Академичен семинар на САЧК
2025 г.
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Фармакологично проучване на природни продукти като мултитаргетни терапевтични модалности при експериментални модели на незаразни болести“
Лектор: чл.-кор. Георги Момеков
Дата: 21.09.2025 г.
Тема: „Механизми на редките болести (от структурни промени в генома до функционални последствия)“
Лектор: проф. Стефан Димитров
Дата: 12.06.2025 г.
Тема: „Интелектуалците днес в България и делото на светите братя Кирил и Методий – прибежище, утешител, надежда“
Лектор: чл.-кор. Теодора Димова
Дата: 22.05.2025 г.
Каква е връзката между интелектуалците днес и светите братя Кирил и Методий? Разпознаваме ли днес тяхното дело, така дисперсно разпръснато във всички прояви на обществото и нацията ни или мислим за тях като исторически артефакт от 9-ти век, поставен зад стъклена витрина. С какво друго присъстват в нашия съвременен живот освен че всяка година на 24-ти май поднасяме цветя пред техните паметници? За просветители ли ги считаме днес или за агитатори на Православието? В какво се крие трудно артикулируемата разлика между религия и идеология?
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Geometry of Numbers (Геометрия на числата)“
Лектор: проф. Юри Чинкел
Дата: 10.03.2025 г.
How many ways are there to represent a positive integer as a sum of 5 squares? The solution of this problem by the 18-year-old Hermann Minkowski earned him the prestigious Mathematics Prize of the French Academy of Sciences. More importantly, it marked the beginnings of Geometry of Numbers, which studies intricate interactions between lattices and geometric shapes. In this framework, solutions of diophantine equations are interpreted as rational or integral points. The existence and distribution of such points are tightly linked to global geometric and topological invariants of algebraic varieties described by these equations. In turn, the geometric invariants involve hidden symmetries, polytopes, and volumes. I will describe key ideas, concepts, and recent applications of this fascinating theory.
Тема: „Роля на инфламазомите в човешката патология отвъд имунологичната парадигма“
Лектор: чл.-кор. Сорен Хайрабедян
Дата: 23.01.2025 г.
Инфламазомите са многокомпонентни протеинови комплекси, чието формиране води до активиране на каспаза-1 и последващото освобождаване на цитокини, като интерлевкин-1β и интерлевкин-18. Традиционно се разглеждат като ключови регулатори на вродения имунен отговор, основно в имунни клетки – макрофаги и дендритни клетки. Развитието на съвременната клетъчна биология обаче ни разкрива, че инфламазомите могат да се активират и в неимунни клетки, което отваря врата към тяхното „неканонично“ участие в широк спектър от човешки патологии.
Съвременните проучвания показват, че дисрегулацията на инфламазомите може да има пряка роля в увреждането на тъканите по време на репродуктивните процеси, в прогресията на КОВИД-19, в преждевременното стареене на клетките и дори във формирането на злокачествени тумори. Допълнително, те се свързват с редица асептични възпалителни процеси в различни органи, където отдавна не се предполагаше тяхното участие. Тези научни открития променят коренно гледната точка, че активността на инфламазомите е запазена само за имунни клетки и поставят въпроса как да бъдат контролирани в по-широк биологичен контекст.
Но накъде вървят изследванията, свързани с инфламазомите? Възможно ли е чрез специфична модулация да се противодейства на прекомерната им активност? Какви терапевтични стратегии можем да очакваме в близко бъдеще и как те ще променят подхода ни към различни възпалителни, дегенеративни и онкологични заболявания? Цел на настоящата лекция ще е да покаже как тези открития проправят път към нови терапии, основани на прецизното модулиране на инфламазомите и да ни даде поглед в бъдещето на клиничната практика в тази област.
2024 г.
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Как кардиологията стана наука? Последните 50 години.“
Лектор: чл.-кор. Асен Гудев
Дата: 21.11.2024 г.
