Събития

Интердисциплинарната конференция “Текст и изображение” ще се проведе на 13 и 14 септември 2024 г. в Аулата на НАТФИЗ. Научният форум се организира за втора поредна година. Организатори са Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кр. Сарафов”, Институът за литература - БАН, Институтът за изследване на изкуствата - БАН, Националната художествена академия и Нов български университет. ПРОГРАМА

Изложбата „Книжовното наследство в библиотеката на Българската екзархия в Истанбул“ отразява дейността на Централна библиотека на БАН в периода септември 2024- септември 2025 година по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.  В резултат на  сключеното Споразумение между Централна библиотека на БАН и Българската екзархия в Истанбул беше  изработен опис на книгите в екзархийската библиотека. Каталогизацията на  сбирката от книги и дигитализацията на църковния архив в Българската екзархия ще бъде в помощ на съвременните и бъдещите специалисти, които ще имат необходимите условия и отправна точка, за да извършват пълноценно своите изследвания. За първи път библиотечната сбирка е цялостно обработена и подредена.  На 15 постера са представени най-ценните издания в колекцията. По този начин ще направим достояние на широката общественост тази част от писменото ни [...]

На 24 септември 2024 г. от 11 ч. ще се проведе лекцията„Традиция и съвременност. Традиционни занаяти и съвременно изкуство“ в заседателната зала на БАН на ул. акад. Георги Бончев, бл. 6, ет. 7. Гост-лектор е д-р Наталия Дарманчева, преподавател по ръчна и машинна бродерия в специалност “Текстил – изкуство и дизайн“ на Националната художествена академия. Ще бъдат представени творчески проекти на студентите от втори, трети и четвърти курс, свидетелстващи за една нова насока на приложение на уменията, свързани с традиционното женско ръчно везане. Събитието е организирано от Секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“ при Института  за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.

На 9 октомври /сряда/ от 18:00 ч. в зала № 19 на Националния етнографски музей ще се проведе семинарът "Фалшификати и фалшифициране на древни монети и предмети в България", воден от проф. дин Иля Прокопов и проф. дин Диляна Ботева. Гост-лекторите ще представят периоди на развитие на фалшифицирането в България, технологии, разпространение и методи на разкриване. Предвижда се демонстрация и практическо участие на публиката. За деня на събитието Националният етнографски музей обявява ВХОД СВОБОДЕН от 17.00 до 18.00 ч. Посетителите ще имат възможност да се запознаят с изложбата ″Fake (f)or Real – Истина или лъжа. История на подправянията и фалшификациите″, гостуваща от Дома на европейската история в Брюксел. Проф. дин Иля Прокопов е водещ експерт в световен мащаб за фалшификати на антични и средновековни монети. [...]

На 1 ноември 2024 г. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките за девета поредна година организира Форума „Изследователски подходи в обучението по български език“ в рамките на проекта „Написаното остава. Пиши правилно!“. Откриването на форума е в 9:00 ч в Зала БИАД, София, ул. „Г. С. Раковски“ № 108. Форумът ще даде възможност на учени, университетски преподаватели, учители и експерти по български език да се срещнат и да обменят знания и опит, свързани с изследването на езика и обучението по български език. Целите на Форума са: Създаване на мрежа, която обединява учителите по български език и изследователите на езика с цел популяризиране на научните изследвания и постиженията на науката за езика сред тези, които са призвани да възпитат любов към родното [...]

Форумът ще се проведе на 4 ноември от 11 часа в зала 207 в ЦУ на БАН. Секция “Литература на Българското възраждане” към Института за литература при БАН организира научната конференция, посветена на 200 години от издаването на “Рибния буквар” на д-р Петър Берон. В докладите си учени от различни институти на Академията, от СУ “Св. Климент Охридски”, от УНИБИТ, от ВСУ “Любен Каравелов”, от СГХГ обръщат внимание върху първия новобългарски учебник и върху личността на неговия автор. Програма на конференцията. [/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]

Лекцията на Теодор Борисов е част от семинар „Общество, спорт и интетграция – методи, изследвания, резултати“. Тя ще се състои на 5 ноември 2024 г., 15:00-17:00 ч., ул. „Московска“ 6А, зала 19 - Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Целта на изследването е да илюстрира социалната и обществената роля на футбола в България в епохата на социализма. Направен е паралел между представителните отбори в градовете Враца, Плевен и Сливен. Чрез него ще стане ясно как са функционирали Дружествата за физкултура и спорт (ДФС), част от които са футболните клубове, по какъв начин се е случвало тяхното финансиране, доколко голямо значение има ведомственият статут на даден отбор. Засегната е темата за интеграцията на различните етноси посредством футбол, [...]

На 8 ноември 2024 г. се навършват 100 години от Учредителния конгрес на Организацията на бежанците от Западните покрайнини. По повод вековната годишнина Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките организира научната конференция „Западните български покрайнини – история и перспективи“. На форума ще се разглеждат и въпроси, свързани с миналото на българската общност в границите на днешна Република Сърбия. На 8 ноември заедно с отбелязването на столетния юбилей ще бъде почетен и Денят на Западните български покрайнини. Научната конференция ще се проведе на 8 ноември 2024 г. от 9:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българска академия на науките, ул. „15 ноември“ № 1, София.

Проф. Лиам Миан – директор на Музея на народното изкуство, част от Китайската академия на изкуството, ще изнесе лекция на тема: "Най-новото развитие и еволюция на китайското народно творчество и теории" на 19.11.2024 г. (вторник) от 14:30 ч. в заседателната зала на ИЕФЕМ на ул. "Акад. Г. Бончев", бл. 6, ет. 7. Осигурен е превод на български език. Проф. Миан е преподавател в университета Цинхуа (най-престижният университет в Китай, заемащ XX място в света) и председател на Асоциацията на Макао за изучаване на китайските народни обичаи и вярвания. Събитието е част от програмата на Дните на китайската култура и наука в България през тази година. Организатор е Министерството на търговията на Китайската народна република.

