1878-1882

1878, 26-28 ноември – провежда се Извънредно главно събрание в Браила, което взема решение за преместване седалището на БКД в София.

Членовете на Българското книжовно дружество участват активно в политическите и културни процеси на Княжество България.

1882, октомври – Народното събрание отпуска годишна субсидия от 12 000 лв. за издаване на списанието и за издръжка на Дружеството.

На снимката: Обявление за преместването на БКД от Браила в София, 14 октомври 1878 г., Браила

1882-1890

През 1882 г. министърът на Народното просвещение Константин Иречек назначава Привременен управителен комитет, който да възстанови и ръководи дейността на БКД. Председател на комитета е Васил Д. Стоянов. Възстановява се издаването на “Периодическо списание на Българското Книжовно Дружество”. Приет е Правилник за привременно управление на БКД, който действа до 07.08.1884 г.

На 7 юни 1882 г. БКД се обръща към Софийската Община с молба за предоставяне на терен за изграждане на сграда на дружеството. Тази молба е удовлетворена през март 1884 г., като Софийското градско управление със свидетелство N 833 отпуща място за изграждане на сграда на БКД на ул. “Цариградска”.

Първото Главно събрание на БКД, свикано след Освобождението, се събира на 7 август 1884 г. То приема нов Устав, които установява нова структура и нова научна организация на БКД. Създадени са три научни клона – историко-филологически, за природни и медицински науки и за държавни науки. Научното ръководство се състои от председател, подпредседател, деловодител, ковчежник и председатели на клоновете. За председател е избран проф. Марин Дринов.

На снимката: Кметът на София Н. Сукнаров уведомява Българското книжовно дружество, че Градското общинско управление отдава в собственост място за строеж на сграда на БКД, 21 юни 1883г., София

1890-1900

Основният камък на сградата на БКДе положен на 5 октомври 1890 г. На 25 октомври 1898 г. се провежда следващото Главно събрание на БКД. Избран е постоянен съвет, а за председател е избран Иван Гешов. Извършена е частична структурна промяна, като към клона за природно-медицински науки се присъединяват физико-математическите науки.

В периода 14 ноември 1899 – 5 декември 1900 г. Главното събрание на БКД обсъжда новия Устав, който е приет на 5 декември. На 12 януари 1900 Министърът на Народното просвещение одобрява Устава, който действа до 1911г.

На снимката: Акт за полагане на основния камък на сградата на БКД, 5 октомври 1890 г., София

1900-1910

1901–1903 – Сборникът за народни умотворения, собственост на Министерството на просвещението, е прехвърлен за издаване от БКД; Дружеството вече получава 24 000 лв. годишна субсидия за издаване на „Периодическо списание“ и на „Сборника“.

1906 – Извършване на допълнително строителство на две крила към сградата на БКД; сградата продължава да бъде отдавана под наем на МВнРИ.

1908, януари – Председателят на БКД Иван Евстр. Гешов изплаща с лични средства ипотечния заем на Дружеството и така дава възможност за финансова независимост и за създаване на условия за преобразуване на Дружеството в академия на науките

През 1906 г. започва издаването на поредицата “Български старини”.

През 1908 г. Председателят на БКД Иван Гешов прави лично дарение на Дружеството от 120 000 златни лева, като изплаща ипотечния му дълг.

На снимката: Сградата на БКД през 1906 г.