Институт по физиология на растенията и генетика

Мисията на Института по физиология на растенията и генетика включва провеждане на фундаментални и приложни изследвания в областта на растителната биология, които да имат ключово значение при решаването на глобални проблеми като изхранване на населението в условията на протичащите неблагоприятни климатични промени.

Институтът  по физиология на растенията и генетика е образуван на 1 юли 2010 г. след сливане на Института по физиология на растенията „Акад. М. Попов“ и Института по генетика „Акад. Дончо Костов“ с решение на 36-ото заседание на ОС на БАН от 23.03.2010 г.

Научноизследователска и приложна дейност:

Приоритетите на ИФРГ са следните:

• Създаване на нови растителни форми за растениевъдния отрасъл, хранителната и фармацевтичната промишленост, здравеопазването и опазването на околната среда
• Изследвания на физиологичните и биохимични основи на регулация на растителния метаболизъм и защитните механизми в растенията, спомагащи за преодоляване на неблагоприятните въздействия на околната среда и повишаване на тяхната устойчивост
• Проучвания на организацията и механизмите на функциониране на наследствените структури с цел характеризиране и обогатяване на генетичните ресурси и използването им за подобряване на икономически важни за страната растителни видове.

В ИФРГ се работи по следните направления:

• Изследователско направление „Молекулярна биология и генетика“
• Изследователско направление „Експериментална алгология“
• Изследователско направление „Растителна екофизиология“.

Постигнати са резултати в областта на:

• създаване на нови растителни форми с ценни стопански и биологични характеристики като устойчивост към абиотичен и биотичен стрес, подобрени хранителни и вкусови качества и по-висока продуктивност
• изследване на физиологичните и биохимични основи на регулация на метаболизма и защитните механизми в растенията, спомагащи преодоляването на неблагоприятни екологични въздействия и повишаване на тяхната устойчивост
• проучване на организацията и механизмите на функциониране на наследствените структури с цел характеризиране и обогатяване на генетичните ресурси и използването им за подобряване на икономически важни за страната растителни видове.

По договорни задачи са изградени съоръжения за отглеждане на спирулина и хлорела. Успешната работа на тези съоръжения е перспектива за възобновяване на промишленото производство на микроводораслова биомаса в България.

През годините в института са работили академик Емануил Каранов, чл.-кор. Стефан Даскалов, чл.-кор. Атанас Механджиев и проф. д-р Живко Данаилов – доктор хонорис кауза на Руския държавен аграрен университет – Московска селскостопанска академия „К. А. Тимирязев“.

Образователна дейност:

Акредитирани докторански програми:

• биохимия
• генетика
• физиология на растенията.

Брой на обучавани докторанти – 6.