Loading Events

37 църкви от ХVІ век от територията на България са изследвали екип от учени на Института за изследване на изкуствата. Паметниците са описани, проучени и представени в най-новото издание на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките – Корпус на стенописите от ХVІ век в България.

 Представянето ще се състои на 19 април от 17 ч. в зала “Проф. Марин Дринов” на Българска академия на науките, ул. 15-ти ноември 1.

Авторите Бисерка Пенкова, Веселина Йончева, Георги Геров, Емануел Мутафов, Иван Ванев, Майя Захариева, Маргарита Куюмджиева, Мария Колушева и Цвета Кунева са учени от Института за изследване на изкуствата.

Корпус на стенописите от ХVІ век в България е част от дългогодишен мащабен проект в Института за изследване на изкуствата на БАН, който има за цел изработването на пълна словесна, графична и образна документация на паметниците на църковната монументална живопис в България. Той излиза от печат в годината, в която ИИИзк чества своята 75-та годишнина и се реализира в рамките на Националната научна програма „Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие” на Министерството на образованието и науката (КИННПОР).

За всеки от представените в Корпуса паметници читателите ще научат неговото местоположение, административна и църковна принадлежност, посвещение и статут; пълни данни за самата сграда като архитектурни особености, строителни етапи и реставрация; общо представяне на стенописната декорация в църквата с различните етапи на изписване и тяхното датиране, актуално състояние и сведения за реставрацията. Подробно са представени стенописите от ХVІ в. с придружаващите ги надписи – кирилски или гръцки. Всяка корпусна единица е придружена от данните за използваните архивни източници и основна библиография. Образната документация съдържа архитектурни планове и разрези на църквите, графични схеми на разположението на стенописите върху стените, където те са налични, и дигитално заснемане както на стенописите, така и на интериора и архитектурата на църквата, като са използвани и архивни фотографии, които съдържат важна информация. Фотографското заснемане с някои изключения е дело на Иван Ванев и Маргарита Куюмджиева. Практически почти всички паметници са заснети наново.

Монографията е още една важна крачка към изучаването не само на историята на българското изкуство, но и на изкуството на Балканите от т. нар. поствизантийски период. За редица паметници, които не се охраняват или са в аварийно състояние, документацията в Корпуса може да се окаже след време единствено свидетелство за тяхното съществуване, както и надеждна основа за тяхното бъдещо проучване и ситуиране в процесите и явленията в изкуството по българските земи през ХVІ в.

Споделете в социалните мрежи!

Go to Top