Събития

На 16 юни 2026 г. от 16.00 ч. във фоайето на първия етаж на Националния етнографски музей, пл. „Княз Александър I“ 1 (Княжески дворец) ще бъде открита фотоизложбата „Да се преместиш на село“. Тя насочва погледа към вътрешната и международната миграция от градове към български села. В обектива попадат промени в материалната среда, начини на културна и социална адаптация на новодошлите, взаимодействия между новодошли и местни, както и формирането на общности със специфичен житейски стил. Снимките са направени в села в областите Благоевград, Бургас, Враца, Габрово, Добрич и Смолян през 2023 – 2025 г. Изложбата е сред резултатите от работата по изследователския проект „Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социокултурно взаимодействие и местни трансформации“ (финансира от Фонд „Научни изследвания“ с договор №КП-06-Н70/10 от 13.12.2022 г.). [...]

Международна конференция на тема „Диалогът на езици и култури в Югоизточна Европа/The Dialogue of Languages and Cultures in Southeastern Europe“ в ИБЦТ–БАН (ул. „Московска“ № 45, 1000 София) Анотация на събитието: Международната конференция се организира в рамките на проекта на ИБЦТ–БАН и Института за югоизточноевропейски изследвания при Румънската академия „Езиците и културите в Югоизточна Европа и техният диалог с други европейски култури от филологически и антропологически ракурс“ (The Languages and Cultures of Southeastern Europe and their Dialogue with other European Cultures from a Philological and Anthropological Perspective).

На 17 юни от 17 часа в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН ще се състои прожекция на документалния филм за Елин Пелин и Йордан Йовков "Боряна" срещу "Гераците" (2025), реж. Станислав Дончев. След прожекцията ще има дискусия със създателите и участниците във филма: доц. д-р Елка Трайкова, доц. д-р Бойко Пенчев, д-р Митко Новков, с режисьора на филма Станислав Дончев и със съсценаристката доц. д-р Теодора Стоилова - Дончева от сектор "Екранни изкуства" на ИИИзк, БАН. Каним колегите от Българската академия на науките да гледат филма.  

На 18–19 юни 2026 г. ИЕФЕМ – БАН ще бъде домакин международната научна конференция „Counterurbanisation and Rural Life in Transition: Dynamics, Engagements, Perspectives“. Събитието ще се проведе в хибриден формат – с участници както на място в зала „Зимна градина“, така и онлайн. Към настоящото съобщение прилагаме програмата на конференцията, в която са включени и линковете за достъп чрез Zoom. Конференцията се организира в рамките на проекта „Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социокултурно взаимодействие и местни трансформации“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (договор № КП-06-Н70/10), и е посветена на различните измерения на контраурбанизацията и промените в съвременните селски общности. Във форума ще участват изследователи от България и чужбина, които ще представят свои изследвания върху социалните, културните, икономическите и екологичните аспекти на миграцията от градовете [...]

От 23 до 27 юни във Варна се провежда голям международен научен форум – 26-ият симпозиум на CIÉPO (Comité International des Études Pré-Ottomanes et Ottomanes). CIÉPO е авторитетна научна организация, която от 1974 г. до днес на всеки две години организира симпозиуми, които събират от цял свят изследователи, работещи по проблеми от историята на Османската империя, Балканите и Черноморския регион в периода от XV до началото на XX в. България за втори път (след София, 2018 г.) е домакин на такъв форум, като за първи път БАН е негов съорганизатор. Председател на Организационния комитет е чл.-кор. проф. Иван Русев. Съорганизатори на симпозиума са още Икономическият университет – Варна, Институтът за исторически изследвания при БАН и Софийският университет „Св. Климент Охридски”. На 23 юни пленарни доклади [...]

На 8 юли 2026 г. от 12:30 ч. в Мраморното фоайе на Народното събрание ще бъде открита фотодокументалната изложба „Българските революционери и книжовници за Априлското въстание“. Експозицията е подготвена от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките и е част от инициативите, посветени на 150-годишнината от Априлското въстание. Изложбата представя революционери, книжовници и обществени дейци, допринесли за подготовката и осъществяването на едно от най-значимите събития в българската националноосвободителна история. Посетителите ще могат да се запознаят с автентични текстове, исторически свидетелства и документални материали, които разкриват стремежа към свобода, чувството за дълг и готовността за саможертва в името на националния идеал. Чрез богат документален материал експозицията откроява тясната връзка между книжовността и революционното движение през Българското възраждане. Тя показва как просветното [...]

Националният археологически музей представя временната изложба „Забравените божества“ – мащабен проект, който събира 213 редки артефакта и проследява развитието на религиозните вярвания по българските земи от началото на неолита до Късната античност. Изложбата предлага възможност за пътешествие през над 6000 години духовна история и размисъл върху начина, по който различните общества са търсили обяснение за света, природата и човешкото съществуване. Експозицията представя едни от най-ценните свидетелства за духовния свят на древните общества, населявали днешните български земи. Посетителите ще могат да се срещнат с образи на забравени божества, култове и митологични персонажи – от Великата богиня майка на праисторическите земеделски общности до Зевс, Дионис, Митра, Тракийския конник и редица други божества от гръко-римската и тракийската религиозна традиция. Сред акцентите са десетки експонати с висока научна и [...]

