Българската академия на науките участва активно в изграждането на научноизследователския и иновационния потенциал на страната, част от европейското изследователско пространство, като следва своята мисия със силна ангажираност при решаването на важни проблеми и предизвикателства в различни сфери на обществения живот. Изминалата 2023 г. бе наситена със събития, които възраждат националната памет и наследство, и такива, които отразяват динамичното настояще и маркират перспективи за бъдещото развитие на обществото ни.

БАН отбеляза с поредица от събития 150 години от гибелта на Васил Левски. Съвместно със СУ „Св. Климент Охридски“ беше организирана научна конференция „150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят“. Докладите, представени от утвърдени и от млади изследователи, показаха малко познати аспекти от живота и делото на Апостола, очертаха значението му в европейския политически контекст и основополагащата му роля в българското националноосвободително движение през 60-те и 70-те години на ХІХ в. Направени бяха нови прочити на известни исторически факти през оптиката на новооткрити сведения в османските архиви. Осмислени бяха посланията на Левски за съвременното общество, интерпретирането на неговия образ в документалното и игралното кино, изкуството и литературата.

БАН отбеляза 185 г. от рождението на проф. Марин Дринов – един от учредителите и пръв съпредседател на Българското книжовно дружество (БКД), прераснало в Българска академия на науките. Изложбата „Книжовно-документалното наследство на Марин Дринов в БАН“ беше част от събитията, посветени на годишнината. Представени бяха малко познати снимки, документи, ръкописи, съхранявани в Научния архив, и издания от фонда на Централната библиотека на БАН. В Панагюрище, родния град на проф. Дринов, беше проведена национална научна конференция „Наука, просвета, държавност и модернизация в България през XIX и началото на XX в.“, на която бяха изнесени доклади за значението на неговите научни приноси за българската история, осъществени в резултат на задълбочени проучвания на извори и документи в европейски библиотеки и архивохранилища. Организатори на форума бяха община Панагюрище, Историческият музей в града и ИИстИ – БАН.

БАН отправи призив за защита на богатството и красотата на българския език – опора на националната ни идентичност, съхранил се през вековете като един от най-древните езици с безспорен принос към европейската цивилизация. На пресконференция, проведена на 29 май 2023 г., учените изразиха тревога за състоянието на публичната реч, като подчертаха, че българският език е тежко деформиран от масово неспазване на основните му правила и силно обременен от ненужни чуждици, за които съществуват автентични, колоритни и точни български думи. В контекста на основополагащата мисия на БАН да превръща българската духовност и култура в национална кауза учени от различни хуманитарни области предложиха конкретни действия, които да обединят усилията на институциите, призвани да работят за престижа на българския език и българската публична реч. Очертани бяха мерки за целенасочено и методично езиково и образователно планиране със стратегически хоризонти, които да повлияят върху използването на правилен и богат език в обществения живот и за възстановяване на езиковата интелигентност. УС на БАН учреди награда „За правилна и богата българска реч в журналистиката“ и журналистката Милена Милотинова бе първият носител на наградата.

Изминалата 2022 г. бе изпълнена със значими събития, които несъмнено дават отражение върху националното ни самочувствие, върху социално-икономическите отношения в страната, както и със събития, чиито геополитически измерения са огромни, а последствията – трудно предсказуеми.

Българската академия на науките бе в основата на научните и културните събития, с които бяха отбелязани 300 години от рождението на св. Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славяно-българска“. На проведената в Банско научна конференция „В началото бе Историята“ бяха представени последните научни изследвания за живота и делото на народния будител, който през Възраждането със силата на своето слово възкресява потъналата в забрава национална история и възражда
националната гордост и самочувствие на българския народ.

Централната библиотека на БАН представи в галерия на открито пред Народния театър изложба, посветена на двете годиш-нини, които са включени в календара на ЮНЕСКО за 2022 – 2023 г. Експозицията беше осъществена в партньорство с Държавния културен институт към МВнР и Столичната община. Бяха представени издания на „Историята“, източници за написването ѝ, както и по-важни изследвания и публикации за нея от български и чуждестранни учени, които се съхраняват в БАН.

Научният архив на БАН представи ценни архивни документи – два преписа на „История славянобългарска“ – единият (от 1772 г.) е от най-старите преписи, направен едва десет години след нейното написване. Ръкописът е намерен от Марин Дринов в Пирдоп през 1878 г. Другият препис е от неизвестен автор, без датировка, което показва широкото разпространение на Паисиевата история.

