Четиринадесетото издание на Софийския фестивал на науката ще се проведе от 9 до 12 май 2024 г. в София Тех Парк. Достъпни и забавни събития разкриват как чудесата на науката и най-новите проучвания от целия свят обогатяват живота ни, обясняват познатите явления от ежедневието ни и носят надежди за бъдещето на човечеството. Софийският фестивал на науката е празник на науката и технологиите, с представяния на водещи български и световни учени, дискусии, демонстрации, интерактивни работилници за ученици и възрастни, интердисциплинарно представяне на взаимодействието между наука и изкуство.
Сред участниците от Българската академия на науките са: чл.-кор. дгн Кристалина Стойкова (зам. директор на Геологическия институт); доц. д-р Владимир Бозуков (ръководител на секция, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания); проф. д-р Светлана Николова (директор на Ботаническата градина); проф. д-р Лъчезар Филчев (Институт за Космически изследвания и технологии); проф. д-р Иван Дреновски (Институт за изследвания на климата, атмосферата и водите); доц. д-р Тодор Чобанов (Институт по балканистика с център по тракология); доц. д-р Петя Димитрова (Институт по микробиология); доц. д-р Мария Ганчева, доц. д-р Ралица Велинова, доц. д-р Любомир Александров (Институт по обща и неорганична химия); д-р Виолета Желязкова и Владимир Николов (Национален природонаучен музей), д-р Мартин Недялков (Институт по обща и неорганична химия); и др.
Програма с участието на учени от БAН:
9 май, 17:00 до 18:00 ч., Зала КОСМОС в партньорство с А1
5 – 7 клас, 8 – 12 клас, възрастни
Растенията са изключително важна част от природата на нашата планета. Без тях животът на Земята е немислим. Чрез процеса фотосинтеза те формират кислорода, който човекът и останалите животните дишат. Ако ги нямаше растенията, нямаше да има нито човека, нито животните, а планетата щеше да изглежда като безжизнена пустиня. Те са основни и регулатори на глобалния климат. Те са източник на лекарства, дървесина, растителни влакна, използват се в козметиката, направата на парфюми, служат за възстановяване, носят естетическа наслада. Предполага се, че към днешната дата на Земята съществуват около 320 000 вида растения. А в Ботаническата градина на БАН се съхраняват повече от 5500 вида от цял свят. Това е най-богатата колекция на Балканския полуостров. Научете за някои от най-очарователните и с най-интересна биология и приложение растителни видове от проф. д-р Светлана Николова, директор на Ботаническата градина на БАН, и Диана Венкова, специалист международен обмен (Индекс семинум) и връзки с обществеността. Проф. Николова е дългогодишен преподавател по ботаника в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Университета в Палермо (Италия), изследовател в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН.
София Тех Парк, Форум Джон Атанасов
Местни ветрове в България – специфика и климатичен ефект
9 май, 18:00 – 19:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис
8 – 12 клас, възрастни
Местните ветрове са отличителна характеристика на климата за много райони в България. Обикновено това са подножията на някои планини и черноморското крайбрежие. Генезисът на местните ветрове е различен, като някои се проявяват само през лятото, а други – през студеното полугодие. В част от случаите причините са свързани с нееднаквото загряване на различна повърхност, например суша и вода. В други – с нахлуването на топъл или студен въздух, пренасян от циклони или антициклони. Някои от местните ветрове предизвикват краткотрайни екстремни прояви на времето – ураганна скорост на вятъра, рязко затопляне и регистриране на температурни рекорди, снеготопене и наводнения. Други оказват влияние върху средните месечни стойности на температурата и влажността на въздуха, облачността и валежите, имат пречистващ и освежаващ ефект. В много случаи местните ветрове са неотменна част от ежедневието ни през годината, без самите ние ясно да си даваме сметка за това. Проф. д-р Иван Дреновски е учен от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ) при БАН, финалист в конкурса Лаборатория за слава FameLab 2013 г., участник в Софийския фестивал на науката 2014.
София Тех Парк, Форум Джон Атанасов
Имунният отговор при вирусни инфекции
10 май, 18:00 – 19:00 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз
8 – 12 клас, възрастни
Пандемията от Ковид-19 и грипните епидемии показват ясно, че имунният отговор се развива различно при всеки индивид и зависи от неговото здравословно състояние – включително от режима на хранене и физическа активност, хронични заболявания и прилагана терапия. Респираторните вируси предизвикват локална инфекция в белия дроб, като при повечето хора, тя протича леко, защото се развива адекватен имунен отговор. При умерена до тежка инфекция антивирусният имунен отговор е силно изменен. Това води до директно увреждане на структурата и функцията на белия дроб, до системно възпаление и отключване на други патологични процеси, водещи до сърдечно-съдови и неврологични усложнения. Заповядайте, за да видите данни от изследвания на учени в България за действието на няколко вещества при грипна инфекция. Имунологът доц. д-р Петя Димитрова от БАН обяснява защо е толкова трудно да се регулира имунния отговор при респираторни вирусни инфекции и защо е необходимо да не прилагаме безразборно и необмислено разнообразни подходи, които потискат хроничното възпаление, но не „работят“ добре при остро-протичаща инфекция.
