• Международна научна конференция „Льосфест 2026“

    Крапец

    Националният институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките организира със съдействието на работната група „Льос и педостратиграфия“ на международния Съюз за кватернерни изследвания (INQUA) международна научна конференция върху изследванията на льоса „Льосфест 2026“. Събитието ще се състои в периода 7 – 11 септември 2026г. в с. Крапец (обл. Шабла) и включва двудневна програма с устни и постерни сесии и един ден изнесена програма с посещение на разрези на льосово – почвени седименти в СИ България от района на гр. Каолиново. Целта на събитието е да събере изследователи, работещи върху различни аспекти на геоложката, палео-климатична и палео-геоморфоложка история на кватернера в континентални условия. Неделима част от тематиката е и въпросът за льоса като архив на богатото археологическо наследство в районите от умереноконтитенталната [...]

  • Седма международна конференция „Компютърната лингвистика в България“ (Seventh International Conference Computational Linguistics in Bulgaria, CLIB 2026)

    София

    „Компютърната лингвистика в България“ (Computational Linguistics in Bulgaria, CLIB) е международна научна конференция, която си поставя за цел да осигури форум за представянето на актуални изследвания, както и на иновативни подходи и методи в областта на компютърната лингвистика и обработката на естествения език. Основен акцент се поставя върху тяхното приложение за езици с ограничени ресурси, какъвто е българският, както и върху преодоляването на ресурсните и технологичните различия между малките и големите езици в сферата на езиковите технологии. Предстоящото седмо издание на Международната научна конференция „Компютърната лингвистика в България“ ще се състои на 8 – 9 септември 2026 г. в София, България. Предвидени са и съпътстващи практически ориентирани научни събития, които ще се проведат на 7 септември 2026 г. В рамките на CLIB 2026 за пети [...]

  • Софийски електрохимични дни – СЕД’2026

    Творчески дом „Варна“

    Софийски електрохимични дни – СЕД2026 ще включват: Петдневна научна програма за представяне на най-нови резултати и постижения в презентационни и постерни сесии и дискусии на високо експертно ниво по следните основни теми: - Усъвършенствани батерии и суперкондензатори - Производство, съхранение и преобразуване на водород - Материали за съвременни електрохимични приложения - Обща електрохимия, корозия и биоелектрохимия - Иновативни технологични решения за индустрията Сесия на младия учен с конкурс за най-добро представяне на презентация и постер, определени от научно жури Адрес на страницата на събитието: https://sed.iees.bas.bg/bg

  • Четвърта интердисциплинарна международна конференция „Текст и изображение“ 2026

    НАТФИЗ

    „Текст и изображение“ е ежегодна интердисциплинарна конференция, която събира академичните и артистичните общности в България и чужбина за участие във форума. Събитието се утвърждава като значимо пространство за изследване на взаимодействието между слово и образ и на различните подходи към естетическите и културните им проявления. Всяка година научният форум разширява своя периметър, като привлича нови участници от страната и извън нея. Интердисциплинарността и интермедиалността са обединяващ изследователски принцип. Досегашните издания на конференцията показват многообразието и продуктивността на тази перспектива.

  • 4-ти Международен симпозиум по биоинформатика и биомедицина (БиоИнфоМед’2026)

    Симпозиумът БиоИнфоМед се провежда веднъж на всеки 2 години, с първо издание през 2020 г., и има за фокус актуалните изследвания и иновации в областта на биомедицината, биоинформатиката, компютърните технологии, общественото здраве и качество на живота. Конферентните теми включват (но не са ограничени до): Изкуствен интелект в биологията и медицината o Биоинформатика и изчислителна биология o Метаевристични алгоритми вдъхновени от биологични и природни парадигми o Анализ на данни в биологията и медицината o Изкуствен интелект в биомедицината и здравеопазването o Размити и интуиционистки размити множества и вземане на решения при неопределеност o Обобщеномрежови модели на човешкото тяло Биомолекули и тъканно инженерство o Биомолекули и биомолекулно моделиране o Биомембрани и клетъчни процеси o Биоматериали, клетъчно и тъканно инженерство Биомедицински подходи и приложения o Биомедицинско моделиране и [...]