Сърдечно съдовите заболявания (ССЗ) продължават да бъдат водеща причина за заболеваемост и смъртност в индустриалния свят. По данни на Европейското кардиологично дружество от ССЗ в Европа умират повече от 1,8 милиона души годишно – цифра равна на населението на Виена. Най-новите данни изчисляват, че преките и косвените разходи за ССЗ костват на икономиката на ЕС приблизително 210 милиарда евро годишно.
България е една от страните с най-висока смъртност, като особено тревожен е фактът, че у нас преждевременната смъртност (преди 65 г. възраст) е четири пъти по-висока от средната за ЕС и 8 пъти по-висока от тази в страните с най-добри показатели (Скандинавия и Испания) .
Епидемията от ССЗ започва във втората половина на ХХ век и достига своя пик към 80-те години на миналия век. Високата смъртност и заболеваемост от ССЗ, както и тяхното широко разпространение, поставят големи предизвикателства пред кардиологичната общност. В средата на 80-те години се провеждат първите големи рандомизирани, плацебо-контролирани проучвания за лечение на инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и други социално-значими заболявания. Резултатите от тези проучвания и тяхното въвеждане в практиката променят драматично лечението на тези заболявания, което довежда до значително подобряване на прогнозата. Първото участие на България в такива големи международни проучвания става в началото на 90-те години под ръководството на акад. Чудомир Начев.
В наши дни във фаза 3 на клиничните проучвания навлизат, включително и у нас, все повече медикаменти, базирани на РНК терапия, както и други медикаменти, повлияващи изключително ефективно, както редки болести, така и широко разпространени социално значими заболявания.
В лекцията ще бъдат представени основни етапи в развитието на кардиологичната наука и практика, както и приносът на България в този процес.
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Предимства и недостатъци на биоенергията за преодоляване на глобалното затопляне“
Лектор: чл.-кор. Станислав Василев
Дата: 20.06.2024 г.
Предмет на лекцията е ролята на биоенергията за преодоляване на глобалното затопляне и произтичащите впоследствие климатични промени. Цел на Парижкото споразумение е задържане на глобалното затопляне ≤ 1,5-2°C до 2100 г., а за ЕС е намаляване с 55% на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. и нулеви CO2 емисии от изкопаеми горива до 2050 г. Биомасата е силно атрактивен енергиен ресурс понастоящем, тъй като тя е възобновяем и C-неутрален източник на енергия, който може да допринесе за постигане на поставените цели. Световният годишен добив на биомаса е 112-220 Gt, но само 3-6% от нея се оползотворяват за енергийни нужди в момента. Над 97 % от биомасата се използва за изгаряне, в резултат на което се получават огромни количества пепел (480 Мt годишно), която се оползотворява твърде ограничено в индустрията. В настоящата лекция се акцентира основно върху състава и свойствата на биомасата и пепелите от биомаса, а също така и върху техноложките и еколожките предимства и недостатъци, свързани с тази суровина и отпадните и продукти. На базата на собствени химични и минераложки класификации на неорганичното вещество в различни типове биомаса са посочени и потенциалните направления за оползотворяване на биомасата и пепелите от биомаса. Изтъкнато е, че задържането на глобалното затопляне (<1,5-2 ˚С) може да се постигне чрез улавяне и съхранение годишно на 4 Gt CO2 до 2040 г. и 6 Gt CO2 до 2050 г. Установено е, че значителни количества СО2, отделени при изгарянето на изкопаеми горива, могат да се редуцират чрез увеличаване употребата на възобновяема и С-неутрална биоенергия от устойчиви биогорива. Така например, ежегодно около 6 Gt CO2 емисии могат да се редуцират от въглищните ТЕЦ (общо около 15 Gt), ако 40% от въглищата се заместят от биомаса. В допълнение, пепелите от биомаса улавят и CO2 от атмосферата по време на съхранението и изветрянето им. Така например, ако отделените пепели от биомаса в бъдеще са 1 Gt ежегодно, то допълнително около 200 Mt атмосферен CO2 годишно ще се уловят и съхранят перманентно и безопасно под формата на карбонати в пепелите от биомаса. В заключение е изтъкнато, че технологичните недостатъци при оползотворяване на биомасата доминират над предимствата в сравнение с останалите изкопаеми горива, но въпреки това, основните екологични, икономически и социални преимущества компенсират технологичните и други бариери, предизвикани от неблагоприятния състав и свойства на биомасата.
