150 години Българска академия на науките2019-06-12T15:08:58+02:00

Основана през 1869 г., Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България.  В нея се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси.

БАН на 150

Обръщение на Председателя на БАН

Българската академия на науките (БАН), правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД) е най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана девет години преди Третата българска държава. Създаването на Българското книжовно дружество от личности, които още нямат своя държава, изисква голяма вяра и много надежда, и бележи едно от върховите събития през Българското възраждане.

Сред основателите на Българско книжовно дружество през 1869 в Браила са видни възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на различни слоеве на обществото – от утвърдени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е сред нейните учредители и първи дарители. Високо родолюбивият дух на българина личи особено ярко в силната обществена подкрепа, която превръща Дружеството в обединителен символ на нацията. Учредителите показват завидна далновидност по отношение на администрирането и законовата рамка на институцията, като полагат грижи за приемане на Устав и издаване на официалния орган – Периодическо списание на БКД. Успоредно с това започва формирането на книжен и документален фонд, запазен и до днес в Централната библиотека и Архива на БАН.

За издигането на международния престиж на Дружеството заслуга имат и европейски капацитети като Константин Иречек, министър на народното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на съвременна България не забравят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния научен статус обаче е свързано преди всичко с името на най-дългогодишния председател – Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик и общественик и щедър дарител на институцията. Благодарение на неговите усилия и нагласите на обществото, през 1911 г. книжовното дружество прераства в Българска академия на науките.

Основана само с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, БАН играе роля за утвърждаване на младата българска държава на Балканите и в Европа. През тези години нейната обществена мисия е особено силно изразена с научни разработки в областта на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и формиране на нова ценностна система.

След Втората световна война постепенно Академията се разраства, превръщайки се в полиструктурна научна институция. Извън старата насоченост към фундаментални научни изследвания на преден план започват да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват основно в университетските среди. Така нейната социална ангажираност отговаря на нуждите на новата планова икономика и нарасналите стопански възможности на страната. През този период в институтите на БАН се извършват редица пионерски разработки в различни области, които нареждат страната ни на значимо място в световната технологична карта. Достатъчно е да споменем раждането в Академията на такива дейности и области като: електронната промишленост в България, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други. Всичко това спомогна за издигането на фундаменталните и научно-приложни изследвания на учените от БАН на световно ниво.

Днес Българската академия на науките е най-голямата научна институция в България с доказан авторитет в международен план. Тя въплъщава в себе си както традициите от миналото, така и предизвикателството на страната по пътя на нейната европейска интеграция. Неразривно свързана с държавността, БАН е колкото научна, толкова и обществена организация – органична част от духовното развитие на българската нация.

И през настоящата юбилейна година Академията продължава да работи за своята мисия: „да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно- историческо наследство на нацията“.

академик Юлиан Ревалски,
председател на Българската академия на науките

Историята на БАН

Българска академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила.  Неговата цел е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина. Пръв председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.  През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея.

Историята на БАН

Дарителска кампания

Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза „150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.

Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.

Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.

Дарителската сметка е:
IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
BIC: BNBGBGSD
БАН, София, ул. 15-ти ноември, 1
Булстат 000662018

Календар на честванията

Всички събития

Актуално

Откриваме нови хоризонти!

БАН отбеляза с юбилейна марка 150 години от създаването на периодичната таблица на химичните елементи

С валидиране на юбилейна марка Българската академия на науките отбеляза Международната година на периодичната таблица на химичните елементи. Печатът за пускане в употреба на пощенската марка поставиха председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, главният секретар на Националната комисия за ЮНЕСКО Христо Георгиев, директорът на дирекция „Съобщения“ в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията Димитър Димитров и изтъкнатият български химик проф. Христо Баларев. Събитието се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. (още…)

вторник, 25 юни 2019 |Етикети: , |

Конференция „Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти”

Българо-румънската научна конференция „Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти“ се проведе на 19 и 20 юни 2019 г. в  Института за балканистика с Център по тракология – БАН. Научният форум, посветен на 150-та годишнина от основаването на Българската академия на науките, е организиран в сътрудничество с Института за проучване на Югоизточна Европа и с Института по история „Николае Йорга“. (още…)

понеделник, 24 юни 2019 |Етикети: , |

Българо – хърватска научна конференция по случай 150-годишнината от основаването на БАН

Международна научна конференция „Българо-хърватски научни, културни и духовни връзки“, посветена на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките, се проведе на 17 и 18 юни 2019 г. Форумът беше организиран от Института за балканистика с Център по тракология в рамките на двустранното сътрудничество на БАН с Хърватската академия на науките и изкуствата. С доклади участваха 30 учени от двете страни. (още…)

четвъртък, 20 юни 2019 |Етикети: |

28 международни експедиции са проведени на научно-изследователския кораб „Академик“

28 международни експедиции с участието на световноизвестни учени са проведени на научно-изследователския кораб „Академик“, откакто той се използва за научни цели. Корабът е бил 2093 дни на море и е пропътувал повече от 120 хиляди морски мили. Това съобщи директорът на Института по океанология на БАН проф. Снежана Мончева на официалното откриване в БАН на изложба „35 години НИК Академик“. (още…)

вторник, 18 юни 2019 |Етикети: |

Световноизвестни учени обсъдиха високопроизводителните научни пресмятания, числените методи и алгоритми

Дванадесетата международна конференция „Large-Scale Scientific ComputationsLSSC’19“ се проведе от 10 до 14 юни 2019  г.  в Созопол (http://parallel.bas.bg/Conferences/SciCom19/). Световноизвестни учени обсъдиха постигнатото в най-съвременни области  на високопроизводителните научни пресмятания, числените методи и алгоритми и техните приложения в науката и техниката. (още…)

понеделник, 17 юни 2019 |Етикети: |
Зареди още публикации

Спомоществователи на честванията

Софийска община

Софийска община