Стенопис „Раннонеолитно селище Слатина-София“

Голямоформатният стенопис „Раннонеолитно селище Слатина-София (6100 – 5500 г. пр. Хр.)  беше представен днес пред публика. Нарисуван е от художниците Иван Монев и Мария Матовска върху северната фасада на сградата на 93-то средно училище „Александър Теодоров-Балан“ на столичната улица „Гео Милев“ №32. Изпълнен е като част от проекта на Националния археологически институт с музей на БАН „Раннонеолитното селище Слатина-София: в зората на европейската цивилизация“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община. В събитието участваха кметът на Община Слатина Георги Илиев, директорът на 93-то училище Евдокия Гергова, авторите на стенописа, както част от екипа, проучващ Слатинското раннонеолитно селище – акад. Васил Николов, гл.ас. Десислава Такорова и младият учен Виолета Стоицова – от НАИМ – БАН. За първи път се прави такъв тип популяризация на един от [...]

Почетен знак на БАН „Марин Дринов“ на лента за чл.-кор. Петър Бойваленков

Българската академия на науките удостои член-кореспондент Петър Бойваленков с почетен знак „Марин Дринов“ на лента. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски връчи отличието на церемония, която се проведе днес в БАН. Почетният знак се присъжда на чл.-кор Бойваленков за приноса му в неговата научна, научно-организационна и експертна дейност. Чл.-кор. д.м.н. Петър Бойваленков е директор на Института по математика и инфроматика на БАН. Той е един от най-уважаваните у нас и в чужбина представители на българската школа по теория на кодирането, автор  е на 117 научни публикации. Чл.-кор. Бойваленков е един от най-активните участници в подготовката на националния отбор за Международната олимпиада по математика. Заместник-председател е на Управителния съвет на Съюза на математиците в България. Председателят на БАН акад. Ревалски посочи, че Институтът по математика и [...]

„Разговор с тайконавти“ от Китайската космическа станция Тиенгун

Трима китайски астронавти (тайконавти) се свързаха с български младежи чрез видеовръзка в събота 30.11., по време на събитието „Разговор с тайконавти“, което се проведе в зала „проф. Марин Дринов“ на БАН, споделяйки своя опит в изследването на космоса и отговаряйки на въпроси за живота на борда на Китайската космическата станция Тиенгун (в превод на китайски 天宫, „Небесен дворец“). От 6 юни до 9 септември т.г. бяха събрани въпроси от български ученици и студенти, включително и тези, които учат в Китай. Експерти от посолството на Китай и Института по космически изследвания и технологии към БАН селектираха, от общо 150 получени въпроса, 20 въпроса, които бяха изпратени предварително до космическата станция. От тях китайските тайконавти избраха 15, на които да отговорят. Цай Сюджъ (Cai Xuzhe), Сун Линдун [...]

Икономистите на БАН: 1.63 млрд. лева годишно е общият финансов ефект от присъединяването на България към Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и индустрията за икономическото въздействие на предстоящото решение българските граждани да пътуват свободно между отделните държави членки, без да подлежат на граничен контрол. Най-голямата полза е за тежкотоварния автомобилен транспорт, както и за производителите и износителите на стоки, чиито преки разходи се изчисляват на 845 млн. лв. Пропуснатите ползи на тежкотоварния транспорт възлизат на 545 млн. лв. Така преките и потенциалните ползи за износителите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния контрол на сухопътните граници [...]

2024-12-02T09:26:32+02:00неделя, 1 декември 2024 |Категории: Човек и общество|Етикети: |

Ново изследване прилага ДНК-метабаркодиране за изясняване хранителния спектър на сребристата булка

Сребриста булка (Pluvialis squatarola) Екип от млади учени и постдокторанти от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН публикува първото за България изследване чрез ДНК-метабаркодиране на хранителния спектър на дъждосвирцова птица на място за почивка по време на прелет по Българското черноморско крайбрежие. Сребристата булка (Pluvialis squatarola) гнезди в Арктика, а зимува по бреговете на Африка, като достига чак до Южноафриканската република. По бреговете на Черно море се наблюдава само по време на прелета. Местата, на които спира за няколкодневна почивка, са много важни за оцеляването на птиците, защото там те се хранят и така попълват енергийните си запаси, за да могат да продължат прелета. В изследването с водещ автор докторант Лиляна Василева е проучен съставът на храната на сребристата булка [...]

2024-12-03T13:22:53+02:00петък, 29 ноември 2024 |Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология|Етикети: |

Ден на отворените врати в Института по полимери

Институтът по полимери-БАН организира информационна кампания „Ден на отворени врати“, която се проведе на 26 ноември. Инициативата премина при рекорден брой посетители, които имаха възможността да разгледат научната инфраструктура на Института и да наблюдават интересни практически демонстрации, сред които: 3D принтиране на полимерни биоматериали; Експозиция на полимерни материали за лечение на рани и доставяне на лекарствени вещества получени чрез електроовлакняване; Синтез, модификация и разграждане на полимери с помощта на микровълнов реактор; Наблюдение на микро- и наночастици със сканиращ електронен микроскоп; Получаване на температурно-чувствителен полимерен хидрогел; Рентгеноструктурен анализ на пластмасови изделия; Наблюдаване на Брауново движение на колоидни дисперсии на въглеродни нанотръбички със светлинен микроскоп; Охарактеризиране на полимери и композитни материали на основата на полимери – определяне на състав, молна маса и дисперсност, както и термо-механични свойства; [...]

Go to Top