Националният информационен семинар има за цел да допринесе за популяризиране на кирило-методиевската традиция като част от европейското културно наследство в програмата за културните маршрути на Съвета на Европа. В него ще вземат участие представители на Института за културните маршрути в Люксембург, на Мораво-Словашкия музей в Ухерске Храдище, Чехия, на Варненската и Великопреславска митрополия, на българските читалища, библиотеки, музеи, религиозни храмове и манастири, образователни организации и научни институции, общински и областни администрации, туристически организации, регионални групи за развитие, местен бизнес, и др. През 2021 г. културният маршрут на св. Кирил и Методий стана един от 48 културни маршрута на Съвета на Европа, а кирило-методиевската писмена, религиозна и културна традиция още веднъж беше призната за неделима част от европейското културно наследство. Кирило-Методиевото наследство по своя характер е [...]

На 10 декември от 15 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ-БАН, ул. „Московска“ 6а, проф. д-р Теодора Драгостинова от Щатски Университет на Охайо, САЩ, ще изнесе лекцията „Между граници и семейства: в търсене на архивния шепот“ в семинара „Източна Европа през ХХ в. и началото на ХХI в. – памет и идентичност“ на секция „Историческа етнология“. Ето и малко повече информация: „В тази презентация ще сглобя житейския път на една 20-годишна съпруга и майка на 9-месечно момченце, която през 1920 г. е разкъсана между съпруга си в София, брат си в Солун и родителите си в Одрин. След два месеца преминати в разпити, молби, писма и дипломатически ноти, Евгения стига до неочаквано решение в коя държава и с кое семейство иска да живее. Архивите поднасят [...]

Временната експозиция „Българските плъсти – послание от древността“ събира в залите на Националния етнографски музей част от най-ценните образци на българските плъстени изделия, съхранявани в колекциите на три музея: Регионален етнографски музей – Пловдив, Дирекция на музеите – Копривщица и Националния етнографски музей – БАН. Включените в изложбата експонати, изработени по древната технология на наплъстяване на вълната, показват красотата и богатството на този вид нетъкан текстил в тяхното многообразие от багри, орнаменти и композиции. Най-често използваните цветове са естественият цвят на вълната (бяло, кафяво, сиво), както и оцветена с естествени багрила – жълто, червено, зелено, синьо, лилаво, които варират от по-бледи до по-наситени нюанси. Орнаменталната украса се състои от геометрични, растителни, животински и астрални символи. От геометричните предпочитани са правите, зигзагообразни и вълнообразни линии, [...]

Чрез изложбата „Готови ли сте за…/Разкази по… Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага на посетителите съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината.  Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми под напора на историческите промени, моди и политически решения. Отправната точка е представена през погледа на съвременния човек. Днес всичко, което символизира светлия празник може да се намери на една ръка или един клик разстояние. Но какво е било значението му за хората в по-далечното минало? С какви приготовления е било изпълнено ежедневието им в дните бележещи коледната празничност от Игнажден, когато се е замъчила Божа майка до деня ознаменуващ раждането на Млада бога? Знаем ли днес какво се крие зад числовата символиката на ястията, [...]

От 24 – 26 януари 2025 г. гостите на Перник ще станат свидетели на уникалния Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“, но и да разгледат новооткритата изложба „Живи човешки съкровища – България“, където ще научат повече за Народния празник Сурва в Пернишко,  вписан в Националната представителна листа през 2012 г. В експозицията, подготвена от екип на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, която може да се види до 10 февруари в галерия „Атриум“ на Областна администрация Перник са включени 42 елемента на нематериолно културно наследство, вписани в периода 2008-2024 г. За изготвянето й са използвани архивни документи, съхранявани в Националния център за нематериално културно наследство към ИЕФЕМ-БАН и е реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Автори на изложбата са [...]

Кирило-Методиевският научен център при Българската академия на науките и Националният музей „Земята и хората“ организират на 14 февруари 2025 (петък) от 11.00 ч. тържествено честване на празника УСПЕНИЕ  КИРИЛОВО Програмата включва откриване на изложбата „За Кирил и Методий – някога и сега“, кратка музикална програма и тържествено слово на тема „Празнични чествания на светите братя Кирил и Методий в съвременна Европа“, подготвено от д-р Елка Златева. Вход свободен.  

"Нà на тебе мартеница, дай на мене здраве!", казало детето и хвърлило мартеницата си срещу слънцето... А защо е така - елате и ще разберете в Национален етнографски музей – БАН, Образотвателния център. Скоро всички българи ще се закичат с мартеници. Традиционно в Етнографския музей започва образователна програма, свързана  с първомартенската обредност „На́ на тебе мартеница, дай на мене здраве“. Тя се провежда от години в Институт за етнография и фолклористика с Етнографския музей при БАН (пл. „Княз Александър I“ № 1). В нея ще узнаете повече за образа на Баба Марта, за нейното семейство, за символиката на мартеницата и за обредните действия на празника. Накрая заедно ще усучете бели и червени конци и ще си тръгнете с мартеничка. Заниманията започват от 17.02 до 22.02 [...]

Тържествена церемония по случай удостояването на проф. дсн Пепка Бояджиева с почетното звание на Института по философия и социология – БАН „Professor Emeritus“ ще се проведе на 20 февруари от 13:30 часа в зала „Акад. Иван Евстр. Гешов“.  

