Лекция на тема „Биогенни летливи изопреноиди – климатични промени и защита на растенията. Взаимовръзка и последствия“ ще изнесе на 18 юни от 17:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“чл.-кор. проф. Виолета Великова, дн, Институт по физиология на растенията и генетика – БАН.
РЕЗЮМЕ НА ЛЕКЦИЯТА
В световен мащаб растенията отделят огромни количества летливи органични съединения, еквивалентни на около 1300 Tg въглерод за една година, и тези емисии са около 10 пъти повече от общите антропогенни емисии на органични съединения. Изопренът е най-широко разпространеният биогенен летлив въглеводород. Изчисленията показват, че глобалните емисии на изопрен представляват приблизително между 44-60% от общите емисии на биогенни летливи органични съединения. Растенията не притежават структури, в които да съхраняват изопрена и след образуването му той се отделя в околната среда. Поради силната си реактивоспособност, изопренът играе важна роля в атмосферната химия и качеството на въздуха. След постъпването му в атмосферата, в присъствието на слънчева светлина и азотни оксиди, от хидроксилните радикали се инициират реакции, които водят до превръщане на изопрена в токсични фотохимични продукти (формалдехид, метакролеин и метилвинилкетон), тропосферен озон, огромно количество пероксиди, органични нитрати и пероксиацилнитрати, които са токсични в концентрации от няколко ppt, както и до образуване на вторични органични аерозоли, със сериозни последствия за радиационния баланс на Земята. По този начин, емисиите на изопрен имат осезаемо въздействие върху качеството на въздуха, глобалната тропосферна химия и изменението на климата, което означава, че изучаването на въздействието на факторите на околната среда върху изопреновата емисия е от съществено значение, при прогнозиране на глобалното изменение на климата, както и при предлагане на адекватни политики за контрол върху качеството на въздуха в бъдеще.
Интересът към изучаването на летливите изопреноиди е свързан и с това, че са средство за комуникация на растенията с обкръжаващата ги среда и с предполагаемата им защитна роля в растенията, изпитващи различни стресови въздействия. В растенията, изопреновата емисия е свързана със значителен разход на енергетични метаболити и въглерод. Логично възниква въпросът “защо” растенията образуват изопрен. Причината за тази разточителна метаболитна емисия привлича вниманието на много изследователи. Съществуват редица експериментални доказателства, че биогенният изопрен повишава толерантността на растенията към стрес, оказвайки ефект на функционално, протеомно, метаболитно и структурно ниво.
В лекцията ще бъдат представени кратка информация, какво представляват биогенните летливи изопреноиди, защо трябва да се интересуваме от тях, как нашите познания за тях биха могли да се използват в полза на обществото.
Кратки биографични данни за лектора
Проф. дн Виолета Великова, член-кореспондент на БАН, е завършила висшето си образование в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, специалност „Екология и опазване на околната среда“ през 1986 г. Понастоящем работи в Института по физиология на растенията и генетика – БАН. Ръководител е на лаборатория „Фотосинтеза – активност и регулация“.
Специализирала е в Института по околна среда, селскостопанска и горска биология – Рим, Италия, Аристотеловия Университет, Солун, Гърция, Нов Университет на Лисабон, Португалия, Института за растителна защита, Флоренция, Италия, в Университета в Ланкастър, Англия, Изследователския център Хелмхолц, Мюнхен, Германия. Била е стипендиант по линия на Европейската комисия – програма „Мария Кюри“, на фондация „Александър фон Хумболт“ и 4 пъти по линия на НАТО.
Основните научни интереси на проф. Великова са свързани с изучаване на физиологичната роля на биогенните летливи органични съединения и връзката им с интегралния фотосинтетичен процес, както и с прилагането на съвременни технологични практики в растителната биология с цел повишаване на ефективността на фотосинтезата и целенасочен синтез на природни вторични метаболити за получаване на високопродуктивни растения, устойчиви към неблагоприятни фактори на околната среда.
Публикационната й активност включва 128 статии в реномирани научни издания, с общ импакт фактор над 330. Трудовете ѝ са цитирани над 10 000 пъти, а през последните пет години над 6 500 пъти, с h-индекс 35 (WoS). От 2019 г. е в първите 2% на класацията на Станфордския университет за принос към развитието на световната наука. През 2020 г. проф. В. Великова получи специалната награда за съществен индивидуален принос за оформяне на Н-индекса на БАН. Проектната ѝ активност включва ръководство и участие в 43 научни проекта, в това число 16 национални и 27 международни (EC, NATO, Royal Society и др.).