По повод 60-годишнината от подписването на първото рамково споразумение между Френския национален център за научни изследвания (CNRS) и Българската академия на науките, Френският институт в България и Българската академия на науките имат удоволствието да Ви поканят на конференцията: CNRS и БАН: шест десетилетия научно партньорство, която ще се състои във вторник, 2 декември, от 11:00 часа в централата на Българската академия на науките. Зала „Проф. Марин Дринов” (ул. „15 ноември” № 1, София) Симултанен превод френски/български Участници: Дени ГУТЛЕБЕН, историк и директор на Музея „Кюри” (Париж), автор на „История на CNRS от 1939 г. до днес. Национална амбиция за науката” (2009) и „Невероятната история на изобретенията, от овладяването на огъня до безсмъртието” (2018) Професор Илияна МАРЧЕВА, от Института за исторически науки към Българската академия на науките, [...]

Проф. Людмил Антонов от Института по електроника на БАН ще изнесе на 3 декември от 17:00 часа в аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ лекция на тема „За тавтомерията и за будителството“. Лекцията е организирана от Хумболтовия съюз в България.  

150-годишнината от рождението на Добри Христов ще бъде отбелязана от сектор „Музика“ на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. Научната конференция „Добри Христов и неговото време“ (9.00 – 17.00 в Зала 1 на ИИИзк) ще представи най-новите изследвания за основополагащото му дело като композитор, музиколог и музикален деец. С доклади ще участват музиколози от ИИИзк – БАН, ИЕФЕМ – БАН, СУ „Св. Климент Охридски“, НМА „Проф. Панчо Владигеров“, АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ и др. В концерта на  Смесения хор при Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ (от 18.00 в зала „Проф. Марин Дринов“ в Българската академия на науките) под диригентството на Георги Еленков ще бъдат изпълнени творби от Добри Христов и Ангел Попконстантинов. Съорганизатори на [...]

Събитието се организира от Института за исторически изследвания – БАН в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от Министерство на образованието и науката. Лекцията е част от семинара „Актуални проблеми на българската история и историография“ и ще се проведе в хибриден формат – в заседателната зала на Института за исторически ицследвания към БАН (бул. „Шипченски проход“ № 52, бл. 17, ет. 2 и виртуално чрез платформа Zoom https://us02web.zoom.us/j/86715881866?pwd=2X3aFCxRjNiFRMIBAohHf3suy0K76G.1

Докторанти от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ ще представят произведения от Йохан Себастиан Бах, Джакомо Пучини, Джовани Ботезини, Лоуъл Либерман, Клод Дебюси, Гюстав Шарпантие и Ценко Минкинна на сцената на Българската академия на науките на 12 януари 2026 г. от 18:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“, ул. „15 ноември“ 1. Участват: Борис Радилов, Чи Тиендзъ, Джун Цин, Гонг Уейхао, Чен Дзияжуей, Мън Дзясин, Ли Зекун, Ян Аошуе, Джоу Джинйао, Ма Сяохан На рояла: Татяна Майони, Василена Атанасова, Калия Калчева, Светозара Тонева Вход: Свободен Събитието е част от съвместната инициатива на НМА и БАН – MUSICORUM VIA. Две академии – една сцена.

Лекция с гост-лектор доц. д-р Хусин Суси, ръководител на департамент "Мениджмънт" в National School of Business and Management of Dakhla, University of Ibnou Zohr, Мароко, организира ИЕФЕМ. Събитието ще се състои в зала "Зимна градина" на ИЕФЕМ - БАН на 22.01.2026 г. от 16.00 ч и в зуум на следния линк: Join Zoom Meeting https://us02web.zoom.us/j/89483527426?pwd=AaxHIlfsQatlbZdjD1dHxMxtThrLzy.1 Meeting ID: 894 8352 7426 Passcode: 423296

