Публична защита на дисертационния труд в Института за изследване на изкуствата

На 26 май 2021 г., сряда, от 11:00 ч. научното жури, назначено със заповед № 55-РД/26.01.2021 г., по решение на Научния съвет на Института за изследване на изкуствата, БАН (протокол № 1, т. 4/22.10.2021 г.), в състав: проф. д-р Даниела Дженева, АМТИИ; проф. д-р Виолета Горчева, НМА, рецензент; доц. д-р Миглена Ценова, ИИИзк, лецензент и председател на НЖ; доц. д-р Стефка Венкова-Мошева, ИИИзк; проф. д-р Юлиан Куюмджиев, АМТИИ, ще проведе публична защита на дисертационния труд РАЗВИТИЕ НА БАЛЕТНОТО ИЗКУСТВО В БУРГАС на отчисления с право на защита редовен докторант към сектор Музика при ИИИзк Росен Методиев Николов за присъждане на образователната и научна степен доктор по научната специалност Музикознание и музикално изкуство, 8.3. Научен ръководител проф. д. изк. Анелия Янева. Дисертацията и авторефератът са на [...]

Награда ИКАР за доц. д-р Румяна Николова от Института за изследване на изкуствата

Книгата на доц. Румяна Николова „Модел на функциониране на българския театър в периода 1944-1989 година“,  ИК „П. Венедиков“, 2020 е отличена с ИКАР за 2021 г. за критически текст от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите при Съюза на артистите в България. В нея авторката изследва театъра в България през периода на комунизма. Комунистическата власт извършва тотална трансформация във всички сфери на обществения живот. В театъра стремежът е подчиняването му на комунистическата идеология и съветизацията му. Тази цел доминира репертоарните избори, новата българска драма, както и готовия спектакъл. Основните характеристики на модела на българския театър в годините на комунизма са формулирани до 1956 г. В периода между 1948 и 1956 г. се извършва подмяна на естествения репертоарен избор, манипулираното отглеждане на идеологически правилна нова българска [...]

Нова изложба “Из краищата на везмото” представя Националния етнографски музей

 Изложбата може да бъде посетена до края на юли 2021 г. Националният етнографски музей представя новата си изложба „Из краищата на везмото“, разположена в три зали на първия етаж на Княжеския дворец. Експозицията разказва за шевицата като функция, мотиви и послания, както и за промените, настъпили в първите години след Освобождението, когато на везаните части започва да се гледа като на българско наследство и от тях се правят покривки и възглавници. Основен акцент в изложбата е дарената от проф. Иван Гаврилов, началник на клиника по гръдна хирургия – УСБАЛ по онкология, карта на България в шевици. Изработена от неговата майка Величка Каменова с размер 195/165 см от общо 144 шевици, тя е точна реплика на модела „Карта на България, извезана с мотиви от традиционни български [...]

Институтът за литература към БАН обявява конкурс за доцент

Институтът за литература към БАН – София, обявява конкурс за Доцент в професионално направление 2.1. Филология, научна специалност Българска литература (Нова и съвременна българска литература)  – със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“, бр. 34 от 23 април 2021 г. Документи: Молба за допускане, придружена от документите по чл. 19 от ЗРАСРБ, както следва: Автобиография (европейски образец); Диплома за висше образование и приложенията към нея (оригинал); Диплома за образователната и научна степен „доктор“ или научната степен „доктор на науките” (оригинал); Документ за академична длъжност (ако има такава) - оригинал Удостоверение за стаж по специалността; Справка за изпълнение на минималните национални изисквания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2, както и справка за оригиналните научни приноси, към които се прилагат съответните доказателства съгласно чл. [...]

200 години от рождението на Георги Стойков Раковски

  Българската академия на науките отбелязва 200 години от рождението на великия революционер Георги Стойков Раковски с постерна изложба, която е подредена в централното фоайе на БАН. Експозицията проследява разностранните изяви на големия революционер, дипломат, публицист, поет, учен чрез книги и периодични издания от и за Раковски, които се съхраняват в богатите фондове на Централната библиотека на БАН. Използвани са старопечатни издания от Възрожденската сбирка (оригинални първи издания на авторски книги на Раковски), книги от личните библиотеки на Феликс Каниц (с автограф от самия Раковски), Никола Начов и други. В годината, посветена на живота и делото на великия българин, в Деня на Раковски – 14 април, когато България отбелязва 200 години от неговото рождение, Централна библиотека на БАН, в сътрудничество с Държавния културен институт към [...]

Древните геноми хвърлят нова светлина върху най-ранните европейци и техните взаимоотношения с неандерталците

 (в продължение на предходни публикации на екипа по проекта, като „Първият Homo sapiens в Европа от началото на късния палеолит“ 2020 г.) Международен изследователски екип е секвенирал геномите на най-древните, сигурно датирани, анатомически съвременни хора в Европа, които са заселвали преди около 45 000 години пещерата Бачо Киро в България. Те са били от вида Homo sapiens, към който се отнасяме всички ние днес. Сравнявайки техните геноми с тези на хора, живели по-късно в Европа и Азия, изследователите от Института по еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг, Германия, установяват че тази ранна човешка група в Европа е допринесла генетично за развитие на по-късни човешки популации, особено днешните източноазиатци. Изследователите идентифицират и големи участъци от неандерталска ДНК в геномите на най-древната популация съвременни хора от пещерата [...]

Go to Top