Изложбата „Празници съперници“ представя няколко от най-важните приглушени спорове, възникнали около политическите празници на Третата българска държава (1879 – 1944 г.). Нейните отделни епизоди разказват как отделни празници си съперничат, борят се за престиж и си оспорват значими дати. Заглавието, разбира се, е метафорично: празниците нямат воля и не могат да правят нищо, камо ли да си съперничат. Те обаче въплъщават идеологиите на честващите ги групи. А групите в обществото обикновено спорят и техните несъгласия нерядко се отразяват в празничния календар. Каталогът към изложбата „Приказки по календара (по действителни случаи)“ прави опит да преведе реконструираните исторически сюжети в интригуващ приказен разказ за деца. Той се разпространява безплатно. Изложбата и каталогът са създадени по проект „Гражданският празничен календар в България: национални и локални измерения“, финансиран от [...]

Институтът за изследване на изкуствата при Българската академия на науките и Националният църковен историко-археологически музей при Светия Синод представят книгата „Икони от Националния църковен историко-археологически музей“. Представянето ще се състои на 11 март 2025 г., 18:00 часа, в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките (ул. 15 ноември № 1). Книгата е резултат от научноизследователската работа на голям екип специалисти (Александър Куюмджиев, Веселина Йончева, Дарина Бойкина, Иван Ванев, Иван Рашков, Иванка Гергова, Майя Захариева, Маргарита Куюмджиева, Мариела Стойкова, Мария Колушева, Наталия Неделчева, Ралица Русева, Тереза Бачева, Цвета Кунева, Цветан Василев) и е осъществена с финансовата подкрепа на фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката. С изданието, посветено на 100-годишнината на Музея, се обнародва за първи път най-голямата колекция от иконописни произведения [...]

Секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“ при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей Ви организира на 25 март 2025 г. от 16.30 ч. в заседателната зала на ул. "Георги Бончев" 6 представяне на книгата на Стела Ненова "Читалище и фолклор" , част от семинар „Народни изкуства и културно наследство – интерпретации и предизвикателства“. Книгата предлага антропологичен прочит на читалищната институция и нейната роля в опазването на фолклора. Темата е разгледана през призмата на културните политики, на нормативната база и на научноизследователските парадигми, както и от перспективата на локалните общности, където включването на селищни традиции в институционалната активност на местното читалище се отразява по специфичен начин и има своя вътрешна логика на случване, развитие, възприемане.

КМНЦ е домакин на академичната лекция с дискусия на проф. Ваня Станишич от Белградския университет на тема „Интегративне и дезинтегративне силе у историји словенске писмености“. Лекцията ще се състои на 28 март (петък) от 14.00 ч. в зала „Кирилометодикон“ на КМНЦ (ул. Московска № 13). Събитието се осъществява по проект „Сръбско-български книжовни, езикови, културни и научни връзки през вековете“ в рамките на Национална програма „Неразказаните истории на българите“.

Институтът за изследване на изкуствата при БАН организира традиционната Международна научна конференция Изкуствоведски четения, модул Старо изкуство, която ще се проведе от 3 до 5 април 2025 г. Темата на научния форум през 2025 г. е Изкуства и архиви. Архивите имат неоценимо значение за научните изследвания. С тях са свързани повечето източници, с които работят професионално най-вече историците, но архивите са важни и за разкриването и проследяването на историята на артефакти, обекти и изображения, както и за изследването на отделни тенденции и същностни процеси в изкуството. Целта на организаторите е да бъде насочено повече внимание върху ролята на архивните документи за възстановяването на значими данни, които помагат многобройните възможни истории на изкуството да се приближат до обективната картина. Засягат се следните теми: - Нови изследвания [...]

Първият концерт от съвместната инициатива на БАН и НМА „MUSICORUM VIA“ е озаглавен „Шедьоври на оперната и оперетната класика“ и ще се проведе на 7 април от 18:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“. Студентите от Вокалния факултет на Националната музикална академия ще изпълнят арии и ансамбли от творби на Моцарт, Верди, Пучини, Офенбах, Калман, Лехар, които носят възторжената атмосфера и мелодика на европейските Класика и Романтизъм. Концертите на „MUSICORUM VIA“ ще са със свободен достъп за всички ценители на музиката.

На 8 април 2024 г. (вторник) от 15.00 ч. Кирило-Методиевският научен център съвместно с Чешкия център в София тържествено ще отбележи празника Успение Методиево в залата на Чешкия център на ул. Раковски № 100. Програмата на академичното празненство включва тържествено слово за празника от директора на КМНЦ проф. д-р Веселка Желязкова, лекция на тема „Три западни агиографски текста за светите братя Кирил и Методий, подготвена от д-р Андрей Бобев и изпълнения на Хора за старинна музика при НГДЕК „Константин Кирил Философ“. Входът е свободен.

Институтът за изследване на изкуствата при БАН организира традиционната Международна научна конференция Изкуствоведски четения, модул Ново изкуство, която ще се проведе от 10 до 12 април 2025 г. Темата на научния форум през 2025 г. е Изкуства и архиви. Архивите, свързани с изкуствата – както със самите произведения, така и с техните автори и с историческия контекст, в който са създадени, имат неоценимо значение за научните изследвания на художественото наследство. Писането на историите на отделните изкуства, реконструирането и проследяването на миналото на цялостната художествена култура и на актуалните развития в художествената сфера не биха могли да бъдат направени без издирването, проучването и анализа на съхранени архивни документи, източници и материали. Ето защо намерението на организаторите на конференцията е вниманието да се фокусира върху ролята на архивите за създаването на достоверна, [...]

