|
| |
|
| |
|
|
| |
 „Ревизия на Конституцията на Република България”
24 април 2013
На 19 април 2013г. в Пловдивския университет беше представена книгата на гл. ас. д-р Христо Паунов „Ревизия на Конституцията на Република България”. Авторът е докторант в Института за държавата и правото към БАН.
Книгата „Ревизия на Конституцията на Република България” беше представена от проф. д-р Емилия Друмева - дългогодишен преподавател по Конституционно право и заместник декан в Юридическия факултет на Пловдивския университет.
Според проф. Друмева книгата представлява първото самостоятелно монографично изследване в българската научна литература върху толкова съществен въпрос - ревизия на основния закон в страната. Като важен акцент, в книгата на гл. ас. д-р Христо Паунов „Ревизия на Конституцията на Република България”, проф. Друмева открои: изследването на богат емпиричен материал - стенографските дневници на VII ВНС; хронологичното проследяване на осъществените досега четири поправки на Конституцията на Република България, както и на инициираните, но несъстоялите се такива; разглеждането на въпроса за възможността да се упражни конституционен контрол върху Закон за изменение и допълнение на Конституцията, както и за пределите на този контрол и не на последно място, формулираните предложения de lege ferenda, съставляващи една добра основа за бъдещо нормативно усъвършенстване на материята, касаеща ревизията на основния закон.
Главен ас. д-р Христо Паунов изказа специални благодарности към проф. д-р Емилия Друмева, чието задълбочено и аналитично научно ръководство е благоприятствало за написване на дисертационния труд на автора, на който е стъпила и книгата „Ревизия на Конституцията на Република България.
Приветствие към автора отправи ректорът на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”- проф. д-р Запрян Козлуджов.
Книгата ”Ревизия на Конституцията на Република България” може да бъде намерена на всички щандове и книжарници, в които се предлага специализирана правна литература.
|
| |
СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА УЧЕНИТЕ
ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА ЕДНОГОДИШНИ СТИПЕНДИИ ЗА МЛАДИ УЧЕНИ
Световната федерация на учените (СФУ), със седалище Женева, Швейцария и президент световноизвестният физик проф. Антонио Зикики обявява конкурс за едногодишни стипендии за провеждане на научни изследвания от млади български учени под ръководството на изтъкнати български учени. Право да кандидатстват в тези конкурси имат млади хора (до 35 г.), завършили висшето си образование, които под ръководството на изтъкнати учени (от БАН, университетите, Селскостопанската академия и ведомствените институти) трябва да решат или вече решават определен научен проблем. Научната проблематика задължително следва да попада в сферата на 15-те планетарни опасности, дефинирани от СФУ и приложени по-долу (подробна информация за СФУ и планетарните опасности може да намерите на http://www.federationofscientists.org/ и на http://www.worldlab.ch/. Предварителната селекция се извършва от Научния секретариат на БАН, а окончателната селекция и отпускане на стипендиите се извършва от СФУ.
Срок и място за подаване на документите: краен срок – 7 май 2013 г., стая 234 в ЦУ на БАН, 10-14 часа, тел. 986 17 33, e-mail: rsemova@cu.bas.bg
Национален представител на СФУ и
Координатор на стипендиатската програма за България
Проф. дтн Стефан Хаджитодоров,
e-mail: sthadj@bas.bg.
Приложени документи:
1) Правила за кандидатстване - BASIC RULES AND GUIDELINES .doc
2) 15-те планетарни опастности -THEFIFTEENPLANETARYEMERGENCIES.doc
3) Формуляр за кандидатстване - APPLICATIONFORMFORWFSSCHOLARSHIP.doc
|
| |
 Учени от БАН с доклади и отличия на 100-я Индийски научен конгрес
Сред поканените на Индийския научен конгрес бяха и двама учени от Българската академия на науките – проф. Иван Недков от Института по електроника и проф. Костадин Костадинов от Института по механика. Двамата представиха доклади за постиженията на българската наука в областта на магнитоелектрониката и микро-роботиката. Българските учени бяха отличени с плакети за водещи научни резултати.
От 3-ти до 8-ми януари 2013 г. се проведе 100-ият Индийски научен конгрес. Това е едно от водещите ежегодни събития в научния живот на страната. За място на форума беше избран град Колката (старото име е Калкута), където преди 100 години той е бил проведен за първи път. От университетите на този град, с многогодишна история и население от порядъка на 16 млн. жители, са излезли признати научни колоси. Четири Нобелови награди са били присъдени на негови граждани, в това число и първата Нобелова награда за литература дадена на не-европеец, през 1913 г. – на Рабиндранат Тагор.
Конгресът се проведе под егидата на министър - председателя на Индия д-р Манмохан Синг (Manmohan Singh), а на откриването присъстваха президентът на страната Пранаб Мукхержи (Pranab Mukherjee) и членовете на правителството.
В речите на представителите на правителството науката беше определена, като най-важен приоритет за развитие на страната и бяха декларирани амбициите на Индия в най-близко време да стане 5-та държава в света по инвестиции (процент от БВП) в научни изследвания и иновации. Бяха фокусирани и приоритетните научни области за страната от Министъра на науката и технологиите г-н Реди (Sri S. Jaipal Reddy), развити в Национална програма за наука и иновации до 2020 г. Присъства и екс-президентът на страната д-р Калам (Abdul Kalam), който е известен учен в областта на инженерните науки.
В конгреса участваха над 10 хиляди учени от целия свят – сред тях бяха носителите на Нобелова награда за биология през 2009 г. д-р Рамакришнан (Venkatraman Venki Ramakrishnan) и по химия за 2010 г. д-р Негиши (Dr. Ei-ichi Negishi), директорът на ЦЕРН д-р Хьоер (Dr. Rolf-Dieter Heuer) и др.
|
| |
Марк Шиамана и проф. Красимир Панайотов са инициаторите на изследването, при което се симулира лазерната динамика и се сравняват експерименталните резултати с теоретичните симулации, доказващи хаотичното поведение на лазерния диод.
Откритието идва 50 години след изобретяването на лазерния диод и 40 години от доклада на Едуард Лоренц за това, което е известно като хаос и „ефекта на пеперудата“, определящ непредсказуемостта на хаотичните системи. Тези две открития променят всекидневния живот и представата на хората как работи природата.
Хаотичните системи се характеризират с непериодична динамика и са извънредно чувствително към началното им състояние, известно като „ефект на пеперудата“, т.е. ако пеперуда трепне с крила в Бразилия това може да предизвика торнадо в Тексас. До появата на статията на авторите се счита, че лазерните диоди не притежават този ефект.
Лазерните диоди ни позволяват да слушаме предпочитаната от нас музика и да гледаме филми с високо разрешение на CD и DVD. Тяхната светлина сканира покупките ни в супермаркетите и извършва отпечатването в лазерните принтери .
Новото откритие не само революционизира знанието за динамиката на лазерните диоди, но дава възможност за тяхното приложение в нови области като използването им за оптични генератори на случайни числа и за секретно кодиране на информация в поляризационен оптичен хаос.
|
| |
Изключително ценната археологическа находка беше открита в Голямата (Омуртагова) могила в резервата Сборяново и предизвика голям обществен и медиен интерес у нас и в чужбина. Предметите от съкровището вече са изложени за посетители в Националния археологически музей към БАН в сряда.
Откритото в резервата Сборяново съкровище е първото от 10 години насам, което влиза във фонда на Националния археологически музей.
Новооткрито златно съкровище е било в дървено сандъче в насипа на Голямата Свещарска (известна и като Омуртагова) могила на царския гетски некропол в историческо-археологически резерват Сборяново.
Откритието е направено от доц. д-р Диана Гергова от Национален археологически институт с музей при БАН; станало е вечерта на 7 ноември 2012 г., работено е цяла нощ, съкровището вече постъпи във фонда на Националния археологически музей.
Предварително е датирано към края на ІV – началото на ІІІ век пр. Хр.
Находката включва златни диадема, спирални гривни, множество красиви накити, (пръстен, начелник и апликации към конска сбруя) с общо тегло над 1,8 кг, както и половината от желязна юзда.
***********
На 11.11.2012 год. премиерът Бойко Борисов, придружен от заместник-премиера Симеон Дянков, министърът на културата Вежди Рашидов и министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, посетиха Националния археологически музей, за да се запознаят лично със златните находки – диадема, гривна, апликации за конска муниция и множество дребни изящни украшения.
По време на посещението бяха обещани финансови средства за бъдещите проучвания на могилата, през следващия сезон, и за купуването на георадар за Националния археологически институт с музей при БАН.
Новооткритото съкровище ще участва в изложбата, която ще се организира в музея Лувър, Париж, през 2014 г.
 Снимки
|
| |
Форумът ще бъде открит от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Доклад от името на Българската академия на науките ще представи проф. Владимир Димитров, научен секретар на БАН.
От страна на ръководството на БАН в дискусията ще участват зам.-председателят на Академията проф. Севдалина Димитрова и главният научен секретар проф. Стефан Хаджитодоров.
|
| |
Благодарение на това членство всички книги и периодични издания на БАН имат възможност да присъстват в най-динамично развиващата се международна информационна банка и система за цитиране и рефериране.
Академично издателство „Проф. Марин Дринов” предлага на всички желаещи автори, авторски колективи, институти от Академията международни регистрационни номера DOI на отделни статии, книги или глави от книги, независимо дали са нови или са издадени преди време. За целта е необходимо само да се изтегли и попълни бланка
от сайта на АИ „Проф. Марин Дринов” www.baspress.com. Таксата е символична.
С присвоения DOI (дигитален идентификационен код) всяка статия или монография става „видима” за над 6 милиона потребители на научна литература в целия свят и за над 4500 научни издателства, бази данни и електронни библиотеки.
Самата публикация вече може да бъда цитирана в библиографиите единствено със своя DOI.
|
| |
На 31-ви октомври 2012 г. от 11:00 часа в Заседателната зала на бл. 25, етаж 2, Институтът по експериментална морфология, патология и антропология с музей (ИЕМПАМ) - БАН съвместно с Институт по механика – БАН, Институт по информационни и комуникационни технологии – БАН и Химически факултет при СУ “Св. Климент Охридски”, ще проведе първата среща на участниците в договор BG051PO001-3.3.06-0048 по схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ “Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени”.