София Тех Парк, Форум Джон Атанасов
10 май, 18:30 – 19:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1
8 – 12 клас, възрастни
Климатичните промени, вкл. „глобалното затопляне“, са едни от най-горещите проблеми на човечеството, дискутирани на много световни научни форуми за устойчиво развитие. Основните теми са какви вреди на природата причинява човешката дейност, как да запазим богатството и биоразнообразието на планетата Земя и от какви беди в бъдеще да се предпазим. Науката е доказала, че климатичните промени са естествен процес – напр. последното глобално затопляне започнало преди 10 000 г. продължава и до днес. Влиянието на човека върху този процес е неоспоримо. За да можем да надникнем по-далеч в бъдещето, трябва да изучим по-добре миналото, да проникнем дълбоко в утайките, отложени на океанското дъно и на континентите. Фините слоеве пясък и глина представляват страници на своеобразна геоложка книга за организмите, живели при съответните климатични условия. Всеки отделен слой е специфичен отрязък от време, „запечатан“ в останките на организмите (фосили), които учените дешифрират с прецизни съвременни методи. Резултатите от изследванията показват колко „топли“ и „зелени“ са били океаните и континентите в геоложкото минало. В презентацията ще бъдат представени промените в климата на Земята и в България през последните 66 млн. години, установени в океански и континентални седименти с микроскопски, изотопни и геохимични изследвания на нанофосили и органично вещество. Научете повече от проф. дн Кристалина Стойкова и доц. д-р Златка Милаковска от БАН.
София Тех Парк, Форум Джон Атанасов
Прилепите го предпочитат горещо
10 май, 19:30 – 20:30 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис
8 – 12 клас, възрастни
Освен със странния си чар и способността си за активен полет, прилепите впечатляват с уникалната си физиология и имунна система, която им позволява лесно да се справят с множество заболявания, ефективно да тушират клетъчния стрес, да живеят по-дълго и да стареят по-бавно. Особено интересни са прилепните термочувствителни антитела, които описва екипът от Националния природонаучен музей при БАН и Университета Сорбона. При температури, типични за хибернация (4℃) или ежедневна почивка (около 20℃), когато и метаболизмът на гостоприменика, и размножаването на патогените са по-бавни, тези антитела са слабо активни. Това спестява енергия и предпазва от хронично възпаление. При температури от 40℃ обаче, типични за активния полет, същите антитела се превръщат в ефективни машини за вирусна неутрализация и изчистване на мъртви клетки, осигурявайки бърза защита, когато е най-необходимо. Изследването на д-р Виолета Желязкова от Националния природонаучен музей при БАН е първото в света, което свързва физиологичните особености на дадена група бозайници с конкретни свойства на техните антитела, и има сериозен потенциал да послужи за разработването на таргетни антитялови терапии, приложими при човека.
София Тех Парк, Форум Джон Атанасов
11 май, 14:30 – 15:30 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис
Произходът на българите и техните прадеди, често наричани в научната литература прабългари, е сред най-дискутираните и грешно интерпретирани теми в българското общество. Откъде се появяват българите? Какви са корените на нашия народ? Какво общо има между древните и днешните българи? Това са само част от въпросите, които възникват при обсъждане на проблема. В наскоро публикуваното си изследване доц. Тодор Чобанов прави първи по рода си опит да проследи цялата история на дискусията – от дълбока древност до наши дни, като отсява достоверното от въображаемото, фактите от заблудите, чистата наука от идеологическите внушения на едно или друго време. С инструментите на археологията и историята във взаимодействие с палеогенетиката/ палеогеномиката, с прецизна точност и обективност се изясняват миграциите и контактите, формирането на народи от различни компоненти и превратности на историята, понякога невидими за перото на древните автори.
Не пропускайте да си закупите книгата от Фестивалната книжарница и да получите автограф от автора след беседата му.
София Тех Парк, Форум Джон Атанасов
11 май, 16:00 – 17:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис
Ученици 5-7 клас, Ученици 8-12 клас, Възрастни
През 1985 г. в пещерата Лабиринта са открити вкаменените кости на хадрозавроид – динозавър с патешка човка. Те принадлежат на животно с дължина около 3,5 метра, но доскоро не беше известно дали става въпрос за млад динозавър или за възрастен индивид с малки размери, подобен на динозаврите-джуджета живели по същото време на територията на Румъния. Палеонтолозите Владимир Николов и доц. Дочо Дочев, в сътрудничество с прочутия експерт по динозаврите проф. Стийв Брусати, се захващат да отговорят на този въпрос. Какво откриват учените и как наученото допълва разбиранията ни за еволюцията и разселването на хадрозавроидите в Европа през епохата на късната креда разказва палеонтологът и палеоартист Владимир Николов.