Тема: „Зелената архитектура и опазването на културното наследство в България“
Лектор: проф. д.а.н. арх. Бойко Кадинов
Дата: 16.05.2024 г.
Какво се крие зад феномена „Зелена архитектура“? В архитектурен дебат беше изложена тезата, че една от най-зелените сгради на света е Атинският Акропол. Аргументи за това са красотата и изяществото, непреходната функционалност на сътворена изцяло с природни материали архитектурна творба. Характеристики, които са спестили на човечеството неколкократно събаряне на обекта през вековете, построяване на други такива на това място и изливането на нови и нови кубически метра бетон до наши дни, което би довело до още по-голяма дупка в озоновия слой.
Как да защитим и пренесем във времето хилядолетното културно наследство на България? Далече от тезата, че „красотата ще спаси света“ трябва да отбележим, че хармонията в традиционната българска архитектура в градове като Търново, Пловдив, Копривщица, Мелник и др. със сгради вписани деликатно в природния пейзаж, изградени в годините назад изцяло с възобновяеми материали – камък, тухли и дърво не може да бъде замествана с парадигмата „устойчива архитектура“.
Въпреки пакта за стабилност и плана за възстановяване и устойчивост унищожаването на заобикалящата ни среда продължава сякаш имаме друга резервна зелена планета. Как съвременната ни архитектура отговаря на тези предизвикателства?
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Въвеждане и развитие на ендоваскуларното лечение на мозъчно-съдови заболявания в България“
Лектор: проф. дмн Станимир Сираков
Дата: 18.04.2024 г.
През последните пет десетилетия се утвърдиха два основни метода за лечение на мозъчните аневризми – мирковаскуларната неврохиругия и ендоваскуларната терапия. Непрекъснатият напредък в образната диагностика, познанията в неврорентгенологията и развитието на техническия инструментариум променят тенденциите в лечението на тази патология в полза на интервенционалната ендоваскуларна терапия.
Към настоящия момент ендоваскуларната терапия се предпочита като метод за лечение на мозъчносъдовите заболявания пред хирургичните техники. Съвременните емболизационни устройства позволяват лечението на дори най-комплексните и труднодостъпни интракраниални аневризми с или без наличието на мозъчен кръвоизлив.
Развитието и утвърждаването на тази „безкръвна мозъчна хирургия“ в България не беше безпроблемно. Въпреки фармакоикономическите, логистичните и техническите предизвикателства, се радваме да констатираме, че българските пациенти вече имат достъп до високотехнологично и модерно лечение на тази патология.
Целта на настоящата лекция е да разгледа основите на тази съвременна медицинска практика, процеса на въвеждането й на българската медицинска сцена и да докладва развитите от нас иновативни методики, устройства и резултати в световната практика.
„Какво разбираме под термина интелектуална хирургия?“ - акад. Григор Горчев - 21.03.2024 г. +YouTube
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Какво разбираме под термина интелектуална хирургия?“
Лектор: акад. Григор Горчев
Дата: 21.03.2024 г.
В средата на 80-те години на миналия век се наблюдава ескалиращ интерес по отношение на новите технологии, след което се достигна плато в тяхното развитие. Причината е в продължителното и трудно обучение на лекарите на минимално инвазивни техники предвид спецификата на самата материя. Всеки хирург е редно да използва минимум два достъпа, а в настоящето – и надграждане с роботизирани системи.
Съвременната хирургия търпи развитие – отворена, лапароскопска и роботизирана. В момента е актуален и терминът „интелектуална хирургия“, развиваща се на базата на съвременните технологии. Съвременният хирург трябва да притежава основно интелект, пространствено мислене и познания за анатомията на структурите, с които работи.
Тема: „Нови хоризонти в онкофармакологията на природните продукти през призмата на 2024 г.“
Лектор: проф. дфн Георги Момеков
Дата: 7.03.2024 г.