Националните чествания преляха в тържественото отбелязване на Деня на народните будители под патронажа на президента на Република България Румен Радев. В словото си той очерта мястото и ролята на Паисий в националния и европейския исторически контекст и значението на неговите родолюбиви послания днес. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски постави акцент върху ролята на будителите в съвременното общество, като подчерта, че социокултурното развитие, научният и общественият прогрес не се самопораждат – те се създават от учени и културни дейци, които вграждат в тях своя талант, интелект и труд.

Изминалата 2021 г. подобно на предходната беше изпълнена със значими предизвикателства както пред институциите и обществото като цяло, така и пред всеки от нас. Водеща тема безспорно продължиха да са коронавирусната пандемия и свързаните с нея ваксинационни кампании, въвежда-нето на зеления сертификат, организирането на работния процес и други относими въпроси. Темите, свързани с климатичните промени и природните бедствия, инфлацията и енергийната криза, фалшивите новини, също бяха на дневен ред и от голямо значение. Бяхме свидетели и на прецедент в съвременната история на България – три парламентарни и два президентски вота в рамките на няколко месеца.

Положителните новини идваха главно от областта на науката. За рекордно време бяха разработени ваксини срещу SARSCоV-2 и беше организирана ваксинация в световен мащаб. Одобрено беше лекарство срещу вирусната инфекция Ебола и бе разработена първата ваксина срещу малария. Напредък бе отбелязан в различни клонове на науката. Трябва да се подчертае ролята на хуманитарните науки и културата във всичките ѝ измерения като важен фактор за духовното и психическото ни оцеляване в условия на кризи. Като цяло 2021 г. показа нараснал авторитет на науката и културата в обществото и разбирането за водещата им роля за справяне с обществените предизвикателства в световен и национален мащаб.

През изминалата година Българската академия на науките, институция със 150-годишна история и водеща научна организация в страната, даде своя принос в солидарните усилия на цялото общество за преодоляване на безпрецедентното предизвикателство КОВИД19, пред което бе изправено човечеството. Несъмнено коронавирусната пандемия е определящата глобална здравна криза и най-голямото предизвикателство след Втората световна война. От появата си в Азия през 2019 г. вирусът се е разпространил на всички континенти с изключение на Антарктида. Коронавирусът разтърси Европа и света до основи, тествайки здравните и социалните системи, променяйки начина ни на живот и работа. В действителност пандемията е много повече от здравна криза, тя е и мащабна социално-икономическа криза с потенциал за дълготрайни негативни последици. Преодоляването на кризата изисква безпрецедентни усилия и новаторски подход, солидарни и координирани действия на всички институции, мобилизация на потенциала на всички ключови сектори – здравеопазване, икономика, социални услуги, образование, и разбира се, на научноизследователския сектор.

БАН в помощ на държавата в борбата срещу КОВИД-19. През 2020 г. учени от Българската академия на науките се включиха активно със своята научна експертиза в борбата срещу пандемията COVID-19. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски сформира работна група от специалисти, която да бъде в помощ на Министерския съвет и Националния кризисен щаб. Ръководител е директорът на Института по микробиология на БАН проф. дн Пенка Петрова.

Учени от БАН подпомагаха дейностите на Националния кризисен щаб с данни за разпространението на коронавируса в реално време, както и с прогнози за разпространението му. Те предоставиха своите компетентни становища в областта на вирусологията и епидемиологията на COVID-19 и по-конкретно на биологията, поведението, мутациите и вариантите на коронавируса, имунния отговор срещу него, молекулните основи на заболяването, патогенезата на усложненията, като т.нар. цитокинова буря. БАН участваше и с научен капацитет и експертиза в областта на математическото моделиране в биологията. Използвани бяха математически модели в областта на епидемиологията, за да се прогнозират динамиката и развитието на процесите, свързани с разпространението на коронавируса.

Учени от Института по молекулярна биология на БАН се включиха на първа линия в борбата срещу COVID-19. Te подпомогнаха дейността на новооткритата лаборатория по вирусология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, специално оборудвана за диагностициране на COVID-19. Екипът се включи в ефективното разработване на лабораторията, като предостави изследователския си опит и знания в областта на вирусологията. Учените работеха ежедневно с колегите си от болницата във всички стъпки по обра-ботването на пробите за наличие на корона вирус. Ръководител на екипа е директорът на ИМБ проф. Ива Угринова.

Институтът по микробиология „Стефан Ангелов“ започна работа по разработването на единствения за България научен проект за прототип на ваксина срещу COVID-19 с финансиране от Института „Пастьор“ в Париж. Ваксината е протеинова и представлява „коктейл“ от къси олигопептиди (синтезирани изкуствено), които са части от различни повърхностни протеини на SARS-Cov-2.