 Институтът за балканистика с Център по тракология и Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките и  Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организират международна конференция на тема „БАЛКАНСКИ ГАМБИТ: ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА (1185 – 1285 Г.)“. Научният форум е посветен на 820-годишнината от битката при Одрин (14 април 1205 г.) между армиите на българския цар Калоян и латинския император Балдуин I Фландърски. Целта на международната конференция е да се представят нови перспективи и приноси към изследването на динамичните събития и процеси, белязали региона на Балканския полуостров в бурното столетие от времето на третата норманска инвазия във византийските земи и възстановяването на българската държава до края на епохата на противоборство между византийския император Михаил VIII Палеолог и сицилианския крал Шарл I д‘Анжу. Акцент [...]

ФОНД „ЦАР БОРИС И ЦАРИЦА ИОАННА“ / ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БАН Научна конференция „Държавните глави на Третото българско царство“ ПРОГРАМА    

На 24 май  от 10:00 до 14:00 часа в парка „Княжевска градина“ (срещу южната страна на Софийския университет „Св. Климент Охридски“) млади учени от Института за български език към Българската академия на науките ще отбележат с диктовки на открито Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Каним всеки, който желае, да направи кратка диктовка, за да почетем заедно великото дело на светите братя Кирил и Методий. В 12:00 часа ще бъде направено представяне на книгата „Написаното остава. Пиши правилно! 101 езикови бележки“, чиито автори са учени от Института за български език.  Информация за книгата вижте на: https://ibl.bas.bg/predstavyane-na-knigata-vnapisanoto-ostava-pishi-pravilno-101-ezikovi-belezhkiv/

ERC Synergy Grant Project Leviathan, Horizon 2020; GA 854503 ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ и ВРЕМЕННО СТРУКТУРНО ЗВЕНО „МЕДИЦИНСКА АНТРОПОЛОГИЯ“ в рамките на проекта „Европейският Левиатан: Наследството на следвоенната медицина и „общото благо“ (“Taming the European Leviathan: The Legacy of Post-War Medicine and the Common Good” [H2020 ERC-2019- SyG; GA ID: 854503]), финансиран от Европейски научен съвет, програма „Синергия“, Рамкова програма „Хоризонт 2020“ и на семинара „Европейският Левиатан – Медицинска антропология“ Ви канят на семинар (на английски език) на тема: ДОЦ. Д-Р ГАЛИНА ГОНЧАРОВА ПОКОЛЕНЧЕСКИ ОБЩНОСТИ, ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКИ КОЛЕКТИВИ И „РАЗЧИТАЩИ НА СЕБЕ СИ“ ИДЕНТИЧНОСТИ: КОНТИНУИТЕТИ И ТРАНСФОРМАЦИИ В ГРИЖАТА ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ 29 май 2025 г. 14.00 – 16.00 ч., онлайн

На 2 юни от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“ ще бъде представена книгата на Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович: „Три погледа към Съединението“. 140 години по-късно „всяка гледна точна не е последната, а е поредната…“ Милко Палангурски, Веселин Янчев, Петър Стоянович. Три погледа към Съединението. София: Книгомания, 2025. Берлинският договор създава т.нар. „Общонароден въпрос“, който по същество представлява идеята за обединяване на всички части на българската нация в единна държавна структура, която да покрива границите от Сан Стефано или поне тези на екзархийското землище. Националните и регионалните лидери, религиозните водачи, революционните дейци и старите чорбаджии изведнъж осъзнават, че свободата води до нов, не по-лесен за решаване проблем. Българите изведнъж се озовават в пет различни държавни, религиозни, езикови, образователни и културни среди, а [...]

На 5 юни 2025 г. от 16.00 часа в Галерия на открито в градската градина ще бъде официално открита изложбата „140 години от рождението на Николай Лилиев“, подготвена от Централната библиотека на Българската академия на науките. Николай Михайлов Попиванов, останал известен в българската литература с творческия си псевдоним Николай Лилиев, е поет, литературен критик и историк, преводач и драматург. Автор е на три поетични книги („Птици в нощта“, „Лунни петна“ и „Стихотворения“). Превежда на български език произведения на известни писатели като Хайне, Рилке, Гьоте, Верхарн и др. Дълги години е драматург на Народния театър „Иван Вазов“, а през 1945 г. е избран за академик на Българската академия на науките. Централна библиотека ще го почете с изложбата „140 години от рождението на Николай Лилиев“. На 28 [...]

В двудневната конференция участват изследователи и преподаватели, които представляват партньорите в консорциума „Наследство БГ“. https://www.nasledstvo.bg/%d0%bf%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%88%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%84%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d0%b2/

Изложба „Нови исторически карти на България и балканските държави“ ще бъде открита на 25 юни 2025 г. от 16:30 ч. в сградата на Българската академия на науките. Ще бъдат представени 16 табла, включващи 29 нови исторически карти, съставени през периода 2000 - 2025 г. от д-р Драгомир Йорданов, историк в Института за исторически изследвания при БАН и специалист в областта на историческата география и картография. Тя отбелязва 25 години от началото на неговата картографската дейност.  Изложбата е посветена главно на България и балканските държави. Представена е тяхната историческа съдба в Ново време (XIX - XX в.), и в частност промените в техните граници - проблематиката, с която основно се занимава Йорданов (историческа политическа география). Таблата условно могат да се разделят на три групи: първата представя [...]

Секция "Историческа етнология" ви кани на публичната академична лекция на доцент д-р Ирина Крумова от РИМ-Шумен на тема „ВИЗУАЛНИ КОДОВЕ НА ШУМЕНСКАТА МОДЕРНОСТ: ОБЛИЧАНЕ И ИДЕНТИЧНОСТ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО“, която ще се състои на 22 юли 2025 г. (вторник) от 11:00 часа в зала 19 на ул. „Московска“ 6а в ИЕФЕМ-БАН. Лекцията може да бъде слушана и на следния линк: https://meet.google.com/zev-keiq-cug Анотация Лекцията представя модата в Шумен след Освобождението като културен и социален феномен, чрез който се изразяват идентичност, принадлежност и модерност. Облеклото се представя не просто като естетически избор, а като визуален код, носещ символни значения. Във фокуса е напрежението между традицията и новото – между българските нрави и западното влияние. Жената заема централно място в тази трансформация, тъй като силуета ѝ става сцена за [...]

