На 6 март 1911 г. БКД се преобразува в Българска академия на науките. Първият председател на БАН е Иван Гешов.

Първият закон за БАН е обнародван на 1 февруари 1912 г.

През 1913 г. започва да излиза “Сборник на БАН”.

През 1914 се избира комисия за разработване на проект за съставяне на пълен речник на българския език в състав: Ал. Теодоров-Балан, Б. Цонев и Ив. А. Георгов.

На 15 юни 1916 се създава комисия за издаване на документи за българската история в състав: Юрдан Трифонов, Йордан Иванов и Васил Златарски.

На 9 юни 1918 г. се провеждат първите избори на нови членове на БАН.

На снимката: Иван Гешов

На 14 юни 1923 се създава т.нар. Речнишка комисия за събиране на българското речниково богатство и за изработване на речници на българския език.

На 27 май 1926 г. се полага основният камък на новата сграда на БАН, представляваща продължение на сградата, отдавана под наем на МВнРИ.

През 1926 г. 22 академици теглят личен кредит от БНБ в размер на 3 млн.лв. срещу ипотека за довършване на новостроящата се сграда.

На 14 май 1929 г. е проведено тържествено събрание на БАН по случай 50 години от Освобождението на България и 1000 годишнината на цар Симеон I. Присъства царската фамилия. Официално е открита новата сграда на БАН.

На снимката: Сградата на БАН, преди разширението през 1926 г.

През 1931 г. БАН е приета в Международния съвет на научните организации.

В сградата на БАН през 1937 се открива публична читалня за студенти на името на дарителя Стефан Панаретов.

На 2 октомври 1938 г. извънредно Общо събрание на БАН провъзгласява цар Борис III за почетен член на БАН.

През април 1940 г. Народното Събрание приема Закон за преустройство на БАН и нарича Академията Българска Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ). На 30 юни 1940 г. Общото събрание на БАН приема Устав на БАНИ.

На снимката: акад. Богдан Филов, председател на БАН и БАНИ от 1937 до 1944 г.

През 1941 г. възниква конфликт между министър-председателя Богдан Филов и по-голямата част от академиците по повод на предложения от Филов проект за допълнения на Закона за БАНИ, който предвижда научният секретар на БАНИ да бъде назначаван, а не избиран, каквато е традицията и както е според Устава на БАН.

През март 1941 г. Народното събрание по предложение на Б. Филов приема закон за допълнение на Закона за БАНИ. Допълнението узаконява алинея, която предвижда научният секретар на БАНИ да се назначава от министъра на Народното просвещение.

В периода януари-март 1944 г. е разрушена част от сградата на БАНИ в резултат на бомбардировките. Дейността на БАНИ временно е прекъсната.

На снимката: Разрушеното дясно крило на сградата на БАН (част от библиотеката и големия салон) след въздушните бомбардировки над София – март-април 1944 г.

В периода ноември-декември 1944 г. е сформирано временно ръководство на БАНИ с председател Д. Михалчев и секретар Сп. Казанджиев.

На 14 януари 1945 г. се провежда извънредно Общо събрание за избор на нови редовни и извънредни членове на БАНИ.

На снимката: акад. Димитър Михалчев, председател на БАНИ в периода 1944 – 1947 г.