БАН представи иновации за борба с коронавируса. В различни институти на Българската академия на науките бяха осъ ществени разработки, свързани с получаване на нови материали, които да помогнат за подобряване качеството на българското производство на защитни маски. Екип от Института по органична химия с Център по фитохимия разработи активен въглен, който се получава от отпадъчен продукт – костилки от кайсии. Изработени и тествани бяха маски с филтри от активния въглен като защитно средство срещу вирусни инфекции. Доказана беше ефективността на тези филтри да предпазват от вдишване на аерозоли, които съдържат вируси с големината на SARS-CoV-2. Впоследствие ефикас ността на тези филтри беше потвърдена от акредитираната европейска лаборатория Eurosertificatins S.r.I.

Робот за дезинфекция на помещения изобретиха учени от Института по роботика на БАН. Роботът може да бъде използван за предотвратяване на разпространението на COVID-19. Той се състои от система за задвижване, микросензорен блок, процесорен модул за управление с елементи на изкуствен интелект, като ключовият компонент е специализиран излъчвател на твърдо ултравиолетово UV-C лъчение. То е насочено директно към пода на помещението, тъй като повече от 80% от вирусите се локализират по подовете. Новият робот извършва обеззаразяване без течни химикали и дезинфектанти при съществен екологичен ефект. Това го прави ефективен при хора с астма и алергии, както и за домашни любимци. Иновацията е приложима за автоматизирано биологично обеззаразяване на домашни и здравни помещения, детски градини и училища, както и на всички подови повърхности, заразени с многорезистентни бактерии и супербактерии, гъбички, спори и вируси. Изобретението е регистрирано в Патентното ведомство и е приложимо за всички зони, изискващи високоефективни дезинфектиращи процедури.

Първата институция на държавата, на знанието и на духовността, водещата изследователска организация на България навърши век и половина. През 2019 г. Българската академия на науките, правоприемник на Българското книжовно дружество, създадено девет години преди Третата българска държава, отбеляза своята 150-годишнина. Това е най-старата и световно призната научна институция в страната.

Научните изследвания, провеждани в Академията, съгласно нейната мисия са изцяло съобразени с опазването на общочовешките ценности и с умножаването на духовните и материалните богатства на България, региона, Европа и света. Академията разгръща последователна политика за развитие на науката и иновациите като залог за стабилен икономически просперитет и остава решаващ фактор за изграждането на общество, базирано на знанието. Учените от БАН със своя авторитет и висока квалификация са ангажирани в решаването на конкретни научни проблеми и в извършването на експертна дейност в полза на българската държава и общество. По международни данни учените от БАН произвеждат над половината от научната продукция в България, което е безспорно доказателство за тяхната висока ефективност и признат научен капацитет.

Академията е активен партньор в европейското изследователско пространство (ERA). Натрупаният опит от работата по програмите на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и иновации е сериозна заявка за по-нататъшното успешно участие на учените от БАН в новата рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“.

През 2019 г. Българската академия на науките продължи да полага усилия за устойчиво повишаване на качеството и на ефективността на научните изследвания в служба на обществото и на държавата, както и за традицията да просвещава и да бъде научният, духовен и експертен център на България.

Изминалата 2019 г. премина под знака на честванията, посветени на 150 години от основаването на БАН Централно събитие беше тържественото честване в Националния дворец на културата на 12 октомври 2019 г. В официалната част преди концерта-спектакъл председателят на БАН академик Юлиан Ревалски произнесе слово, в което подчерта, че създаването на Българската академия на науките е важен цивилизационен акт в нашата история, с който българската духовност и наука стават равноправна част от културните процеси в Европа и отговарят на обществените изисквания на новото време. Председателят на БАН постави акцент върху това, че Академията продължава да е водещият и най-ефективен научен център в България и че учените в БАН могат да изпитват заслужена гордост за изпълнена мисия, завещана от учредителите на Книжовното дружество.

Българската академия на науките е най-старата институция у нас, създадена още преди Третата българска държава. През изминалата 2018 г. тя встъпи в своята 150-а годишнина. И през настоящата юбилейна го- дина Академията продължава да работи за своята мисия: „да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно-историческо наследство на нацията“. Признание за значимостта на Академията като институция е включването на честванията по случай 150-годишнината ѝ в календара на ЮНЕСКО.

