Направления – Българска академия на науките

Сътрудничество между Института за изследване на изкуствата и Националната музикална академия

На 24.09.2026 г. беше сключено споразумение за сътрудничество между Института за изследване на изкуствата – БАН и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Документът подписаха проф. д-р Йоана Спасова-Дикова, директор на института, и проф. д-р Сава Димитров, ректор на НМА. Целта на споразумението е увеличаване на ползотворните двустранни отношения между двете организации, каквито съществуват неформално и към момента. Като академични и културни институции ИИИзк – БАН и НМА имат потенциал да реализират съвместни инициативи, които развиват и обогатяват съвременната българска музикална култура и образование, популяризират актуални творчески достижения и подкрепят изявата на докторанти, млади учени и хабилитирани специалисти в областта на музиката и изследването на изкуствата. С договора се създават и разширяват възможностите за организирането на лекции и семинари, за провеждането на обучения и студентски [...]

Връзки с обществеността2026-09-25T15:27:04+03:0025 септември 2026 г.|Категории: Културно-историческо наследство и национална идентичност|Етикети: ИИИзк|

БАН беше домакин на форум за научно предприемачество и създаване на spin-off компании

Първото издание на SCION Spin-Off Forum се проведе на 23 септември в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките. Форумът събра учени, предприемачи, инвеститори и представители на институции около въпроса как научните разработки могат да достигнат до практическо приложение и пазара. Събитието беше открито от съоснователя на SCION г-жа Саша Безуханова и от проф. Ина Анева, научен секретар на БАН. В приветствието си проф. Анева подчерта, че в Академията работят изследователи с изключителна компетентност, чиито постижения получават международно признание и утвърждават авторитета на българската наука. Тя посочи, че учените от БАН създават перспективни технологии и иновативни решения, способни да отговорят на важни обществени и икономически предизвикателства, но пътят от научното откритие до практическото му приложение е дълъг и сложен. Тя отбеляза, че за [...]

Връзки с обществеността2026-09-24T11:03:42+03:0024 септември 2026 г.|Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология, Избрани|

Завърши изграждането на първия български професионален радиотелескоп – LOFAR-BG

Въздушен поглед към завършената LOFAR-BG станция показва нискочестотните и високочестотните антени, както и изчислителния контейнер. Източник: Камен Козарев / ИА с НАО, БАН Успешно приключи изграждането на двете антенни полета и прилежащата инфраструктура за LOFAR-BG – първият професионален радиотелескоп на България, част от пан-европейската мрежа на радиотелескопа LOFAR. Проектът бе реализиран в резултат на международно сътрудничество между Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) към Българската академия на науките, компанията AstroTec Holding B.V. и Нидерландският институт по радиоастрономия (ASTRON). Съоръжението, разположено в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен, ще бъде 53-тата станция в европейската мрежа и първата в Югоизточна Европа. Предстои финалният етап от процеса – пълната сертификация на станцията и началото на научната дейност, което се очаква в началото на 2027 г. „Завършването на българската станция LOFAR е [...]

Връзки с обществеността2026-09-24T10:24:15+03:0024 септември 2026 г.|Категории: Астрономия, космически изследвания и технологии|Етикети: ИА с НАО|

Български учени разкриват ключ към рядко генетично заболяване

Редките болести засягат 1 на 2 000 души, а това означава над 350 000–400 000 българи и поне 30 милиона европейци. Към днешна дата са идентифицирани 7 000–8 000 редки болести, по-голямата част с неизвестен произход, а над 90% от тях нямат лечение. Изясняването на молекулните механизми, стоящи в основата им, е от първостепенно значение за медицинската наука и за човешкото здраве. Схема, сравняваща ефекта на нормалния хистон H1.4 и на мутиралата му форма върху нишка от нуклеозоми. Всяка човешка клетка съдържа 30 млн. нуклеозоми (основната градивна единица на хроматина), и всяка от тях се състои от четири основни белтъка, около които е огъната ДНК. ДНК е представена със сини линии, навити около четирите белтъка (сиви кръгове). Отделните нуклеозоми са свързани с ДНК и [...]

Връзки с обществеността2026-09-23T16:32:48+03:0023 септември 2026 г.|Категории: Биомедицина и качество на живот, Избрани|Етикети: Институт по молекулярна биология|

Международно признание за българската школа по електрохимия: доц. д-р Пламен Николов е избран за член на Alpha-Beta Society

Доц. д-р Пламен Николов, директор на Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ (ИЕЕС-БАН) при Българската академия на науките, е избран за 33-тия член на престижното международно научно общество Alpha-Beta Society. Новината беше обявена на 15 септември по време на тазгодишната European Lead Battery Conference (ELBC'2026) във Виена. Членството в Alpha-Beta Society е силно ограничено и се разширява само с един нов член годишно. Членове на обществото са международно утвърдени учени и специалисти с изключителен принос за развитието на науката и технологиите за оловно-киселинните батерии. С избора на доц. Николов, представителите на българската школа по електрохимия на оловните акумулатори в обществото стават четирима, като в него са приети акад. Дечко Павлов (1989), д-р Борис Монахов (2019) и д-р Гено Папазов (2020) от ИЕЕС-БАН. [...]

Връзки с обществеността2026-09-23T16:31:00+03:0023 септември 2026 г.|Категории: Енергийни ресурси и енергийна ефективност, Избрани|Етикети: Институт по електрохимия и енергийни системи|

Институтът по астрономия обявява две докторантски позиции

Институтът по астрономия към Българската академия на науките обявява две докторантски позиции за изследване на еволюцията на кометните тела. Тези позиции са част от проекта CLIC, финансиран от програмата PROMYS за българо-швейцарско научно сътрудничество. Целта на нашата изследователска група е да изгради цялостен модел на физическите промени, през които преминават кометните ядра – от тяхното формиране, през навлизането им във вътрешната Слънчева система, до тяхното постепенно изчезване. Кометите се смятат за фосили от формирането на планетите, носещи безценна информация за произхода на Слънчевата система. Мигрирайки към вътрешните части на Слънчевата система, кометните ядра преминават през множество еволюционни етапи – от транснептунови обекти към кентаври и накрая до активни комети. През този жизнен цикъл те са изложени на разнообразни еволюционни процеси, които оставят следи върху техните [...]