150 години Българска академия на науките2024-03-06T14:10:56+02:00

Основана през 1869 г., Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България.  В нея се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси.

БАН на 150

Обръщение на Председателя на БАН

Българската академия на науките (БАН), правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД) е най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана девет години преди Третата българска държава. Създаването на Българското книжовно дружество от личности, които още нямат своя държава, изисква голяма вяра и много надежда, и бележи едно от върховите събития през Българското възраждане.

Сред основателите на Българско книжовно дружество през 1869 в Браила са видни възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на различни слоеве на обществото – от утвърдени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е сред нейните учредители и първи дарители. Високо родолюбивият дух на българина личи особено ярко в силната обществена подкрепа, която превръща Дружеството в обединителен символ на нацията. Учредителите показват завидна далновидност по отношение на администрирането и законовата рамка на институцията, като полагат грижи за приемане на Устав и издаване на официалния орган – Периодическо списание на БКД. Успоредно с това започва формирането на книжен и документален фонд, запазен и до днес в Централната библиотека и Архива на БАН.

За издигането на международния престиж на Дружеството заслуга имат и европейски капацитети като Константин Иречек, министър на народното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на съвременна България не забравят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния научен статус обаче е свързано преди всичко с името на най-дългогодишния председател – Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик и общественик и щедър дарител на институцията. Благодарение на неговите усилия и нагласите на обществото, през 1911 г. книжовното дружество прераства в Българска академия на науките.

Основана само с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, БАН играе роля за утвърждаване на младата българска държава на Балканите и в Европа. През тези години нейната обществена мисия е особено силно изразена с научни разработки в областта на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и формиране на нова ценностна система.

След Втората световна война постепенно Академията се разраства, превръщайки се в полиструктурна научна институция. Извън старата насоченост към фундаментални научни изследвания на преден план започват да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват основно в университетските среди. Така нейната социална ангажираност отговаря на нуждите на новата планова икономика и нарасналите стопански възможности на страната. През този период в институтите на БАН се извършват редица пионерски разработки в различни области, които нареждат страната ни на значимо място в световната технологична карта. Достатъчно е да споменем раждането в Академията на такива дейности и области като: електронната промишленост в България, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други. Всичко това спомогна за издигането на фундаменталните и научно-приложни изследвания на учените от БАН на световно ниво.

Днес Българската академия на науките е най-голямата научна институция в България с доказан авторитет в международен план. Тя въплъщава в себе си както традициите от миналото, така и предизвикателството на страната по пътя на нейната европейска интеграция. Неразривно свързана с държавността, БАН е колкото научна, толкова и обществена организация – органична част от духовното развитие на българската нация.

И през настоящата юбилейна година Академията продължава да работи за своята мисия: „да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно- историческо наследство на нацията“.

академик Юлиан Ревалски,
председател на Българската академия на науките

Поздравителни адреси

Поздравителни адреси от чуждестранните партньори на БАН

Стена на поздравленията

Antoine Petit

President and CEO of the CNRS (France)

Martin Hynes

President of the European Science Foundation

Daya Reddy

President of the International Science Council

Antonio Loprieno

President of ALLEA

Minister Liang-Gee Chen

Ministry of Science and Technology (Taiwan)

Acad. Akif Alizadeh

President of the Azerbaijan National Academy of Sciences

Acad. Taki Fiti

President of the Macedonian Academy of Sciences and Arts

Acad. Ioan-Aurel Pop

President of the Romanian Academy

Acad. Vladimir S. Kostić

President of the Serbian Academy of Sciences and Arts

Acad. Tadej Bajd

President of the Slovenian Academy of Sciences and Arts

Dr. Hans Willems

Secretary General of the Research Foundation - Flanders

Tarmo Soomere

President of the Estonian Academy of Sciences

Eva Zažímalová

President of the Czech Academy of Sciences

Jean-Pierre Bourguignon

President of European Research Council

Историята на БАН

Българска академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила.  Неговата цел е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина. Пръв председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.  През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея.

Дарителска кампания

Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза „150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.

Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.

Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.

Дарителската сметка е:
IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
BIC: BNBGBGSD
Адрес: ул. „15-ти ноември“ 1, 1040 София
Булстат: 000662018

Дарителска кампания

Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза „150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.

Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.

Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.

Дарителската сметка е:
IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
BIC: BNBGBGSD
Адрес: ул. „15-ти ноември“ 1, 1040 София
Булстат: 000662018

Актуално

Откриваме нови хоризонти!

Руски историк с почетен знак „Марин Дринов“ за Деня на Института за литература

С почетния знак на Българската академия на науките „Марин Дринов“ на лента беше удостоен проф. Анатолий Турилов, историк-палеославист от Института по славянознание на Руската академия на науките. Това стана по време на откриването на международната конференция „Маршрути на книжовно общуване на източните и южните славяни през ХI-XX век“ на 21 ноември в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. (още…)

четвъртък, 21 ноември 2019 |Tags: , |

70-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Китай обсъждат учени

Международна конференция „70 години от установяването на дипломатически отношения между България и Китайската народна република“ се провежда  в заседателната зала на Националния археологически институт с музей. Организатор на тридневния форум е Институтът за държавата и правото на БАН (ИДП – БАН). (още…)

четвъртък, 21 ноември 2019 |Tags: |

БАН показа новата версия на епоса „Хан Аспарух“

Българската академия на науките представи първата публична прожекция на реновираната версия на историческия епос „Хан Аспарух“. Филмът „Ханът и империята“ на режисьора акад. Людмил Стайков е създаден от дигитално реставрирано изображение, а продуцент е „Доли медия студио“. Прожекцията беше посветена на 150-атата годишнина на Българската академия на науките. (още…)

вторник, 19 ноември 2019 |Tags: |

Млади учени в областта на биомедицината отбелязаха 150-та годишнина на БАН

Научна сесия „Биомедицина и качество на живот“ за млади учени, докторанти и постдокторанти се проведе на 4-5 ноември в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИБФБМИ). Второто издание на форума беше посветено на 150-та годишнина от създаването на Българска академия на науките.

Представени бяха общо 22 научни доклада на млади учени, докторанти и постдокторанти и два научни доклада на гост-лектори. (още…)

четвъртък, 7 ноември 2019 |Tags: , |

50 години космически изследвания в БАН поставят България на световната карта на космическите страни

За 50 години учените от Института за космически изследвания и технологии направиха България 18-ата космическа държава в света, създадоха над 150 уреда, които са летели на Международната космическа станция и в орбита около Марс. Това каза по време на честването директорът на института проф. Румен Недков. Тържественото събрание по повод юбилея се проведе на 6 ноември в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Проф. Недков подчерта още, че ИКИТ – БАН е в дългосрочно международно партньорство с институции като Европейската космическа агенция, РОСКОСМОС и институтите за космически изследвания на Япония и Индия.

(още…)

Спомоществователи на честванията

Sofia Municipality
MON
Geotechmin

Столична община

Министерство на образованието и науката

ГЕОТЕХМИН

DSK Bank
VIVACOM

Банка ДСК

VIVACOM

Медийни партньори

BNT
DARIK

Българска национална телевизия

Дарик Радио

Go to Top