Проектът е на стойност 692 698.98 лв. и се финансира от Европейския социален фонд и Република България по приоритетна ос 3 от Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Ръководител на проекта е проф. дбн Нина Атанасова (ИЕМПАМ).
Основна цел на проекта е изграждането и развитието на мотивирани и висококвалифицирани млади изследователи с ценни умения и компетенции в приложните аспекти на биомедицинските изследвания за подобряване качеството на живот, в отговор на новите предизвикателства за изграждане на икономика, основана на знанието. Дейностите в проекта ще повишат качеството на обучение и ще създадат устойчиви връзки между институциите за образование, научноизследователския сектор и бизнеса, ще осигурят подкрепа в работата на младите хора от целевата група и ще създадат условия за стартиране на успешна научна кариера.
Целевата група на проекта включва 36 докторанти, постдокторанти и млади учени.
|
| |
Днес, 17.10.2012 год. Събранието на академиците на БАН избра за член-кореспондент в направление “Инженерни науки” проф. дмн дтн Красимир Атанасов от Института по биофизика и биомедицинско инженерство.
Изборите за член-кореспонденти ще продължат на 22-ри октомври в направленията – Биологически науки, Творци на изкуството и Изкуствознание.
|
| |
Според ново изследване на водещи европейски експерти в сферата на езиковите технологии повечето европейски езици са заплашени от дигитална смърт. След оценка на състоянието на езиковите технологии за 30 от близо 80-те езика, които се говорят в Европа, експертите достигнаха до извода, че езиковите технологии за 21 от 30-те изследвани езика или „са недоразвити”, или са „слабо развити”. Изследването е проведено от Европейската мрежа за върхови постижения META-NET, в която членуват 60 изследователски центъра от 34 страни, сред които е и Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин”.
Проучването е проведено от над 200 експерти и е обобщено в Бели книги за различните езици (30 на брой), които са публикувани от META-NET (печатни издания и онлайн) и включват обзор и оценка на състоянието на наличните езикови технологии за всеки език в четири различни категории: автоматичен превод, обработка и синтез на реч, анализ на текст и общо състояние на езиковите ресурси. В поне една от тези категории 21 от 30-те езика (т. е. 70%) получават най-ниската оценка (т. е. за тях липсват езикови технологии или съществуващите технологии са недоразвити), като за български категорията със слаба оценка е автоматичният превод.
Няколко езика, сред които исландски, латвийски, литовски и малтийски, получават най-ниска оценка и в четирите категории. Състоянието на наличните езикови ресурси и технологии не е оценено като „отлично” за нито един език, ресурсите за английски получават висока оценка, след това се нареждат холандски, френски, немски, италиански и испански език, които са оценени като „средно развити”.
Технологиите и ресурсите за езици като баски, български, каталански, гръцки, унгарски и полски са категоризирани като „фрагментарно развити”, което означава, че са сред езиците с висок риск от отмиране в дигиталната епоха.
Тоест, за момента българският език (получил средна оценка в категориите обработка на реч, анализ на текст и общо състояние на езиковите ресурси) не е застрашен, но ситуацията би могла да се промени значително с навлизането на ново поколение технологии, използващи наистина ефективно естествените езици.
„Резултатите от проведения от нас анализ са силно обезпокоителни. По-голямата част от европейските езици не разполагат с достатъчно количество адекватни ресурси, които да гарантират оцеляването им в епохата на развити технологии, а при някои езици дори нуждата от такива ресурси не е била осъзната. Поради тази причина и бъдещето на много от европейските езици е неясно”, казва проф. Ханс Уцкорайт, координатор на инициативата META-NET, научен директор на Германския център за проучване на изкуствения интелект (DFKI) и един от авторите и редакторите на изследването. Друг от редакторите - Георг Рем (DFKI), добавя: „Наблюдаваме драстично разминаване в равнището на състоянието и достъпа до езиковите технологии за различните европейски езици и за различните технологични области. Пропастта между т. нар. „големи” и „малки” езици продължава да се разширява. Трябва да положим усилия, за да осигурим адекватна технологична подкрепа за всички по-малки езици, за които липсват нужните ресурси и технологии. В противен случай те за застрашени от дигитална смърт.”
Под езикови технологии най-общо се разбира софтуер, който може да обработва говорима и писмена човешка реч. Добре познати приложения на такъв софтуер са програмите за правописна и граматична корекция и за синтез на реч (като SpeechLab 2.0 за български), интерактивните лични асистенти на смартфоните (например Siri за iPhone), диалоговите системи за обработка на въпроси по телефона, системите за автоматичен превод (като WebTrance на SkyCode), уеб търсачките, както и синтезаторите на реч в навигационните системи за автомобили.
Съвременните системи, базирани на езикови технологии, разчитат предимно на статистически методи, които изискват голям обем данни от писмена и устна реч. За езици със сравнително малък брой носители необходимият обем езикови данни се набира трудно - българският език например е в незавидна ситуация в сравнение с езици като френски, които се използват от цялата френскоговоряща общност. Освен това при компютърните системи, които се базират на статистическа обработка на езика, качеството на генерираните данни не е задоволително, както се вижда от грешните преводи, които се предлагат от онлайн системите за машинен превод.
Европа непрестанно доказва, че успешно преодолява повечето граници (видими и невидими) между държавите на континента. Все още обаче съществува една граница, която е непокътната – невидимата езикова бариера, която спира свободния обмен на знания и информация. Тази бариера пречи и на реализацията на дългогодишната идея за изграждане на единен дигитален пазар, тъй като именно езиковото неразбиране пречи на свободния обмен на стоки, продукти и услуги. И макар че езиковите технологии имат потенциала да преодолеят езиковите бариери чрез съвременните системи за машинен превод, резултатите от обзора, публикуван от META-NET, ясно показват, че много от европейските езици все още не са подготвени за бъдещето.
Наблюдават се съществени липси в наличните технологии, тъй като повечето научно-изследователски инициативи в областта поставят твърде голям акцент и отделят много време, средства и усилия за развитие на технологии и ресурси за английски език. Повечето познати системи са изградени около и/или са насочени към английски и поддържат превод от и на малко други езици (български например), а и няма унификация, така че се налага потребителите да усвоят различни методи за работа с различните системи. За разработването на езикови технологии за останалите езици (освен английски) не са били поемани нито политически, нито финансови ангажименти и липсва ясна изследователска и технологична визия за развитие.
В момента Европа полага координирани мащабни усилия за разработване на липсващите езикови технологии, както и за техния трансфер между отделните езици. Европейският съюз има достатъчно причини да поеме това огромно предизвикателство в рамките на обща инициатива, обединяваща страните членки, асоциираните държави и бизнеса. Сред тези причини са финансовата тежест, изчислена на глава от населението за по-малките езикови общности; нуждата от трансфер на технологии между езиците; оперативната несъвместимост на ресурсите, компютърните системи и услугите; както и фактът, че езиковите граници често не съвпадат с политическите. Европа трябва да предприеме необходимите действия, за да подготви езиците, които се говорят на територията ѝ, за живот в дигиталната епоха, тъй като тези езици са ценна част от европейското културно наследство и заслужават да са с нас и занапред.
На 26 септември Съветът на Европа отбелязва Европейския ден на езиците, на който се чества езиковото многообразие и се подчертава значението на развитието на богатите езикови и културни ресурси, с които разполага нашият континент. Задачата на META-NET е ясно да очертае предизвикателствата и възможностите, които очакват езиковото ни наследство в информационната епоха.
Защо езикови технологии?
Езиковите технологии ни помагат в изпълнението на ежедневните ни задължения, например при писане на имейли или покупка на билети. Разчитаме на езиковите технологии и когато търсим информация по интернет или превеждаме уеб страници; когато проверяваме написаното с програмите за правописна и граматична корекция; когато управляваме с гласови команди системите, вградени в нашия автомобил или в мобилния ни телефон; когато преглеждаме препоръките в онлайн книжарниците; когато следваме инструкциите на приложенията за мобилна навигация. В близко бъдеще ще можем да говорим на компютърните програми, на машините и на редица други устройства, включително на дългоочакваните роботи, които ще ни обслужват в дома ни и на работните ни места. Където и да сме, когато се нуждаем от информация, просто ще я потърсим, а когато се нуждаем от помощ, просто ще я поискаме на глас. Премахването на комуникационната бариера между хората и компютрите ще промени нашия свят.
Днес езиковите технологии са една от ключовите области за развитие в света на информационните технологии. Големи международни корпорации като Google, Microsoft, IBM и Nuance насочват сериозни инвестиции към това поле. В Европа стотици малки и средноголеми компании са се специализирали в разработване на определени езиково-технологични приложения и услуги. Езиковите технологии позволяват на хората да си сътрудничат, да учат, да правят бизнес, да споделят знания, независимо от езиковите и компютърните си умения.
Серията от Бели книги на META-NET
Белите книги на META-NET, издавани в серията „Езиците в европейското информационно общество” (“Languages in the European Information Society”), предлагат анализ на достъпа до езикови технологии за 30 европейски езика и хвърлят светлина върху най-непосредствените рискове и възможности за развитие. Книгите в серията представят всички официални езици на страните членки на ЕС, както и няколко други езика, които се говорят на територията на Европа. Макар да са били публикувани редица ценни и изчерпателни научни изследвания върху някои аспекти от развитието на езиковите технологии, до този момент липсва обзор, който да е достъпен за по-широката публика и да представя основните факти, развитието и предизвикателства пред европейските езици по пътя към технологично развитото многоезиково бъдеще на Европа. Серията Бели книги, подготвени от META-NET, запълва именно тази липса. Анализът на експертите на META-NET показва защо повечето европейски езици изпитват сериозни проблеми в дигиталното пространство и посочва онези липси, които са най-опасни за бъдещето на европейските езици. Над 200 автори и консултанти са участвали в изготвянето на Белите книги.
Следните европейски езици имат своя Бяла книга: баски, български, каталански, хърватски, чешки, датски, холандски, английски, естонски, фински, френски, галисийски, немски, гръцки, унгарски, исландски, ирландски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, норвежки (букмол и ниноршк), полски, португалски, румънски, сръбски, словашки, словенски, испански и шведски. Бялата книга за всеки език е изготвена на съответния език и включва превод на английски.
