150 години Българска академия на науките2019-08-14T15:45:18+02:00

Основана през 1869 г., Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България.  В нея се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси.

БАН на 150

Обръщение на Председателя на БАН

Българската академия на науките (БАН), правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД) е най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана девет години преди Третата българска държава. Създаването на Българското книжовно дружество от личности, които още нямат своя държава, изисква голяма вяра и много надежда, и бележи едно от върховите събития през Българското възраждане.

Сред основателите на Българско книжовно дружество през 1869 в Браила са видни възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на различни слоеве на обществото – от утвърдени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е сред нейните учредители и първи дарители. Високо родолюбивият дух на българина личи особено ярко в силната обществена подкрепа, която превръща Дружеството в обединителен символ на нацията. Учредителите показват завидна далновидност по отношение на администрирането и законовата рамка на институцията, като полагат грижи за приемане на Устав и издаване на официалния орган – Периодическо списание на БКД. Успоредно с това започва формирането на книжен и документален фонд, запазен и до днес в Централната библиотека и Архива на БАН.

За издигането на международния престиж на Дружеството заслуга имат и европейски капацитети като Константин Иречек, министър на народното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на съвременна България не забравят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния научен статус обаче е свързано преди всичко с името на най-дългогодишния председател – Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик и общественик и щедър дарител на институцията. Благодарение на неговите усилия и нагласите на обществото, през 1911 г. книжовното дружество прераства в Българска академия на науките.

Основана само с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, БАН играе роля за утвърждаване на младата българска държава на Балканите и в Европа. През тези години нейната обществена мисия е особено силно изразена с научни разработки в областта на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и формиране на нова ценностна система.

След Втората световна война постепенно Академията се разраства, превръщайки се в полиструктурна научна институция. Извън старата насоченост към фундаментални научни изследвания на преден план започват да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват основно в университетските среди. Така нейната социална ангажираност отговаря на нуждите на новата планова икономика и нарасналите стопански възможности на страната. През този период в институтите на БАН се извършват редица пионерски разработки в различни области, които нареждат страната ни на значимо място в световната технологична карта. Достатъчно е да споменем раждането в Академията на такива дейности и области като: електронната промишленост в България, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други. Всичко това спомогна за издигането на фундаменталните и научно-приложни изследвания на учените от БАН на световно ниво.

Днес Българската академия на науките е най-голямата научна институция в България с доказан авторитет в международен план. Тя въплъщава в себе си както традициите от миналото, така и предизвикателството на страната по пътя на нейната европейска интеграция. Неразривно свързана с държавността, БАН е колкото научна, толкова и обществена организация – органична част от духовното развитие на българската нация.

И през настоящата юбилейна година Академията продължава да работи за своята мисия: „да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно- историческо наследство на нацията“.

академик Юлиан Ревалски,
председател на Българската академия на науките

Стена на поздравленията

Antoine Petit

President and CEO of the CNRS (France)

Martin Hynes

President of the European Science Foundation

Daya Reddy

President of the International Science Council

Antonio Loprieno

President of ALLEA

Minister Liang-Gee Chen

Ministry of Science and Technology (Taiwan)

Acad. Akif Alizadeh

President of the Azerbaijan National Academy of Sciences

Acad. Taki Fiti

President of the Macedonian Academy of Sciences and Arts

Acad. Ioan-Aurel Pop

President of the Romanian Academy

Acad. Vladimir S. Kostić

President of the Serbian Academy of Sciences and Arts

Acad. Tadej Bajd

President of the Slovenian Academy of Sciences and Arts

Dr. Hans Willems

Secretary General of the Research Foundation - Flanders

Историята на БАН

Българска академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила.  Неговата цел е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина. Пръв председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.  През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея.

Историята на БАН

Дарителска кампания

Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза „150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.

Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.

Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.

Дарителската сметка е:
IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
BIC: BNBGBGSD
Адрес: ул. „15-ти ноември“ 1, 1040 София
Булстат: 000662018

Дарителска кампания

Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза „150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.

Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.

Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.

Дарителската сметка е:
IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
BIC: BNBGBGSD
Адрес: ул. „15-ти ноември“ 1, 1040 София
Булстат: 000662018

Календар на честванията

Всички събития

Календар на честванията

Всички събития

Актуално

Откриваме нови хоризонти!

БАН удостоена с награда „Проф. Марко Семов“ за ярко присъствие в духовния живот на нацията

Президентът Румен Радев връчи наградата “Проф. Марко Семов” на Българската академия на науките  за яркото ѝ присъствие в духовния живот на нацията и по повод 150-годишнината от основаването на Академията. Церемонията, която отбеляза 80-годишнината от рождението на големия български писател, публицист и народопсихолог проф. Марко Семов,  се състоя на 10 юли в Българската академия на науките. (още…)

четвъртък, 11 юли 2019 |Етикети: |

Полимерни материали за бъдещето показват учени от БАН

Разработки на учени от Лаборатория „Биологично активни полимери“ на Института по полимери – БАН с приложения в персонализираната медицина, опазването на околната среда, земеделието и хранително-вкусовата промишленост са представени в юбилейна изложба в Българската академия на науките. Експозицията „Нови биоразградими и биоактивни полимерни материали – стратегии и предизвикателства“ показва ново поколение материали за безболезнено лечение на рани от изгаряния или при болни от диабет, предпазна маска за прахови частици, наноматериали за съхранение на хранителни продукти и др. (още…)

сряда, 26 юни 2019 |Етикети: , |

БАН отбеляза с юбилейна марка 150 години от създаването на периодичната таблица на химичните елементи

С валидиране на юбилейна марка Българската академия на науките отбеляза Международната година на периодичната таблица на химичните елементи. Печатът за пускане в употреба на пощенската марка поставиха председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, главният секретар на Националната комисия за ЮНЕСКО Христо Георгиев, директорът на дирекция „Съобщения“ в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията Димитър Димитров и изтъкнатият български химик проф. Христо Баларев. Събитието се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. (още…)

вторник, 25 юни 2019 |Етикети: , |

Конференция „Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти”

Българо-румънската научна конференция „Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти“ се проведе на 19 и 20 юни 2019 г. в  Института за балканистика с Център по тракология – БАН. Научният форум, посветен на 150-та годишнина от основаването на Българската академия на науките, е организиран в сътрудничество с Института за проучване на Югоизточна Европа и с Института по история „Николае Йорга“. (още…)

понеделник, 24 юни 2019 |Етикети: , |

Нови и авангардни материали за съхранение и преобразуване на енергия обсъдиха учените на международната конференция WEEM 2019

106 учени от 21 страни от Европа, Азия и Америка обсъдиха последните си проучвания в областта на съхраняването и преобразуването на енергия чрез нови и авангардни материали и технологии, както и на опазването на околната среда и биомедицинските приложения. (още…)

Зареди още публикации

Спомоществователи на честванията

Столична община

Банка ДСК

VIVACOM

ГЕОТЕХМИН

Министерство на образованието и науката