Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) извършва научни изследвания в областта на астрономията и астрофизиката и подготвя специалисти и докторанти в тази област.

Институтът разполага с две модерни обсерватории за провеждане на астрономически наблюдения и изследвания – Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен и Астрономическата обсерватория (АО) в гр. Белоградчик. Главният телескоп на НАО Рожен е двуметров рефлектор с оптическа система Ричи-Кретиен-Куде. Другите два оптични телескопа на НАО Рожен – 60-см Касегрен телескоп и 50/70 см Шмит телескоп са специализирани за фотометрични наблюдения. През 2005 г. беше въведен в експлоатация разработеният и построен в ИА 15-см коронограф на Лио, който е монтиран в слънчевата кула на НАО Рожен. Втората наблюдателна база на института – АО Белоградчик разполага с 60-см огледален телескоп система Касегрен.

Научноизследователска дейност:

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) провежда фундаментални изследвания в областта на астрономията, астрофизиката и небесната механика. Тези изследвания са свързани с теоретичното и практическото изучаване на обектите, процесите и феномените във Вселената, и тяхната еволюция.

Екстремните условия във Вселената като големи плътности, температури и магнитни и гравитационни полета, почти абсолютен вакуум, скорости, близки до скоростта на светлината, и температури, близки до абсолютната нула, ни дават възможност да изледваме процеси в среда, която не може да се постигне в лабораторни условия. Изучаването на астрофизичните процеси допринася за развитието на други науки с практическо приложение като атомна и ядрена физика, физика на плазмата, магнитохидродинамика и др. Добитите познания в областта на астрономията и астрофизиката допринасят за предсказването и опазването на Земята от катастрофи като удар от астероид или комета, слънчеви бури, климатични промени и др.

Образователна дейност:

Докторантски програми по „Астрофизика и звездна астрономия“, „Астрономия и небесна механика“ и „Хелиофизика“.

Всяка година в НАО Рожен се провеждат практики на студенти от Софийския университет и Шуменския университет, школи и кръжоци за ученици от народните обсерватории.

История:

1952 г. – Създадена е Секция по астрономия (СА) към Физическия институт на БАН.

1957 г. – Създадена е първата станция в България за наблюдения на изкуствените спътници на Земята към СА.

1958 г. – Създадена е Самостоятелната секция по астрономия (ССА) към БАН.

1967 г. – Българското правителство взeма решение за построяването на Национална астрономическа обсерватория (НАО).

1970 г. – Сключен е договор с VEB Carl Zeiss, Jena, за доставка на 2-метров универсален рефлектор в системата Ричи-Кретиен-Куде.

1976 г. – Астрономическата обсерватория – Белоградчик става наблюдателна база на ССА, БАН.

1980 г. – На 2-м телескоп на НАО – Рожен започва редовна наблюдателна дейност.

1981 г. – Официално е открита НАО – Рожен.

1995 г. – Създаден е Институт по астрономия (ИА) като правоприемник на ССА с НАО.

Национална астрономическа обсерватория – Рожен

Националната астрономическа обсерватория Рожен е открита официално на 13.03.1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1980. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв.) и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа.

НАО Рожен е оборудвана с 4 телескопа: универсален 2-м Ritchey-Chretien-Coude (RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 см Шмит камера, 60см рефлектор (също на Zeiss, Jena) и построен със собствени сили 15см слънчев коронограф. НАО Рожен осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари.

Бележити учени, работили в института:

акад. Никола Бонев,
проф. Малина Попова,
проф. Владимир Шкодров,
проф. Златан Цветанов,
проф. Тома Томов.

Контакти

[display_map width=““ height=“300px“ zoom=“16″ language=“bg“ map_type=“ROADMAP“ map_draggable=“true“ marker1=“42.6539459 | 23.387299999999982 | Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория“]

Обсерваторията

[display_map width=““ height=“300px“ zoom=“17″ language=“bg“ map_type=“SATELLITE“ map_draggable=“true“ marker1=“41.693251 | 24.738908 | Национална астрономическа обсерватория“]

Международни отношения

Новини

Завърши изграждането на първия български професионален радиотелескоп – LOFAR-BG

24 септември 2026 г.|

Въздушен поглед към завършената LOFAR-BG станция показва нискочестотните и високочестотните антени, както и изчислителния контейнер. Източник: Камен Козарев / ИА с НАО, БАН Успешно приключи изграждането на двете антенни полета и прилежащата инфраструктура [...]

Институтът по астрономия обявява две докторантски позиции

21 септември 2026 г.|

Институтът по астрономия към Българската академия на науките обявява две докторантски позиции за изследване на еволюцията на кометните тела. Тези позиции са част от проекта CLIC, финансиран от програмата PROMYS за българо-швейцарско научно сътрудничество. Целта [...]

XV Българо-сръбска астрономическа конференция с международно участие

14 септември 2026 г.|

Над 70 астрономи от 5 държави обсъждат научните си постижения на форума от 13-18 септември С обзор на изминалите 14 българо-сръбски и сръбско български астрономически конференции от Милан Димитриевич (Сърбия) в Творческия дом на БАН [...]

45 години Национална астрономическа обсерватория Рожен

13 март 2026 г.|

Институтът по астрономия с НАО - БАН посреща годишнината с нови телескопи и със значими научни проекти Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен към Института по астрономия при БАН официално отваря врати на 13 март 1981 [...]

Български астрономи с публикация в престижното списание за наука Astronomy & Astrophysics

11 март 2026 г.|

Инструментът FoReRo2, монтиран на 2-метровия телескоп в НАО Рожен Светлината от далечни астрономични обекти често пътува милиарди години, преди да достигне до Земята. В нея е закодирана информация за източника ѝ – в [...]

Проф. Камен Козарев е директор на Института по астрономия с НАО – БАН

4 март 2026 г.|

Проф. Камен Козарев е новоизбраният директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българската академия на науките. Научната му дейност е съсредоточена в областта на слънчевата и хелиосферната физика, със специален фокус върху слънчевите [...]