За META-NET и META
Мрежата за върхови постижения META-NET обединява 60 изследователски центъра от 34 страни, водени от общата цел за изграждане на технологичните основи на многоезиковото европейско информационно общество. META-NET е съфинансирана от Европейската комисия по четири проекта.
META-NET изгражда многоезиковия европейски технологичен алианс META (Multilingual Europe Technology Alliance), към който вече са се присъединили над 600 организации от 55 страни, включително изследователски центрове, университети, малки и средни фирми, както и няколко големи компании.
Писмото в оригинал
На този линк може да се види къде досега е публикувано съобщението за Белите книги и МЕТА-НЕТ.
http://www.meta-net.eu/whitepapers/press-coverage
|
| |
 Присъждане на "Доктор хонорис кауза на БАН" на професор Роберт Хубер, Нобелов лауреат по химия за 1988 г.
11 септември 2012
На 12 септември 2012 г., от 15:00 часа, в Големия салон на БАН, ще се състои церемония по връчване на званието „Доктор хонорис Кауза на БАН”. Високото академично отличие ще бъде присъдено на проф. Роберт Хубер, Нобелов лауреат по химия за 1988 г. По повод присъждането на званието, проф. Хубер ще изнесе академична лекция на тема „Сила и красота с предназначение: архитектура на белтъците – градивните блокове на живота”.
Проф. Роберт Хубер е един от най-именитите учени на нашето време. Той е роден на 20 февруари 1937 г. в Мюнхен. Завършва образованието си в Техническия университет в Мюнхен, където защитава докторската си дисертация и се хабилитира. През 1972 г., едва на 35 години, става директор на Макс-Планк Института по биохимия.
Проф. Хубер е сред пионерите на съвременната кристалография на биологични макромолекули. Под негово ръководство и участие са определени стотици структури на белтъчни молекули и техни комплекси. Сред върховите постижения е определянето на структурата на фотосинтетичния реакционен център на бактерията Родопсеудономас виридис, за което през 1988 г. беше удостоен с Нобелова награда. Фотосинтетичният реакционен център е комплекс от белтъчни молекули, включващ също и редица органични съединения, който трансформира светлината в химическа енергия. Това откритие даде възможност за първи път да се проникне в деликатните механизми на процеса на фотосинтезата.
Научните постижения на професор Хубер са признати и уважени от световната научна общественост. Доказателство за това са многобройните (над 40) награди и почетни титли, с които е удостоен преди и след получаването на Нобеловата награда. Професор Хубер е свързан и с науката в България. Той беше един от консултантите при създаването през 1979 г. на Центъра по фитохимия при Института по органична химия на БАН – съвместен проект на българското правителство, ПРООН (Програма за развитие на ООН) и ЮНЕСКО.
Проф. Роберт Хубер е в България и по повод международната научна конференция "Sofia School of Protein Science: Structure and dynamics of biological macromolecules". Форумът се провежда от 9 до 14 Септември в Института по молекулярна биология "Академик Румен Цанев" при БАН и е финансиран от FEBS (Федерацията на Европейските Биохимични Сдружения) и IUPAB (Международното обединение по чиста и приложна биофизика) www.febs2012.com. Професор Хубер ще изнесе лекция в заключителния ден на конференцията.
Сред лекторите са световноизвестни учени - негови бивши сътрудници и ученици като професор емеритус Рудолф Ладенщайн (Каролинския институт, Стокхолм), проф. Милтон Стабс (Мартин-Лутер университет, Хале), проф. Нартмут Ошкинат (Лайбниц институт, Берлин), проф. Ричард Енг (Университет Тромзьо, Норвегия).
|
| |
 ОФИЦИАЛЕН ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
11 септември 2012
Българска академия на науките
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин”
Издателство „Просвета – София”
Новият “Официален правописен речник на българския език” издателство “Просвета”, 2012 е най-пълният до момента справочник от този тип, с около 90 хиляди думи. (Предишният “Нов правописен речник на българския език” е от 2002 г.) Официален, защото формулираните 136 правила са задължителни за писменото общуване в публичната сфера, а включените думи и техните форми са представени с нормативно установения им правопис.
В изданието е използвана модерна научна методология, приложен е съвременен подход, при който основните правила на правописа и пунктуацията на българския език са формулирани максимално ясно, достъпно и непротиворечиво – в сравнение с предишните речници – като е избягната прекомерната употреба на термини.
Ръководно е изискването да не се извършват резки промени при кодифицирането на правописните норми, за да има приемственост, но са прецизирани онези от действащите правила, в които има неясноти, прилагането им предизвиква проблеми, а това води до грешки. Същевременно са включени и нови правила, нерегламентирани досега в справочниците от подобен тип.
В словника е отразена голяма част от активния речников състав на книжовния български език към края на първото десетилетие на века – значително по-богат от регистрираното в досегашните речници.
Отстранени са някои по-остарели и редки думи, прибавени са много нови от всекидневната практика, печата, художествената литература, популярни интернет сайтове. Има указания за трудните правописни случаи от типа импийчмънт, тийнейджър, представени са правописни особености при формите на отделните части на речта.
Думите са дадени според действащите правописни правила, без да се
засягат фонетичните говорни особености (Затова продължава да се пише отвертка, вестник, макар масово да се изговаря отверка, весник.) При всяка дума е посочено ударението.
При думите и формите, които са дублети, този, за който се препоръчва да се употребява по-рядко, е даден в курсив.
Ако се допуска и слято, и разделно писане, думата е отбелязана със звездичка (джазбенд и джаз бенд, джазпевец и джаз певец, етномузика и етно музика, уебстраница и уеб страница, фолкзвезда и фолк звезда). Освен множественото число, при съществителните имена е показана и бройната форма (ковач, ковачи, двама ковачи; колектив, колективи, два колектива; син, синът, синове, двама синове; билборд, билбордът, билбордове, два билборда; петел, петелът, петли, два петела;
диалектизъм, диалектизмът, диалектизми, два диалектизъма; катаклизъм, катаклизмът, катаклизми, два катаклизъма; монарх, монарси, двама монарси; айпад, айпади и айпадове, два айпада).
Речникът е изработен от езиковедите специалисти по книжовен език от Секцията за съвременен български език към Института за български език, който е упълномощен да проучва промените в писмената практика и да внася единство в правописа чрез системно кодифициране.
Книгата, удобна за работа и многократно използване, е организирана прегледно от опитните издатели на „Просвета”. Почеркът им ги прави разпознаваем – носят традиции от основаването си още през 1945 г. и не случайно членуват в Асоциацията на европейските издатели на учебници.
|
| |
Посещението е част от тяхната университетската образователна програма по физика за летния семестър.
Директорът на Института, акад. Александър Петров, запозна холандските студенти с основните насоки на научната дейност, която се развива в ИФТТ. Бяха им показани лабораториите от Направление "Лазерна физика" и "Физика на атомите, молекулите и плазмата" и Центърът за изследване на физичните свойства на материали, повърхности и структури.
|
| |
Институтът по електроника при БАН чрез Лаборатория Лазерна локация е част от Европейската лидарна мрежа EARLINET (European Lidar Network) в състава на която провежда систематични лидарни измервания на аерозолното поле над София на височини до 15-20 км. Изследванията се финансират изцяло по програми от ЕС от 5-та, 6-та и 7-ма Рамкови програми и обхващат проблемите на преноса на аерозолни маси над Европа, преноси на аерозолни замърсявания, като прах от Сахара, вулканичен прах, прах от пожари (Европа и САЩ) и др., както и подспътникови измервания за Европейската Космическа Агенция и НАСА.
Лабораторията за Лазерна локация към ИЕ-БАН е единствената лидарна станция в България (и първата на Балканския п-в). Основана е преди повече от 35 години.
Лидарите или лазерните локатори (LIDAR - LIght Detection And Ranging) са уникална оптико-електронна апаратура за дистанционен контрол на околната среда, които се характеризират с висока пространствена (метри) и времева (секунди) разделителна способност, както и с висока чувствителност към частиците на атмосферата – молекули и аерозоли. Лидарите позволяват в реално време, на значителни разстояния и върху големи площи да се регистрира динамиката и времевата еволюция на аерозолни полета.
В Лаборатория „Лазерна локация” има два действуващи аерозолни лидара, сертифицирани в състава Европейската мрежа, които на 3.7.2012 са работили на 2 дължини на вълните: на 510.6nm (български лазер на меден бромид (CuBr), разработен от ИФТТ-БАН и фирмата ) и 1064 nm (Nd:YAG лазер). Различието в работните дължини на вълните на двата лазера и в тяхното разположение предоставя възможности за получаване на по-комплексна информация за аерозолното натоварване на атмосферата при едновременни измервания, което бе и използувано при анализа на аерозолното поле, създадено от пожара на Витоша.
На снимката (Фиг.1) е представен епизод от издигането на дима над огнището и неговото видимо начало на разпространение в западна посока, успоредно на билото на планината. По-голямата част от създаденото аерозолно поле обаче остава невидима поради по-ниската концентрация на димните частици на по-голямо разстояни от огнището. В същото време обаче те създават интензивни разсеяни сигнали от облъчващото ги лазерно лъчение, което е регистрирано от лидарните станции на ИЕ-БАН.
Измерванията са направени по следната схема. С единия лидар (510.6 nm) се измерва вертикалното разпределение и еволюция на димното поле на разстояние от огнището на пожара от около 8-9 km. Данните от тези измервания показват димното аерозолно поле далеч от огнището в посока на София. С другия лидар (1064nm) се сондира димното поле над билото на планината на разстояние 2-3 км огнището. Данните от този лидар отразяват димното аерозолно натоварване на въздуха над планината. Тези едновременни измервания показват, че изхвърлените при пожара частици са се разпространили на големи разстояния и обхващат голяма част от територия на София. Данните от тези измервания са показани на Фиг.1а (1064nm) и Фиг.1б (510.6nm) за двата лидара.
По хоризонталната ос е показано времето, а по вертикалнатаос - височината на аерозолните слоеве над морското равнище. И на двете графики се виждат (оцветени с оранжево и кафяво) отраженията от частиците в дима и др. от пожара, които независимо от значителното разстояние (над 8-10 км) между сондираните обеми (над билото и над града) са на височини между 1000-1500м. Поради отсъствието на динамични процеси в атмосферата слоевете слабо се променят за времето на измерванията.