По повод 135-годишнината на Националния природонаучен музей при БАН
София Тех Парк, Форум Джон Атанасов
Минерали и фосили за малки изследователи
12 май, 10:00 – 10:45 ч. 11:00 – 11:45 ч. 12:00 – 12:45 ч. 13:00 – 13:45 ч.
Зала АТОМ
Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас
Какво представляват минералите, за какво могат да се използват, кои са техните свойства и как се определят? Какво са фосилите? Как и под каква форма намираме останки от животни и растения, живели преди милиони години? Къде и как да откриваме минерали или фосили в природата? Как можем да определим какъв е бил климатът на Земята преди време? В тази работилница ще се запознаете с основните свойства на минералите, които ни помагат за тяхното разпознаване. Ще видите сбирка от впечатляващи фосилизирани растения и животни, някои от които обитавали Земята преди повече от 300 милиона години. Ще имате възможност да си направите собствен „фосил” (чрез отпечатъци/отливки от истински фосили, съвременни растения или черупки от молюски), с който да положите основите на своята палеонтоложка колекция. Ако желаете да се докоснете до увлекателния свят на геологията, заповядайте в работилницата с екипа учени от Геологическия институт на БАН – Милена Вецева, Християна Георгиева, Цветомила Владинова, Мартин Димитров и Радослав Калчев.
София Тех Парк, Форум Джон Атанасов
9-12 май
София Тех Парк
Институт по електрохимия и енергийни системи
Работилница „Електрохимия за зелена енергия“ в ХІV Софийски фестивала на науката и представяне на проект Център за компетентност “ХИТМОБИЛ – Технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия“
Работилница „Електрохимия за зелена енергия“ цели да предизвика интерес у ученици и техните учители и родители към опознаване на електрохимичните системи за съхранение и отдаване на електрическа енергия (в т.ч. батерии, суперкондензатори, горивни клетки и други водородни системи) и тяхното приложение в технологиите за „зелена“ енергия. Чрез предоставяне на възможности за лично експериментиране и демостриране на атрактивни макети и действащи модели, обучение за измерване на основни технически параметри и предоставяне на печатни материали посетителите ще бъдат запознавани с основните елементи и принципите на работа на различните електрохимични системи.
Щанд на Института по обща и неорганична химия на БАН
Лекция
Наука и изкуство, пречупени през призмата на стъклото
Д-р Анастасия Андреева, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“
Доц. д-р Любомир Александров, Институт по обща и неорганична химия, БАН
Работилница за училищна аудитория от I до XII клас
Иновации и технологии за по-добър живот
- На щанда на Института по обща и неорганична химия посетителите ще имат възможност да се запознаят с иновативни технологии и решения, свързани с подобряване качеството на живот. Съвременните технологии са свързани с опазване на околната среда и с животът на човека.
- Ще бъдат показани ново поколение катализатори за опазване на околната среда от вредни емисии, съдържащи парникови газове, получени чрез използването на ниски по себестойност природни суровини, химически реактиви и с помощта на 3Д технологията.
- Ще бъде представен нов комплексен катализатор с иновативен дизайн и висока активност, състоящ се от редуциран графенов оксид и Pd-наночастици, нанесени върху керамичен носител.
- Иновативна технология за пречистване на води посредством метод на биосорбция ще бъде представена на щанда. С помощта на тази технология се извличат метални токсични йони от замърсени водни разтвори. За целта се използват широкодостъпни свободнорастящи растения.
- Ще бъде представено устройството на реактор и принципна технологична схема за получаване на магнезиев хидроген карбонат, който намира приложение в хранително-вкусовата промишленост, козметиката, фармацията и медицината. Магнезивият хидроген карбонат най-лесно се усвоя от човека чрез вода, обогатена с водоразтворимата форма на магнезия.
- Разработени са нови хибридни материали на основата на калциеви фосфати и биосъвместими цвитерйонни полимери с повишена реминерализационна активност. Целта е превенция и намаляване на инвазивните техники за лечение на зъбен кариес.
Институтът за български език на Софийския фестивал на науката 2024
Институтът за български език при Българската академия на науките ще вземе участие в Софийския фестивал на науката от 9 до 12 май 2024 г. от 10 до 18 ч. в Зона „Откривател“, София Тех парк. Темата на демонстрациите и дискусиите е: „Лингвист ли е Чат Джи Пи Ти?“, а фокусът им ще бъде към следните въпроси: какво е мястото на езиковите технологии в ежедневието ни; как да ги използваме правилно и кога да разчитаме на тях; кои са експертите в областта на лингвистиката и езиковите технологии.
https://beautifulscience.bg/s-demonstraczii/zona-otkrivatel-i-zona-nauka/
Институтът за български език участва в Софийския фестивал на науката в рамките на проекта „Написаното остава. Пиши правилно!“.