Гост-лекция на английски език на тема "Hedwig Conrad-Martius' Phenomenological Approach to Reality" организира секция "История на философските и научните идеи" на Института по философия и социология на БАН в сътрудничество с Австрийското Дружество за Феноменология и БФО-Феноменология. Събитието е част от поредицата от семинари, лекции и конференции "Виртуалност и действителност: феноменологични и постфеноменологични интерпретации" на секцията. Гост-лектор: Д-р Даниел Нойман, научен сътрудник в Института по философия на университет Грац, Председател на Австрийското дружество по феноменология. Събитието ще се състои онлайн на 10.02.2026 г. от 14.00 ч. българско време в зуум. Join Zoom Meeting: https://us06web.zoom.us/j/86831093918?pwd=wqc05w3ayROepXNYDhfuOObbXOmsyX.1 Meeting ID: 868 3109 3918 Passcode: 988741  

  Асоциация на младите учени Кариерен център към ЦО-БАН канят студенти, докторанти, млади учени и предприемачи на Кръгла маса на тема: От наука към бизнес Tехнологичен трансфер и възможности за докторанти Събитието е част от програмата на Национален конкурс „Най-добър младежки стартъп в България 2026“ www.bestyouthstartup.bg Приветствие: чл.-кор. Евдокия Пашева Заместник-председател на Българска академия на науките Събитието цели да обедини представители на научните среди, университетите, държавните институции, иновационната екосистема и бизнеса в активен диалог за реалните възможности и предизвикателства пред превръщането на научните идеи в устойчиви бизнес решения в България. Дискусията ще се фокусира върху ключови теми като технологичния трансфер, ролята на университетите и специализираните структури, възможностите за финансиране, патентната дейност, както и подкрепата за докторанти и млади учени при стартирането на собствен бизнес. В [...]

Днес дигитализацията може да се разглежда като необходима съставна част от културното пространство, от създаването и възприемането на културата, както и от професионалния живот на хуманитарни структури като музеи, библиотеки, научноизследователски институти и др. Дигитализацията е специфичен метод на работа както с визуализираното пространство, така и с материални източници и обекти, насочен към тяхното задълбочено изучаване, съхранение и демонстриране. Значението на внедряването на технологии в културното пространство по никакъв начин не се ограничава до дизайнерската функция или така наречения „уау-ефект” в областта на експозиционната или комуникационната работа. Буквално нахлувайки в хуманитарната сфера, цифровизацията се превърна в инструмент за систематизиране и подреждане на колекции; средство за дизайнерска интерпретация на обекта; гаранция за съхранението на уникални обекти, които рискуват да се окажат на ръба на физическото унищожение. [...]

Публична лекция на тема "Използване на изкуствен интелект в икономическите изследвания" с лектор доц. д-р Радостин Вазов

Събитието е предвидено под формата на разговор около следните въпроси: Думите нямат ли мощ да въздействат като стихии? Не са ли творбите – непредвидими и непредсказуеми съчетания от елементи – един вид природни сили, способни да променят съществуващия ред или обратно, да помагат за аклиматизацията ни? И има ли днес нещо ново под слънцето? Съществува ли „метеорологично“ мислене? И може ли изкуството да направи объркания климат на нашата планета отново обитаем и подходящ за живот? Водещ на събитието е проф. Тодор Христов. Книгата ще представят проф. Светлана Стойчева, доц. Елка Димитрова и проф. Стоян Ставру.

Премиера на книгата „Публикационният процес в научните изследвания“ с автор д-р Христина Проданова ще се проведе на 26.02.2026 г. (четвъртък) в 18:30 ч. в зала „Яйцето“ на Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. За книгата: Заглавието представлява книга първа от малка поредица със заглавие „Как да пишем и публикуваме успешни научни статии: съветите на редактора“ и се издава от Българското географско дружество. Книгата е авторски дебют на д-р Христина Проданова, управляващ редактор на сп. Journal of the Bulgarian Geographical Society и млад учен в Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките (НИГГГ-БАН). Книгата “Публикационният процес в научните изследвания” е ценно четиво за начинаещите в международното публикуване. Изданието представлява книга първа от малка поредица под заглавие “Как да пишем и [...]

