През изминалата година Българската академия на науките, институция със 150-годишна история и водеща научна организация в страната, даде своя принос в солидарните усилия на цялото общество за преодоляване на безпрецедентното предизвикателство КОВИД19, пред което бе изправено човечеството. Несъмнено коронавирусната пандемия е определящата глобална здравна криза и най-голямото предизвикателство след Втората световна война. От появата си в Азия през 2019 г. вирусът се е разпространил на всички континенти с изключение на Антарктида. Коронавирусът разтърси Европа и света до основи, тествайки здравните и социалните системи, променяйки начина ни на живот и работа. В действителност пандемията е много повече от здравна криза, тя е и мащабна социално-икономическа криза с потенциал за дълготрайни негативни последици. Преодоляването на кризата изисква безпрецедентни усилия и новаторски подход, солидарни и координирани действия на всички институции, мобилизация на потенциала на всички ключови сектори – здравеопазване, икономика, социални услуги, образование, и разбира се, на научноизследователския сектор.

БАН в помощ на държавата в борбата срещу КОВИД-19. През 2020 г. учени от Българската академия на науките се включиха активно със своята научна експертиза в борбата срещу пандемията COVID-19. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски сформира работна група от специалисти, която да бъде в помощ на Министерския съвет и Националния кризисен щаб. Ръководител е директорът на Института по микробиология на БАН проф. дн Пенка Петрова.

Учени от БАН подпомагаха дейностите на Националния кризисен щаб с данни за разпространението на коронавируса в реално време, както и с прогнози за разпространението му. Те предоставиха своите компетентни становища в областта на вирусологията и епидемиологията на COVID-19 и по-конкретно на биологията, поведението, мутациите и вариантите на коронавируса, имунния отговор срещу него, молекулните основи на заболяването, патогенезата на усложненията, като т.нар. цитокинова буря. БАН участваше и с научен капацитет и експертиза в областта на математическото моделиране в биологията. Използвани бяха математически модели в областта на епидемиологията, за да се прогнозират динамиката и развитието на процесите, свързани с разпространението на коронавируса.

Учени от Института по молекулярна биология на БАН се включиха на първа линия в борбата срещу COVID-19. Te подпомогнаха дейността на новооткритата лаборатория по вирусология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, специално оборудвана за диагностициране на COVID-19. Екипът се включи в ефективното разработване на лабораторията, като предостави изследователския си опит и знания в областта на вирусологията. Учените работеха ежедневно с колегите си от болницата във всички стъпки по обра-ботването на пробите за наличие на корона вирус. Ръководител на екипа е директорът на ИМБ проф. Ива Угринова.

Институтът по микробиология „Стефан Ангелов“ започна работа по разработването на единствения за България научен проект за прототип на ваксина срещу COVID-19 с финансиране от Института „Пастьор“ в Париж. Ваксината е протеинова и представлява „коктейл“ от къси олигопептиди (синтезирани изкуствено), които са части от различни повърхностни протеини на SARS-Cov-2.

БАН представи иновации за борба с коронавируса. В различни институти на Българската академия на науките бяха осъ ществени разработки, свързани с получаване на нови материали, които да помогнат за подобряване качеството на българското производство на защитни маски. Екип от Института по органична химия с Център по фитохимия разработи активен въглен, който се получава от отпадъчен продукт – костилки от кайсии. Изработени и тествани бяха маски с филтри от активния въглен като защитно средство срещу вирусни инфекции. Доказана беше ефективността на тези филтри да предпазват от вдишване на аерозоли, които съдържат вируси с големината на SARS-CoV-2. Впоследствие ефикас ността на тези филтри беше потвърдена от акредитираната европейска лаборатория Eurosertificatins S.r.I.

Робот за дезинфекция на помещения изобретиха учени от Института по роботика на БАН. Роботът може да бъде използван за предотвратяване на разпространението на COVID-19. Той се състои от система за задвижване, микросензорен блок, процесорен модул за управление с елементи на изкуствен интелект, като ключовият компонент е специализиран излъчвател на твърдо ултравиолетово UV-C лъчение. То е насочено директно към пода на помещението, тъй като повече от 80% от вирусите се локализират по подовете. Новият робот извършва обеззаразяване без течни химикали и дезинфектанти при съществен екологичен ефект. Това го прави ефективен при хора с астма и алергии, както и за домашни любимци. Иновацията е приложима за автоматизирано биологично обеззаразяване на домашни и здравни помещения, детски градини и училища, както и на всички подови повърхности, заразени с многорезистентни бактерии и супербактерии, гъбички, спори и вируси. Изобретението е регистрирано в Патентното ведомство и е приложимо за всички зони, изискващи високоефективни дезинфектиращи процедури.

