Академичен семинар на САЧК

Каква е връзката между интелектуалците днес и светите братя Кирил и Методий? Разпознаваме ли днес тяхното дело, така дисперсно разпръснато във всички прояви на обществото и нацията ни или мислим за тях като исторически артефакт от 9-ти век, поставен зад стъклена витрина. С какво друго присъстват в нашия съвременен живот освен че всяка година на 24-ти май поднасяме цветя пред техните паметници? За просветители ли ги считаме днес или за агитатори на Православието? В какво се крие трудно артикулируемата разлика между религия и идеология?

Резюме на доклада

How many ways are there to represent a positive integer as a sum of 5 squares? The solution of this problem by the 18-year-old Hermann Minkowski earned him the prestigious Mathematics Prize of the French Academy of Sciences. More importantly, it marked the beginnings of Geometry of Numbers, which studies intricate interactions between lattices and geometric shapes. In this framework, solutions of diophantine equations are interpreted as rational or integral points. The existence and distribution of such points are tightly linked to global geometric and topological invariants of algebraic varieties described by these equations. In turn, the geometric invariants involve hidden symmetries, polytopes, and volumes. I will describe key ideas, concepts, and recent applications of this fascinating theory.

Резюме на доклада

Инфламазомите са многокомпонентни протеинови комплекси, чието формиране води до активиране на каспаза-1 и последващото освобождаване на цитокини, като интерлевкин-1β и интерлевкин-18. Традиционно се разглеждат като ключови регулатори на вродения имунен отговор, основно в имунни клетки – макрофаги и дендритни клетки. Развитието на съвременната клетъчна биология обаче ни разкрива, че инфламазомите могат да се активират и в неимунни клетки, което отваря врата към тяхното „неканонично“ участие в широк спектър от човешки патологии.

Съвременните проучвания показват, че дисрегулацията на инфламазомите може да има пряка роля в увреждането на тъканите по време на репродуктивните процеси, в прогресията на КОВИД-19, в преждевременното стареене на клетките и дори във формирането на злокачествени тумори. Допълнително, те се свързват с редица асептични възпалителни процеси в различни органи, където отдавна не се предполагаше тяхното участие. Тези научни открития променят коренно гледната точка, че активността на инфламазомите е запазена само за имунни клетки и поставят въпроса как да бъдат контролирани в по-широк биологичен контекст.

Но накъде вървят изследванията, свързани с инфламазомите? Възможно ли е чрез специфична модулация да се противодейства на прекомерната им активност? Какви терапевтични стратегии можем да очакваме в близко бъдеще и как те ще променят подхода ни към различни възпалителни, дегенеративни и онкологични заболявания? Цел на настоящата лекция ще е да покаже как тези открития проправят път към нови терапии, основани на прецизното модулиране на инфламазомите и да ни даде поглед в бъдещето на клиничната практика в тази област.

Резюме на доклада