На фиг.3 се вижда, че стойността на т.н. експонента на Ангстрьом спада до около 1.5 в областта на аерозолните слоеве, измерени с двата лидара и показани на Фиг.2а,б. От тук може да се направи извода, че интензивните аерозолни слоеве съдържат частици с големи размери (сажди, дим), произходът на които се свързва с намиращото се наблизо огнище. На височини над 1500 м над слоевете от пожара атмоферата остава чиста и експонентата на Ангстрьом приема типичната стойност средно около 4.
Разпространението на аерозолното поле от пожара главно в западна посока (на 3.7.2012) се потвърждава и от възстановената (по програмни пакети на НОАА-САЩ) история на движение на въздушните маси към точката на измерване (ИЕ-БАН). Тя показва, че въздушните маси в района над София на височините на слоевете от пожара имат произход от Русия, преминавайки над Украйна, Добружда, след което в областта на Стара планина завиват на запад. Тези въздушни маси увличат изхвърлените от пожара частици и ги разпространяват при движението си както над София, така и вероятно над значително по-големи райони.
Изводи:
1. Изхвърленият в атмосферата аерозол (дим, сажди) от пожара на Витоша (3.7.2012) се е разпространявал на височини от 500-1500м главно в западна посока. Аерозолното поле, възникнало от пожара е обхванало практически цялата територия над града на указаните височини. Поради отсъствието на динамични процеси в атмосферата слоевете слабо се променят във височина за продължително време.
2. Аерозолното поле от пожара съдържа частици с големи размери, което се потвърждава от определената експонента на Ангстрьом, която има минимум до 1.5, което е също потвърждение, че аерозолното поле е с произход от намиращото се наблизо огнище. На височини над 1500 м атмоферата остава чиста и експонентата на Ангстрьом приема типичната стойност средно около 4.
|
| |
 Семинар за представяне на текущи резултати по проект на Геологическия институт на БАН
09 юли 2012
В Геологическия институт на БАН се проведе семинар за представяне на текущите резултати по проекта:
„Проучване за газификация на дълбоко залягащи въглища и постоянно съхранение на CO2 в засегнатите площи” (Study of Deep Underground Coal Gasification and the Permanent Storage of CO2 in the Affected Areas, Project acronym - UCG&CO2 STORAGE, No: RFCR – CT- 2010 – 00003)
На семинара присъстваха над 40 представители на висши учебни заведения, научни институти, частни фирми, работещи в областта на геоложките и хидрогеоложките проучвания.
Проектът е с продължителност 2 години (2010-2012) и е финансиран от Изследователски фонд за въглища и стомана към Европейската комисия. Координатор на проекта е инж. Николай Христов, „ОВЕРГАЗ – ИНК” АД, София, България. В него участват 7 организации от 5 страни – България, Германия, Гърция, Португалия и Великобритания.
Целта на проекта е да се изследват дълбоко залягащите (под 1200 м) въглища на Добруджанското находище за целите на подземната газификация и последващо съхранение на СО2, получен в процеса на горенето. Съществуващата архивна информация е използвана за създаването на геоложки, хидрогеоложки и геомеханични модели, които се използват за прогнозиране на процеса на разрастване на кухините, получени в резултат на изгарянето на въглищата и оценка възможностите за съхранение на СО2 в тях, както и въздействието върху подземните води и околната среда. Получените модели са основа за оценка на възможните екологични рискове и икономичска ефективност– главни критерии за евентуалното бъдещо реализиране на тези дейности.
На семинара бяха представени резултатите, получени от българските участници. „ОВЕРГАЗ – ИНК” АД обработва геоложките данни и подготвя геоложкия модел, а Геологическия институт на БАН – хидрогеоложите модели.
Лектори на семинара бяха :
- Инж. Николай Христов („ОВЕРГАЗ – ИНК” АД) - Проект UCG&CO2 STORAGE – цел, участници, работни пакети, задачи, очаквани резултати.
- Инж. Димитър Мерачев („ОВЕРГАЗ – ИНК” АД) – Обработка на сондажни и каротажни данни в Добруджанско въглищно находище. Определяне на запасите на въглища и перспективните за експлоатация въглищни пластове. Пространствен геоложки модел на находището.
- Доц. д-р Алексей Бендерев (Геологически институт, БАН) – Хидрогеоложки условия на регионално и локално ниво в Добруджанското въглищно находище на основата на досегашни ппроучвания.
- Доц. д-р Николай Стоянов (Минно-геоложки университет „Иван Рилски”) – Моделиране на хидрогеоложките процеси в Добруджанското въглищно находище при естествени и нарушени условия на регионално и локално ниво.
Работата по проекта продължава, като предстои доразработване на хидрогеоложките модели. Те са свързани със симулация и оценка на промяната на филтрационната среда и миграцията на замърсители вследствие на евентуална подземна газификация и съхранение на СО2 в два конкретно избрани блока на Добруджанското въглищно находище.
Семинарът завърши с широка дискусия относно получените резултати, предвидените бъдещи изследвания и рисковете за околната среда при подземната газификация.
|
| |
По време на лекцията, експерти от фирмите Шлумберже и Шеврон представиха пред българските учени и преподаватели от университетите (СУ и МГУ) геоложките предпоставки и етапите, през които преминава проучването на терените за неконвенционален природен газ. Подробно беше представена технологията на хидрофракинга, както и политиката на компаниите за минимизиране на рисковете и запазване на подземното геоложко пространство и
екологичното равновесие на повърността в районите на проучване.
Лекцията продължи повече от два часа, а в края се проведе дискусия с въпроси и отговори.
За учените от институтите на БАН е обичайна практика да канят чуждестранни експерти и да организират специализирани лекции, отнасящи се до най-новите и модерни технологии в различни области на науката.
Снимки
|
| |
Курсът е насочен към обучение на докторанти и млади учени от България и чужбина, като се обръща специално внимание на страните на Балканите.
Организирането на Школата по белтъци има вече 9-годишна традиция и за втори път се провежда под егидата и с финансовата подкрепа на Европейската федерация на биохимичните общества (FEBS), в която членува и България.
Обучението ще бъде фокусирано върху: методите за определяне на белтъчната структура, мас-спектрометрията на белтъци, физико-химичните свойства и нековалентните взаимодействия в белтъците, структурно-функционалните връзки, дизайна на лекарствени средства.
Лектори ще бъдат световно известни учени от целия свят, включително и носителят на Нобелова награда проф. Роберт Хубер.
Очакваме те да привлекат интереса на младите учени от Европа и други страни, както и на младите български изследователи, които ще се ползват с облекчени условия за участие. Таксата за участие за български студенти, докторанти и учени се предвижда да бъде 200 лв., като ще включва материалите, кафе паузите и обедите.
Срокът за подаване на заявките за участие е 1 юни 2012 година.
Очакваме българските млади учени да се възползват максимално от предоставената им възможност.
За повече информация можете да посетите http://febs2012.com/ или да се свържете с нас на contacts@febs2012.com или на телефони:.
доц. Геновева Начева: 02 - 979 26 44, genoveva@bio21.bas.bg
ас. Елена Кръчмарова: 02 - 979 26 40, elenakrachmarova@bio21.bas.bg
Отпуснати са стипендии за българските участници. В апликационната форма обозначете Local participation и IUPAB Travel Grant.
За участниците, които не са от София могат да се поемат пътни и квартирни.
|
| |
Домакин на заседанието е Кралската ирландска академия.
По време на форума ще бъде проведена дискусия, във връзка с изготвянето на окончателното становище на Консултативния научен съвет на европейските академии по “Устойчиви биогорива” - EC0512(10).
В дневния ред е включено и представяне на краткия вариант на "Насоки за диалога по научните политики". Тези насоки са свързани с комуникацията между научните среди, от една страна, и Европейската комисия и правителствата на страните-членки, от друга, за налагане на научните политики.
Участниците ще разгледат и текущите отчети по програмата "Бионауки" на EASAC, по енергийната програма и програмата за околна среда на Консултативния научен съвет на европейските академии.
Домакините на срещата ще представят научно образователната програма на Кралската
ирландска академия.
|
| |
Наградата е изключително високо признание, не само за българския учен – проф. Атанасов, но и за Българската академия на науките, като национален център на създаване на научен продукт.
От 2007 год. Чл.-кор. проф. Петър Атанасов работи съвместно с Центъра за върхови постижение към Университета Кейо в областта на експерименталните и теоретични изследвания на взаимодействията между лазерни импулси, с различна продължителност – фемто-, пико- и наносекунди импулси, с различни вещества. В това число – плазмено наноструктуриране на метали, полупроводници и диалектрици с използването на златни частици, възбуждани с фемтосекундни лазерни импулси.
В рамките на сътрудничеството са направени серия от изследвания в областта на нанонауките и нанотехнологиите.
Резултатите от тези видове изследвания се прилагат за фототермична терапия на ракови клетки и за анализ на минимални количества вещества.
|
| |
Процесът се осъществява при използването на богата на енергия кислородно - водородна смес, като енергията, влагана за производствения процесс, е много по-малко, отколкото при традиционните методи за термична преработка на твърди битови отпадъци.
Методът е независим от сезонните климатични промени и от влажността на отпадъците. В Института по инженерна химия е разработен лабораторен образец за демонстрация на метода.
Научната разработка е дело на колектив от ИИХ-БАН и малка частна българска компания - «София Инвест и Инженеринг OOД».
|
| |
 БЪЛГАРСКИ АСТРОНОМИ ОТКРИХА НОВИ СТРУКТУРИ В РЕДИЦА АКТИВНИ ГАЛАКТИКИ
3 януари 2012
Екип от български астрономи откри недокладвани по-рано структури с отношение към захранването на активните галактични ядра. Използвани са многогодишни наблюдателни данни за десетки галактики, получени с 2-м телескоп на НАО Рожен в рамките на проект по изследване на активни галактики.
Изявяването на структурите, в това число на ядрени компоненти с видими размери на границата на детектиране за този клас телескопи, стана възможно в резултат на прилагането на най-съвременни методи за обработка и анализ на получените изображения. Наличието на част от откритите структури бе потвърдено върху изображения, получени с космическия телескоп Хъбъл.
