Културно-историческо наследство и национална идентичност

Форумът ще се проведе на 4 ноември от 11 часа в зала 207 в ЦУ на БАН. Секция “Литература на Българското възраждане” към Института за литература при БАН организира научната конференция, посветена на 200 години от издаването на “Рибния буквар” на д-р Петър Берон. В докладите си учени от различни институти на Академията, от СУ “Св. Климент Охридски”, от УНИБИТ, от ВСУ “Любен Каравелов”, от СГХГ обръщат внимание върху първия новобългарски учебник и върху личността на неговия автор. Програма на конференцията. [/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]

Лекцията на Теодор Борисов е част от семинар „Общество, спорт и интетграция – методи, изследвания, резултати“. Тя ще се състои на 5 ноември 2024 г., 15:00-17:00 ч., ул. „Московска“ 6А, зала 19 - Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Целта на изследването е да илюстрира социалната и обществената роля на футбола в България в епохата на социализма. Направен е паралел между представителните отбори в градовете Враца, Плевен и Сливен. Чрез него ще стане ясно как са функционирали Дружествата за физкултура и спорт (ДФС), част от които са футболните клубове, по какъв начин се е случвало тяхното финансиране, доколко голямо значение има ведомственият статут на даден отбор. Засегната е темата за интеграцията на различните етноси посредством футбол, [...]

На 8 ноември 2024 г. се навършват 100 години от Учредителния конгрес на Организацията на бежанците от Западните покрайнини. По повод вековната годишнина Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките организира научната конференция „Западните български покрайнини – история и перспективи“. На форума ще се разглеждат и въпроси, свързани с миналото на българската общност в границите на днешна Република Сърбия. На 8 ноември заедно с отбелязването на столетния юбилей ще бъде почетен и Денят на Западните български покрайнини. Научната конференция ще се проведе на 8 ноември 2024 г. от 9:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българска академия на науките, ул. „15 ноември“ № 1, София.

Проф. Лиам Миан – директор на Музея на народното изкуство, част от Китайската академия на изкуството, ще изнесе лекция на тема: "Най-новото развитие и еволюция на китайското народно творчество и теории" на 19.11.2024 г. (вторник) от 14:30 ч. в заседателната зала на ИЕФЕМ на ул. "Акад. Г. Бончев", бл. 6, ет. 7. Осигурен е превод на български език. Проф. Миан е преподавател в университета Цинхуа (най-престижният университет в Китай, заемащ XX място в света) и председател на Асоциацията на Макао за изучаване на китайските народни обичаи и вярвания. Събитието е част от програмата на Дните на китайската култура и наука в България през тази година. Организатор е Министерството на търговията на Китайската народна република.

Националният информационен семинар има за цел да допринесе за популяризиране на кирило-методиевската традиция като част от европейското културно наследство в програмата за културните маршрути на Съвета на Европа. В него ще вземат участие представители на Института за културните маршрути в Люксембург, на Мораво-Словашкия музей в Ухерске Храдище, Чехия, на Варненската и Великопреславска митрополия, на българските читалища, библиотеки, музеи, религиозни храмове и манастири, образователни организации и научни институции, общински и областни администрации, туристически организации, регионални групи за развитие, местен бизнес, и др. През 2021 г. културният маршрут на св. Кирил и Методий стана един от 48 културни маршрута на Съвета на Европа, а кирило-методиевската писмена, религиозна и културна традиция още веднъж беше призната за неделима част от европейското културно наследство. Кирило-Методиевото наследство по своя характер е [...]

На 10 декември от 15 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ-БАН, ул. „Московска“ 6а, проф. д-р Теодора Драгостинова от Щатски Университет на Охайо, САЩ, ще изнесе лекцията „Между граници и семейства: в търсене на архивния шепот“ в семинара „Източна Европа през ХХ в. и началото на ХХI в. – памет и идентичност“ на секция „Историческа етнология“. Ето и малко повече информация: „В тази презентация ще сглобя житейския път на една 20-годишна съпруга и майка на 9-месечно момченце, която през 1920 г. е разкъсана между съпруга си в София, брат си в Солун и родителите си в Одрин. След два месеца преминати в разпити, молби, писма и дипломатически ноти, Евгения стига до неочаквано решение в коя държава и с кое семейство иска да живее. Архивите поднасят [...]

Временната експозиция „Българските плъсти – послание от древността“ събира в залите на Националния етнографски музей част от най-ценните образци на българските плъстени изделия, съхранявани в колекциите на три музея: Регионален етнографски музей – Пловдив, Дирекция на музеите – Копривщица и Националния етнографски музей – БАН. Включените в изложбата експонати, изработени по древната технология на наплъстяване на вълната, показват красотата и богатството на този вид нетъкан текстил в тяхното многообразие от багри, орнаменти и композиции. Най-често използваните цветове са естественият цвят на вълната (бяло, кафяво, сиво), както и оцветена с естествени багрила – жълто, червено, зелено, синьо, лилаво, които варират от по-бледи до по-наситени нюанси. Орнаменталната украса се състои от геометрични, растителни, животински и астрални символи. От геометричните предпочитани са правите, зигзагообразни и вълнообразни линии, кръгове [...]

Чрез изложбата „Готови ли сте за…/Разкази по… Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага на посетителите съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината.  Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми под напора на историческите промени, моди и политически решения. Отправната точка е представена през погледа на съвременния човек. Днес всичко, което символизира светлия празник може да се намери на една ръка или един клик разстояние. Но какво е било значението му за хората в по-далечното минало? С какви приготовления е било изпълнено ежедневието им в дните бележещи коледната празничност от Игнажден, когато се е замъчила Божа майка до деня ознаменуващ раждането на Млада бога? Знаем ли днес какво се крие зад числовата символиката на ястията, [...]