Сензори и самопочистващи се повърхности на солари създават учени от Института по електроника

Сензори за измерване замърсяването на въздуха и водата и самопочистващи се повърхности на фотоволтаични панели разработват учени от Института по електроника на БАН в рамките на проект, финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост. Резултатите от изследванията, получени с помощта на лазерни технологии, бяха представени на форум „Наука и практика в иновативни материали и зелени технологии за устойчиво развитие“, който се проведе на 5 и 6 ноември в София. Първите експерименти показват, че сензорите са надежден способ за анализ на вода и напитки. Те реагират на замърсявания, лесни са за производство и са подходящи за многократна употреба. С помощта на фемтосекунден лазер се създават нови материали, които са подходящи за отстраняване на натрупвания от прах и вода върху соларни панели. Във форума с презентации [...]

МИР ще подкрепи проект на ИФТТ-БАН с потенциал за пробив в световната наука

Проектът е свързан с лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) към Българската академия на науките. Проектът е свързан с лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. С финансирането, осигурено по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, ще бъдат създадени необходимите лабораторни условия за научната работа. Според Международната агенция за атомна енергия (IAEA) ядреният синтез е източник на почти неограничена, безопасна и чиста енергия. Именно чрез този процес се „захранват“ звездите и Слънцето. В световен мащаб се полагат [...]

Нови хоризонти за приложения на повърхности покрития в автомобилостроенето, авиацията и космическите технологии

Иновативни повърхностни покрития с възможности за широко приложение в областта на машиностроенето и високите технологии разработват учени от Института по електроника на БАН. Изследователите са подобрили механичните свойства на повърхностни структури от титан с добавени към него бор и въглерод. Получените нови покрития са с много високи стойности на повърхнинната твърдост, както и ниска износоустойчивост, което разкрива набор от нови практически приложения на тези материали. Разработката е част от проекта „Център за компетентност Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“, в който участва екип на Института по електроника. Изследователите разработиха и ново високоякостно и пластично заваръчно съединение между алуминиева и титанова сплав – пробив, който досега не е описван в научната литература. Иновацията отваря нови хоризонти за приложения в автомобилостроенето, авиацията и космическите [...]

Най-добра дипломна работа, разработена в Института по полимери

Асистент Румена Станчева към Институт по полимери-БАН спечели наградата „АКВАХИМ“ на Съюза на химиците в България за „Най-добра дипломна работа“, защитена през 2024 г. за образователната степен „магистър“. В националния конкурс участваха дипломиралите се през изминалата учебна година химици и инженер-химици, придобили образователната степен „бакалавър“ или „магистър“ по различни химически специалности. Темата на отличената дипломна работа е „Полимерни мицели от смесен тип на основата на полипиперазини като вектори за пренос на гени“. Научни ръководители са доц. д-р Еми Халаджова и проф. д-р Райна Бряскова, а консултант – проф. дн Станислав Рангелов. Проучването е реализирано в Института по полимери – БАН, в сътрудничество с Института по молекулярна биология – БАН. Резултатите са публикувани в международното научно списание Polymers и могат да бъдат намерени на адрес: https://doi.org/10.3390/polym16213100.

2025-09-29T15:31:50+03:00понеделник, 29 септември 2025 |Категории: Нанонауки, нови материали и технологии|Етикети: |

Наночастици, създадени от наши и чужди учени, ще са приложими в борбата с рака

Учени от България, Словакия, Сърбия и Чехия обединяват усилия в проект SeNaTa - „Самонагряващи се магнитни наноконструкти за тераностични приложения“, координиран от Института по катализ – БАН с ръководител доц. д-р Христо Колев. Целта е разработването на иновативни магнитни наноматериали, които едновременно могат да диагностицират и лекуват ракови заболявания. Магнитните наночастици притежават уникалното свойство да се нагряват при излагане на променливо магнитно поле. Така те могат да предизвикат локално повишаване на температурата в туморната тъкан до 42–46 °C – процес, наречен магнитна хипертермия, който води до разрушаване на раковите клетки. Допълнително, чрез свързване с радиоактивни изотопи, наночастиците придобиват и диагностична функция, превръщайки се в тераностични агенти (съчетаващи терапия и диагностика). Първите резултати вече показват, че кобалт-субституиран магнетит е особено перспективен материал – с подобрени магнитни [...]

Научен пробив на български учени води до промяна в изследването на физичните процеси при термоядрен синтез

  д-р Йерней Ковачич снимка на Анализатора, инсталиран в дивертора на токамака Учени от Института по електроника на БАН разработиха устройство, наречено Анализатор на забавящо поле, което се използва за провеждане на експерименти за постигане на  управляем термоядрен синтез. Устройството е инсталирано на токамак във Франция и с него са постигнати за първи път резултати, които ще предизвикат промени в моделирането на физичните процеси. доц. Павлина Иванова, ръководител на екипа, изобретил Анализатор на забавящо поле Уникалните изследвания от измерването на йонната температура в дивертора на токамак WEST бяха представени по време на 24-ото издание на Международната школа по вакуумни, електронни и йонни технологии. Д-р Йерней Ковачич от Университета в Любляна обяви резултатите от работата на мeждународния екип, включващ учени [...]

Go to Top