На 3 февруари 2026 г. от 11:00 ч. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, зала „Тодор Боров“. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН ще представи резултатите от международния научен проект „Оценка на уменията за четене и разбиране в начална училищна възраст в България и Италия“ (https://dcl.bas.bg/literacy/. Проектът се реализира в рамките на сътрудничеството между Българската академия на науките и Националния съвет за научни изследвания на Италия (CNR) и е ръководен от проф. Светла Коева (България) и проф. Вито Пирели (Италия). По време на събитието ще бъдат представени: – Представяне на резултатите от проекта с цел повишаване на грамотността и способностите за четене при деца в начален етап на обучение; – добри практики от сътрудничеството с 21. СУ „Христо Ботев“ – [...]

Публична лекция на проф. д.и.н. Иван Билярски (Институт за исторически изследвания при БАН) и д-р Елена Фиреа (Университет „Бабеш-Бояи“, Клуж-Напока, Румъния) на тема: “Late Medieval Evolution of St. Paraskeva’s Cult:  Successive Transfers of Her Relics and Their Significance” / „Късносредновековната еволюция на култа към Св. Параскева: последователните пренасяния на нейните мощи и тяхното значение“ ще се проведе на 03 февруари 2026 г., вторник, от 15.00 ч. в хибриден формат – в заседателната зала на Института за исторически изследвания към БАН (бул. „Шипченски проход“ № 52, бл. 17, ет. 3 (заседателна зала) и виртуално чрез платформа Zoom: https://us02web.zoom.us/j/84672541234?pwd=XUaSNyCBR79Nm8HZb4paJNG8xEGZPJ.1 Събитието е част от семинара «Актуални проблеми на българската история и историография» и се провежда в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от [...]

На 3 февруари от 17 часа в зала „Зимна градина“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (входът е откъм градинката, ул. "Московска" 6А) ще се състои прожекция на наградения документален филм на Мая Димитрова  „Архитекти на хаоса“, който разказва за мрежите за дезинформация, обслужващи различни обществени и политически проекти. След прожекцията се предвижда лекция и дискусия на тема Как се овладява реалността? с участието на журналистката Мая Димитрова, проф. Милена Якимова и проф. Димитър Вацов. v Как информацията може да се използва като оръжие? v Кои са инструментите за контрол на обществените нагласи? v Каква е инфраструктурата на т.нар. информационни операции? v Кой печели и кой губи от създаването и разпространението на фалшиви разкази? v Има ли граници свободата на словото и как се употребява днес тази ценност?

  На 10 февруари 2026 г. от 17:00 часа Българската академия на науките, Институтът за изследване на изкуствата и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН организират представяне на албума „155 години Българска академия на науките. 155 художествени произведения от сбирките на БАН“. Събитието ще се състои в  зала „Зимна градина“ на Етнографски музей на БАН - вход откъм пл. „Княз Александър I Батенберг“. Двуезичното издание представя художествени произведения от сбирките на Българска академия на науките. По повод 155-годишнината от основаването ù, ръководството на най-старата българска научна институция възложи на екип от Института за изследване на изкуствата да осъществи проект, свързан с подбор и каталогизиране на художествените сбирки. В своите колекции БАН съхранява безценни творби с висока художествена стойност. Юбилейно албумно издание запознава читателите [...]

Фотодокументална изложба „Кюстендил и Първата световна война“ ще бъде представена на 11 февруари 2025 г. 12:30 ч. в Народното събрание на Република България, Мраморно фоайе (пл. „Княз Александър I“1.). Експозицията е дело на творчески екип с автор доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. Изложбата е посветена на 110-годишнината от установяването на Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, когато градът се превръща във военна столица на България. Във висшата военна институция се взимат важни решения, които резонират върху глобалния конфликт и имат национално, европейско и световно значение. Градът е посещават от представители на българския и съюзническия елит, провеждани са знакови срещи и паради. Три години Кюстендил изпълнява тези забележителни функции на военна столица на България.