Активните галактични ядра са най-мощните познати енергийни източници във Вселената. Фактът, че в централните области на повечето галактики, и активни, и спокойни, има свръхмасивни черни дупки, постави въпроса кое прави галактиките активни и какви механизми пренасят газ до активните ядра, където да послужи за гориво. За изясняване на тези ключови за съвременната астрофизика въпроси авторите изучават извадка от Сийфъртови (нискосветими активни) галактики и контролна извадка от неактивни галактики със сходни характеристики. С помощта на статистически анализ е намерено, че двата типа галактики не се различават съществено що се касае до наличието на морфологични структури и галактики-спътници.
Това е първото изследване, в което се сравнява частта галактични пръстени при Сийфъртови и неактивни галактики на базата на контролна извадка. Авторите заключават, че захранването на Сийфъртовите ядра не е пряко свързано със строежа и локалното обкръжение на съответните галактики. Една от предлаганите интерпретации на намерените различия е в контекста на наличието на по-големи количества студен газ в дисковете на Сийфъртовите галактики и механизмите на преноса му към централните области. Настоящето изследване има характер на заключение за характеристиките на цял клас обекти - активните галактични ядра с ниска светимост. Значимостта му се подсилва от факта, че връзката между ядрената активност и съответните галактики е все още обект на дебати.
За повече информация http://nao-rozhen.org/news/fr.htm
|
| |
 Учени от БАН представят мобилен робот за възрастни хора
30 ноември 2011 Снимки
Модерните роботизирани технологии са сред приоритетите на Българската академия на науките и са част от нашата дейност, посочи заместник-председателят на БАН, акад. Александър Попов при откриването днес на националната конференция на тема „Сервизна роботика 2011”, която е съпроводена с изложба. Академик Попов припомни дългогодишните традиции на България в тази научна област и пожела успешна работа на участниците в конференцията.
Гост на форума беше посланикът на Япония у нас Н.ПР.Макото Ито, представители на немското посолство, на министерства, на университети и на научните среди, частни фирми, произвеждащи роботи и любители. Д-р Найден Шиваров от Института по системно инженерство и роботика на Българската академия на науките представи инициативата и основните направления в развитието на промишлените роботи в света. Презентация
В изложбата е включен РОБКО 11 – интелигентен модулен сервизен мобилен робот, който помага за самостоятелното живеене на възрастните хора. Този робот ще „живее в дома” и ще помага през цялото денонощие – ще може да напомня на възрастните хора да си вземат лекарствата, ще сервира храна, ще се свързва с лекаря и др. РОБКО 11 може да се управлява с джойстик, таблет, гласово, с жестове или устройство за управление с мозъчни вълни. Той ще бъде способен да се учи от вече изпълнените задачи. Повече информация на: http://www.iser.bas.bg/serviceroboticsgroup
Изложбата се провежда в рамките на Европейската седмица на роботиката. Сред представените експонати са: учебен робот; антропоморфен робот; играещ футбол робот; за автоматично пробиване на кости в ортопедичната хирургия; четирироторен мини робот-хеликоптер; дистанционно управляем робот; биоробот и др.
Снимки
|
| |
Продължителността на мисията ще бъде около 3 години.
Апаратурата, която е монтирана на междупланетната станция трябва да се завърне на Земята и да достави, в херметическа капсула, 200 грама от повърхностното вещество на спътника "Фобос". Данните от физико-минералогичните свойства ще дадат много ценен отговор за това - от какво са изградени планетите.
Част от марсианската мисия е и апаратурата "Люлин - Фобос", създадена и изработена от екип от учени от Института по космически и слънчевo-земни изследвания към БАН. Чрез уникалното устройство ще бъдат направени всички радиационни изследвания и замервания по пътя до червената планета.
Ето и още информация за проекта "Фобос-Грунт":
Основната цел на руския проект с широко международно участие “Фобос-Грунт” е изстрелване на междупланетна автоматична станция към Марс, вземане на проби от повърхността на спътника му Фобос и доставянето им обратно на Земята за изследване на структурата и физико-химическите им характеристики, което може да даде информация за свойствата на реликтовото вещество на Слънчевата система. Научните задачи на проекта включват и доставяне до Фобос и връщане обратно на Земята на биокултури, изследване на ролята на сблъсъците на небесните тела в образуването на планетите от земната група, в еволюцията на техните атмосфери и реголит, изследване произхода на марсианските спътници, на физическите условия на околопланетната среда, мониторинг на сезонните и климатически вариации (http://phobos.cosmos.ru/index.php?id=290). Станцията ще носи и първия китайски спътник за изследване на Марс Yinghuo 1. Общата продължителност на мисията “Фобос-Грунт” е около три години.
Ще се провеждат и радиационни изследвания с апаратурата “Люлин- Фобос” (спектрометър за измерване на заредени частици), създадена от ИКСИ-БАН в кооперация с учени от Института по медико-биологични проблеми -РАН и Националния институт по радиологични науки-Япония. Целите на експеримента “Люлин- Фобос” са:
• Изследване на радиационните условия и дози на облъчване в хелиосферата на разстояния от 1.0 до 1.5 астрономически единици от Слънцето и в околомарсианското пространство.
• Оценка на радиационните дози, получавани от системите на космическия апарат.
• Верификация и актуализация на моделите на радиационната обстановка и оценка на радиационния риск за екипажите на бъдещи пилотирани междупланетни полети.
• Сравнение на дозиметричните характеристики в околоземното, в междупланетното пространство и около Марс чрез едновременни измервания с апаратури на ИКСИ-БАН със сходни параметри, работещи на Международната космическа станция и други спътници около Земята, и на “Фобос-Грунт”. Измерванията с българската апаратура ще се провеждат по трасето на космическия апарат към Марс, в орбита около Марс и на повърхността на Фобос. Подобен експеримент се планира за първи път в космическите изследвания и се очакват уникални данни, свързани с характеристиките на радиационните полета в междупланетното космическо пространство и около Марс, с повишаване на радиационната безопасност на бъдещите екипажи към Марс и на технологичните системи. Апаратурата беше предадена на руската страна през 2009г, премина успешно всички предстартови изпитания и е монтирана на космическата станция “Фобос-Грунт”.
Мултимедийна презентация на проекта можете да видите тук:
Снимки
|
| |
Приложни проекти за интернет улеснение предлагат езиковедите от БАН
11 юли 2011
Днес Институтът за български език ”Проф. Любомир Андрейчин”, БАН представи два интересни проекта, по които работят в момента, финансирани от Фонд “Научни изследвания” към МОМН, по конкурс ИДЕИ. Те имат пряко приложение при ползването и работата с родния български език в интернет и оформянето на речници в уеб пространството.
15Днес Институтът за български език ”Проф. Любомир Андрейчин”, БАН представи два интересни проекта, по които работят в момента, финансирани от Фонд “Научни изследвания” към МОМН, по конкурс ИДЕИ. Те имат пряко приложение при ползването и работата с родния български език в интернет и оформянето на речници в уеб пространството.
Единият е „Уеб приложения за редактиране на български текстове” и се разработва в Секцията по компютърна лингвистика.
Другият – „Информационна среда за комплексно лексикографско описание на словното богатство на българския език (от началото на ХІХ в. до наши дни)” се работи в Секция за българска лексикология и лексикография.
Проектът Уеб приложения за редакция на български текстове цели предоставянето на разнообразни уеб базирани услуги, които ще позволяват на потребителите лесно и бързо да редактират и коригират правописа и граматиката на български текстове, да правят справки в различни типове речници (синонимни, тълковни, преводни), както и да използват редица улеснения за ускоряване на работата с български текстове: за проверка на коректността на текстовете (правопис и граматика), откриване на допуснатите грешки и генериране на най-подходящите предложения за корекция; за ускоряване на бързината на работа с български текстове (коректно сричкопренасяне, автокорекция на правопис, автоматично вмъкване или замяна на символи или текст, зададени от потребителя); за подпомагане на качеството на работа с текстове (търсене на думи в синонимен речник, на думи в преводен (българо-английски) речник, търсене на значенията на думи в тълковен речник). Уеб приложенията ще улеснят работата с български документи. Качеството е гарантирано от използването на непротиворечиви, големи по обем лингвистични ресурси и от прилагането на нови ефективни модели и алгоритми за обработка и съхранение на голямо количество езикови данни. Резултатите от изпълнението на проекта допринасят езиковите ресурси и компютърните програми за тяхната обработка да са на равнището на останалите европейски езици.
Проектът Информационна среда за комплексно лексикографско описание на словното богатство на българския език (от началото на ХІХ в. до наши дни) цели създаването на информационна среда, в която се извършва комплексно лексикографско описание на лексикалния състав на българския език и различни типове печатни и електронни речници. Проектираната информационна среда е уеб базирана и ще включва специализиран лексикографски софтуер, както и различни интегрирани езикови ресурси (електронни речници, лексикални бази от данни, електронни корпуси). Предвижда се тя да е гъвкава, многоцелева и да отговаря на съвременните изисквания за ползване – широк кръг задачи за голям брой потребители. Приложенията й ще бъдат не само при работата върху многотомния Речник на български език, но и върху други лексикографски трудове, създавани в ИБЕ (синтактични, синонимни, правописни, неологични, при двуезичните др. речници), също и по работата с Българския wordnet.
Намерението на учените е информационната среда – свързана с лексикографския софтуер и с интегрирани допълнителни езикови ресурси – да бъде достъпна и приложима от всеки, който се занимава с лексикографска дейност в нашите университети, а и за издателствата, които публикуват речници на българския език.
На този междинен етап работата по проектите има по-скоро информативен характер. Системата не е комерсиална, програмата се изработва и тества от компютърните специалисти и се доразвива от всички участници в проекта. На представянето имаше демонстрации. Присъстващите (учени и гости) успяха да се убедят в рационалността на проекта, както и в удобствата за работа с предложените модели.
Доц. д-р Татяна Ангелова, СУ вижда в проекта „Автоматична граматична корекция за български език“ практическа приложимост за целите на обучението и ограмотяването на учениците в началното и средното училище. Те вече са свикнали да не обръщат особено внимание на своя правопис, особено когато комуникират писмено в интернет, още повече, грешките им не се отбелязват (т.е. те не ги виждат и съответно не ги отчитат) по никакъв начин. Ако подобна програма (за граматична корекция) бъде активирана на компютрите им, ще е по-лесно да виждат какви грешки допускат, къде, още докато пишат и евентуално, би следвало да се коригират.
