150 години Българска академия на науките2019-07-17T17:08:53+02:00

Основана през 1869 г., Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България.  В нея се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси.

БАН на 150

Обръщение на Председателя на БАН

Българската академия на науките (БАН), правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД) е най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана девет години преди Третата българска държава. Създаването на Българското книжовно дружество от личности, които още нямат своя държава, изисква голяма вяра и много надежда, и бележи едно от върховите събития през Българското възраждане.

Сред основателите на Българско книжовно дружество през 1869 в Браила са видни възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на различни слоеве на обществото – от утвърдени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е сред нейните учредители и първи дарители. Високо родолюбивият дух на българина личи особено ярко в силната обществена подкрепа, която превръща Дружеството в обединителен символ на нацията. Учредителите показват завидна далновидност по отношение на администрирането и законовата рамка на институцията, като полагат грижи за приемане на Устав и издаване на официалния орган – Периодическо списание на БКД. Успоредно с това започва формирането на книжен и документален фонд, запазен и до днес в Централната библиотека и Архива на БАН.

За издигането на международния престиж на Дружеството заслуга имат и европейски капацитети като Константин Иречек, министър на народното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на съвременна България не забравят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния научен статус обаче е свързано преди всичко с името на най-дългогодишния председател – Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик и общественик и щедър дарител на институцията. Благодарение на неговите усилия и нагласите на обществото, през 1911 г. книжовното дружество прераства в Българска академия на науките.

Основана само с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, БАН играе роля за утвърждаване на младата българска държава на Балканите и в Европа. През тези години нейната обществена мисия е особено силно изразена с научни разработки в областта на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и формиране на нова ценностна система.

След Втората световна война постепенно Академията се разраства, превръщайки се в полиструктурна научна институция. Извън старата насоченост към фундаментални научни изследвания на преден план започват да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват основно в университетските среди. Така нейната социална ангажираност отговаря на нуждите на новата планова икономика и нарасналите стопански възможности на страната. През този период в институтите на БАН се извършват редица пионерски разработки в различни области, които нареждат страната ни на значимо място в световната технологична карта. Достатъчно е да споменем раждането в Академията на такива дейности и области като: електронната промишленост в България, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други. Всичко това спомогна за издигането на фундаменталните и научно-приложни изследвания на учените от БАН на световно ниво.

Днес Българската академия на науките е най-голямата научна институция в България с доказан авторитет в международен план. Тя въплъщава в себе си както традициите от миналото, така и предизвикателството на страната по пътя на нейната европейска интеграция. Неразривно свързана с държавността, БАН е колкото научна, толкова и обществена организация – органична част от духовното развитие на българската нация.

И през настоящата юбилейна година Академията продължава да работи за своята мисия: „да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно- историческо наследство на нацията“.

академик Юлиан Ревалски,
председател на Българската академия на науките

Стена на поздравленията

Martin Hynes

President of the European Science Foundation

Daya Reddy

President of the International Science Council

Acad. Tadej Bajd

President of the Slovenian Academy of Sciences and Arts

Acad. Ioan-Aurel Pop

President of the Romanian Academy of Sciences

Acad. Vladimir S. Kostic

President of the Serbian Academy of Sciences and Arts

Историята на БАН

Българска академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила.  Неговата цел е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина. Пръв председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.  През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея.

Историята на БАН

Дарителска кампания

Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза „150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.

Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.

Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.

Дарителската сметка е:
IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
BIC: BNBGBGSD
Адрес: ул. „15-ти ноември“ 1, 1040 София
Булстат: 000662018

Дарителска кампания

Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза „150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.

Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.

Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.

Дарителската сметка е:
IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
BIC: BNBGBGSD
Адрес: ул. „15-ти ноември“ 1, 1040 София
Булстат: 000662018

Календар на честванията

Всички събития

Календар на честванията

Всички събития

Актуално

Откриваме нови хоризонти!

Конференция „Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти”

Българо-румънската научна конференция „Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти“ се проведе на 19 и 20 юни 2019 г. в  Института за балканистика с Център по тракология – БАН. Научният форум, посветен на 150-та годишнина от основаването на Българската академия на науките, е организиран в сътрудничество с Института за проучване на Югоизточна Европа и с Института по история „Николае Йорга“. (още…)

понеделник, 24 юни 2019 |Етикети: , |

Нови и авангардни материали за съхранение и преобразуване на енергия обсъдиха учените на международната конференция WEEM 2019

106 учени от 21 страни от Европа, Азия и Америка обсъдиха последните си проучвания в областта на съхраняването и преобразуването на енергия чрез нови и авангардни материали и технологии, както и на опазването на околната среда и биомедицинските приложения. (още…)

Българо – хърватска научна конференция по случай 150-годишнината от основаването на БАН

Международна научна конференция „Българо-хърватски научни, културни и духовни връзки“, посветена на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките, се проведе на 17 и 18 юни 2019 г. Форумът беше организиран от Института за балканистика с Център по тракология в рамките на двустранното сътрудничество на БАН с Хърватската академия на науките и изкуствата. С доклади участваха 30 учени от двете страни. (още…)

четвъртък, 20 юни 2019 |Етикети: |

28 международни експедиции са проведени на научно-изследователския кораб „Академик“

28 международни експедиции с участието на световноизвестни учени са проведени на научно-изследователския кораб „Академик“, откакто той се използва за научни цели. Корабът е бил 2093 дни на море и е пропътувал повече от 120 хиляди морски мили. Това съобщи директорът на Института по океанология на БАН проф. Снежана Мончева на официалното откриване в БАН на изложба „35 години НИК Академик“. (още…)

вторник, 18 юни 2019 |Етикети: |

Световноизвестни учени обсъдиха високопроизводителните научни пресмятания, числените методи и алгоритми

Дванадесетата международна конференция „Large-Scale Scientific ComputationsLSSC’19“ се проведе от 10 до 14 юни 2019  г.  в Созопол (http://parallel.bas.bg/Conferences/SciCom19/). Световноизвестни учени обсъдиха постигнатото в най-съвременни области  на високопроизводителните научни пресмятания, числените методи и алгоритми и техните приложения в науката и техниката. (още…)

понеделник, 17 юни 2019 |Етикети: |
Зареди още публикации

Спомоществователи на честванията

Софийска община

Софийска община