Международна конференция за льосовите седименти се провежда в Крапец

Международна научна конференция „Loessfest 2026”, посветена на мултидисциплинарните изследвания на льосовите седименти, се провежда от 7 до 11 септември в с. Крапец. Форумът е организиран от Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) на БАН. Събитието беше открито с приветствия от директора на НИГГГ доц. Петя Трифонова, научния секретар на направление „Климатични промени, рискове и природни ресурси“ на БАН – чл.-кор. проф. Даниела Йорданова и от президента на работната група „Loess and pedostratigraphy” на INQUA (International Union for Quaternary Research)  - prof. Z. Jary. В конференцията участват общо 70 учени от 14 страни, сред които Швейцария, Германия, Франция, Полша, Китай, Украйна, Индия, Унгария, Румъния, Бразилия, Сърбия, Турция и др. Научните тематики на форума включват различни области – палеоклиматология, геохимия, хроностратиграфия, малакология, педология, археология [...]

2026-09-10T11:10:46+03:0010 септември 2026 г.|Категории: Климатични промени, рискове и природни ресурси|Етикети: |

Геологическият институт на БАН с участие на важен форум в Китай

Международна конференция по земетръсно инженерство, с участието  на директора на Геологическия институт на БАН проф. Светослав Георгиев, се проведе в периода 26 - 31 юли в Пекин. Форумът отбеляза 50 години от опустошителното земетресение с магнитуд 7.6 по Рихтер в Тангшан, Китай. Проф. Светослав Георгиев се включи в събитието по покана от организаторите. В рамките на програмата той проведе работни срещи с ръководството на Китайската служба за земетресенията, с ръководството на Геологическия институт при Китайската служба за земетресенията, с ръководителите на лаборатории по геохронология към Геологическия институт и посети лабораториите по геотехника и скална механика на Техническия университет в Пекин. Установените контакти между Геологическия институт при БАН и китайските колеги създават предпоставки за успешно развитие на бъдещи съвместни проекти.  

Нови открития от находището на динозаври в района на Трън

Деветата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до Трънското находище на динозаври съобщи за нова впечатляваща находка – изцяло запазена кост от динозавър. Екипът на експедицията включва специалисти от НПМ-БАН, Софийския университет и Геологическия институт на БАН, но на ценната вкаменелост пръв се е натъкнал един от доброволците - палеонтологът Георги Севов. Още в първите минути от работния ден на 31 юли 2026 Георги показва отчупените от скалната стена седиментни късове на колегите си и те веднага разпознават в тях фрагменти от голяма фосилна кост. Няколко минути по-късно на слънчева светлина след цели 83 млн. г. е извадена цялата кост на древно влечуго, от която липсва съвсем малко парченце в края. Фосилът е с дължина около 30 cm и по предварителните интерпретации на [...]

Доц. Петя Трифонова е новоизбраният директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география

Доц. д-р инж. Петя Трифонова е новоизбраният директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките. Тя е утвърден учен с над двадесетгодишен професионален опит в областта на науките за Земята и дългогодишен изследовател в НИГГГ-БАН. Научната кариера на доц. Трифонова е тясно свързана с развитието на съвременната геофизика в България. В своята работа тя успешно съчетава фундаменталните научни изследвания с решаването на практически значими проблеми, свързани с природните рискове, геотермалните ресурси и устойчивото управление на околната среда. Автор и съавтор е на десетки научни публикации в престижни международни издания, а резултатите от нейните изследвания намират широк отзвук в световната научна общност. Особено значим е приносът ѝ за разширяване на международното научно сътрудничество на НИГГГ-БАН и за интегрирането на българската [...]

Разработена методика за геотермални проучвания

Екип от геолози и геофизици на НИГГГ-БАН, ГИ-БАН, МГУ и СУ разработи в рамките на проект „ГеотермПро“ интегрирана методика за ускорено проучване и оценка на потенциала на геотермални райони. Тя е базирана на съвместното приложение на съвременни геоложки, хидрогеоложки и геофизични методи. Основната цел на разработката е създаване на научно обоснован и практически приложим подход за локализиране и оценка на перспективни геотермални структури при намаляване на риска и неопределеностите при бъдещи сондажни и инженерни дейности. В рамките на проекта бяха проведени реални теренни изследвания в района Казичене – Равно поле, Софийски седиментен басейн, включващи магнитотелурични (MT), геомагнитни, електрични (SP) и сеизмични (HVSR) измервания. Получените данни бяха обработени, анализирани и интегрирани в единен геолого-геофизичен и геопространствен модел, позволяващ комплексна оценка на подземната среда и геотермалния потенциал. [...]

Институтът по океанология – Варна изпълнява над 50 проекта

  Учените от Института по океанология (ИО – БАН) работят по над 50 национални и международни проекта, финансирани в най-различни направления по европейски програми и фондове. Освен по програмата „Хоризонт 2020“ на ЕК, проекти се финансират и от Европейската агенция за малки и средни предприятия,  INTERREG и др. Тази активност е част от мащабната научноизследователска дейност на института, която обхваща мониторинг, оценка и опазване на морската среда. Институтът е силно отворен към работа в международни екипи, като през последните две години ИО-БАН затвърди позицията си на водещ изследователски център в Черноморския басейн с фокус върху климатичните промени, изследване на динамиката на биоразнообразието в Черно море и търсене на отговори за причините за тези промени, мониторинг в реално време, използването на АРГО буйове, което е „златен [...]

Go to Top