  На Тържествената заря-проверка по случай 148 години от Освобождението на България на 3 март 2026 г., от 18:30 часа, на пл. „Народно събрание“, пред паметника на Цар Освободител ще бъде поднесен венец от името на ръководството на БАН от представителната гвардейска част, а от 11:00 часа сутринта пред паметника на Незнайния войн ще се проведе церемония по издигане на Националното знаме на Република България.  

Наградата „Проф. Ив. Шопов“ на Съюза на химиците в България „Изявен млад учен в областта на полимерите“ ще бъде връчена на 4 март в Института по полимери. Конкурсът е национален и се провежда ежегодно. Наградата се дава на млад български учен на възраст до 35 години за изследвания в областта на полимерната наука. Оценката на представените за наградата научни публикации и определянето на носителя на наградата се извършва от Научния съвет на Института по полимери на Българската академия на науките.

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) организира конференция с международно участие на тема „История и съвременност на Европейския Югоизток: извори и изводи“. Събитието ще се проведе на 19 и 20 март 2026 г. в сградата на ИБЦТ–БАН (гр. София, ул. „Московска“ № 45). Програма  

На 19 март 2026 година от 17 ч. в Националния антропологичен музей към Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН ще бъде открита изложбата „Кодове на идентичност - Градът на мъртвите“. Изложбата представя антропоморфни изображения върху камък и неканонични пространства на храмове, както и изображения на болести.Изображенията са резултат от теренно проучване, което обхваща над десет селища в страната, предимно в Северозападна България. Направен е опит за възстановяването на антропоморфните изображения чрез 3D технологии. По време на откриването, гостите ще имат възможност да наблюдават в реално време как работи 3D техниката и какъв е крайният продукт. Автори на изложбата са гл. ас. д-р Росен Гацин и ас. Линда Иванова от Национален антропологичен музей към ИЕМПАМ – БАН.

Документална изложба, посветена на 145 г. от рождението на акад. М. Попов.

Разговор с Георги Господинов за смъртта в литературата и културата на Балканите.

12 април 2026 г. - „Международен ден на авиацията и космонавтиката“,  посветен на  „65-годишнината от полета на първия човек, летял в Космоса Юрий Гагарин и 45-годишнината от Националната космическа програма „България 1300“    ДЕН НА ОТВОРЕНИ ВРАТИ В ИКИТ – БАН  8 АПРИЛ 2026 Г.   НАЧАЛО НА ОФИЦИАЛНАТА ЧАСТ – ЗАЛА 309   Откриване от директора на ИКИТ-БАН проф. д-р Георги Желев със слово на тема „Приносът на България за развитието на космическите изследвания“ – 10.00 – 10.10 часа; Кратка лекция – „Животът и делото на първия космонавт Юрий Гагарин“- проф. д-р Пламен Ангелов – 10.10 – 10.20 часа; Кратка беседа: „Международното сътрудничество на ИКИТ-БАН от „Интеркосмос“ до днес“ - зам.-директор на ИКИТ-БАН доц. д-р Симеон Асеновски – 10.20 – 10.30 часа; Кратка лекция: „Новите [...]

Основната мисия на събитието е да популяризира обществената значимост на географската наука и ползите от научните достижения на учените, работещи в сферата на науките за Земята. Подобен род събития са важна част откомуникацията на науката, чрез която обществеността се запознава отблизо с учените и тяхната работа.

