Публична защита на дисертационен труд на Апостол Апостолов в Институт по инженерна химия – БАН

На 13.01.2026 г. от 11:00 ч. ще се проведе открито заседание на научното жури за защита на дисертацията „Иновативни методи за разделяне и пречистване на биоактивни вещества“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ в професионално направление 4.2. Химически науки, научна специалност „Процеси и апарати в химичната и биохимичната технология“, на Апостол Георгиев Апостолов. Заседанието ще се състои в Заседателната зала на Института по инженерна химия – БАН, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 103. Материалите са публикувани на сайта на ИИХ-БАН https://iche.bas.bg/pages-81-publichna-zashtita-za-pridobivane-na-ons-doktor-na-as-apostol-apostolov

Сензори и самопочистващи се повърхности на солари създават учени от Института по електроника

Сензори за измерване замърсяването на въздуха и водата и самопочистващи се повърхности на фотоволтаични панели разработват учени от Института по електроника на БАН в рамките на проект, финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост. Резултатите от изследванията, получени с помощта на лазерни технологии, бяха представени на форум „Наука и практика в иновативни материали и зелени технологии за устойчиво развитие“, който се проведе на 5 и 6 ноември в София. Първите експерименти показват, че сензорите са надежден способ за анализ на вода и напитки. Те реагират на замърсявания, лесни са за производство и са подходящи за многократна употреба. С помощта на фемтосекунден лазер се създават нови материали, които са подходящи за отстраняване на натрупвания от прах и вода върху соларни панели. Във форума с презентации [...]

МИР ще подкрепи проект на ИФТТ-БАН с потенциал за пробив в световната наука

Проектът е свързан с лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) към Българската академия на науките. Проектът е свързан с лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. С финансирането, осигурено по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, ще бъдат създадени необходимите лабораторни условия за научната работа. Според Международната агенция за атомна енергия (IAEA) ядреният синтез е източник на почти неограничена, безопасна и чиста енергия. Именно чрез този процес се „захранват“ звездите и Слънцето. В световен мащаб се полагат [...]

Нови хоризонти за приложения на повърхности покрития в автомобилостроенето, авиацията и космическите технологии

Иновативни повърхностни покрития с възможности за широко приложение в областта на машиностроенето и високите технологии разработват учени от Института по електроника на БАН. Изследователите са подобрили механичните свойства на повърхностни структури от титан с добавени към него бор и въглерод. Получените нови покрития са с много високи стойности на повърхнинната твърдост, както и ниска износоустойчивост, което разкрива набор от нови практически приложения на тези материали. Разработката е част от проекта „Център за компетентност Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“, в който участва екип на Института по електроника. Изследователите разработиха и ново високоякостно и пластично заваръчно съединение между алуминиева и титанова сплав – пробив, който досега не е описван в научната литература. Иновацията отваря нови хоризонти за приложения в автомобилостроенето, авиацията и космическите [...]

Най-добра дипломна работа, разработена в Института по полимери

Асистент Румена Станчева към Институт по полимери-БАН спечели наградата „АКВАХИМ“ на Съюза на химиците в България за „Най-добра дипломна работа“, защитена през 2024 г. за образователната степен „магистър“. В националния конкурс участваха дипломиралите се през изминалата учебна година химици и инженер-химици, придобили образователната степен „бакалавър“ или „магистър“ по различни химически специалности. Темата на отличената дипломна работа е „Полимерни мицели от смесен тип на основата на полипиперазини като вектори за пренос на гени“. Научни ръководители са доц. д-р Еми Халаджова и проф. д-р Райна Бряскова, а консултант – проф. дн Станислав Рангелов. Проучването е реализирано в Института по полимери – БАН, в сътрудничество с Института по молекулярна биология – БАН. Резултатите са публикувани в международното научно списание Polymers и могат да бъдат намерени на адрес: https://doi.org/10.3390/polym16213100.

2025-09-29T15:31:50+03:00понеделник, 29 септември 2025 |Категории: Нанонауки, нови материали и технологии|Етикети: |

Наночастици, създадени от наши и чужди учени, ще са приложими в борбата с рака

Учени от България, Словакия, Сърбия и Чехия обединяват усилия в проект SeNaTa - „Самонагряващи се магнитни наноконструкти за тераностични приложения“, координиран от Института по катализ – БАН с ръководител доц. д-р Христо Колев. Целта е разработването на иновативни магнитни наноматериали, които едновременно могат да диагностицират и лекуват ракови заболявания. Магнитните наночастици притежават уникалното свойство да се нагряват при излагане на променливо магнитно поле. Така те могат да предизвикат локално повишаване на температурата в туморната тъкан до 42–46 °C – процес, наречен магнитна хипертермия, който води до разрушаване на раковите клетки. Допълнително, чрез свързване с радиоактивни изотопи, наночастиците придобиват и диагностична функция, превръщайки се в тераностични агенти (съчетаващи терапия и диагностика). Първите резултати вече показват, че кобалт-субституиран магнетит е особено перспективен материал – с подобрени магнитни [...]

Go to Top