Диман Карагьозов, технологичен директор във фирма Тетраком Интерактивни Решения ООД. (Мнение във връзка със системата за проверка на провописа на български език). „Създаването и използването на разнообразни уеб базирани услуги все повече навлиза в ежедневието и всекидневната ни работа. Секцията по компютърна лингвистика разработва уеб сървиси, компоненти и приложения за проверка и корекция на български правопис и граматика. Тези технологии биха допълнили и надградили предлаганите от Тетраком услуги - системи за управление на съдържанието, системи за автоматичен анализ на текстово съдържание. Приложението на съвременни езикови технологии гарантира качеството на продуктите, които Секцията предлага. Безспорно иновативно и важно приложение е вграждането на системите за проверка на правописа при създаването на страници с българско съдържание. Все по-широкото използване на интернет не само като среда за комуникация, но и като среда за работа, което включва създаване и редактиране на текстове, увеличава важността на резултатите от проекта.
Доц. д-р Радка Влахова, СУ (Мнение, във връзка с проекта Информационна среда за комплексно лексикографско описание на словното богатство на българския език) „Многообразието от лексикографски източници, създадени по различна методология, с различен обем и предназначение, голяма част от тях са достъпни и в електронен вид, провокира развитието на езиковите технологии, за да направи лавинообразно нарастващата информация в интернет удобна и продуктивна за потребители с различни интереси и потребности. Особено важно е създаването на информационна среда, която да прави възможно комплексното лексикографско описание на лексикалния състав на българския език, като същевременно способства създаването на различни типове печатни и електронни речници. Проектирането на такава информационна среда е следващ етап в сравнение с различните уеб базирани платформи. Не на последно място, само в една гъвкава и многоцелева среда могат да бъдат интегрирани езикови ресурси като електронни речници, лексикални бази от данни, електронни корпуси и др., които не могат да бъдат обхванати от познатия лексикографски софтуер.
Концепцията за модулната архитектура на информационната среда е предпоставка за успех в два основни аспекта – оптимална организираност на информацията с оглед нуждите на различен тип потребители и възможност за разширяване, модифициране и развиване на отделните модули. Така структурираната уеб базирана информационна среда е от особено значение както за научните изследвания, така и за бизнес нужди”.
Проф. ДФН Владко Мурдаров, БАН, Секция за съвременен български език: „Една от големите теми, обсъждана в момента, е за грамотността на българина. При това се посочва, че особено неграмотно изглеждат всички текстове, които се появяват в интернет. Предлаганата програма „Автоматична граматична корекция за български език“ ще помогне тази неграмотност да бъде преодоляна, като пишещият или поправя своите посочени грешки, или поне забелязва грешките, които е направил. Най-ценното е, че помага за преодоляване на грамотността”. Във връзка с проекта за „Информационната среда за комплексно лексикографско описание на словното богатство на българския език” той каза: „В момента онова, което най-много интересува интернет-човекът това са всякакъв вид справочници. Колкото повече справочници има, и те са интелигентно направени, толкова по-добре. Тази програма, която дава възможност за създаване на най-различни видове, все интелигентно направени, речници, ще помогне на четящия човек да се сдобие с нови помагала, които ще бъдат полезни за него”.
|
| |
Въпреки че Европейският съюз работи с 23 официални езика, на континента се говорят около 60. Културното и лингвистично разнообразие е запазена марка на европейската интеграция. Информацията продължава да се увеличава с бързи темпове. Дали бизнесът и публичната администрация ще бъдат в състояние да превеждат огромното количество текстове на 23 или на 60 езика?
Европейското законодателство премахна границите при придвижването на хора, стоки и капитал. Интернетът позволява свободния обмен на информация, а човешкият език е единственото средство за съхраняване и споделяне на познанията на човечеството. Глобалната мрежа поддържа множество езици, като информацията се увеличава с бързи темпове. Последно границите, които възпрепятстват свободния поток на идеи и схващания са езиковите. В днешно време огромните възможности на регионалните пазари остават неоползотворени именно поради езиковите бариери. Последният доклад на UNESCO за езиковото разнообразие посочва, че те са важно средство за упражняване на фундаментални права, а гражданите използват социалните мрежи в Интернет за диалог по неотложни обществени въпроси. Дискусиите обаче все още са възпрепятствани от езиковите граници. За да е успешна, електронната демокрация се нуждае от преодоляване на езиковите бариери.
Очакването към езиковите технологии е да осигурят средства за преодоляване на границите между езиците. Действително, през последните няколко години качеството на автоматичния превод значително се подобри. Независимо от това, изследванията и научните разработки в тази област се развиват все още бавно, фрагментарни са и са съсредоточени предимно върху английския език, по икономически причини. Изследванията на много от европейските езици са слабо финансирани, а някои са почти напълно пренебрегнати. В този смисъл, нашите езици все още не са осигурени за бъдещето си.
На конференция в Будапеща META-FORUM 2011 ще представи констатациите от „белите книги”, изготвени за 30 езика, като всяка от тях проучва състоянието на даден европейски език в дигиталната епоха. Ще се съберат представители на първокласни европейски изследователски центрове, технологични корпорации, фирми за превод и други потребители на езиковите технологии, езикови общности и политици, отговорни за подкрепата на изследванията и иновациите. Участниците ще дискутират върху насоките на технологичния напредък. Експертите от над 100 компании и изследователски организации вече обединяват своите предприемчиви виждания за бъдещи изследвания и приложения на езиковите технологии, които ще променят нашата работа и ежедневие. Вижданията си ще представят по време на конференцията. Както твърди координаторът на META-NET Ханс Уцкорайт: “Ние можем да осигурим бъдещето на европейските езици и конкурентноспособността на европейския индустриален сектор в ключови области на технологичния растеж, като публичните разходи едва ли ще са повече от тези за 100 километра магистрала в новите държави членки.”
Срещата е организирана от META-NET – Мрежа за върхови постижения която включва 47 изследователски центъра в 31 държави и е финансирана от Европейската комисия. Tя е „ковачницата” на “Multilingual Europe Technology Alliance”, обединява изследователи в областта на езиковите технологии, създатели и потребители на езикови ресурси и иновации. Представители на повече от 280 организации от 40 държави вече са се присъединили към Мрежата за върхови постижения.
Планираното мащабно усилие не само ще подобри автоматичния превод, но и ще доведе до създаването на технологии, с много други възможни приложения. Днес езиковите технологии се признават като една от ключовите области в сферата на информационните технологии. Големи многонационални корпорации като Google, Microsoft, IBM и Nuance инвестират значителни суми в тази област. В Европа стотици малки и средни предприятия са се специализирали в определени приложения или услуги в сферата на езиковите технологии. Езиковите технологии позволят на хората да общуват, да учат, да правят бизнес и да споделят познания отвъд езиковите граници и независимо от компютърните си умения. Те ни помагат при изпълнението на ежедневни задачи като писане на съобщения по електронната поща или купуване на билети. Използваме ги, когато търсим и превеждаме интернет страници, когато използваме програмите за проверка и корекция на правопис и граматика, когато включваме системи на нашия автомобил или мобилен телефон с гласови команди, когато получаваме препоръки в онлайн книжарници или следваме инструкции от мобилно навигационно приложение. В близко бъдеще ще можем да говорим на компютърните програми, както и на машините и уредите, включително на обслужващите роботи, които скоро ще навлязат в нашите домове и офиси. Където и да сме, при нужда от информация, можем просто да попитаме за нея, а когато се нуждаем от помощ, да я поискаме. Премахването на комуникационните бариери между хората и технологиите ще промени нашия свят.
По време на META-FORUM основните говорители - Томас Хофман от Google Europe и Бран Богураев от IBM USA, ще представят доклади за технологичните предимства и планове на своите големи международни корпорации. Някои от най-изтъкнатите европейски учени в областта на езиковите технологии ще обобщят най-модерните постижения, ще разкрият нови важни научни открития и ще споделят своя успешен опит в европейските изследвания. Представители на големи потребители на езикови технологии като службата за преводи на Европейската комисия, Daimler Corporation и Vodafone ще направят изказвания за ползите от приложенията в областта на езиковите технологии и ще представят своите потребности.
Във вторник, 28 юни 2011 г., ще бъде присъдена награда за изключителни научноизследователски постижения, технологии и услуги за европейското многоезично информационно общество, както и няколко почетни знака за принос при създаването на иновативни многоезични продукти и услуги. Изложението, което ще се проведе едновременно с основната конференция, ще представи разработки на големи и малки компании в областта на езиковите технологии, както и витрина с най-новите постижения на научноизследователски проекти, финансирани от ЕС.
Две държави с многоезични общности – Индия със своите 19 “официални” езика и Южна Африка с 11 национални езика – имат системни програми в сферата на езиковите технологии. Тези програми ще бъдат представени по време на META-FORUM заедно с други европейски и национални изследователски програми. Проблемите и стратегиите за решения на многоезичните общества и по-слабо поддържаните с ресурси европейски езици ще бъдат съпоставени и обсъдени в паралелни дискусии.
Предпоставка за създаването на успешни приложни продукти за даден език са големи по обем паралелни корпуси на писмени текстове и реч. Друга предпоставка е наличието на базова технология за езиков анализ за всеки език. По време на форума в Будапеща META-NET ще демонстрира нова услуга за споделяне и поддържане на такива ресурси, наречена META-SHARE, която до голяма степен ще улесни научноизследователската и приложната дейност. Наличието и качеството на тези ресурси е различно за различните езици в зависимост от използването му, проблемите, които езиковата структура поставя пред автоматичната обработка, и изследванията, които вече са били проведени в тази връзка. Преди „белите книги” на META-NET, никой друг не е оценявал състоянието на европейските езици във връзка с технологичното им осигуряване. Сега META-NET може да покаже защо повечето езици са изправени пред сериозни проблеми и да определи най-опасните пропуски.
