ОТБЕЛЯЗВАМЕ СЪЕДИНЕНИЕТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ, 6 СЕПТЕМВРИ 1885 Г.

На 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Първата успешна крачка към осъществяването на националния идеал идва само седем години след подписването на Берлинския мирен договор от 1878 г., който разделя българските земи и създава препятствия пред тяхното политическо и икономическо развитие. Разкъсването на териториите, населени с българи, ражда общонародния въпрос и предизвиква масови протести на населението, което ясно и непоколебимо заявява желанието си за единение. Делото на Съединението е организирано и осъществено от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), оглавен от Захарий Стоянов. Княз Александър І застава с ентусиазъм начело на акцията, подкрепен и от българското правителство, и уверено се обявява за „Княз на Северна и Южна България“. Впоследствие категоричната победа на младата българска армия срещу сърбите в [...]

Конференция по повод 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия с участието на историци от БАН

С тържествена научна сесия Институтът за исторически изследвания и Институтът за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките, Историческият факултет и Геолого-географският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Военната академия „Г. С. Раковски“ и други национално значими научни и музейни институции отбелязват 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Официалното откриване се състоя в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието се провежда под патронажа на председателя на Народното събрание доц.  Наталия Киселова и ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев. „Съединението в много отношения е исторически пример за важни и навреме осъществени решителни национални действия, които имат последствия през вековете. То носи и поуки както за политическата класа, така и за обществото ни днес. Защото [...]

Нова книга на доц. Алека Стрезова „Съединението. Дипломатическата битка за България“

Изданието е посветено на 140-годишнината от Съединението Нова книга „Съединението. Дипломатическата битка за България“ на доц. Алека Стрезова от Института за исторически изследвания при БАН разглежда през различна призма един от най-важните и героични моменти от нашето минало. На пръв поглед общата хронология на събитията е добре известна на всеки любител на историята: На 6 септември 1885 г. войските на ген. Данаил Николаев установяват контрол над Пловдив и свалят от власт генерал-губернатора на областта Гаврил Кръстевич. Александър І застава начело на акцията, подкрепен и от българското правителство, и се обявява за „Княз на Северна и Южна България“. Така автономната провинция се присъединява към Княжество България, а този политически акт е защитен два месеца по-късно в Сръбско-българската война. Изданието, посветено на 140-годишнината от Съединението, ни пренася [...]

3D модели и виртуална реалност съживяват най-древния градски център в Европа Провадия-Солницата

Мащабен проект, свързан с културно-историческото наследство на археологическия комплекс Провадия-Солницата – един от най-големите праисторически обекти в България и най-древният солодобивен и градски център в Европа, стартира по инициатива на археологическия екип, ръководен от акад. Васил Николов, и се реализира от Историческия музей в Провадия. Проектът носи името „Солта на Провадия: иновативни подходи към историята на най-древното специализирано производство на сол“ и цели да „съживи“ историята на най-древния градски център на нашия континент, развивал се в периода около 4700 – 4350 г. пр. Хр., преди да загине вследствие на драстични климатични промени. В подножието на селищната могила ще бъде издигнат модерен преместваем купол – интерактивно пространство, което ще „оживява“ древността пред очите на съвременния посетител. Основен акцент в него ще бъде въздействащото представяне на различните [...]

Достойно участие на БАН на конгрес в Сорбоната

17-ият Международен конгрес на славистите се провежда между 25 – 30 август 2025 г. в Сорбоната, Париж. В програмата на това важно научно събитие участват и учени от различни звена на Българската академия на науките. Сред тях се открояват имената на доайени на медиевистиката като професорите Светлина Николова (КМНЦ), Анисава Милтенова (ИЛ), Лора Тасева (ИБЦТ), Елисавета Мусакова (ИИИзк) и др. Представено е и друго поколение изследователи като проф. Мария Китанова (ИБЕ), проф. Румяна Дамянова (ИЛ), проф. Лучия Антонова-Василева (ИБЕ), проф. Владимир Пенчев (ИЕФЕМ). Прави впечатление и участието на по-млади учени от БАН като на доц. Николета Пътова (ИЛ), доц. Екатерина Тодорова (ИЛ), гл. ас. Андриана Спасова (ИЛ), та дори на докторанти от БАН като например Марта Рипаранте (КМНЦ). Докладът на младата колега е на тема [...]

Изложба на КМНЦ „По следите на учениците“ в Балчик

  Кирило-методиевската религиозна, писмена и културна традиция по българските земи като част от европейския културен маршрут за Св. св. Кирил и Методий, сертифициран от Съвета на Европа през 2021 г., представя в Балчик експозиция на Кирило-Методиевския научен център при БАН. Д-р Тотка Григорова откри изложбата „По следите на учениците“ на 22 август в Туристическия и културно-информационен център „Мелницата“ в Балчик.  Изложбата е съпътстващо събитие в рамките на Международния форум „Българско наследство“ под патронажа на кмета на Балчик инж. Николай Ангелов, с който се отбелязва 85-годишнината от Крайовската спогодба. Експозицията представя неголяма част от местата, които съхраняват паметта за делото на Св. св. Кирил и Методий и техните ученици по българските земи – средновековни ръкописи и епиграфски материали, храмове и манастири, архитектурни резервати, паметници, научни институции, [...]

Go to Top