  • Международна школа по ядрена физика, неутронна физика и приложения

    Несебър

    От 13 до 18 септември 2026 г. в гр. Несебър, ще се проведе XXIV Международна школа по ядрена физика, неутронна физика и приложения (ISNP 2026), организирана от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките. Провеждана на всеки две години от 1973 г., школата е утвърден международен научен форум, който събира учени от цял свят за представяне и обсъждане на най-новите постижения в областта на ядрената физика, неутронната физика и техните приложения. Научната програма включва поканени лекции, устни доклади и постерни сесии, а докладите от конференцията ще бъдат публикувани в Journal of Physics: Conference Series. Повече информация за събитието, програмата, регистрацията и подаването на резюмета можете да намерите на официалната страница на конференцията - http://web.inrne.bas.bg/ISNP2026/

  • Втора международна конференция по функционална биология (FunBio2)

    Международен дом на учените „Фредерик Жолио-Кюри“

    Втората международна конференция по функционална биология (FunBio2) ще се проведе в периода 16-18 септември 2026 г. Конференцията се организира от Института по физиология на растенията и генетика в партньорство със секция „Физиология и биохимия на растенията“ към Съюза на учените в България и е посветена на 15-годишнината от създаването на Института. С това събитие продължаваме с поредицата научни форуми, насочени към насърчаване на сътрудничеството между различни институции и научни дисциплини в областта на функционалната биология – наука с нарастващо значение за устойчивото развитие, здравеопазването и биоразнообразието. ОСНОВНИ ТЕМАТИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА Физиология и биохимия на растенията Генетика и епигенетика Клетъчна и молекулярна биология Биотехнологии за устойчиво развитие Биоразнообразие и генетични ресурси Конференцията ще се проведе в Международния дом на учените „Фредерик Жолио-Кюри“ в курортен [...]

  • Академичен семинар „Актуални проблеми на науката“

    зала "Проф. Марин Дринов"

    Проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей ще изнесе на 17.09.2026 г. от 16:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН лекция на тема „Първите двуноги човекоподобни са се зародили на Балканите, а не в Африка“. Лекцията е в рамките на академичния семинар „Актуални проблеми на науката“. РЕЗЮМЕ НА ЛЕКЦИЯТА Лекцията се спира на един от водещите въпроси в областта на палеоантропологията, въпрос, който отдавна е обект на сериозни спорове: времето и мястото на произхода на първите двуноги хоминиди, т.е. на еволюционната линия (Tribus Hominini), водеща пряко към човека.  Поводът е публикуваното през годината откритие от България, представящо нови факти и концепции по този въпрос https://link.springer.com/article/10.1007/s12549-025-00691-0. Придвижването на два крака отдавна се смята за ключова придобивка в човешката еволюция. От много десетилетия Африка бива [...]

  • Двадесет и четвърта международна конференция и школа по квантова електроника „Лазерна физика и приложения“

    Равда

    Международната конференция и по квантова електроника "Лазерна физика и приложения" ще се проведе от 21 до 25 септември в Равда. Институтът по електроника организира форума за 24-ти пореден път. Включени са теми, свързани с изследвания на основните физични явления, процеси на взаимодействие на лазерно лъчение с различни материали и нови научни резултати, получени в изследователските области на квантовата електроника и оптика, както и технологичните практически приложения на нови идеи, устройства, инструменти и лазерни системи. Водещи учени са поканени да изнасят лекции върху основите на лазерната физика и приложенията на лазерите, както и най-новите резултати в тези изследователски области.

  • Шестнадесета международна конференция „Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство” (DiPP2026)

    Бургас

    Шестнадесетата международна конференция „Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство” (DiPP2026) цели да представи иновации, проекти и научни и научно-приложни разработки в областта на цифровото документирането, архивирането, представянето и запазването на световно и национално материално и не-материално културно и научно наследство. Основен фокус е осигуряването на отворен достъп до цифровизирано национално културно и научно наследство и следването на устойчиви политики за продължаващо му цифрово съхранение и опазване. С приоритет е направлението за цифрово представяне и опазване на културно-исторически обекти в условия на риск, включително и от Бургаска област. На конференцията ще се демонстрират иновативни технологии и прототипи, включително цифрови хранилища и архиви, виртуални музеи и цифрови библиотеки, които са резултат от утвърдени практики и постижения в областта. Поканени са представители на обществени и [...]

