Нови открития от находището на динозаври в района на Трън

Деветата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до Трънското находище на динозаври съобщи за нова впечатляваща находка – изцяло запазена кост от динозавър. Екипът на експедицията включва специалисти от НПМ-БАН, Софийския университет и Геологическия институт на БАН, но на ценната вкаменелост пръв се е натъкнал един от доброволците - палеонтологът Георги Севов. Още в първите минути от работния ден на 31 юли 2026 Георги показва отчупените от скалната стена седиментни късове на колегите си и те веднага разпознават в тях фрагменти от голяма фосилна кост. Няколко минути по-късно на слънчева светлина след цели 83 млн. г. е извадена цялата кост на древно влечуго, от която липсва съвсем малко парченце в края. Фосилът е с дължина около 30 cm и по предварителните интерпретации на [...]

Доц. Петя Трифонова е новоизбраният директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география

Доц. д-р инж. Петя Трифонова е новоизбраният директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките. Тя е утвърден учен с над двадесетгодишен професионален опит в областта на науките за Земята и дългогодишен изследовател в НИГГГ-БАН. Научната кариера на доц. Трифонова е тясно свързана с развитието на съвременната геофизика в България. В своята работа тя успешно съчетава фундаменталните научни изследвания с решаването на практически значими проблеми, свързани с природните рискове, геотермалните ресурси и устойчивото управление на околната среда. Автор и съавтор е на десетки научни публикации в престижни международни издания, а резултатите от нейните изследвания намират широк отзвук в световната научна общност. Особено значим е приносът ѝ за разширяване на международното научно сътрудничество на НИГГГ-БАН и за интегрирането на българската [...]

Разработена методика за геотермални проучвания

Екип от геолози и геофизици на НИГГГ-БАН, ГИ-БАН, МГУ и СУ разработи в рамките на проект „ГеотермПро“ интегрирана методика за ускорено проучване и оценка на потенциала на геотермални райони. Тя е базирана на съвместното приложение на съвременни геоложки, хидрогеоложки и геофизични методи. Основната цел на разработката е създаване на научно обоснован и практически приложим подход за локализиране и оценка на перспективни геотермални структури при намаляване на риска и неопределеностите при бъдещи сондажни и инженерни дейности. В рамките на проекта бяха проведени реални теренни изследвания в района Казичене – Равно поле, Софийски седиментен басейн, включващи магнитотелурични (MT), геомагнитни, електрични (SP) и сеизмични (HVSR) измервания. Получените данни бяха обработени, анализирани и интегрирани в единен геолого-геофизичен и геопространствен модел, позволяващ комплексна оценка на подземната среда и геотермалния потенциал. [...]

Институтът по океанология – Варна изпълнява над 50 проекта

  Учените от Института по океанология (ИО – БАН) работят по над 50 национални и международни проекта, финансирани в най-различни направления по европейски програми и фондове. Освен по програмата „Хоризонт 2020“ на ЕК, проекти се финансират и от Европейската агенция за малки и средни предприятия,  INTERREG и др. Тази активност е част от мащабната научноизследователска дейност на института, която обхваща мониторинг, оценка и опазване на морската среда. Институтът е силно отворен към работа в международни екипи, като през последните две години ИО-БАН затвърди позицията си на водещ изследователски център в Черноморския басейн с фокус върху климатичните промени, изследване на динамиката на биоразнообразието в Черно море и търсене на отговори за причините за тези промени, мониторинг в реално време, използването на АРГО буйове, което е „златен [...]

Международна научна конференция „Льосфест 2026“

Националният институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките организира със съдействието на работната група „Льос и педостратиграфия“ на международния Съюз за кватернерни изследвания (INQUA) международна научна конференция върху изследванията на льоса „Льосфест 2026“. Събитието ще се състои в периода 7 – 11 септември 2026г. в с. Крапец (обл. Шабла) и включва двудневна програма с устни и постерни сесии и един ден изнесена програма с посещение на разрези на льосово – почвени седименти в СИ България от района на гр. Каолиново. Целта на събитието е да събере изследователи, работещи върху различни аспекти на геоложката, палео-климатична и палео-геоморфоложка история на кватернера в континентални условия. Неделима част от тематиката е и въпросът за льоса като архив на богатото археологическо наследство в районите от умереноконтитенталната [...]

Нова научна монография „География на България“ в два тома

Монографията представя съвременен научен синтез на природногеографските, социално-икономическите и геоекологичните характеристики на България и е резултат от съвместната работа на водещи български учени   Монографията „География на България“, разработена в два тома – Том 1 „Физическа география. Геоинформационни технологии“ и Том 2 „Икономическа и социална география. Регионална география“, беше представена в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Монографията „География на България” е фундаментален научен труд с национално значение. Двата тома включват осемнадесет раздела, обхващащи всички съвременни измерения на географското знание. „География на България” определя, аргументира и защитава българското национално пространство и идентичност или, както основоположникът на географската наука в България акад. Анастас Иширков я определя, „Българското землище”. Официалното представяне в БАН откри директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН чл.-кор. Николай [...]

Go to Top