Основният недостатък на законопроекта се изразява в принизяване на изискванията за качество. Не е посочена необходимостта от национални критерии за качество на докторантурата и докторските дисертации. В същата степен това се отнася за длъжностите ”доцент” и „професор”, съвсем неясни сa критериитe за израстването на доцента в професор. В европейскитe страни, макар да съществува многообразие, изискванията за качеството са изтъкнати на първо място.

По отношение на научните степени, до момента един важен елемент на качество бе наличието на степента „доктор на науките”, която се отменя и се замества с титлата „хабилитиран доктор”, която обаче се присъжда автоматично със заемане на длъжността „доцент”. Такава абсурдна процедура, с която се получават 2 титли едновременно, няма в световната практика. За научната степен „доктор” липсват каквито и да е изисквания за резултати, публикации и т.н, т.е. тя става просто една образователна степен. Съчетано със задължителния характер на степента при заемане на научни длъжности, това ще доведе до много формални дисертации, които ще допринесат малко за развитието на науката.

Този закон би довел до уравняване на университетите с различно научно ниво. Досега един важен критерий в акредитацията на университетите беше наличието в тях на достатъчно хабилитирани учени. Сега този критерий става безсмислен, понеже всяко ВУ ще има точно толкова професори и доценти, колкото са му необходими за акредитацията. Като следствие, научните институции с високо научно ниво фактически ще станат равнопоставени с тези, в които истинската наука е малко или даже отсъства.

Премахването на ВАК очевидно заема централно място в закона. Така, издигането на научните кадри остава единствено в ръцете на административното ръководство на съответното научно учреждение. Нека не се заблуждаваме, че изборът на външни рецензенти може да промени нещо в тази тъжна костатация – всеки ловък администратор може с лекота да подбере външни, а дори и чуждестранни, рецензенти, които да напишат точно необходимата за него рецензия. В този смисъл новият закон ще доведе до рязко засилване на зависимостта на учените от административното ръководство. Очевидно броят на хората с научни титли ще скочи драстично. Можем да си представим също така и реакцията на обществото – когато се появят хиляди нови професори, титлите „професор” и „доцент” ще станат по-скоро обект на присмех, отколкото на уважение.

В мотивите към проекта се посочват европейските практики. Но се забравя, че у нас има много повече университети на глава от населението. При население около 7.5 мил, България има 51 ВУ. Съпоставимо с Австрия – 8 университета при 8 млн. население и Франция – 85 ВУ при население 63 мил. се вижда, че ситуацията у нас не е в рамките на европейските стандарти. Кое от тези наши 51 ВУ е преминало международна оценка за качество на кадрите и тяхната дейност от европейска институция?

Предвижданата децентрализация (даването на степени и звания не от централен държавен орган, а от отделните университети и научни организации) би била приемлива единствено, ако изискванията за получаване на съответната степен и звание както и процедурата, по което става това, са уредени на законово ниво и следователно са общи и еднакви за всички. В противен случай ще се стигне до прекалено голяма неравнопоставеност и неравенство, което няма да е в полза нито на висшето образование и науката, нито на академичната общност в България. Само ако има децентрализация и ясни и точни, всеобщо приложими законови критерии и процедури, ще се постигне по-голяма оперативност и ще се ограничи бюрокрацията, без да се стига до неравенство и неравнопоставеност.

По наше мнение новият закон трябва да се построи на следните принципи:

1. Регламентиране в закона на общонационални научни критерии за развитие академичния състав.
2. Този закон трябва да се предхожда от процедура за акредитация на ВУ и на научните организации.
3. Създаване на Национална агенция за академично развитие (НААР).
4. Запазване на научната степен „доктор на науките” и въвеждане на академичната титла „национален професор”.

Ако тези принципи бъдат възприети, ние даваме следните конкретни предложения за промени на законопроекта, с което той може да стане приемлив от наша гледна точка:

1. Чл. 3 да добие вида: „Научните степени са „доктор” и „доктор на науките”
   
2. Чл. 4 да се промени, както следва:
   
   „Чл. 4 (1) Академичните длъжности са:1. „асистент”, „доцент” и „професор” във висшите училища;
   
   2. „асистент-изследовател”, „доцент-изследовател” и „професор-изследовател” в БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации.
   
   (2) Създава се научната титла „национален професор.”
   
3. Предлагаме навсякъде органът „Контролна комисия при Министерството на образованието младежта и науката” да се замени с „Национална агенция за академично развитие” (НААР).
   
4. Чл. 5 да добие вида:
   
   „Чл. 5 (1) Създава се „Национална агенция за академично развитие” (НААР). Тя се назначава със заповед на министър-председателя.
   
   (2) НААР се състои от 5 члена, включително председател – национални професори и секретариат от най-малко 7 хабилитирани лица, от които поне двама юристи.
   
   (3) Мандатът на НААР е четиригодишен”.
   
   Алинеи 4 и 5 не се променят.
   
   В ал. 6 текстът „...правилник, издаден от министъра на образованието, младежта и науката.” да се замени с „... правилник, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката.”
   
5. Чл. 6, т. 1 да придобие следната редакция: „Извършва проверки за изпълнение на националните научни критерии за качество в процедурите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности „доцент”, „професор”, „доцент-изследовател”, „професор-изследовател”.
   