Събитието ще се проведе на 29 юли 2025 г. от 15.00ч в Китайския културен център, адрес: ул. "Г.С. Раковски" 77, ет. 3. Срещата се провежда с подкрепата на Посолството на Народна Република Китай в България

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките организира конференция с международно участие на тема „Културното наследство в дигитална среда“. Тя ще се проведе на 30 юли 2025 г. (сряда) в зала „Акад. Иван Гешов“ на БАН. Конференцията се организира в изпълнение на Национална пътна карта за научна инфраструктура ИНФРАМАТ с финансовата подкрепа на МОН, договор № ДО1-322/30.11.2023 г. и № ДО1-96/26.06.2025 г. ПРОГРАМА

Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките и Община Петрич организират на 5 август 2025 г. от 17.30 часа в Националния археологически музей София, пл. „Атанас Буров“ № 1, официално откриване на изложбата С ЕДНА ГЛАВА ПО-ВИСОКА. ВТОРАТА СТАТУЯ ОТ ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА

Изложбата „По следите на учениците" ще бъде представена в Туристическия и културно-информационен център „Мелницата“ в гр. Балчик. Съорганизатори на събитието са Кирило-Методиевският научен център при БАН, Община Балчик и Сдружение „Българско наследство“. Официалното откриване ще се състои на 22 август от 10:30 ч., като изложбата ще бъде представена от нейния художествен дизайнер д-р Тотка Григорова, КМНЦ-БАН. Експозицията представя неголяма част от местата, които съхраняват паметта за делото на св. Кирил и Методий и техните ученици по българските земи - средновековни ръкописи и епиграфски надписи, храмове и манастири, архитектурни резервати, паметници, научни институции, училища, читалища и библиотеки, религиозни и светски празници. Обектите разкриват многопластовия характер на кирило-методиевската традиция и са опорни точки за разработването на българския дял от европейския културен маршрут за св. Кирил и Методий”, [...]

„В СВЕТА НА ПРОФ. БОНЮ СТОЯНОВ АНГЕЛОВ“, посветена на 110-годишнината от рождението на българския учен старобългарист 22–31 август 2025 г. Изложбата е дело на Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките и Научния архив на Българската академия на науките – София. Тя ще бъде открита на 26 август (вторник) от 19.00 часа във фоайето на БАН (ул. „15-ти ноември“ № 1). Изложбата е част от Десетия международен колоквиум по старобългаристика, организиран от Софийския университет, и е създадена с подкрепата на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.

Tържествена научна сесия по повод 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия организират Институтът за исторически изследвания и Институтът по Балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките,  Историческият факултет и Геолого-географският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Военната академия „Г. С. Раковски“, ДА „Архиви“ и други национално значими научни и музейни институции. Програма Зам.-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева ще приветства участниците от името на ръководството на Академията. Официалното откриване ще бъде на 4 септември, от 13.30 часа.

През 2025 г. се навършват 140 години от този паметен ден – символ на единството, силата и духа на българския народ. Официалното честване в Пловдив ще започне в 10 часа с тържествен молебен в катедралния храм „Света Богородица“. Програма В 20:30 часа на площад „Съединение“ пред едноименния паметник е кулминацията на празника, където започва тържествена проверка (заря) по повод 140-та годишнина от Съединението на България и Празника на град Пловдив с участието на представителни роти от гарнизон Пловдив. От името на ръководството на БАН сред официалните гости на празника ще бъде зам.-председателят на Академията проф. Емануел Мутафов.  

Международна научна конференция на тема: „Крайовският договор – дипломация вместо насилие. Преплетените истории на Балканите и Европа“ ще се проведе на 19 и 20 септември 2025 г. в София. Събитието е посветено на 85-та годишнина от подписването на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. и връщането на Южна Добруджа към България и е организирано от Института за исторически изследвания при БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Регионалния исторически музей – Силистра и Регионалния исторически музей – Добрич. Целта на научния форум е да покаже един съвременен научен поглед върху важните събития от есента на 1940 г., често маргинализирани в националния исторически наратив и останали по-скоро в паметта на локалните общности, превърнали се обект на договора. За първи път Крайовският договор ще бъде тема на [...]

Международната научна конференция “Светът от вчера” - видян през катастрофата от 1939 година” (Усещанията за застрашена Европа в културата и литературата на България, Украйна, Полша и Чехословакия). Конференцията ще се проведе на 9 и 10 октомври 2025 година в Големия салон на Института за литература при БАН (адрес: София, бул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17, партерен етаж). Докладите са насочени към събития и текстове, които представят интуициите за катастрофата в Европа в навечерието на Втората световна война в четири култури и литератури. Заедно с изнесените доклади, на конференцията ще бъде представен единственият брой на вестника „Светът от вчера“. Усещането за застрашена Европа: 1930–1939–1945”. Програма

Ръководството на Института за балканистика с Център по тракология, Съветът за чуждестранна българистика при БАН и Асоциацията за българистични проучвания на САЩ Ви канят на представянето на сборника LIVING BRIDGES ACROSS TIME. 12TH JOINT CONFERENCE OF BULGARIAN AND NORTH AMERICAN SCHOLARS ЖИВИ МОСТОВЕ ВЪВ ВРЕМЕТО. XII-ТА СЪВМЕСТНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ И АМЕРИКАНСКИ УЧЕНИ Сборникът е под редакцията на  Александър Костов, Анисава Милтенова и Трейси Спийд. Публикуван е от Издателството на БАН  „Проф. Марин Дринов“  (2025, 285 с.). Книгата включва предговор и 21 статии от двустранната научна конференция, проведена на 15 и 16 юни 2024 г. в София, в която участваха български и американски учени. Научният форум бе посветен на 120-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между САЩ и България. Провеждането на събитието и публикуването [...]