На 1 януари 2018 г. България за първи път след приемането є в ЕС пое председателството на Съвета на Европейския съюз и в продължение на шест месеца беше основен двигател на задачите от дневния му ред. Академията се включи активно в инициативи под този знак, като подготовката започна още в края на 2017 г., когато стана домакин на заседание на бюрото на Консултативния научен съвет на Европейските академии (EASAC). Най-значимото събитие, свързано с Българското председателство, на което Академията беше домакин и съорганизатор, беше Общото събрание на Федерацията на европейските академии (ALLEA), съпътствано от научния симпозиум „Обществено доверие, експертна и институционална отговорност“ (Science in Times of Challenged Trust and Expertise). Форумът имаше за цел да популяризира значимостта на науката от гледна точка на обществото. Симпозиумът се проведе паралелно с конференция по линия на проект SAPEA (Science Advice for Policy by European Academies). По време на Общото събрание на ALLEA се състоя и церемония по връчване на наградата „Мадам дьо Стал“ за 2018 г. Проф. Андреа Петьо от Централния европейски университет в Будапеща получи престижното отличие за приноса си към културните ценности на Европа и към идеята за европейска интеграция. Наградата беше връчена от българския еврокомисар Мария Габриел, а събитията бяха проведени под патронажа на Столичната община и в партньорство с Министерството на образованието и науката.

През 2017 г. бяха публикувани резултатите от оценяването на научно-изследователската дейност на научните организации и висшите училища. Те показват, че 21 научни звена на БАН получават най-висока оценка и попадат в категорията на елитните научни организации в страната, а почти всички други научни звена са оценени като ефективни. Публикуваните статии според Web of Science, са 59.4% спрямо основните изследователски университети в страната, като този процент се поддържа в последните няколко години. От индексираните статии на БАН за 2017 г. над 1/3 са публикувани в списания от най-високата Q1 категория. Това показва, че БАН е значително над средното световното ниво по този показател – 1/4 от световната научна продукция е в първата четвърт (Q1) в ранг листата на специализираните списания. За 2017 г. 13 публикации от институти на БАН попадат в категорията най-много цитирани статии в първия 1% , а 23 оглавяват ранг листата в съответната научна област. Н-индексът на Българската академия на науките е 180, а за цялата страна е 225. Този параметър отразява отзвука в световното научно пространство на резултатите на изследователските колективи. Основните средства за осъществяване на научно-изследователската дейност в БАН се привличат на конкурсен принцип. В последната сесия на ФНИ успеваемостта на институтите е 57%. През 2017 г. звената на БАН сключиха 11 нови договора по програма „Хоризонт 2020. Общият брой на проектите, от стартирането на програмата – до края на 2017 г. нарасна на 56, а договорената сума за изпълнението им на 15,2 млн. лв. И през 2017 г. учени от звената на БАН със своята експертна дейност са подпомогнали работата на различни национални и международни институции. Доказателство за високата оценка на потенциала на изследователите от БАН бяха отпуснатите допълнителни средства от за разработване на важни национални задачи по ключови за обществото проблеми. Във фокуса на вниманието през изтеклата година беше привличането на млади хора. БАН е учредила две награди за млади учени на името на проф. Марин Дринов и за най-млади учени на името на Иван Евстратиев Гешов. Те целят да стимулират талантливите млади учени в БАН от различни научни области и да подпомогнат тяхното развитие. През отчетната година 25 млади учени получиха съответните награди. През 2017г. от субсидията на Академията се финансира целево научно-изследователската дейност на докторантите по институти, с което се демонстрира последователната политика на БАН за задържането на млади кадри в науката дори и при ограничената бюджетна субсидия.

През 2018г. дейността на Академията ще се насочи към решаването на следните основни задачи:

• Предстои да бъдат детайлизирани по-нататък съществуващите досега наукометрични критерии, чрез които да се стимулира публикуването на научни трудове в най-реномирани научни издания, като се отчита и спецификата на отделните направления в БАН.
• Предстои разработването и приемането на Стратегия за развитието на БАН, в която ще бъде направен анализ на състоянието на Академията и ще бъдат формулирани ясни насоки за развитието й в периода 2018-2030г.
• Ще продължи активната дейност за популяризиране на резултатите на звената на БАН пред обществеността. В тази връзка ще бъде приета и Стратегия за публична комуникация на БАН.
• Активизиране връзките с бизнеса и засилване ролята на Националната академична мрежа.
• Използване на експертния потенциал на Академията за решаване на важни стратегически за обществото задачи.
• Привличане и задържане на млади учени, чрез включването им в атрактивни научни проекти и участието им в програмата за подпомагане на млади учени и докторанти.
• Продължаване на традиционното сътрудничество с висши училища чрез изграждането на Центрове за върхови постижния и Центрове за компетентност.
• Организиране и участие в мероприятия свързани с Председателство на България на Съвета на ЕС.