  • Европейска нощ на учените 2026 кани малки и големи да се докоснат до науката в „Кабинети по любопитство“

    Регионален исторически музей – София, пл. „Бански“

    Археология, антарктически микросвят, електрохимия, инженерна химия, геология, математика, 3D модели и дигитални технологии оживяват в специалните научни щандове на Европейската нощ на учените 2026. На 25 и 26 септември 2026 г. Европейската нощ на учените кани деца, семейства и всички любознателни посетители на среща с науката в специално подготвените „Кабинети по любопитство“. Те ще превърнат научното знание в преживяване чрез демонстрации, експерименти, образци, игри, разговори с изследователи и интерактивни занимания. В тях учени от Българската академия на науките ще представят своите изследвания и разработки по достъпен и увлекателен начин. Посетителите ще могат да преминат през тематични щандове, които превръщат науката в преживяване – с демонстрации, образци, разговори и любопитни факти от различни научни области. „Кабинетите по любопитство“ ще предложат срещи и с теми, свързани с [...]

  • ERA Chair в България: Принос към обществото и предизвикателства пред бъдещето

    зала 207 „Иван Гешов“, БАН

    Събитие на 29 септември 2026 г. под егидата на Председателя на Българската академия на науките (БАН) за представяне на опита, стратегическите перспективи и предизвикателствата пред три ключови проекта на БАН, финансирани по механизма ERA Chair на Програма “Хоризонт Европа” на Европейския съюз. ERA Chair е инструмент на програма “Хоризонт Европа”, подпрограма „Разширяване на участието и разпространение на върхови постижения“. Той подпомага финансово университети и научноизследователски организации в страни с по-слабо представен научен капацитет да привличат утвърдени международни изследователи, в духа на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП, “ERA” на английски език). Цели се устоичиво създаване на висококвалифицирани изследователски екипи, интегрирани в приемащата институция и целящи повишаване на научните резултати, международната видимост и капацитета за привличане на европейско и национално финансиране. Насочено към политиците, медиите, вземащите решения [...]

  • Международна научна конференция (LTER-BG)

    Варна

    Международна научна конференция, организирана от Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG) гр. Варна, България, 14-16.10.2026 г. Конференцията е посветена на ролята на дългосрочните екосистемни изследвания за разбирането на екосистемните процеси и справянето с глобални предизвикателства като климатичните промени, загубата на биоразнообразие и устойчивото развитие. Събитието отбелязва 20 години от създаването на LTER-BG като част от европейската изследователска инфраструктура eLTER (European Long-Term Ecosystem, Critical Zone and Socio-Ecological Research Infrastructure) и предоставя възможност за представяне на научни резултати и обсъждане на бъдещите насоки в тази област. Подробна информация е налична в първото съобщение за конференцията: https://project.lter-bulgaria.net/first-announcement-of-the-scientific-conference/ Допълнителна информация относно таксите за участие, регистрацията и програмата ще бъде публикувана във второто съобщение до края на месец април.

  • „Unlocking the Epigenome: New Horizons in Molecular Medicine and Rare Diseases“

    „Unlocking the Epigenome: New Horizons in Molecular Medicine and Rare Diseases“, 20–21 октомври 2026 г. в София, България. Събитието се организира от Институт по молекулярна биология „Румен Цанев“– БАН в рамките на проект AEGIS-IMB ERA Chair (https://imb-era.eu/). В ерата на прецизната медицина разбирането на епигенетичните механизми е ключово за разкриването на сложността на редките генетични заболявания. Симпозиумът предоставя отворена и динамична платформа за обмен на знания между епигенетика, молекулярна медицина и изследвания на редки болести. Събитието ще събере учени, лекари и иноватори от различни страни, които ще представят най-нови научни открития, съвременни технологии и нови терапевтични подходи   Научна програма – акценти Лекции на поканени лектори – водещи международно признати учени в областта Junior Oral Session – специална научна сесия, посветена на изявите на [...]

  • Априлското въстание в литературата: пространства на паметта

    Зала"Акад. Иван Евст. Гешов"

    Като своеобразно обобщение и заключение на мемориалните чествания, в края на тази юбилейна година Институтът за литература на Българската академия на науките организира научен форум, посветен на литературната история на Априлското въстание. Като пространства на паметта, но и като мост между минало и настояще, литературата и другите изкуства се явяват най-естественото продължение на историческите събития, място на тяхното осмисляне и преживяване от поколенията. Ето защо предлагаме на вниманието на научната общност някои възможни изследователски посоки: Литературата във въстанието и въстанието в литературата   Свобода или смърт: екзистенциален и творчески идеализъм Травматичност и романтичност на националния спомен Въстанието и неговите жанрове: писма, памфлети, песни, възвания… Исторически свидетелства и литературни интерпретации Въстанието като цитат, като препратка, като алюзия Литературни портрети: лицата на Априлското въстание или апостолите на [...]