Пленарната сесия на Междуправителствения панел за климатични промени ще се проведе в София от 26 юли до 2 август

На 10 май 2024 г. председателят на БАН aкад. Юлиан Ревалски се срещна със секретаря на Междуправителствения панел за климатични промени (Intergovernmental Panel on Climate Change - IPCC) – г-н Абдала Моксит, г-н Юлиян Попов и неговия екип от Министерството на околната среда и водите, във връзка с предстоящата пленарна сесия на IPCC, която ще доведе в София над 400 участника от 150 държави. На работната среща присъстваха проф. Деница Борисова (научен секретар на направление „Климатични промени, рискове и природни ресурси“) и доц. Ина Анева (научен секретар на направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“), които ще съдействат активно за включването на учени от БАН в работата на IPCC.

2024-05-13T13:16:57+03:00понеделник, 13 май 2024 |Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология|

Защита на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и научното жури за присъждане на придобиване на образователната и научна степен  "доктор" съобщават, че на 15.05.2024 г. (сряда) от 10:00 ч., в заседателната зала на ИБЕИ-БАН, ул. „Майор Юрий Гагарин“ № 2, гр. София, ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема: „Структура и функции на хидрозооценозите във временно пресъхващи водни тела“ (професионално направление 4.3. Биологически науки, научна специалност „Хидробиология") на Пенчо Данчев Иванов задочен докторант на ИБЕИ-БАН, отдел „Водни екосистеми" Научен ръководител: доц. д-р Лъчезар Пехливанов (ИБЕИ-БАН) Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се при научния секретар на ИБЕИ (тел. +359 879 499 183, ел. поща: iber.scientific.secretary@gmail.com) и са публикувани на интернет страницата на ИБЕИ-БАН.  

Новите геномни техники – възможности и предизвикателства пред изследователите и земеделските производители

Учени и експерти представиха научни данни и конкретни резултати от приложението на новите геномни техники, предимствата и недостатъците на тяхното използване, възможностите, които те предоставят за решаване на редица проблеми в областта на медицината и селското стопанство. Проф. д-р Валя Василева, директор на ИФРГ – БАН представи презентацията „Редактирането на растителния геном: стъпка към по-устойчиво бъдеще“ (https://www.youtube.com/watch?v=95sZNDvqqLM&t=773s), която акцентира върху напредъка в технологиите за геномно редактиране и перспективите за приложението им за постигането на по-устойчиво бъдеще. Доктор Диляна Кирилова (https://www.youtube.com/watch?v=kSfYYR_V9YM) и Александър Атемин (https://www.youtube.com/watch?v=6HIhNo5S7kI) от Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев“ представиха пред аудиторията актуалната тема „CRISPR/Cas9 в изследвателската работа и биомедицината“, демонстрирайки възможностите на иновативните техники за геномно редактиране за лечението на генетични заболявания, разработването на нови терапии и устойчивото подобрение на човешкото [...]

2024-03-25T10:44:48+02:00понеделник, 25 март 2024 |Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология|

Нови факти за еволюцията на елена-лопатар

Нови и интересни факти и закономерности, отразяващи различни аспекти на еволюцията и разпространението на елена-лопатар, са представени в две статии, публикувани в престижните научни списания PNAS и Scientific Reports на Nature. Откритията са в резултат на комплексна методика, комбинираща приложението на генетични маркери и палеонтологични данни. Сред водещите учени палеогенетици, археозоолози и палеонтолози е проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), който е сред авторите, формулирали концепцията на изследването. Проследени са миграционните пътища на вида след последните заледявания и в интерглациалните периоди. Демонстрирана е ролята на човека за разселването на вида, както и на значението на този елен за лова, бита и културния живот на някогашните общества, още от праисторическо време насам. Резултатите потвърждават изказаното от проф. Спасов предположение, че в Европа [...]

Методика за картографиране и определяне на границите и вида на дюните изготвиха учени от БАН

Учени от Българската академия на науките изготвиха дългоочакван от научната и природозащитна общност документ, регламентиращ картографирането на пясъчни дюни в България. На 17.01.2024 г. Министърът на околната среда и водите одобри „Методика за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК)“. Изготвянето на методиката е възложено от МОСВ на специалисти в областта на фитоценологията от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) и крайбрежната геоморфология от Институт по океанология (ИО) към Българската академия на науките. Въвеждането на регламент при изпълнението на процедурите по картографиране на дюнни форми на релефа и дюнни местообитания, базиран на интердисциплинарен подход и определящ съчетаването [...]

Защита на дисертационен труд в НПМ

Националният природонаучен музей при БАН и научното жури за присъждане на образователната и научна степен “доктор” съобщават, че на 04 януари 2024 г. (четвъртък) от 14:00 часа ще се проведе онлайн открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема “Разпространение, екология, и биология на змиите от род Natrix в България” от маг. Юрий Валентинов Корнилев, редовен докторант към НПМ – БАН по професионално направление 4.3 “Биологични науки”, научна специалност “Зоология”. Линк към защитата: https://us02web.zoom.us/j/82522032222?pwd=L2phNnBFeUREZmdMSFN3cWh2MEY2QT09 Научни ръководители: доц. д-р Георги Попгеоргиев (НПМ – БАН) и проф. д-р Павел Стоев (НПМ – БАН) Научно жури (назначено със Заповед № 749/25.10.2023 г. на Директора на НПМ – БАН): проф. дбн Златозар Боев (председател) – становище проф. д-р Васил Попов – рецензия доц. д-р [...]

Go to Top