Академик Васил Николов е удостоен с Голямата награда за наука на БАН за 2026 г.
Българската академия на науките отбеляза 157 години от основаването си с тържествено събрание, което се проведе днес в зала “Проф. Марин Дринов”. Тази година фокусът на тържеството е поставен върху прерастването на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките през 1911 година, обяви зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов, който беше водещ на събитието. В дни като този се вглеждаме и в настоящето и се опитваме да начертаем бъдещото си развитие, посочи той.
Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева произнесе слово, посветено на тази значима дата в историята на Академията – 115 години от преобразуването на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките. В поздрава си чл.-кор. Евелина Славчева отбеляза:
„Повече от век след преобразуването си, Българската академия на науките продължава да отстоява високите стандарти за научно качество, обективност и академична почтеност. Тя е институция с особена отговорност за развитието на българската наука и за утвърждаването на нейния авторитет в европейското и световното научно пространство. Историята на БАН е история на самата българска наука. Тя е свързана с развитието на математиката и физиката, химията и биологията, медицината и инженерните науки, астрономията и науките за Земята, както и с езикознанието, литературата, историята, археологията, философията и икономиката. Това многообразие е една от най-големите сили на Академията. БАН е мястото, където различните научни дисциплини се срещат, взаимодействат и създават ново знание“.
„И нека не забравяме, че зад институцията стоят преди всичко хората – поколения български учени, които със своите знания, талант и отдаденост са изграждали научния авторитет на България и продължават да допринасят за развитието на световната наука“, подчерта в словото си председателят на БАН. „За всички нас, учените от БАН, Академията е била и продължава да бъде не просто място за работа, а научна общност. Сградите могат да се променят, лабораториите да се модернизират, технологиите да се развиват“, каза чл.-кор. Славчева и отбеляза, че „най-ценният капитал на Академията остават знанието, научната култура и хората, които ги създават и развиват“.
Акад. Георги Марков от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН представи академично слово „Преобразуване на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките през 1911 г.“. „Фарът на Възраждането осветява и сочи пътя на бъдещите поколения в продължение на 157 години, въпреки бурите и високите вълни на съдбовните събития. Ние трябва да бъдем благодарни на предците за техните непреходни дела, защото без тях нямаше да бъдем днес, тук, в тази историческа зала на старинната сграда с развятото трицветно знаме, което свидетелства като непоклатим символ на българската наука“, каза акад. Марков.
С Голямата награда за наука на БАН за 2026 г. в областта на обществените и хуманитарните науки беше удостоен акад. Васил Николов. Акад. Иван Гранитски, който е член на Комисията по присъждане на наградата, обяви носителя, а председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева връчи отличието.
Акад. Васил Николов е археолог-праисторик, известен в България и чужбина. Той работи в продължение на 40 години в Националния археологически институт с музей при БАН. Сферата на неговите научни интереси обхваща късната праистория (VI – III хил. пр. Хр.) в българските земи, Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия. Съществените научни приноси са постигнати в разкриването на неолитната култура на Източните и Средните Балкани, на неолитната керамика и праисторическата архитектура, както и на специализираното производство. Той посвещава дългогодишни усилия на първичното общество и на религиозно-митологичната система на древните земеделци с техните праисторически ямни светилища и първите каменни крепости в Европа. Акад. Николов утвърждава тезата, че първата европейска цивилизация се заражда и развива на Балканите, включително и по днешните български земи. Тя е възприета от редица чужди учени, поради поредицата от първостепенни доказателства за нейното съществуване.
Акад. Васил Николов открива и проучва с екипа си най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център Провадия – Солницата и най-ранните каменни крепости. Значителни научни резултати донасят многогодишните теренни изследвания на селищните могили Караново, Капитан Димитриево и Крън, на неолитните селища Сапарева баня, Ковачево, Елешница и Мурсалево. С особено значение са разкопките на ранно неолитното селище в София отпреди 8 000 години, което отличава нашата столица с най-древни корени.
„За мен е чест, че толкова високо бяха оценени моите научни приноси и работа в полето на археологията“, каза акад. Васил Николов. „Получавам Голямата награда на Академията с благодарност и с вълнение, но и с ясното съзнание, че големите открития в археологията са дело не само на един човек, че изследванията в науката са екипно дело и това е основата за научните открития. Радвам се, че в последните близо 40 години работя и с по-млади колеги, които се утвърждават в полето на праисторическата наука“, допълни академикът. Той говори за значението на това знанията да бъдат предавани на по-младите поколения и благодари на хората, които са го напътствали през годините – на своите близки и учители. „Приемам наградата и като признание за българската праисторическа наука“, каза Васил Николов.
По повод празника беше прочетен поздравителен адрес от президента Илияна Йотова, председателя на Народното събрание Михаела Доцова и от министър-председателя Румен Радев. Поздравления изпратиха още министри, депутати, ректори на университети и партньори.
Студенти от Националната музикална академия поднесоха музикален поздрав.
===============
За първи път Голямата награда за наука на БАН беше връчена през 2024 г. Носители на отличието са акад. Вася Банкова (природо-математически и инженерни науки) и чл.-кор. Цветалина Танкова (науки за живота). Наградата на БАН се връчва всяка година в една от следните три области – природо-математически и инженерни науки, науки за живота и социални и хуманитарни науки. Процедурата по определяне на Голямата награда за наука на БАН се организира и ръководи от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК) и се присъжда на учен от българска научна организация или българско висше училище за изключителни постижения в областта на науката, получили високо международно признание. Автор на статуетката е доц. Емил Бачийски от Националната художествена академия.