На 15 септември от 15:00 в обучителната зала на Кирило-Методиевския научен център д-р Виталий Михалчук ще изнесе лекция на тема: „Влиянието на Атон и Балканите върху православната традиция в Жечпосполита през XVI век – литургична трансформация и нова рецепция на византийската култура“. Лекцията е посветена на специфичните процеси, протичащи в средите на полско-литовското православие във връзка с падането на Константинопол. Това сътресение за цялата византийска ойкумена обуславя обръщането на полско-литовското православие в началото на XVI век към балканските и атонските образци на литургичната традиция като опит за рецепция на византийската култура. Литургичната трансформация, започната от киевския митрополит Йосиф Солтан, засяга не само редакцията на богослужебните книги и формите на обредите, но също така и църковното изкуство. Обръщането към балканското наследство определя спецификата на православната традиция [...]

Кампанията на ИЕФЕМ – БАН „120 години Национален етнографски музей“ става част от КвАртал Фестивал:2026: Бъдещето на стария град в периода 18–20.09.2026 г. Институцията се включва с програма в музея и изнесен щанд на пл. Бански. Три дни, на цената на закупен билет, посетителите на музея ще могат да посетят не само експозициите, но също и семейни работилница и поредица лекции. Музейните и научни дейности, стартират с исторически тур: „Княжеският дворец – дух и архитектура“ на 18 септември от 18.00 ч. В съботния и неделен ден е предвидено провеждането на образователни работилници „Хлябът, който ни събира“ и „Код: Шевица – Творческо ателие за създаване на музеен паспорт на шевица от Софийско“. Три са научните лекции, подготвени от изявени експерти: „Изчезващи строителни занаяти – традиционно [...]

По случай есенното равноденствие и настъпването на астрономическата есен на 23 септември Националният етнографски музей официално ще представи най-новото си книжно издание „Звездното небе – митология и наука“. Събитието е от 17:30 часа и ще се проведе в зала „Зимната градина“ на ИЕФЕМ-БАН (бившият Царски дворец в София). Изданието представлява албум-каталог към едноименната изложба на музея. То е на български и английски език и е в обем от 240 богато илюстровани страници. Книгата съдържа истории, знания, вярвания и любопитни открития и практики за това как хората по българските земи са гледали и разбирали небето и обектите по него — от древността до наши дни. Каталогът представлява вълнуващ разказ, посветен на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката в България. Освен информативни текстов, на страниците на албума-каталог [...]

На 8 и 9 октомври 2026 г. в конферентна зала 1 на Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките (София, ул. „Кракра“ № 21) ще се проведе IX младежка научна конференция „Изкуство и контекст 2026“. По време на форума млади учени, докторанти и постдокторанти, работещи в сферата на хуманитаристиката, ще имат възможност да представят резултатите от своята научна работа, да обменят опит и професионални контакти. Програмата на конференцията можете да откриете тук.

Имаме удовоствието да Ви поканим на представянето на сборника с необнародвани народни песни от Одринска Тракия, които преди много години г-жа Мария Хаджийска - учителка от гр. Пловдив издирва, събира и съхранява, но не успява да ги публикува. Днес тези безценни образци на фолклорното ни наследство от родното село на предците й виждат бял свят благодарение на усилията и спомоществователството на сина на авторката - Димитър Хаджийски, който живее и работи като прокурор в София. Заповядайте на 13 октомври (вторник) от 18:30 ч. в зала "Зимна градина" на Националния етнографски музей на ул. "Московска", 6А (паpтер, вход откъм градинката зад царския дворец), където ще имате възможност да получите екземпляр от книгата, да се насладите на жива тракийска музика и да поговорите с авторката и нейния [...]

Като своеобразно обобщение и заключение на мемориалните чествания, в края на тази юбилейна година Институтът за литература на Българската академия на науките организира научен форум, посветен на литературната история на Априлското въстание. Като пространства на паметта, но и като мост между минало и настояще, литературата и другите изкуства се явяват най-естественото продължение на историческите събития, място на тяхното осмисляне и преживяване от поколенията. Ето защо предлагаме на вниманието на научната общност някои възможни изследователски посоки: Литературата във въстанието и въстанието в литературата   Свобода или смърт: екзистенциален и творчески идеализъм Травматичност и романтичност на националния спомен Въстанието и неговите жанрове: писма, памфлети, песни, възвания… Исторически свидетелства и литературни интерпретации Въстанието като цитат, като препратка, като алюзия Литературни портрети: лицата на Априлското въстание или апостолите на [...]