150 години Българска академия на науките2019-10-15T17:22:01+02:00

Основана през 1869 г., Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България.  В нея се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси.

БАН на 150

Обръщение на Председателя на БАН

Българската академия на науките (БАН), правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД) е най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана девет години преди Третата българска държава. Създаването на Българското книжовно дружество от личности, които още нямат своя държава, изисква голяма вяра и много надежда, и бележи едно от върховите събития през Българското възраждане.

Сред основателите на Българско книжовно дружество през 1869 в Браила са видни възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на различни слоеве на обществото – от утвърдени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е сред нейните учредители и първи дарители. Високо родолюбивият дух на българина личи особено ярко в силната обществена подкрепа, която превръща Дружеството в обединителен символ на нацията. Учредителите показват завидна далновидност по отношение на администрирането и законовата рамка на институцията, като полагат грижи за приемане на Устав и издаване на официалния орган – Периодическо списание на БКД. Успоредно с това започва формирането на книжен и документален фонд, запазен и до днес в Централната библиотека и Архива на БАН.

За издигането на международния престиж на Дружеството заслуга имат и европейски капацитети като Константин Иречек, министър на народното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на съвременна България не забравят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния научен статус обаче е свързано преди всичко с името на най-дългогодишния председател – Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик и общественик и щедър дарител на институцията. Благодарение на неговите усилия и нагласите на обществото, през 1911 г. книжовното дружество прераства в Българска академия на науките.

Основана само с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, БАН играе роля за утвърждаване на младата българска държава на Балканите и в Европа. През тези години нейната обществена мисия е особено силно изразена с научни разработки в областта на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и формиране на нова ценностна система.

След Втората световна война постепенно Академията се разраства, превръщайки се в полиструктурна научна институция. Извън старата насоченост към фундаментални научни изследвания на преден план започват да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват основно в университетските среди. Така нейната социална ангажираност отговаря на нуждите на новата планова икономика и нарасналите стопански възможности на страната. През този период в институтите на БАН се извършват редица пионерски разработки в различни области, които нареждат страната ни на значимо място в световната технологична карта. Достатъчно е да споменем раждането в Академията на такива дейности и области като: електронната промишленост в България, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други. Всичко това спомогна за издигането на фундаменталните и научно-приложни изследвания на учените от БАН на световно ниво.

Днес Българската академия на науките е най-голямата научна институция в България с доказан авторитет в международен план. Тя въплъщава в себе си както традициите от миналото, така и предизвикателството на страната по пътя на нейната европейска интеграция. Неразривно свързана с държавността, БАН е колкото научна, толкова и обществена организация – органична част от духовното развитие на българската нация.

И през настоящата юбилейна година Академията продължава да работи за своята мисия: „да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно- историческо наследство на нацията“.

академик Юлиан Ревалски,
председател на Българската академия на науките

Стена на поздравленията

Antoine Petit

President and CEO of the CNRS (France)

Martin Hynes

President of the European Science Foundation

Daya Reddy

President of the International Science Council

Antonio Loprieno

President of ALLEA

Minister Liang-Gee Chen

Ministry of Science and Technology (Taiwan)

Acad. Akif Alizadeh

President of the Azerbaijan National Academy of Sciences

Acad. Taki Fiti

President of the Macedonian Academy of Sciences and Arts

Acad. Ioan-Aurel Pop

President of the Romanian Academy

Acad. Vladimir S. Kostić

President of the Serbian Academy of Sciences and Arts

Acad. Tadej Bajd

President of the Slovenian Academy of Sciences and Arts

Dr. Hans Willems

Secretary General of the Research Foundation - Flanders

Tarmo Soomere

President of the Estonian Academy of Sciences

Eva Zažímalová

President of the Czech Academy of Sciences

Jean-Pierre Bourguignon

President of European Research Council

Историята на БАН

Българска академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила.  Неговата цел е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина. Пръв председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.  През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея.

Историята на БАН

Дарителска кампания

Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза „150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.

Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.

Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.

Дарителската сметка е:
IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
BIC: BNBGBGSD
Адрес: ул. „15-ти ноември“ 1, 1040 София
Булстат: 000662018

Дарителска кампания

Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза „150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.

Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.

Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.

Дарителската сметка е:
IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
BIC: BNBGBGSD
Адрес: ул. „15-ти ноември“ 1, 1040 София
Булстат: 000662018

Календар на честванията

Всички събития

Календар на честванията

Всички събития

Актуално

Откриваме нови хоризонти!

Технологии и материали в полза на обществото показаха на изложба в БАН

Изложбата „Технологии и материали в полза на обществото“ пред фоайето на зала „Проф. Марин Дринов“, посветена на 150-годишнината от създаването на Българската академия на науките, показва научните постижения на направленията в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ), допринесли за създаването и развитието на микроелектрониката, акустоелектрониката и на нанотехнологиите в България. (още…)

Учени и основатели на БАН показва изложба в градина „Кристал“

Знакови личности, свързани с историята на Българската академия на науките, представя изложба с 26 пана на Централната библиотека на БАН (ЦБ – БАН) в галерия на открито „Кристал“. Експозицията „Основатели и учени на Българската академия на науките“ откриха директорът на ЦБ – БАН д-р Силвия Найденова и зам.-председателят на БАН чл.-кор. Васил Николов. (още…)

понеделник, 14 октомври 2019 |Етикети: , |

150 години Българска академия на науките: авторитетен и независим научен, духовен и експертен център

С тържествен концерт-спектакъл в НДК, кулминация на честванията, Българската академия на науките отбеляза 150 години от основаването си. (още…)

неделя, 13 октомври 2019 |Етикети: |

БАН посреща учени от цял свят за празника

Българската академия на науките отбелязва днес, 12 октомври, 150 години от основаването си. Председатели на академии и международни научни организации от цял свят посрещна Българската академия на науките по случай нейната 150-годишнина. Международната среща е част от честванията на юбилея на най-голямата научна институция в България. (още…)

събота, 12 октомври 2019 |Етикети: |

Копие на български ръкопис от 14 в. получи Българската академия на науките

Отличия на Националната академия на науките на Украйна получиха по повод 150-годишнина на Българската академия на науките председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и акад. Иван Юхновски (председател 1996 – 2008 г). Наградите се присъждат за многогодишното успешно сътрудничество между научните организации на България и Украйна. Заместник-председателят на Националната академия на науките на Украйна акад. Серхий Пирожков подари на БАН цифрово копие на ръкопис на Патриарх Евтимий от края на 14 век  „Житие Илариона Могленского“. Оригиналът се пази в библиотеката на Националната академия на науките в Киев. (още…)

петък, 11 октомври 2019 |Етикети: |
Зареди още публикации

Спомоществователи на честванията

Столична община

Министерство на образованието и науката

ГЕОТЕХМИН

Банка ДСК

VIVACOM

Медийни партньори

Българска национална телевизия

Дарик Радио