100 години от рождението на акад. Румен Цанев

С юбилейна международна научна конференция в БАН Институтът по молекулярна биология отбелязва 100 години от рождението на акад. Румен Цанев. Директорът на института проф. Ива Угринова откри тридневния форум, който ще продължи до 7 октомври в зала „Проф. Марин Дринов“ на Академията. Акад. Цанев формулира първата хипотеза за епигенетична регулация, базирана на хистонов код – идея, развила се в основно направление на съвременната наука. Хистоните са белтъците, които пакетират ДНК в ядрото на клетката, а техните химически модификации са асоциирани със специфични нива на опаковане и поради това повлияват изявата на гените. Акад. Румен Цанев (1922 – 2007) е основоположник на българската молекулярна биология и основател на Института по молекулярна биология (1960 г.). Основните направления на изследванията в института са естествено продължение на работата на [...]

Учени от БАН подпомагат лабораторията по вирусология в „Пирогов“

Учени от Института по молекулярна биология на БАН подпомагат дейността на новооткритата лаборатория по вирусология в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", специално оборудвана за диагностициране на COVID-19. Екипът се включва в ефективното разработване на лабораторията, като предоставя изследователския си опит и знания в областта на вирусологията. Учените ще работят ежедневно с колегите си от болницата във всички стъпки по обработването на пробите за наличие на коронавирус. Освен изследователите, които вече са в лабораторията, Институтът по молекулярна биология е готов да предостави и още специалисти. Ръководител на екипа е директорът на Института по молекулярна биология проф. Ива Угринова.

Учени изучават промени в човешките клетки чрез суперрезолюцията на Andor Dragonfly

Център за съвременна микроскопия за фундаментални и приложни изследвания в областта на биологията, медицината и биотехнологиите беше открит в Института по молекулярна биология на БАН (ИМБ-БАН). Центърът е част от консорциума Euro-BioImaging (http://www.eurobioimaging.eu/), в който участват 14 европейски държави. На откриването беше представена конфокалната микроскопска система Andor Dragonfly, която е сред най-съвременните комбинирани системи за микроскопски наблюдения за изучаване на живи клетки чрез суперрезолюция. На събитието присъстваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, зам.-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, научният секретар на БАН на направление „Биомедицина и качество на живот“ проф. Нина Атанасова, учени и журналисти. Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН представи дейността, която ще се извършва в новооткрития Център за съвременна [...]

Международна научна конференция “Архитектура и динамика на генома”

Разработването на количествена теория за това как клетките реагират на заобикалящата ги среда и изменят своите функции е един от най- важните проблеми в науката. През последния половин век, стана ясно че структурата и динамиката на генома играят голяма роля в този отговор. Необходимостта да се разбере структурата на генома и значението и за неговото функциониране привлича учени и инженери от различни области на науката. Институтът по молекулярна биология на БАН съвместно с Университета “Райс” (САЩ) организират международна конференция “Архитектура и динамика на генома 2019”, на която ще се представят и дискутират най-последните разработки в биофизиката и биохимията на еукариотното клетъчно ядро. В конференцията ще участват около 50 утвърдени учени в областта, както и равен брой студенти и постдокторанти. Мероприятието ще е с продължителност четири [...]

Ново проучване посочва билковите антиоксиданти като алтернатива на витамините и минералите

Билковите антиоксиданти са на път да се превърнат в алтернатива на витамините и минералите. Това посочват публикуваните наскоро резултати от проучване на международен екип с участието на доц. Николай Цветков от Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев” към Българската академия на науките (ИМБ-БАН). […]

Пазителите на генома

  Мащабно изследване разкрива динамиката на 70 белтъка, участващи в поправката на ДНК, предоставяйки платформа за фундаметални изследвания на процеса и за оценка на дейсвието на противоракови препарати. През целия живот на човека ДНК непрекъснато претърпява увреждания в резултат на множество външни и вътрешни фактори и трябва да бъде незабавно поправяна, за да се предотврати настъпването на мутации, геномна нестабилност и развитието на ракови заболявания. Различните видове увреждания, настъпващи в ДНК, се поправят от голям брой белтъци, организирани в специфични пътища за поправка на ДНК. Тези белтъци трябва да бъдат координирани както пространствено, така и времево, за да се поправят ефективно комплексните увреждания на ДНК. Как това се постига от клетката все още е недобре разбрано поради сложността и бързата динамика на процеса. Този въпрос [...]

Go to Top