Химиотерапията на онкологичните и онкохематологичните заболявания има основно значение за контрола върху туморния процес и постига лечебен ефект при някои локализации и нозологични единици. На днешния етап на фундаменталното познание и внедрени технологии на комбинаторната химия и методи за експресен биологичен скрининг стана възможно бързо да бъдат идентифицирани и валидирани принципно нови клетъчни и молекулни мишени в онкофармакологията и да бъдат разработени прицелно действащи иновативни лекарства. Основна алтернатива на комбинаторния синтез и на рационалния лекарствен дизайн е търсенето на БАВ от растителен произход. Този изключителен интерес е свързан с това, че броят на детайлно проучените лечебни растения е много малък и растенията на практика остават един неизчерпаем източник на биологично активни вещества и прототипни химични структури. От друга страна, ензимните системи на растенията им позволяват да синтезират изключително сложни молекули, които практически не могат да бъдат получени в лабораторни условия. Природните продукти с антинеопластична активност заемат значителна част от пазара на онкологични продукти и имат важен принос за ефективната химиотерапия на малигнените тумори. Наред с това в последното десетилетие са комерсиализирани редица нови лекарства – природни продукти или техни полусинтетични аналози, в т.ч. епотилони, рапамицинови аналози, имуноконюгати на моноклонални антитела с майтанзиноиди, калихеамицини, доластатини, както и нови генерации на известните класове природни цитостатици – антрациклинови антибиотици, Vinca алкалоиди, кампотецини и таксани.
В лекцията ще бъде направен актуализиран преглед (до 2024 г.) на основните класове природни и полусинтетични цитостатици, техните фармакологични и токсикологични характеристики, както и на фармацевтичните проблеми свързани с тяхното разработване и комерсиализиране. Ще бъдат представени и собствени изследвания в областта на онкофармакологията на няколко класа растителни вторични метаболити, охарактеризирани като съединения с антинеопластична активност, модулатори на множествената лекарствена резистентност или като средства за намаляване на страничните ефекти, асоциирани с противотуморната терапия.
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Липидна пероксидация: качество и безопасност на месните и рибни храни“
Лектор: чл.-кор. Стефан Драгоев
Дата: 22.02.2024 г.
Окисляването на липидите от месните и рибните храни е феномен, който е широко обсъждан от научната общност. Въпросът за окислението на мускулните липиди под влияние на активни радикали видове, вкл. и такива на кислорода, привлича вниманието на изследователите повече от век. Липидната пероксидация е дискутирана, като един от вероятните фактори влияещи върху качеството и безопасността на месото и рибата.
Иницииране на липидно, пигментно и протеиново окисление в месото се установява още от момента на първична кланична обработка на животните, и респ. по време на улова на рибата. Като основен фактор, който влияе върху процесите на иницииране на липидна пероксидация се сочи стресът изпитван от кланичните животните по време на тяхното транспортиране, предкланично третиране, подвеждане към кланичните зали, неправилно или непълно зашеметяване и клане.
Иницииране на окислителни процеси в липидната фракция на месото е установено и при следващи технологични операции: охлаждане, хладилно съхранение, разфасоване и транжиране на трупното месо и на рибата.
По-нататъшните фази на липидната пероксидация (развитие, продължаване и прекъсване на верижно-радикаловите реакции), се наблюдават при последваща технологична преработка на месото и рибата, както и по време на съхранение на готовата опакована продукция.
Тази лекция има за цел да направи кратък обзор на естеството на липидното окисление в месните и рибните храни. В резюмиран вид са представени възможните механизми за иницииране на свободно-радикаловите процеси и за по-нататъшно разпространение на окислителните процеси в мускулните липиди.
Лекцията проследява механизмите, инхибиращи окислителните процеси, посочва се каква роля играят промените в окислителните липидни субстрати, прооксидантната активност и антиоксидантната защитна система на мускулната тъкан по време на трансформацията й в месо. Специално внимание е обърнато на естествената антиоксидантна защитна система.