Основното послание на META-FORUM 2011 гласи: Въпреки че ЕС и неговите държави членки вече са оказали подкрепа за редица индивидуални изследователски проекти, технологичната пропаст между “големите” и “малките” езици продължава да се задълбочава. В Европа не се полагат достатъчно усилия и няма координация за осигуряването на липсващите ресурси и технологии, както и за споделянето на технологии от различни езици. Налице са сериозни основания да се изправим пред това огромно предизвикателство с общи усилия, включващи ЕС, неговите държави членки и бизнеса: приоритети за по-малките езикови общности; трансфер на технологии между езиците; продуктивност на ресурсите, технологиите и услугите; разбиране за това, че лингвистичните граници често не съвпадат с политическите граници. Европа трябва да предприеме действия, за да подготви своите езици за дигиталната епоха. Езиците са ценен компонент от нашето културно наследство и затова заслужават да бъдат запазени за бъдещето.
Материала подготви проф. Светла Коева,
Институт за български език, БАН
|
| |
Изявление от Експеримента CMS по повод сблъсъците при енергия 7TeV
Днес Големият адронен колайдер (LHC – Large Hadron Collider) в ЦЕРН за пръв път сблъска два снопа протони с енергия 3.5TeV – нов световен рекорд по енергии. Експериментът CMS успешно детектира тези сблъсъци, поставяйки началото на “Новата Физика” в LHC.
В 12:58:34 Контролния Център на LHC обяви стабилни насрещни снопове: сблъсъците бяха регистрирани моментално от CMS. Минути по-късно огромната процесорна мощ на детекторния комплекс анализира данните от сблъсъците и показа първите изображения на частиците получени в резултат от сблъсъците, прекосяващи детектора CMS.
CMS работеше на пълна мощност и регистрира около 200 хиляди сблъсъка през първия час от работата. Данните бързо бяха записани и обработени от огромната компютърна ферма в ЦЕРН, преди да бъдат разпратени до физиците от колаборацията, разпръснати по целия свят, за по-нататъшен детайлен анализ.
Първото измерване направено от CMS беше това на точната позиция на сблъсъците, за да се извърши фината настройка на ускорителя и на експеримента. Това измерване бе направено в реално време и показа че сблъсъците стават в рамките на 3 милиметра от центъра на 15-метровия детектор CMS. Това измерване вече демонстрира внушителната прецизност на 27-километровия ускорител LHC, както и готовността за работа на експеримента CMS. И наистина, всички части на CMS работят отлично – започвайки от детектора, преминавайки през тригерната система и системата за събиране на данните, които които подбират и записват най-интересните събития, до софтуера и компютърните мрежи които обработват и пренасят данните.
“Това е момента за който чакахме и се подготвяхме толкова години. Намираме се на прага на нова, неизследвана територия, която може да крие отговорите на някои от основните въпроси на съвременната физика”, каза ръководителят на експеримента CMS Гидо Тонели. “Защо Вселената изобщо съдържа вещество? От какво в действителност са направени 95% от нашата Вселена? Могат ли известните ни досега сили на взаимодействие да бъдат обяснени от от една единна сила?” Отговорите може да зависят от производството и детектирането в лабораторни условия на частици които досега са убягвали на физиците. “Скоро ще започнем систематично търсене на Хигз-бозона, както и начастиците предсказани от новите теории като “Суперсиметрията”, които могат да обяснят изобилието на тъмна материя във Вселената. Ако те съществуват и LHC ги роди, ние сме уверени че CMS ще може да ги детектира.” Но, преди това е важно да разберем напълно сложния детектор CMS. “Вече започваме да изучаваме известните частици от Стандартния Модел в огромни детайли, прецизно да оценяваме отклика на детектора, и точно да измерваме всички възможни фонови процеси. Определено ни предстоят вълнуващи времена”.
Изображения и анимации на първите сблъсъци в CMS могат да бъдат намерени на сайта на CMS: http://cms.cern.ch
|
| |
Всичко започва в неделя 15.11.2009 г. Малка група приятели заедно със семействата си посещава с. Подгумер в опит да опознае околностите на гр. София и ниските склонове на Стара планина. След малка разходка покрай малка рекичка в близост до това, което е останало от Подгумерския манастир, те попадат на едно от находищата на фосили в района. Децата са впечатлени много. Всичко, четено за динозаври и техните останки, сякаш става реалност. Вкаменени прешлени и кости се виждат в слоевете пясък. За част от посетителите те не са новост. Бидейки зоолози те знаят, че това са останките от т.нар. Софийски сом - Silurus serdicensis Toula, 1889, обитавал огромното сладководно езеро в Софийската котловина преди 5-6 млн. години. Вниманиетто на д-р Ивайло Дедов (млад български учен, изучаващ охлювите на Балканския полуостров) е привлечено от нещо различно. Оказват се кости на бозайник. Внимателно са извадени и пренесени в Националния природонаучен музей - БАН, но не са достаъчни за точно определяне.
Така на 18.11.2009 г. екип на Националния природонаучен музей, под ръководството на палеонтолога д-р Латинка Петрова и херпетолозите д-р Николай Цанков и Андрей Стоянов, ентомолозите Николай Симов и д-р Марио Лангуров (колега от Института по зоология) и двама студенти успя да извади целия скелет. Работата по изваждането на костите от земните пластове се оказа доста трудна, поради силната им трошливост. За щастие успешно са изкопани всички важни части на скелета. Това позволи и да се определи, че животното е принадлежало към изчезналия род Procapreolus.
Какво следва оттук нататък. Детайлно почистване, реставрация и изследване на костите. Описание, сравнение с останки на близки видове от съседни райони със сходна възраст. Анализ на резултатите и евентуален отговор на някои от многото въпроси за случвалото се в района преди 5-7 млн. години. Това, че днешна София е била дъно на голям сладководен басейн е ясно. Всеки може да види слоевете пясък, глина или вкаменена тиня с останките от риби и други водни животни в тях. Най-лесно се виждаха до скоро в Южния парк, но сега са обрасли с дървета и храсти. Лесно ще ги откриете в кариерите и открити рудници около София или най-често във всеки по-дълбок изкоп за строеж в града. Но какво се е случвало около това древно езеро щом в неговите останки се намират запазени кости от древните родственици на днешните слонове или тези на древен елен.
Да познаваш миналото значи да знаеш част от бъдещето. Пред прага на глобално затопляне такива открития ще ни разкажат много за природната обстановка, промените и катаклизмите в климата преди милиони години. Така ще знаем повече и ще сме по-подготвени за това което ни очаква утре.
|
| |
 Първият автоматичен буй в Черно море
18 декември 2009
На 8 декември 2009 в 8:00 часа Българско време от борда на НИК “Академик“ в Изключителната икономическа зона на България в Черно море беше спуснат първият автоматичен буй по европейския проект EuroArgo по 7ма Рамкова програма на Европейската комисия.
На всеки пет дни буят ще измерва профила на температурата и солеността на морската вода от повърхността до дълбочини 700 и 1500 метра. Първите резултати получени на 11 и 16 декември показаха, че буят, който бе кръстен с името Калиакра, функционира нормално. Ден преди това в Института по океанология се проведе международна работна среща по проблемите на интегрирането на Черно море в европейското научна инфраструктура EuroArgo, на която присъстваха представители на Черноморската комисия и на всички черноморски държави без Грузия. Срещата бе организирана съвместно от Института по океанология и Софийския университет и в нея взеха участие представител на МОМН, координатора на проекта EuroArgo, Пиер-Ив Ле Траон и техническия директор на проекта Пиер-Мари Полан.
Програмата Argo е обща програма на Световната метеорологична организация и Междуправителствената океанографска комисия към ЮНЕСКО. В световният океан действат 3200 автоматични буя, които са основния източник на океанографска информация от открито море. Реализирането на програмата се смята за значимо постижение, тъй като получаваните данни са от изключителна важност за оценката на климатичните промени на земята. Европейската комисия финансира програмата EuroArgo, чиято цел е обединена Европа да поддържа действащи 800 буя в северния Атлантик и всички европейски морета, като една от големите общоевропейски научни инфраструктури.
България пое водещата роля в Черно море, след като консорциума BulArgo, създаден между Института по океанология-БАН, Софийския университет „Кл. Охридски” и Националния институт по метеорология и хидрология-БАН бе подкрепен от МОМН и се стартира проекта BulArgo. Новите оперативни данни за Черно море, които българските учени ще получават, ще позволят да се анализират климатичните промени и да се подобри точността на морските прогнози. Като член на консорциума EuroArgo, България ще има достъп не само до научните данни но и до европейските фондове, с които проекта ще се подпомага.
|
| |
Отношенията на работното място трябва да се градят върху морални ценности, отразяващи модела на семейните връзки. Такова е преобладаващото мнение на работодатели и подчинени, изразено в проучване на научния сътрудник І степен д-р Аделина Миланова от Икономическия институт на БАН за социалния капитал и фирмената култура в България. Авторката изследва отношенията в различни компании, за да покаже, че на работното място българинът утвърждава конкретни практики, близки до неговите национални ценности и специфични нагласи.
Анализът на д-р Миланова сочи, че във фирмите се наблюдава властова дистанция между ръководители и подчинени. Обяснението е, че на първо място служителите се интересуват какви са отношенията им с началниците, а след това от конкретната работа. Повечето от тях си представят идеалния шеф като „доброжелателен, добронамерен и грижовен”. В същото време, за да се утвърди като лидер, той трябва да е добре образован и възпитан. Респондентите от сферата на бизнес-услугите се фокусират и върху ролята на социалния статус на мениджъра.
Служителите посочват още, че конфликтите в работата не са желани, но когато възникнат, решението трябва да се търси чрез преговори и компромиси. За тях, работодателите могат да налагат мнението си, понякога дори и агресивно, но по-добре е да следват интуицията си и да търсят съгласие с подчинените си.
В допитването надделява и мнението, че за предпочитане е фирмите да залагат на догонването на конкретни и видими резултати, а не на обещаващи предизвикателства с непознати рискове.
По отношение на дисциплината на работното място, 68% от анкетираните са категорични, че за налагането й са необходими и административни мерки. Според д-р Миланова, този въпрос е ключов за доверието в организационен план и подсказва, че у българите все още има повече бюрократични нагласи, отколкото самосъзнание и отговорност при формирането на фирмена култура.