Годишният отчет на БАН за 2018 г. е приет от Управителния съвет на БАН на 28 февруари 2019 г., протокол № 5, на 46-то заседание на седмото Общото събрание на БАН, състояло се на 18.03.2019 г. и е съгласуван със Съвета на настоятелите на БАН на 20 март 2019 г. на 24-тото редовно заседание. Докладът за дейността на БАН за 2018 г. е приет единодушно от Комисията за наука и образование към 44-то Народно събрание на Р. България на 15.05.2019 г.

През 2017г. бяха публикувани резултатите от оценяването на научно-изследователската дейност на научните организации и висшите училища. Те показват, че 21 научни звена на БАН получават най-висока оценка и попадат в категорията на елитните научни организации в страната, а почти всички други научни звена са оценени като ефективни. Публикуваните статии според Web of Science, са 59.4% спрямо основните изследователски университети в страната, като този процент се поддържа в последните няколко години. От индексираните статии на БАН за 2017 г. над 1/3 са публикувани в списания от най-високата Q1 категория. Това показва, че БАН е значително над средното световното ниво по този показател – 1/4 от световната научна продукция е в първата четвърт (Q1) в ранг листата на специализираните списания. За 2017 г. 13 публикации от институти на БАН попадат в категорията най-много цитирани статии в първия 1% , а 23 оглавяват ранг листата в съответната научна област. Н-индексът на Българската академия на науките е 180, а за цялата страна е 225. Този параметър отразява отзвука в световното научно пространство на резултатите на изследователските колективи. Основните средства за осъществяване на научно-изследователската дейност в БАН се привличат на конкурсен принцип. В последната сесия на ФНИ успеваемостта на институтите е 57%. През 2017 г. звената на БАН сключиха 11 нови договора по програма „Хоризонт 2020. Общият брой на проектите, от стартирането на програмата – до края на 2017 г. нарасна на 56, а договорената сума за изпълнението им на 15,2 млн. лв. И през 2017 г. учени от звената на БАН със своята експертна дейност са подпомогнали работата на различни национални и международни институции. Доказателство за високата оценка на потенциала на изследователите от БАН бяха отпуснатите допълнителни средства от за разработване на важни национални задачи по ключови за обществото проблеми. Във фокуса на вниманието през изтеклата година беше привличането на млади хора. БАН е учредила две награди за млади учени на името на проф. Марин Дринов и за най-млади учени на името на Иван Евстратиев Гешов. Те целят да стимулират талантливите млади учени в БАН от различни научни области и да подпомогнат тяхното развитие. През отчетната година 25 млади учени получиха съответните награди. През 2017г. от субсидията на Академията се финансира целево научно-изследователската дейност на докторантите по институти, с което се демонстрира последователната политика на БАН за задържането на млади кадри в науката дори и при ограничената бюджетна субсидия.

През 2018г. дейността на Академията ще се насочи към решаването на следните основни задачи:

• Предстои да бъдат детайлизирани по-нататък съществуващите досега наукометрични критерии, чрез които да се стимулира публикуването на научни трудове в най-реномирани научни издания, като се отчита и спецификата на отделните направления в БАН.
• Предстои разработването и приемането на Стратегия за развитието на БАН, в която ще бъде направен анализ на състоянието на Академията и ще бъдат формулирани ясни насоки за развитието й в периода 2018-2030г.
• Ще продължи активната дейност за популяризиране на резултатите на звената на БАН пред обществеността. В тази връзка ще бъде приета и Стратегия за публична комуникация на БАН.
• Активизиране връзките с бизнеса и засилване ролята на Националната академична мрежа.
• Използване на експертния потенциал на Академията за решаване на важни стратегически за обществото задачи.
• Привличане и задържане на млади учени, чрез включването им в атрактивни научни проекти и участието им в програмата за подпомагане на млади учени и докторанти.
• Продължаване на традиционното сътрудничество с висши училища чрез изграждането на Центрове за върхови постижния и Центрове за компетентност.
• Организиране и участие в мероприятия свързани с Председателство на България на Съвета на ЕС.