   Да се създаде нова т. 2 на чл. 6 със следното съдържание: „Назначава журита за избор на доктори на науките и на национални професори”.
   
   Да се създаде нова т. 3 на чл. 6 със следното съдържание: „Признава дипломите за научни степени, издадени в чужбина”.
   
   Досегашните точки 2, 3, 4, на чл. 6 стават съответно т. 4, 5, и 6.
   
6. Заглавието на Глава втора се променя, както следва: „Придобиване на научните степени „доктор” и „доктор на науките”.
   
7. Чл. 7, ал. 1 да придобие следната редакция: „Научната степен „доктор” се присъждат от висши училища, БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация”.
   
   Чл. 7, ал. 2 да придобие следната редакция: „Научната степен „доктор на науките” се присъжда от НААР”.
   
8. В чл. 9, ал. 2 предлагаме да отпадне изискването към кадидатите за докторантура да подават „...идеен проект по избраната тема, придружен с работен план и библиография.”, поради невъзможността кандидатът да е запознат с работата по бъдещата си дисертация, виждането на бъдещия си научен ръководител, който момента на кандидатстването може даже и да не е определен.
   
9. В чл. 11 да се добави изразът: „ в продължение на 4 години”.
   
10. Текстът на ал. 3 на чл. 12 да се замени със следния текст: „Журито възлага написването на рецензии на двама свои членове, а останалите членове на журито дават писмено становище”.
    
11. Чл. 15, ал. 1 да добие вида: „Научната степен „доктор на науките” се придобива след публична защита на дисертационен труд пред 7-членно жури, назначено от НААР. Председателят, който е определен от НААР и членовете на журито трябва да са професори, професор-изследователи и/или национални професори със специалност в съответното научно направление.”
    
    Чл.15, ал. 2 „Всеки член на журито за „доктор на науките” оценява кандидата с „да” или „не”. Успешно защитена е дисертацията, получила не по-малко от четири „да”.
    
12. В чл. 16, ал. 1 в началото да се добави: „Научните степени ................. се удостоверяват с притежаването на...”.
    Съществуващата ал. 2 става ал. 3, а текстът на новата алинея 2 добива вида:
    „(2) Притежаването на научната степен „доктор на науките” се удостоверява с диплома, издадена от НААР и подписана от министъра на образованието, младежта и науката.”.
    
13. В чл. 24 да отпадне Академичният съвет като възможен орган, провеждащ избор, тъй като той няма правомощия, свързани с процедури по защита на дисертации.
    
14. В чл. 27, ал. 2 да се заменят думите „...Академичния съвет на съответното ВУ...” с „...Факултетния (Научния) съвет на съответния факултет (научна организация)...”.
    
15. В чл. 28, ал 2 и в чл. 29, ал. 2 да отпаднат понятията „хабилитационен труд или хабилитационна творба”, които не са въведени никъде другаде в проекта и няма легално определение за тях.
    
16. В чл. 31 да се въведат нови алинеи със следния текст:
    
    (3) Академичната титла „национален професор” се заема въз основа на ежегоден конкурс, обявен в ДВ със срок 3 месеца. Броят на местата във всяка научна област е ограничен и се определя със заповед на министъра на образованието, младежта и науката по предложение на НААР. Право за участие имат притежателите на научната степен „доктор на науките”.
    
    (4) За провеждане на конкурс за заемане на академичната длъжност „национален професор” НААР определя жури, състоящо се от председател и 8 души членове професори, професор-изследователи и/или национални професори, като последните трябва да бъдат най-малко двама. Председателят също трябва да е „национален професор”. За рецензенти се определят с решение на журито трима души от състава на журито, като поне един е „национален професор”. Журито провежда избора на закрито заседание с тайно гласуване. Всеки член на журито оценява кандидата с „да” или „не”. Титлата се присъжда ако кандидатът е получил не по-малко от пет гласа „да”. Дипломата за „национален професор” се издава от НААР, подписва се от министъра на образованието, младежта и науката и е валидна за всички ВУ, БАН, ССА и другите научни организации в страната.

В Преходни и заключителни разпоредби да се направят следните промени:

1. В § 2 се създава нова ал. 3 със следното съдържание: „Носителите на досегашните научните звания професор и ст.н.с. І ст. получават академичната титла „национален професор”.
   
2. В § 2 се създава нова ал. 4 със следното съдържание: „Носителите на научната степен „доктор на науките” запазват тази степен и всички произтичащи от това права”.
   
3. Създава се нов § 6 със следното съдържание: „Всички открити конкурси се довършват по досегашния ред. За целта се въвежда едногодишен преходен период от датата на влизане на закона в сила.”

В заключение бих желал да кажа, че законопроектът трябва да се подобри в значителна степен. Необходимо е да се създаде екип от експерти, които в кратък срок да представят пред професионалната общност и пред обществото един добре обмислен и цялостно завършен законопроект за развитие на академичния състав в Република България. Надявам се, че инициативата за това ще се поеме от Парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.

Академик Никола Съботинов,
Председател на БАН

 Централна библиотека на БАН

GIS- Трансфер център