Национална научна конференция с международно участие ще се проведе на 14-16 април 2026 г. в Панагюрище в сградите на Историческия музей. Организатори на форума са Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките, Община Панагюрище, Историческият музей – Панагюрище и Военна академия „Г.С. Раковски“. Събитието е част от инициативите, свързани с общонационалното отбелязване на 150-годишнината от Априлското въстание. ПРОГРАМА

Първият модул на Международния научен симпозиум „Изкуствоведски четения 2026“ – „Старо изкуство“ ще се проведе от 16 до 18 април 2026 г. в Института за изследване на изкуствата при БАН. Темата на конференцията тази година – „Хронос и топос”, предполага безкрайно интерпретативно поле, множество подтеми и богата теоретична проблематика. В програмата са включени 41 учени от 8 държави: Албания, България, Гърция, Канада, Република Северна Македония, Полша, Румъния и Сърбия. В докладите се разглеждат актуални проблеми на археологията и изкуствознанието от периода на Гръко-Римската античност и Древна Тракия, Ранното Християнство, Средновековието, Поствизантийския период до края на ХІХ век. Основната част от докладите са посветени на културното наследство на Балканите, но има и такива, чийто фокус е Далечният изток. Международният научен форум „Изкуствоведски четения 2026. Хронос и [...]

Демонстрационен щанд „Електрохимия за чиста енергия с ИЕЕС-БАН и ЦК ХИТМОБИЛ“ ще даде възможност на участниците във фестивала да се запознаят отблизо с ключовите за прехода към нисковъглеродна икономика електрохимични системи за съхранение и преобразуване на електрическа енергия. Батериите и водородните технологии са в основата на съвременното развитие на електрическата мобилност и на интегрирането на системите с възобновяеми енергийни източници. Учени от Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“– БАН (ИЕЕС-БАН) ще запознават с основните елементи и принципите на работа на тези електрохимични системи и как те участват в „зелен“ енергиен цикъл, ще бъдат демонстрирани различни видове батерии и преобразователи на водород, прототипи на свои разработки и модели на водородни технологии. Акцент в представянето ще бъде водороден електромобил към Центъра за компетентност"ХИТМОБИЛ", на [...]

На 20 април 2026 г. се навършват 150 години от избухването на Априлското въстание, онова изцяло българско дело, резултатът от коeто е необратимото съзряване на българската нация в борбата за свобода. За да отбележат това значимо събитие от българската история, на 20 април, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Държавна агенция „Архиви“, Военна академия „Георги Стойков Раковски“, Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Институтът за исторически изследвания при Българска академия на науките дават началото на тържествена научна сесия, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание от 1876 г. Тя ще започне в 11:00 часа с тържествен ритуал във Военна академия и ще продължи от 13:00 часа в зала 1 на Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с откриването [...]

Извънреден брой на „Списание на Българската академия на науките“, посветен на 150-годишнината от Априлското въстание, ще бъде представен на 20 април в Копривщица. В изданието са включени статии на учени от Академията, свързани със събитията от 1876 г. „Списание на БАН“ продължава традицията на „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, чието първо издание е публикувано в Браила през 1870 г. Събитието се организира съвместно с  БТА и Община Копривщица и ще се проведе на 20 април, понеделник, от 14:00 часа в Класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Копривщица. На премиерата ще бъде представена в дигитален формат и изложбата „Априлското въстание 1876 г. в съдбата на членовете на Българското книжовно дружество“, подготвена от Научния архив и Централната библиотека на БАН. Ще се състои и [...]

Триото mozARTE Залцбург представя вдъхновяваща музикална вечер, посветена на богатството и разнообразието на класическата музика от страните в Дунавския регион. По повод българското председателство на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион и в духа на Деня на Земята, Австрийски културен форум София и Българската академия на науките организират концертна вечер, за да отпразнуват хармонията както между различните народи, така и между хората и природата.

На 23 април 2026 г. започва вторият модул на конференцията „Изкуствоведски четения 2026“, организирана от Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. Докладите, обединени от общата тема на форума – „Хронос и топос“, обхващат широк спектър от проблеми, свързани с модерното, постмодерното и най-новото изкуство. В три поредни дни ще бъдат представени най-новите изследвания на млади и утвърдени специалисти, работещи в областта на киното, театъра, музиката и изобразителните изкуства. В програмата са включени над 70 учени от България, Република Северна Македония, Полша, Казахстан, Латвия, Турция, Словакия, Румъния и Канада. Международният научен форум „Изкуствоведски четения 2026. Хронос и топос“ се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-МНФ/37 от 12.12.2025 г. Конференцията се провежда в партньорство с Националната галерия.  

