Книгата на доц. Румяна Николова „Модел на функциониране на българския театър в периода 1944-1989 година“, ИК „П. Венедиков“, 2020 е отличена с ИКАР за 2021 г. за критически текст от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите при Съюза на артистите в България.
В нея авторката изследва театъра в България през периода на комунизма. Комунистическата власт извършва тотална трансформация във всички сфери на обществения живот. В театъра стремежът е подчиняването му на комунистическата идеология и съветизацията му. Тази цел доминира репертоарните избори, новата българска драма, както и готовия спектакъл.
Основните характеристики на модела на българския театър в годините на комунизма са формулирани до 1956 г. В периода между 1948 и 1956 г. се извършва подмяна на естествения репертоарен избор, манипулираното отглеждане на идеологически правилна нова българска драма, въвеждането на социалистическия реализъм и пригодената за неговите цели система на Станиславски. Това е времето, когато се извършва и разширяването на театралната мрежа, а централизацията в управлението на културата и в частност на театъра достига своя връх. Българският театър функционира в изцяло репертоарен модел.