Институтът за исторически изследвания и Научният архив на Българската академия на науките организират международната научна конференция „Другото лице на войната“, посветена на социалните, културните и интелектуалните аспекти на войната като историко-социален фактор. Събитието ще се проведе на 16 и 17 октомври 2025 г. в залите на Българската академия на науките и ще събере учени от България, Украйна, Румъния, Полша, Косово и Унгария. Конференцията разглежда войната не само като военно събитие, а като сложен обществен феномен, който преобразява държавите, икономиката, културата, човешките съдби и живота. В рамките на пет тематични панела – „Войната, човекът и обществото“, „Война и дипломация“, „Войната и националната идея“, „Войната – политика и стратегии“ и „Възприемане на войната“ – ще бъдат представени изследвания, засягащи теми като ежедневието във военно време, ролята на [...]

На 19 декември от 15:00 ч. ще се проведе лекция на световноизвестния проф. Маркхам Гелър, която ще разгледа дихотомията между вавилонската магия и медицина през призмата на Ковид епидемията. Организатори на събитието са  д-р Страхил Панайотов и Центърът за академични изследвания – София (ЦАИ). Семинарът ще се проведе на английски език и ще бъде в хибриден формат. https://cas.bg/en/event/lecture-by-prof-markam-j-geller-ancient-babylonian-medicine-versus-magic-the-covid-dilemma/

На 3 февруари 2026 г. от 11:00 ч. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, зала „Тодор Боров“. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН ще представи резултатите от международния научен проект „Оценка на уменията за четене и разбиране в начална училищна възраст в България и Италия“ (https://dcl.bas.bg/literacy/. Проектът се реализира в рамките на сътрудничеството между Българската академия на науките и Националния съвет за научни изследвания на Италия (CNR) и е ръководен от проф. Светла Коева (България) и проф. Вито Пирели (Италия). По време на събитието ще бъдат представени: – Представяне на резултатите от проекта с цел повишаване на грамотността и способностите за четене при деца в начален етап на обучение; – добри практики от сътрудничеството с 21. СУ „Христо Ботев“ – [...]

Публична лекция на проф. д.и.н. Иван Билярски (Институт за исторически изследвания при БАН) и д-р Елена Фиреа (Университет „Бабеш-Бояи“, Клуж-Напока, Румъния) на тема: “Late Medieval Evolution of St. Paraskeva’s Cult:  Successive Transfers of Her Relics and Their Significance” / „Късносредновековната еволюция на култа към Св. Параскева: последователните пренасяния на нейните мощи и тяхното значение“ ще се проведе на 03 февруари 2026 г., вторник, от 15.00 ч. в хибриден формат – в заседателната зала на Института за исторически изследвания към БАН (бул. „Шипченски проход“ № 52, бл. 17, ет. 3 (заседателна зала) и виртуално чрез платформа Zoom: https://us02web.zoom.us/j/84672541234?pwd=XUaSNyCBR79Nm8HZb4paJNG8xEGZPJ.1 Събитието е част от семинара «Актуални проблеми на българската история и историография» и се провежда в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от [...]

На 3 февруари от 17 часа в зала „Зимна градина“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (входът е откъм градинката, ул. "Московска" 6А) ще се състои прожекция на наградения документален филм на Мая Димитрова  „Архитекти на хаоса“, който разказва за мрежите за дезинформация, обслужващи различни обществени и политически проекти. След прожекцията се предвижда лекция и дискусия на тема Как се овладява реалността? с участието на журналистката Мая Димитрова, проф. Милена Якимова и проф. Димитър Вацов. v Как информацията може да се използва като оръжие? v Кои са инструментите за контрол на обществените нагласи? v Каква е инфраструктурата на т.нар. информационни операции? v Кой печели и кой губи от създаването и разпространението на фалшиви разкази? v Има ли граници свободата на словото и как се употребява днес тази ценност?

  На 10 февруари 2026 г. от 17:00 часа Българската академия на науките, Институтът за изследване на изкуствата и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН организират представяне на албума „155 години Българска академия на науките. 155 художествени произведения от сбирките на БАН“. Събитието ще се състои в  зала „Зимна градина“ на Етнографски музей на БАН - вход откъм пл. „Княз Александър I Батенберг“. Двуезичното издание представя художествени произведения от сбирките на Българска академия на науките. По повод 155-годишнината от основаването ù, ръководството на най-старата българска научна институция възложи на екип от Института за изследване на изкуствата да осъществи проект, свързан с подбор и каталогизиране на художествените сбирки. В своите колекции БАН съхранява безценни творби с висока художествена стойност. Юбилейно албумно издание запознава читателите [...]

Фотодокументална изложба „Кюстендил и Първата световна война“ ще бъде представена на 11 февруари 2025 г. 12:30 ч. в Народното събрание на Република България, Мраморно фоайе (пл. „Княз Александър I“1.). Експозицията е дело на творчески екип с автор доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. Изложбата е посветена на 110-годишнината от установяването на Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, когато градът се превръща във военна столица на България. Във висшата военна институция се взимат важни решения, които резонират върху глобалния конфликт и имат национално, европейско и световно значение. Градът е посещават от представители на българския и съюзническия елит, провеждани са знакови срещи и паради. Три години Кюстендил изпълнява тези забележителни функции на военна столица на България.

