Лекция на тема „Външната политика на Доналд Тръмп (2.0) към Иран и Сирия“ ще изнесе на 4 април от 18:00 часа чл.-кор. Владимир Чуков. Лекцията е в рамките на академичния семинар „Актуални проблеми на науката“. Ще бъдат представени двете монографии „Асасини versus Мюсюлмански братя“ и „Кюрдите в Рожава. Северна и Североизточна Сирия“
Р Е З Ю М Е Н А Л Е К Ц И Я Т А
Конструкторите на външната политика на втората администрация на американския президент Доналд Тръмп създадоха оперативен модел – хибрид между идеите на течението MAGA, традиционно декларирания изолационизъм и евангелисткия гръбнак на електоралната подкрепа на Републиканската партия. Често опита за балансиране между трите вектора, определящи профила на външнополитическото решение, превръща всяка една проблемна ситуация в регионален казус със специфични структурообразуващи параметри. За неговото разрешаване стратезите в Белия дом миксират широк инструментариум от средства (от най-радикалните до най-козметичните), за да реализират замислените планове. Процесът на същинското целеполагане зависи от прецизна оценка на широката мрежа от глобални и регионални съюзници, но и от силата и потенциала на противодействие на опонентите и техните съюзници.
Отношението на Доналд Тръмп към двете близкоизточни държави е силно нюансирано. Иран е регионална сила в политическо, икономическо и военностратегическо отношение. Степента на антагонизъм към тази държава се определя от партийната принадлежност на американския държавен глава. Традиционно републиканците, тласнати от евангелисткото течение са силно критични към месианските и есхатологични виждания на деноминацията на Дванадесетте създали шиитската теокрация в Иран. Израел е не само плацдарм на сблъсъка между двете малцинствени в своите религиозни семейства деноминации, но и въпросната открита колизия захранва своеобразен религиозен микс. Някои експерти го определят като юдеохристиянство. В региона последното е материализирано и отстоявано от силно кохерентната военна коалиция между САЩ и Израел.
Сирия е ключова страна в Близкия Изток, в която се пресичат две политически дъги, зад които отново се усеща сянката на ислямската религия (сунитската и шиитската). Промяната на режима в Дамаск на 8.12 2024 г. представлява класически пример за промяна на поведението на режима. Бившият джихадист Абу Мохамед ал Джолани тръгна от Идлиб и само за една седмица пристигна в Дамаск с ново име – Ахмед ал Шараа и с нова политическа легитимност. През 2014 г. ръководената от първия терористична организация фронт „ал Нусра“ разгроми създадения от Пентагона и ЦРУ анти-Асад отряд и по този начин сложи край на американските амбиции да създадат своя собствена въоръжена опозиция. В същото време вторият постави своеобразен рекорд на контакти със стопанина на Белия дом. През 2025 г. Доналд Тръмп се срещна с Ахмед ал Шараа три пъти само за шест месеца. Сирийският казус и прецизната селекция на лидер-лоялист, ръководител на новата местна администрация е много по-чист вариант от този, реализиран от САЩ във Венецуела.
Кратко CV на чл.-кор. Владимир Чуков, понастоящем секретар на ОХОН, САЧК
Чл.-кор. Владимир Чуков е университетски преподавател и изследовател в областта на религията, близкоизточната политика, ислямските, малцинствените изследвания и националната сигурност. Учи във френски лицей в Тунис и завършва факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Специализира в редица европейски и близкоизточни изследователски центрове. Член е на няколко престижни международни научни асоциации – CESS, EURAMES, DAVO, ECPR и други, в които споделя постиженията на българската наука за близкоизточни изследвания и международна сигурност.
Изнася лекции в български и чуждестранни университети. Преподавал е на повече от 20 000 студенти и е бил научен ръководител на 30 докторанта в България и в чужбина. Неговите основни научни приноси са в областта на теорията и практиката на радикалния ислям и неговото противодействие, религиозния аспект на Арабо-израелския конфликт, миграционните процеси, ислямските малцинства в Европа и неислямските малцинства в Близкия Изток. Автор е на 14 монографии, стотици научни и научнопопулярни статии, издадени в България и в чужбина. Основните му монографични трудове са: „Даеш” (не)-ислямска държава”, „Ал Кайда с перо и сабя”, „Ислямският фундаментализъм”, „Философия и теория на ислямското право”, „Западноевропейският ислям“, „Израел между евангелизма и джафаризма”, „Асасини versus Мюсюлмански братя“, „Кюрдите в Рожава. Северна и Североизточна Сирия“ и други. Чл.-кор. Чуков има сериозен опит, натрупан в предоставянето на специализирана експертиза на правителствени, академични и граждански структури, има активно присъствие в българските и чуждестранните медии.
