Българското Книжовно Дружество (БКД) е основано в гр. Браила в къщата на Варвара хаджи Велева, в края на септември 1869 година. На 29-и септември е приет първият Устав на БКД, с тайно гласуване е избрано първото ръководство на БКД, което се състои от Настоятелство и действителни членове.

Настоятелство:
Николай Ценов – председател,
Василаки Михаилиди,
Петраки Симов,
Костаки Попович,
Стефан Берон.

Действителни членове:
Марин Дринов (1838 – 1906) – председател,
Васил Друмев (1840 – 1901) – член,
Васил Д. Стоянов (1839 – 1910) – деловодител.

На 30 септември Николай Ценов получава цялата документация на БКД. Всички присъстващи на Учредителното събрание полагат клетва.

През 1870 е издадена  първата книжка на „Периодическото списание на Българското Книжовно Дружество“, орган на БКД, с ред. колегия: В. Д. Стоянов, Т. Пеев, А. Теодоров-Балан, Д. Моллов и др.

Това е първото българско научно и литературнокритическо списание. Излиза в Браила през 1870-76 гг и в София през 1882-1910 гг, от 1911 г. е преименувано на “Списание на Българската академия на науките”.

През същата година множество родолюбиви българи даряват средства за развитието на БКД.

През 1871 г. е провъзгласен първият почитен член на БДК – Гавриил Кръстевич, български книжовник и обществен деец.

На снимката: разписка за дарение издадена на Васил Левски

1872 – Чехът Константин Иречек става първият чужденец, приет за дописен член на БКД, след като публикува първата библиография на новобългарската книжнина.

1873 – Първата класификация на книжния фонд в библиотеката на БКД, дело на Васил Друмев.

1873 – Васил Д. Стоянов е заменен от Тодор Пеев като деловодител на БКД.

На снимката: Константин Иричек

1876 – Окончателно се оформя правописът на БКД (т.нар. Дринов правопис), който ще се наложи като официална норма за България след Освобождението.

1876 (средата) – (началото) 1878 – Поради неблагоприятни финансови и политически условия БКД в Браила свежда до минимум дейността си. Остава да функционира само библиотеката.

На снимката: Марин Дринов