На 28 ноември 2018 г. (сряда) от 15.00 ч. в Зала „Проф. Марин Дринов“ (Големия салон) на БАН-Администрация, София, ул. „15-ти ноември” № 1 ще се проведе поредната сбирка на Общоакадемическия семинар „Актуални проблеми на науката“.
На сбирката чл.-кор. Асен Гудев от Отделението за медицински науки ще изнесе лекция на тема: „Атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания: от лабораторията до формиране на здравна политика“, чието резюме е следното:
Атеросклеротичните сърдечно-съдови заболявания – миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна и бъбречна недостатъчност и т.н., продължават да бъдат водеща причина за смърт и инвалидност както у нас, така и по света. В основата на тези социално значими заболявания стои развитието на атеросклерозата и нейните усложнения в различни съдови басейни.
В резултат на редица брилянтни експерименти в началото на миналия век Аничков формулира постулата „Без холестерол няма атеросклероза“. В последствие тази хипотеза е потвърдена от редица епидемиологични и клинични проучвания. Фундаменталното Фрамингамско проучване, започнало през 1948 г. и продължаващо и до днес, установи и ролята на другите рискови фактори – хипертония, тютюнопушене, фамилна обремененост, мъжки пол и напреднала възраст. Откривателите на генетичните механизми на фамилната хиперхолестеролемия, M. Brown and J. Goldstein, бяха удостоени с Нобелова награда през 1986 г. Това откритие стои в основата на въвеждането в практиката на статините – най-ефективните медикаменти за намаляване на смъртността от инфаркт и други усложнения на атеросклерозата посредством намаляване на т.н. Low density lipoprotein (LDL) холестерол.
Днес водещата роля на LDL в патогенезата на атеросклерозата е общоприета. Неговата атерогенност обаче се повишава многократно в резултат на окислително му модифициране. В резултат на редокс процеси се отключват автоимунни механизми, както и наличие на ниско степенно възпаление и най-вече наслагване на тромбоза върху формираната атеросклеротична плака. Повлияването на тези механизми представлява голямо предизвикателство пред кардиологичната наука.
Въвеждането на ефективни и сигурни методи за диагностика и лечение на атеросклерозата дава шанс на много пациенти за по-дълъг и качествен живот. Тяхното приложение обаче на популационно ниво остава нерешен проблем у нас. В България преждевременната смъртност от миокарден инфаркт (тази преди 65 г. възраст) e два пъти по-висока от средната за Европа. Този тревожен факт е не само медицински, но и голям социален проблем. Формирането на ефективна здравна политика, базирана на профилактиката е допринесла за значимото намаляване тези заболявания в редица европейски страни. Успешното прилагане на тези модели у нас е голямо предизвикателство пред обществото ни.