторанти и два научни доклада на гост-лектори.

Във форума се включиха представители на Института по органична химия с Център по фитохимия, Института по биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов“ (ИБИР) и Института по информационни и комуникационни технологии, както и от външни организации — Софийския университет  „Св. Климент Охридски“, Медицинския университет – София и Националния център по заразни и паразитни болести.

Научните доклади бяха обособени в направленията „Биоматериали, клетъчно и тъканно инженерство“, „Възбудими структури и двигателна активност“, „Биомедицинско инженерство“ и „Биологични мембрани и биомакромолекули“ и дискутираха актуални теми от областта на биофизиката и биомедицината, значими за повишаване на качеството на живот на обществото. Програмата и сборникът с абстракти от Научната сесия са публикувани на уебсайта на Института на адрес: http://biomed.bas.bg/bg/youth-session-2019/ .

Специален акцент на тазгодишното издание на научната сесия беше темата „Комуникация на науката“, застъпена и в двата дни на конференцията.

В края на събитието отличени с награди бяха петима от младите участници, които представиха разработките си в рамките на Научната сесия. С грамота за най-добро представяне беше наградена д-р Мерилин Ал Шариф от ИБФБМИ, а нейни подгласници станаха Йоана Димитрова от ИБИР, д-р Северина Семкова от ИБФБМИ, д-р Светозар Стойчев от ИБФБМИ и най-младата участничка в сесията — студентката Ариана Лангари от ИБФБМИ.

четвъртък, 7 ноември 2019 |Етикети: , |

50 години космически изследвания в БАН поставят България на световната карта на космическите страни

За 50 години учените от Института за космически изследвания и технологии направиха България 18-ата космическа държава в света, създадоха над 150 уреда, които са летели на Международната космическа станция и в орбита около Марс. Това каза по време на честването директорът на института проф. Румен Недков. Тържественото събрание по повод юбилея се проведе на 6 ноември в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Проф. Недков подчерта още, че ИКИТ – БАН е в дългосрочно международно партньорство с институции като Европейската космическа агенция, РОСКОСМОС и институтите за космически изследвания на Япония и Индия.

(още…)

Изложба  в Националния археологически музей – БАН показва съкровища от Велики Преслав

Националният археологически институт с музей на Българска академия на науките (НАИМ-БАН) представя временната изложба „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“.  От 6 ноември 2019 г. до 26 януари 2020 г. в Националния археологически музей ще бъдат показани най-представителните находки от периода на възход и величие на втората българска средновековна столица Велики Преслав. Изложбата се посвещава на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките. (още…)

Почетен знак „Св. Св. Кирил и Методий“ на президента и плакет на БАН получи Икономическият институт за 70-годишнината си

Почетен знак „Св. св. Кирил и Методий“ на президента на Република България и почетен плакет „Марин Дринов“ на Българската академия на науките получи Институтът за икономически изследвания (ИИИ-БАН) за 70-годишнината от създаването си. Те бяха връчени на проф. Александър Тасев – директор на института, за цялостния принос на института за развитието на икономическата наука в България и неуморна дейност в сферата на икономиката, образованието и бизнеса. (още…)

Институтът по физикохимия „Академик Ростислав Каишев“ отвори вратите си

На 25 октомври 2019 г. в Института по физикохимия „Академик Ростислав Каишев“ се проведе Ден на отворените врати под наслов „Физикохимия – образование, наука и практика”.

Събитието започна с откриване на изложба на химичните елементи и тяхното приложение. Тя беше посветена на делото на Менделеев и показваше интересни образци от отделни химични елементи, например благородни метали, алуминий, силиций и др., както и технологични продукти, получени тях. Парче от метеорит, „посетило“ Института, беше също част от изложбата. (още…)

понеделник, 28 октомври 2019 |Етикети: , |
Зареди още публикации

Спомоществователи на честванията

Столична община

Министерство на образованието и науката

ГЕОТЕХМИН

Банка ДСК

VIVACOM

Медийни партньори

Българска национална телевизия

Дарик Радио