Днес дигитализацията може да се разглежда като необходима съставна част от културното пространство, от създаването и възприемането на културата, както и от професионалния живот на хуманитарни структури като музеи, библиотеки, научноизследователски институти и др. Дигитализацията е специфичен метод на работа както с визуализираното пространство, така и с материални източници и обекти, насочен към тяхното задълбочено изучаване, съхранение и демонстриране. Значението на внедряването на технологии в културното пространство по никакъв начин не се ограничава до дизайнерската функция или така наречения „уау-ефект” в областта на експозиционната или комуникационната работа. Буквално нахлувайки в хуманитарната сфера, цифровизацията се превърна в инструмент за систематизиране и подреждане на колекции; средство за дизайнерска интерпретация на обекта; гаранция за съхранението на уникални обекти, които рискуват да се окажат на ръба на физическото унищожение. [...]