Премиера на сборник и монография, посветени на живота и делото на д-р Димитър Точков (1874-1941). Откриване на документална изложба от фонда на Националната библиотека и личните архиви на наследниците на д-р Точков и неговите сестри. Водещ на събитието, което ще се състои на 25 февруари 2026 г.  от 18:00 ч. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, е проф. Райна Николова, която е и един от авторите на книгата, наред с доц. Живко Лефтеров и доц. Светла Янева. Изданието ще бъде представено от проф. Даниел Вачков и доц. Георги Георгиев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. Кратко слово ще произнесе и проф. Пламен Дойнов, ректор на Нов български университет. Изданието „Д-р Димитър Точков (1874-1941)“ под съставителството на проф. Райна [...]

На 5 март 2026 г., от 17.00 ч., в Галерия „СРЕДЕЦ“ в Министерството на културата, бул. „Александър Стамболийски“ № 17, ще бъде представена новата книга на проф. д.н. Камелия Николова от сектор „Театър“. Тя е издание на Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките и Сдружение „Антракт“ (ISBN 978-619-7619-62-1; ISBN 978-954-90705-3-8; 482 страници; 141 илюстрации). Книгата е посветена на 170-годишнината на българския театър и проследява историята му от неговото създаване през 1856 г. до настоящата 2026 г. Изследването разглежда всички значими факти, личности и процеси в отделните периоди на развитието му като комбинира концептуалния последователен разказ с анализ на емблематични случаи (case studies). Основен фокус са два от определящите елементи на театралния процес – репертоарът и представлението и, съответно, репертоарните политики и [...]

Документално-публицистичен филм за Новоселското априлско въстание „Девет глътки свобода“ ще бъде излъчен на 17 март от 18:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Филмът е по сценарий на чл.-кор. Атанас Семов и отразява малко известни факти за най-масовото въстание в Северна България и в същото време най-малко познатото за широката публика, но остава в историята с това, че обявява Първата Българска република, просъществувала 9 дни. След прожекцията на филма ще се проведе дискусия. Събитието е част от Календара за отбелязване на 150-годишнината от Априлското въстание.  

На 19 март 2026 г. от 18:00 ч. в конферентната зала в зона „Ларго“ на Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“ (София, пл. „Независимост“№ 1) ще бъде представен сборникът „Западни български покрайнини – история и перспективи“, т. 1. Събитието е организирано от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките, Научния институт „Западни покрайнини“ и Регионалния исторически музей София. Изданието ще бъде представено от проф. Даниел Вачков и доц. Росица Лельова от Института за исторически изследвания – БАН. Сборникът включва доклади от Националната научна конференция, посветена на темата и проведена на 8 ноември 2024 г. в София по повод 100 години от началото на организираното националноосвободително движение на българите от Западните покрайнини. Книгата съдържа разнообразни теми – предимно исторически, но също и етноложки, етнодемографски, картографски, литературни [...]

Институтът за балканистика с Център по тракология организира официално представяне на книгата "Cultural diplomacy and the Balkans: Achievements and challenges in the present time". Събитието ще се проведе на 19 март 2026 г. от 18.00 ч. в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Книгата ще представи Стефан Тафров. Водещ: Ирина Недева. Събитието ще се проведе на английски език.

Конференцията е посветена на 100-годишнината от рождението на Иван Давидков и ще дискутира върху личността и разностранното творческо дело на писателя. ПРОГРАМА

Международна конференция "Дипломация, разузнаване и мрежи на влияние на Балканите и отвъд тях, XVII-XIX век" ще се проведе на 24 и 25 март 2026 г. в централната сграда на Българската академия на науките в София. Научното събитие се организира от Института за исторически изследвания към БАН, в рамките на проект за млади учени и постдокторанти "Дипломация и разузнаване на Балканите, XVII - XIX век: Човешкият фактор и мрежите на влияние”, финансиран от Фонд "Научни изследвания" към МОН. ПРОГРАМА

В Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще гостува изложбата „НАМЕРЕНА ПАМЕТ: СМИЛЯНСКИТЕ НОЖОВЕ – МЪЖКИТЕ БИЖУТА ОТ РОДОПИТЕ“. Неин автор е Виолин Калчев, дългогодишен изследовател и познавач по темата за хладните оръжия. Изложбата проследява забравената история на известното родопско селище като важен ножарски център през XIX в. и представя характерните за този край ножове, техните декоративни и конструктивни особености, както и сведенията за тях в историческата и краеведска литература. Включените във временната експозиция ножове са предоставени от Народно читалище „Проф. д-р Асен Златаров 1927 г.“, с. Смилян, общ. Смолян. Те са изключително красиви като изработка и не случайно са наречени „мъжките бижута от Родопите“. На практиката ножовете не са били използвани само като оръжие, но и като декоративен, естетичен елемент, допълващ и красящ традиционното мъжко [...]

На 26 април 2026 г. (неделя) от 10:00 до 13:00 ч. ще се проведе Осмото състезание по компютърна лингвистика за ученици. Състезанието ще се проведе онлайн чрез Образователната платформа на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките. Състезанието е предназначено за ученици от прогимназиален и гимназиален етап на обучение и не изисква специализирана предварителна подготовка. За участието са необходими преди всичко езиков усет, логическо мислене и изследователска нагласа. Макар традиционно сред участниците да преобладават ученици от математически и природоматематически гимназии, резултатите показват, че състезанието е напълно достъпно и за ученици от училища с различни профили. Средният резултат на участниците от различни типове училища е сходен, което потвърждава, че задачите стимулират общата логика, наблюдателността и интереса към езика. Желаещите да се запознаят предварително с формата на задачите могат да посетят страницата на Състезанието по [...]