Седми интердисциплинарен докторантски форум организират Център за обучение – БАН и Кариерен център към ЦО-БАН. Едно от най-значимите научни събития за обмен на интердисциплинарен опит на докторанти ще се проведе от 27 до 29 април 2026г. в Гранд хотел ,,Велинград“, гр. Велинград. Форумът се осъществява с частична подкрепа от Национална програма „Образование с наука“. В рамките на тазгодишното събитие ще бъдат представени ценни възможности за трансфер на научни знания в практиката. За втора поредна година по време на форума ще се проведе и специална сесия на УЧИ-БАН към ЦО, в която ще вземат участие талантливи ученици, които разработват научни проекти. Организаторите имат удоволствието да поканят докторанти от всички научни области от БАН, висшите училища и други научни организации в страната да вземат участие [...]

Целта на семинара е да срещне младите учени и докторанти, работещи в областта на химията и природните науки, като им даде място за изява, обмяна на идеи и опити, установяване на бъдещи сътрудничества.

Традиционна проява под мотото„Мирен атом – зелена планета“ в Научен комплекс 2 на Българската академия на науките, с която се отбелязва годишнина от аварията в Чернобилската АЕЦ. Инициативата се организирана и провежда от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, съвместно с Института по физика на твърдото тяло, Института по електроника, Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници и Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци

Разговор с Теодора Димова за тоталитаризма на Балканите.

Конференциите на Европейската мрежа за изследване на растителни ендомембрани (ENPER) са най-старият и най-известният научен форум в света, посветен на изследвания в областта на мембранни структури в растителните клетки. Началото е поставено през 1996 г. от проф. Дейвид Робинсън от Университета на Хайделберг. Срещите на ENPER обществото се организират ежегодно на територията на Европа, въпреки че традиционно участват и групи от Северна Америка и Азия. До момента единствената източноевропейска държава-домакин е била Чехия; през всички други години домакини са били държави от Западна Европа. От създаването си досега основната идея на конференцията е да се предостави възможност на докторанти и постдокторанти да представят работата си пред високоспециализирана аудитория, включваща почти всички водещи световни изследователи от областта на вътреклетъчния мембранен трафик в растенията. Изданието на конференцията [...]

Националният институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките организира със съдействието на работната група „Льос и педостратиграфия“ на международния Съюз за кватернерни изследвания (INQUA) международна научна конференция върху изследванията на льоса „Льосфест 2026“. Събитието ще се състои в периода 7 – 11 септември 2026г. в с. Крапец (обл. Шабла) и включва двудневна програма с устни и постерни сесии и един ден изнесена програма с посещение на разрези на льосово – почвени седименти в СИ България от района на гр. Каолиново. Целта на събитието е да събере изследователи, работещи върху различни аспекти на геоложката, палео-климатична и палео-геоморфоложка история на кватернера в континентални условия. Неделима част от тематиката е и въпросът за льоса като архив на богатото археологическо наследство в районите от умереноконтитенталната [...]

Събитие на 29 септември 2026 г. под егидата на Председателя на Българската академия на науките (БАН) за представчне на опита, стратегическите перспективи и предизвикателствата пред три ключови проекта на БАН, финансирани по механизма ERA Chair на Програма “Хоризонт Европа” на Европейския съюз. ERA Chair е инструмент на програма “Хоризонт Европа”, подпрограма „Разширяване на участието и разпространение на върхови постижения“. Той подпомага финансово университети и научноизследователски организации в страни с по-слабо представен научен капацитет да привличат утвърдени международни изследователи, в духа на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП, “ERA” на английски език). Цели се устоичиво създаване на висококвалифицирани изследователски екипи, интегрирани в приемащата институция и целящи повишаване на научните резултати, международната видимост и капацитета за привличане на европейско и национално финансиране. Насочено към политиците, медиите, вземащите решения в [...]