На 13 януари доц. Екатерина Йорданова, директор на Института по физика на твърдото тяло на БАН изнесе в Американския център в Столична библиотека първата публична лекция за 2026 г. на лекторията „Светът на физиката – на живо“. Научнопопулярната лекция на  тема  „Лазерно индуцираният ядрен синтез – нова физическа парадигма“, с която се поставя началото на второто десетилетие от съществуването на   лекторията, привлече вниманието преди всичко на физическата общност в България, на представители от различни физически направления. Доц. Йорданова, ръководител на българския проект за изграждане и валидиране на лабораторен прототип за лазерно индуциран управляем ядрен синтез, финансиран от Министерството на иновациите и растежа по програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, запозна присъстващите с постигнатите експериментални резултат в Института по физика на твърдото тяло. [...]

Сензори за измерване замърсяването на въздуха и водата и самопочистващи се повърхности на фотоволтаични панели разработват учени от Института по електроника на БАН в рамките на проект, финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост. Резултатите от изследванията, получени с помощта на лазерни технологии, бяха представени на форум „Наука и практика в иновативни материали и зелени технологии за устойчиво развитие“, който се проведе на 5 и 6 ноември в София. Първите експерименти показват, че сензорите са надежден способ за анализ на вода и напитки. Те реагират на замърсявания, лесни са за производство и са подходящи за многократна употреба. С помощта на фемтосекунден лазер се създават нови материали, които са подходящи за отстраняване на натрупвания от прах и вода върху соларни панели. Във форума с презентации [...]

Иновативни повърхностни покрития с възможности за широко приложение в областта на машиностроенето и високите технологии разработват учени от Института по електроника на БАН. Изследователите са подобрили механичните свойства на повърхностни структури от титан с добавени към него бор и въглерод. Получените нови покрития са с много високи стойности на повърхнинната твърдост, както и ниска износоустойчивост, което разкрива набор от нови практически приложения на тези материали. Разработката е част от проекта „Център за компетентност Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“, в който участва екип на Института по електроника. Изследователите разработиха и ново високоякостно и пластично заваръчно съединение между алуминиева и титанова сплав – пробив, който досега не е описван в научната литература. Иновацията отваря нови хоризонти за приложения в автомобилостроенето, авиацията и космическите [...]