Разгледани са хранителните фактори, влияещи върху стабилността на месните и рибните липиди, в т.ч. и приложението на различни натурални антиоксиданти.
Предоставен е кратък литературен обзор на окислителната стабилност и безопасността на месните и рибни продукти.
Проследено е влиянието на окислителните процеси върху качеството на месните и рибните храни, включително промените в аромата, вкуса, цвета и текстура на месото и рибата.
В заключение, лекцията представя информация за това, как повлиява консумацията на окислени месни и рибни храни върху човешкото здраве, особено във връзка с автоокислителните процеси на холестерола?
Обсъжда се вероятността от проява на коронарни сърдечно-съдови заболявания, мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда, канцерогенеза и други социално-значими заболявания, свързани с оксидативния стрес след консумация на месо и риба в състояние на липидната пероксидация.
Направен е извода, че са необходими допълнителни изследвания, за да се формулират подходящи технологични подходи и решения с цел редуциране на риска от химични опасности, причинени от инициирането и разпространението на верижно-радикалови реакции на липидна пероксидация в месните и рибните храни.
Вместо заключение, са направени препоръки за практиката, под формата на съвети към потребителите.
Тема: „Изкуствен интелект в неврологията“
Лектор: проф. дмн Димитър Масларов
Дата: 8.02.2024 г.
Изкуственият интелект (ИИ) се отнася до симулация на човешка интелигентност в машини, които са програмирани да мислят и учат като хора. Това е широко поле от компютърни науки, което включва разработването на алгоритми, софтуер и хардуер, за да позволи на машините да изпълняват задачи, които обикновено изискват човешка интелигентност. Тези задачи включват решаване на проблеми, разпознаване на образи, разпознаване на говор и изображения, разбиране на езика, вземане на решения и други. Технологиите на ИИ включват различни подобласти, включително машинно обучение, дълбоко машинно обучение, обработка на естествения език, компютърно зрение и роботика.
ИИ има разнообразни приложения, от самокари и медицинска диагностика до виртуални асистенти, автоматизирана клиентска поддръжка и финансов анализ. ИИ има нарастващо присъствие в областта на неврологията, предлагайки иновативни решения, които помагат на невролозите в диагностицирането и лечението на различни неврологични заболявания. Ето някои от тях:
Диагностика. Анализ на изображения – ИИ може да анализира медицински изображения, като магниторезонансни и компютърни томографии, за да открие аномалии и да помогне при диагнозата на състояния като мозъчни тумори, инсулти и множествена склероза.
Анализ на електроенцефалограми (ЕЕГ). ИИ може да помогне при интерпретацията на ЕЕГ чрез идентифициране на шаблони, свързани с епилепсия и други неврологични заболявания.
Предиктивен анализ. Предвиждане на прогресирането на заболявания: ИИ може да анализира данни на пациенти и предишни изследвания, за да предвиди прогресирането на невродегенеративни болести като болест на Алцхаймер и Паркинсон, което позволява по-активни и персонализирани лечебни планове.
Оптимизация на лечението. ИИ може да помогне на невролозите да направят препоръки за лечение, основани на данните на пациентите, включително опции за медикаментозно лечение, дозировка и потенциални странични ефекти.
Дълбока мозъчна стимулация. ИИ може да оптимизира параметрите на методиката за пациенти с двигателни нарушения, като болест ва Паркинсон, за подобряване на управлението на симптомите.
Дистанционен мониторинг. ИИ – усъвършенствани устройства за носене могат непрекъснато да мониторират пациенти с неврологични заболявания, да откриват епилептични припадъци и да предоставят данни в реално време едновременно на пациентите и на медицинските служители.
Медицински записи и научни изследвания. ИИ може да извлича ценни данни от неструктурирани текстови данни в медицински записи и научни статии, което помага при клиничните решения и изследователските усилия.
Телемедицина. Дистанционни консултации, платформи за телемедицина, подпомагани от ИИ, могат да помогнат на невролозите да предоставят консултации и да мониторират пациентите отдалеч, увеличавайки достъпа до специализираната грижа.