Институтът за изследване на изкуствата при Българската академия на науките има честта да покани културната и научна общественост на официалното представяне на изданието „ΡΗΤΟΡΙΣΣΑ. Изследвания в чест на проф. Бисерка Пенкова“. Събитието ще се проведе на 8 май (петък) от 18:30 ч. в Софийска градска художествена галерия. Юбилейният сборник отбелязва 70-годишнината на проф. Бисерка Пенкова – утвърден изследовател и дългогодишен преподавател с фундаментален принос за развитието на медиевистиката и изкуствознанието в България. Изданието отразява широкия научен хоризонт на проф. Пенкова, чиято дейност като главен редактор на списание „Проблеми на изкуството“ и ръководител на множество изследователски проекти е оставила трайна следа в академичната общност. Сборникът „ΡΗΤΟΡΙΣΣΑ“ (Риториса) обединява научни студии и статии на специалисти от водещи институции в България, Германия, Русия, Северна Македония и Сърбия. Авторите – изкуствоведи, филолози, [...]

Тържествено отбелязване на 11 май – празник на светите братя Кирил и Методий в Регионалния исторически музей в гр. Пловдив в Регионален исторически музей, гр. Пловдив По покана на РИМ – Пловдив празникът на светите братя Кирил и Методий ще бъде отбелязан с две лекции на учени от КМНЦ и откриване на изложбата на КМНЦ „Пътят на Кирил и Методий“. Лекция 1: проф. дин Димо Чешмеджиев, тема: Почитанието на Кирил и Методий в Средновековието Лекция 2: гл. ас. д-р Тотка Григорова, тема: Така ги нарекли български апостоли. Към  въпроса за илюстрацията на една легенда.  

С изложбата „СВ. КЛИМЕНТ – ПРОСВЕТИТЕЛЯТ“  Кирило-Методиевският научен център отбелязва 1110-годишнината от успението на св. Климент Охридски. Концепцията и идейният проект на експозицията са дело на проф. Славия Бърлиева, доц. Десислава Найденова и доц. Евелина Джевиецка. Автор на художествения дизайн е Ивелина Велинова. В 14 тематични постера е представен разказът за живота и делото на св. Климент Охридски и споменът за него в цялостния исторически път на българския народ като основен символ на националната ни идентичност.

Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките ще се състои на 15 и 16 май 2026 г. в сградата на Федерацията на научно-техническите съюзи в България (гр. София, ул. „Георги Раковски“ № 108). Конференцията се е утвърдила като престижен форум за представяне на най-актуалните постижения и тенденции в областта на изследването на българския език в България и по света. По традиция на нея се представят научните успехи на учените от Института, включително и резултатите от работата по национални и международни проекти и сътрудничеството с български и чуждестранни научни центрове. В рамките на форума ще бъдат представени четири пленарни доклада на гост лектори, посветени на изследването на различни аспекти на българския език, както и над 40 научни [...]

Екип на ИБЦТ–БАН в рамките на проект „Непознатите Балкани: За историческия роман“ организира дискусия, посветена на романа „МАМНИК“ на Васил Попов и телевизионния сериал „МАМНИК“ с режисьор Виктор Божинов. През последните месеци романът на Васил Попов „Мамник“ и екранизацията на Виктор Божинов за малкия екран бяха дискутирани основно като представящи малко познати на българския читател/зрител фолклорни митични същества или като хорър история. На заден план и напълно извън интереса  на множеството обсъждания на двете произведения остана историческия контекст, в който Васил Попов е поставил необходимостта от призоваването на Мамника и съдбата на няколко семейства, преживяващи последиците от историческата съдба на Западните български земи. Дискусията в рамките на „За историческия рома“ ще постави на фокус изстраданата историята, около която е изграден разказа за Мамника. Събитието е [...]

Откриване на изложбата на КМНЦ „По следите на учениците“ в НБ „Иван Вазов“ - Пловдив Изложбата представя неголяма част от местата на паметта за св. Кирил и Методий и техните ученици по българските земи като опорни точки за разработването на българския дял от културния маршрут „Пътят на Кирил и Методий”, сертифициран от Съвета на Европа през 2021 г. Автори: Славия Бърлиева, Елка Златева Дизайн: Тотка Григорова, Ива Велинова, Анита Борисова

  По случай 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките кани всички желаещи да се включат в кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“. На 24 май 2026 г. от 10:00 до 14:00 ч. в центъра на София – пред парка „Княжеска градина“ срещу Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – малки и големи ще могат да направят кратка диктовка, за да проверят знанията си по български правопис и пунктуация и да станат част от празника на българската азбука, просвета и култура. Инициативата се провежда за поредна година и вече се утвърди като едно от традиционните събития, посветени на 24 май. Тя събира [...]

Представяне на научната продукция по проекта „Светът от вчера“–видян през катастрофата от 1939 година.(Усещанията за застрашена Европа в културата и литературата на България, Украйна, Полша и Чехословакия“) с акцент върху полонистичната монография „Полската 1939 година и SOS текстовете на войната“ и антологията „SOS, Европа! Войната: предупреждения и свидетелства в полската литература и култура. Сборник с художествено-публицистични текстове (1925- 1947) Адрес на страницата на събитието: : https://svetatotvchera.eu

На 9 юни 2026 година от 14.00 ч. в Конферентна зала № 1 на Института за изследване на изкуствата – Българска академия на науките (ул. „Кракра“ № 21), ще се проведе Кръгла маса, посветена на 100-годишнината от рождението на Богомил Стършенов (1926 – 1985) – пианист, клавирен педагог и общественик. Личност с висока ерудиция и авторитет, той е определян като един от строителите на музикалния живот в страната след 50-те години на ХХ век. По негова инициатива се създават многобройни музикални празници и фестивали, най-мащабният от които е Международният фестивал „Софийски музикални седмици“ през 1970 г., полагат се и основите на движението „Българска музикална младеж“, обединило широкоспектърни музикално-образователни събития и др. Кръглата маса е първият научен форум в рамките на наскоро сключено споразумение за сътрудничество [...]