Изследването констатира и висока степен на недоверие на фирмено равнище – над 70%. Същевременно 57% от анкетираните служители посочват, че са доверчиви към своите ръководители, но това им носи разочарование. Надделява и мнението, че в повечето случаи формалното изпълнение на поставените задачи, остава без санкции.
Като най-честа причина за общата неудовлетвореност от работата се изтъкват както неприятната атмосфера, така и ниското заплащане. В същото време малка част от служителите – едва 30%, проявяват желание за честа смяна на работата си, защото се притесняват от промяната. Според д-р Миланова това говори за проява на тревожност, което е типична за българина черта.
В изследването си научният сътрудник от Икономическия институт на БАН разглежда фирмената култура като управленски механизъм, който е определящ за формирането на идентичността и изграждане имиджа на една компания. За авторката нивото на фирмената култура показва доколко зряла е самата организация и как се развива.
Колкото по- висока е степента на бизнес-зрелостта, толкова по-големи са предпоставките за създаване на модерен и адекватен организационен модел, смята д-р Миланова. Според нея, ако една фирма се влияе от етническите различия, например, това говори за недостатъчна бизнес-зрялост и ниска организационна култура. Да не забравяме, че нивото на фирмената култура и на социалния капитал влияят на социалната ангажираност и иновативна активност на компанията, а от това зависи нейната конкурентност и позиции на пазара, извежда в анализа си авторката на научния проект.
|
| |
Изготвена е от Военногеографската служба на Българската армия и Комисията по антарктическите наименования към МВнР. Картата е в мащаб 1:120 000, на български език, и изобразява о. Ливингстън с българската база Св. Климент Охридски, както и съседните острови Смит, Сноу, Гринуич и Робърт. За островите Робърт и Сноу това е както първата българска, така и първата подробна карта, а за о. Смит – първата топографска карта изобщо.
Картата е уникална по своето съдържание и включва най-новата и пълна информация за островите с точно представяне на бреговата линия, релефа, зоните свободни от лед, природните резервати, научните бази и лагери, както и българското присъствие на островите – чрез преобладаващата българска топонимия – като част от българското духовно и културно-историческо пространство. Изданието е отпечатано в Троян в тираж 4 000 бр., от които 1 000 са предвидени за ползване от научни институции, библиотеки и изследователски екипи, а останалите 3 000 са отделени за модерно учебно пособие по география и други природни науки. Всяко училище в България и българско училище в чужбина ще получи по един безплатен екземпляр от картата.
Автор на картата е ст.н.с. Любомир Иванов, ръководител на Секция Логика в Института по математика и информатика при БАН, председател на Комисията по антарктическите наименования към МВнР, и експерт по географските имена към Международния научен комитет за антарктически изследвания (СКАР). Участник в четири антарктически експедиции. Ръководител на научната антарктическа експедиция Тангра 2004/05, чиито данни са използвани в новата карта. Автор на публикации по математическа логика (с монография по Алгебрична теория на рекурсията от 1996) и лингвистика (автор на официалната българска система за латинска транслитерация на българския език от 1995, утвърдена със Закона за транслитерацията от 2009), както и на четири антарктически топографски карти. Автор на Харта ’89 за опазване на българското природно наследство, 1989. Вносител на парламентарното решение от 22 декември 1990 за присъединяване на България към ЕС. Носител е на наградата Никола Обрешков за 1987, най-високото българско отличие за постижения в математиката.
|
| |
Европейските субсидии, които българските фермери получават от 1 януари 2007 г., повишават доходите им, но те не са стимул за увеличаване производството на основните земеделски култури в страната. До този извод стигат изследователи от Икономическия институт на БАН в проучване за „Продоволствените ресурси на България при осъществяване на Общата селскостопанска политика на ЕС”.
Научната разработка е дело на старши научните сътрудници д-р Дарина Русчева, д-р Петко Тодоров и д-р Саша Грозданова. Според тях проблемите в българското земеделие имат системен характер и няма да се решат само с наливане на пари в сектора. Необходима е нова – дългосрочна политика, която да е в унисон с целите на ЕС, но и да предвижда национални мерки за намаляване на суровинната зависимост от внос, изтъкват авторите.
Сравнителният анализ в изследването показва, че, дори и след членството на България в ЕС, тенденцията за намаляване на производството на селскостопански стоки и продукти от хранителната индустрия се задълбочава.
Спадът в производството при някои стоки достига кризисни измерения, а при 75% от отглежданите земеделски култури има трайно намаление на добивите. Последиците от това са неблагоприятни, както за продоволствената независимост на страната, така и за вноса и износа, констатират научните сътрудници от Икономическия институт на БАН.
Дори фермерите ни да получават 100% от помощите, които се дават в останалите страни-членки, пълният размер на субсидията от 21,41 евро на декар няма да ги мотивира да увеличат производството на основни култури, отбелязват авторите на изследването. Според тях договореното постепенно завишаване на преките плащания за българските производители по години е икономически неефективно.
В първата година на членство, договорената схема за изплащане на субсидиите на декар у нас бе 25% от размера на плащанията в останалите страни, за 2008 – 30%, а за 2009 – 35 на сто. Българските фермери ще получат пълния размер на помощта едва през 2016 г., като тази политика „на час по лъжичка” означава парите да потъват като вода в пясък, без да се постига някакъв ефект, подчертават учените.
Евросубсидиите може би щяха да окажат влияние върху нашето земеделие, ако бяха изплащани на 100% още от първата година на членство, смятат авторите на изследването. Схемата за подпомагане сега, както и дългогодишната криза на българското селско стопанство, предопределят с парите от ЕС дребните производители да закърпват домакинските си бюджети, а по-едрите – да покриват текущите си производствени задължения, обясняват Русчева, Тодоров и Грозданова.
Анализът им сочи, че за излизане от кризата, българските фермери се нуждаят от двойно по-висок финансов ресурс. За производителите на зеленчуци дори са необходими трикратно и четирикратно по-големи суми. Освен това, заради въведените изисквания за минимален размер на площите, близо три четвърти от стопанствата в България нямат достъп до директните плащания от ЕС.
Спадът в земеделското производство рефлектира и върху хранителната индустрия, която става все по-зависима от вносни суровини, констатират авторите на изследването. Прогнозата им е, че, точно по тези причини, в близките години няма да има никакво увеличение на износа на месо и месни продукти. Проблемът с млякото и млечните продукти е заради наложения ограничителен режим за производство, но той може да се компенсира с увеличен интерес и експорт на овче, козе и биволско мляко, за които няма квоти.
Значителни възможности за разширяване на износа има и при биологичните продукти, подчертават учените. Според тях сега страната ни произвежда ограничени количества зеленчуци, сладка, сушени плодове, подправки, мед, чайове, мляко и някои преработени продукти, но има условия да ги увеличи.
Цената на биологичните продукти е значително по-висока от тази на произведените по конвенционален начин, което може да компенсира по-ниските добиви и използването на ръчен труд, казват Русчева, Тодоров и Грозданова. Търсенето на био храни в ЕС расте и те са ниша, която може да стимулира износа и реабилитира качеството на българския продукт, добавят изследователите от Икономическия институт на БАН.
|
| |
Изнесени бяха 35 доклада, разпределени в 4 секции: Механика на дискретни системи; Механика на флуидите; Биомеханика и Механика на деформируемото твърдо тяло.
Информацията е достъпна на интернет страницата на ИМех-БАН:
http://www.imbm.bas.bg/index.php/en_US/news http://www.imbm.bas.bg/index.php/bg_BG/news
|
| |
Екипът от Центъра по тракология, който работи по проекта е в състав ст.н.с. Светлана Янакиева (ръководител) и членове ст.н.с. Цвете Лазова и н.с. Добриела Котова.
За нуждите на проекта беше закупена компютърната програма Dagis 2.05 Glotta, разработена от програмиста инж. Свилен Стоянов по задание на екипа. През следващите етапи тя беше доразработена с допълнителни модули. Базата данни се намира на адрес www.dagis-bg.com, а достъп се получава след регистрация от администратора.
В рамките на проекта беше издаден отделен брой на списание “Orpheus” (№ 16) със статии по проблематиката на тракийския език от учени от Русия, Великобритания, Румъния и България. От българска страна освен всички членове на екипа участваха и други учени от Центъра по тракология и от катедрата по класическа филология на СУ “Св. Климент Охридски”.
|
| |
На срещата ще се разискват наболели въпроси, като:
• Възможности за получаване на плурипотентни стволови клетки, това са човешки ембрионални клетки.
• Изолиране и възможности за прилижение на стволови клетки от фетални тъкани.
• Ефект на репродуктивни стероидни хормони върху свойствата на човесхките мезенхимни стволови клетки.
• Стволови клетки и туморогенеза.
• Стволови клетки в нервната система и тяхното приложение.
Ще се проведе също така и свободна дискусия, относно бъдещите изследвания върху стволовите клетки в БАН.
|
| |
|
| | |
 |
|
Лазерните диоди могат да генерират оптичен хаос. Революционното откритие е на международен колектив с участието на български учен от ИФТТ при БАН 
Златното съкровище от Свещаре е вече в Националния археологически музей на БАН
Академично издателство „Проф. Марин Дринов” предлага DOI номера на всички автори от БАН
Първа среща по проекта "Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени”
Нови академици и член - кореспонденти на БАН
Най-малко 21 европейски езика са застрашени от дигитална смърт
Холандски студенти посетиха Института по физика на твърдото тяло към БАН
Лидарно наблюдение на разпространението на дима от пожара на Витоша в атмосфeрата над София
Академична лекция за геоложките предпоставки за търсене на природен газ от шисти, технологията на хидравличното напукване и защитата на околната среда беше проведена в Геологическия институт на БАН
Теоретичен курс “Sofia School of Protein Science” за докторанти и млади учени.jpg)
Председателят на БАН, акад. Никола Съботинов, на заседание на EASAC, в Дъблин
Български учен с престижна награда от Центъра за върхови постижение към Университета Кейо
Български учени превръщат битовите отпадъци в газ 
БЪЛГАРСКАТА АПАРАТУРА "ЛЮЛИН - ФОБОС", СЪЗДАДЕНА ОТ УЧЕНИ ОТ БАН, ИЗЛИТА КЪМ МАРС
Откриха целия скелет на древен елен, обитавал нашите земи преди 5,5 млн. години
Нова българска топографска карта на Южните Шетландски острови, Антарктика