Откриване на нови лекарства. ИИ може да ускори идентификацията на потенциални цели за лекарства за неврологични заболявания, което ще улесни и поевтини разработването на нови терапии.
Преизползване на лекарства. ИИ може да идентифицира вече съществуващи лекарства с потенциал да лекуват неврологични заболявания, като предложи икономични и по-бързи възможности за лечение.
Неврорехабилитация. Въвеждането на персонализирани планове при пациенти, които се възстановяват от неврологични нарушения или операции, като коригира упражненията и терапията в зависимост от напредъка.
Ранно откриване на неврологични заболявания. ИИ може да анализира различни източници на данни, включително когнитивни оценки, генетика и фактори на начина на живот, за да открие ранни признаци на неврологични заболявания, което позволява ранно вмешателство и по-ефективна профилактика.
Изследвания и анализ на данни. С помощта на ИИ могат да се обработват и анализират големи набори от данни, включително геномика, за да се разкрият нови познания за генетиката и основните причини на неврологичните заболявания.
ИИ в неврологията продължава да се развива и неговият потенциал непрекъснато се разширява. Важно е да се гарантира обаче, че системите на ИИ в тази област са строго тествани, валидирани и интегрирани в клиничната практика с необходим надзор, за да се поддържа безопасността на пациентите и защитата на данните.
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Иновации и нововъзникващи технологии в областта на неврохирургията“
Лектор: чл.-кор. Николай Габровски
Дата: 18.01.2024 г.
Неврохирургията е високотехнологична специалност прилагаща хирургични методи и средства за лечение на заболяванията и травмите на централната (главен и гръбначен мозък) и периферна нервна система.
Значителния напредък, който неврохирургията претърпя през последните десетилетия се дължи предимно на някои технологични нововъведения като операционния микроскоп, микрохирургичния инструментариум, ендоваскуларните техники, 3Д принтирането, невронавигацията, различни гръбначни инструментации и други. Тези научни и технологични нововъведения промениха и оформиха облика на съвременната неврохирургия и позволиха да разширим значително спектъра на лекуваните заболявания. Дадоха ни възможност по един много по-сигурен и ефективен начин да сме полезни за пациентите с различни съдови, гръбначни, онкологични заболявания и травма.
Но накъде отива неврохирургията? В какви области ще се развива? Как ще се отрази цифровата революция и т. нар. „изкуствен интелект“ на неврохирургичната практика? Ще бъде ли възможно парализиран пациент да проходи отново? Ще можем ли да възстановим загубени говорни функции?
Цел на настоящата лекция ще е да разгледа някои от последните достижения в областта на неврохирургията и да се опита да хвърли поглед напред във времето.
2023 г.
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Случайни процеси – история, развитие и приложения“
Лектор: чл.-кор. Младен Савов
Дата: 7.12.2023 г.
Случайните процеси са съвременен клон на теорията на вероятностите, който търпи бързо развитие поради факта, че тези обекти играят все по-важна роля при моделирането в природните, икономическите и информационните науки, а също така предлагат апарат и понятия, които се оказват изненадващо полезни за добиване на резултати в други области на математиката. В този доклад ще направим кратък исторически обзор на причините, които водят до навлизането на случайните процеси в съвременната наука и ще дискутираме някои от първите явления, които се описват удачно на техния език. Ще дискутираме и някои от текущите приложения на тези обекти с фокус върху аномалните дифузии и Марковските процеси. Накрая ще се спрем накратко на част от най-новите резултати в областта и ще споменем някои от техниките, които се използват за изучаването на стохастичните процеси. Ще разгледаме и най-общи връзки с други клонове на математиката.
2022 г.
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Квантова информатика и квантови технологии“
Лектор: акад. Николай В. Витанов
Дата: 17.11.2022 г.
През 1982 г. Файнман предлага идеята за квантовия компютър – машина, работеща по законите на квантовата физика, която може да реши задачи, практически нерешими за добре известните ни класически компютри.
Тема: „Съвременни постижения в областта на захарния диабет“
Лектор: чл.-кор. Цветалина Танкова
Дата: 20.10.2022 г.