Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория
Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) извършва научни изследвания в областта на астрономията и астрофизиката и подготвя специалисти и докторанти в тази област.
Институтът разполага с две модерни обсерватории за провеждане на астрономически наблюдения и изследвания – Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен и Астрономическата обсерватория (АО) в гр. Белоградчик. Главният телескоп на НАО Рожен е двуметров рефлектор с оптическа система Ричи-Кретиен-Куде. Другите два оптични телескопа на НАО Рожен – 60-см Касегрен телескоп и 50/70 см Шмит телескоп са специализирани за фотометрични наблюдения. През 2005 г. беше въведен в експлоатация разработеният и построен в ИА 15-см коронограф на Лио, който е монтиран в слънчевата кула на НАО Рожен. Втората наблюдателна база на института – АО Белоградчик разполага с 60-см огледален телескоп система Касегрен.
Научноизследователска дейност:
Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) провежда фундаментални изследвания в областта на астрономията, астрофизиката и небесната механика. Тези изследвания са свързани с теоретичното и практическото изучаване на обектите, процесите и феномените във Вселената, и тяхната еволюция.
Екстремните условия във Вселената като големи плътности, температури и магнитни и гравитационни полета, почти абсолютен вакуум, скорости, близки до скоростта на светлината, и температури, близки до абсолютната нула, ни дават възможност да изледваме процеси в среда, която не може да се постигне в лабораторни условия. Изучаването на астрофизичните процеси допринася за развитието на други науки с практическо приложение като атомна и ядрена физика, физика на плазмата, магнитохидродинамика и др. Добитите познания в областта на астрономията и астрофизиката допринасят за предсказването и опазването на Земята от катастрофи като удар от астероид или комета, слънчеви бури, климатични промени и др.
Образователна дейност:
Докторантски програми по „Астрофизика и звездна астрономия“, „Астрономия и небесна механика“ и „Хелиофизика“.
Всяка година в НАО Рожен се провеждат практики на студенти от Софийския университет и Шуменския университет, школи и кръжоци за ученици от народните обсерватории.
История:
1952 г. – Създадена е Секция по астрономия (СА) към Физическия институт на БАН.
1957 г. – Създадена е първата станция в България за наблюдения на изкуствените спътници на Земята към СА.
1958 г. – Създадена е Самостоятелната секция по астрономия (ССА) към БАН.
1967 г. – Българското правителство взeма решение за построяването на Национална астрономическа обсерватория (НАО).
1970 г. – Сключен е договор с VEB Carl Zeiss, Jena, за доставка на 2-метров универсален рефлектор в системата Ричи-Кретиен-Куде.
1976 г. – Астрономическата обсерватория – Белоградчик става наблюдателна база на ССА, БАН.
1980 г. – На 2-м телескоп на НАО – Рожен започва редовна наблюдателна дейност.
1981 г. – Официално е открита НАО – Рожен.
1995 г. – Създаден е Институт по астрономия (ИА) като правоприемник на ССА с НАО.
Национална астрономическа обсерватория – Рожен
Националната астрономическа обсерватория Рожен е открита официално на 13.03.1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1980. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв.) и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа.
НАО Рожен е оборудвана с 4 телескопа: универсален 2-м Ritchey-Chretien-Coude (RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 см Шмит камера, 60см рефлектор (също на Zeiss, Jena) и построен със собствени сили 15см слънчев коронограф. НАО Рожен осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари.
Бележити учени, работили в института:
акад. Никола Бонев,
проф. Малина Попова,
проф. Владимир Шкодров,
проф. Златан Цветанов,
проф. Тома Томов.
Контакти
Обсерваторията
Международни отношения
Новини
45 години Национална астрономическа обсерватория Рожен
Институтът по астрономия с НАО - БАН посреща годишнината с нови телескопи и със значими научни проекти Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен към Института по астрономия при БАН официално отваря врати на 13 март 1981 [...]
Български астрономи с публикация в престижното списание за наука Astronomy & Astrophysics
Инструментът FoReRo2, монтиран на 2-метровия телескоп в НАО Рожен Светлината от далечни астрономични обекти често пътува милиарди години, преди да достигне до Земята. В нея е закодирана информация за източника ѝ – в [...]
Проф. Камен Козарев е директор на Института по астрономия с НАО – БАН
Проф. Камен Козарев е новоизбраният директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българската академия на науките. Научната му дейност е съсредоточена в областта на слънчевата и хелиосферната физика, със специален фокус върху слънчевите [...]
Българският радиотелескоп LOFAR ще заработи през 2026 г.
Институтът по астрономия с НАО предлага възможности за участие в изграждането му чрез летен стаж за студенти, докторанти и млади учени До края на 2026 г. България ще завърши изграждането на първата за Югоизточна [...]
Защита на дисертация в ИА с НАО
На 09.03.2026 г., от 14:00 ч., ще се проведе открито заседание на научното жури за защита на дисертацията „Изследване на симбиотични звезди“ за присъждане на образователната и научна степен “доктор” по докторска програма „Астрофизика и [...]
Изследване на звезда с трилиони пъти по-силно магнитно поле от Слънцето е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО за 2025 г.
Схема на класическа Ве рентгенова двойна звезда. Източник: Walt Feimer, NASA/Goddard Space Flight Center Резултатите от проучването с 2м телескоп на НАО Рожен са публикувани в „Astronomy & Astrophysics Изследването на звездата 4U [...]





