Лекция на тема: „Христо Ботев – великата национална душа“ (175 години от рождението му) ще изнесе на 26 юни от 17:00 ч. член-кор. проф. д.н. Иван Гранитски. Лекцията е в рамките на академичния семинар „Актуални проблеми на науката“ и ще се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН.

РЕЗЮМЕ НА ЛЕКЦИЯТА

Христо Ботев е необикновеният образ на епоха, която със своята самоотверженост и дух, бунтуващ се против всякакви казионни, конформистки и ограничителни правила, се противопоставя на гнусната философия на „преклонената главичка, която остра сабя не сече“, на подмазваческото оттърчаване в конака, на ибрикчийското сладострастно блюдолизничене пред силните на деня. Поетът войвода е в същото време и най-възвишената идеалистична контратеза на натруфените, надути и изкуствени цветя на моралистичните компромиси на всеки исторически отрязък, който разчита на ерзаца, а не на оригинала.

          В лекцията, посветена на 175-годишнината от рождението на Христо Ботев се прави опит да се отговори на фундаменталния въпрос защо никога не пресеква вълнението пред величието на подвига и делото на този невероятен човек – не само гениален българин, но и личност на Европа и на света? Затова е много важно в навечерието на всяка негова годишнина да си припомняме  какво всъщност легитимира Христо Ботев, какво е направил той за нас като морален пример и върховна саможертва. Колкото повече вникваме в мащабите на изключителната му личност, толкова повече разбираме философския смисъл на неговото дело. Той ни помага да се взрем безжалостно самокритично в собствените си души, да изследваме криволиците на индивидуалния си характер (както многократно съветва поборниците и комитетските дейци в своите писма Апостолът Васил Левски) и противоречивите зигзаги на националния манталитет и съдба.

Десетилетия наред Христо Ботев бе разглеждан само като гениален поет, публицист и революционер, но от вниманието на изследователите в повечето случаи убягваше Ботевото схващане за българската история. Социално-политическата философия на Ботев е философия за начина на устройство на човешкото общество. Ето защо в неговата огнена публицистика фокусът е насочен към движението на обществото, сложните и нееднозначни процеси, които протичат в народните недра, разглеждани спрямо конкретната политическа цел на момента – тоест националното освобождение. Без да е фанатик, който сляпо вярва и върви към предначертаната цел, Ботев е предтеча на модернистичния тип личност. Той като че ли предусеща появата на ницшеанския свръхчовек, самотния, гордия, отчуждения, силния дух. Това обяснява факта, че той е личност – цялостно изградена и осъзнава себе си като единство на твърдост и раздвоеност. Това обяснява също така особената романтична нагласа на поета, съпоставена с реализма на апостолите на националната революция.

Огромни възможности дава на съвременните изследователи яркото публицистично наследство на автора на „Политическа зима“ и „Смешен плач“, както и блестящите му статии и антрефилета, публикувани във вестниците „Знаме“, „Дума на българските емигранти“ и „Нова България“ да разсъждават върху формирането на новия възрожденски човек в България. Тази нова личност вече се е разделила със средновековните представи за живота и устройството на обществото. И именно Ботев първи очертава нейните важни характеристики. Пътят на тази личност е дълъг- от средновековното смирение до революционното непримирение. Чувството за лична и национална свобода се изостря до крайна степен и понякога се превръща дори в „неудържима страст и полет“. Всичко, което се случва около героя, се оценява именно под знака на свободата и революцията. И затова за Христо Ботев добър е този човек, „който не се примирява и подчинява, не щади себе си заради общото благо, живее енергично и динамично, самообрича се на гибел, за да избави народа от робство и несправедливост“.

В образа на човека на Христо Ботев се фокусират сложните и динамични процеси през Възраждането. Там има и нетърпение, когато става дума за извоюване на националното освобождение, има и колебание и нерешителност. Този човек все още е лишен от суровия прагматизъм на типичния буржоа и понякога даже воюва с него от патриархални позиции. Заслугата на Ботев е, че откроява динамиката на формирането на този сложен тип преходна личност.

Христо Ботев е другото име на отечествената доблест, другото име на националната идентичност, другото име на расовия български гений.

Мислейки за Ботев в тези му величави духовни ипостаси, ние разсъждаваме за себе си, за своите собствени чест и гордост, за постоянното възкресение на България, на нейната велика национална Душа!

Кратка биографични данни за лектора

Иван Гранитски е роден на 24.12.1953 г. в София. Завършва  журналистика в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ (1979). Редактор и зам. главен редактор на вестник „Пулс” (1979 – 1985), зам. главен редактор на вестник „Литературен фронт” (1985 – 1991), главен редактор на списание „Черно и бяло” (1991 – 1992), директор на ИК „Христо Ботев” (1992 – 1995), Генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ) – (1995 – 1996).

Иван Гранитски е създател на издателство „Захарий Стоянов” (1997), главен редактор на списание „Везни”, което излиза от 1996 г., директор на издателство „Гео Милев“ и председател на Международна фондация „Гео Милев“.

Автор е на над 45 книги – поезия, литературознание, литературна критика, изкуствознание и публицистика, детска литература, между които: „Поезия и поетическо самосъзнание” (1982), „Марксовата полемика” (1984), „Време и художествени идеи” (1987), „Отвъден щурец” (1997), „Подземията на съня” (1998), „Кораб от светлина” (1999), „Горящият храст” (2001), „Отломъци” (2001), „Храм” (2001), „Преди да дойде Здрача” (на български и на английски език, 2002), „Архипелагът на думите” (2002), „Лятото на чакалите” (2003),  „Атлантида” (2003), „Литература и национална съдба” (2004), „Луди водят слепи” (2004), „Пазар на роби с бюста на Волтер” (2004), „Партийните Тартюфи“ (2004), „Гьонсуратлъците на прехода“ (2008), „Критически етюди“ (2008), „Ловци на метафори“ (2008), „Противоречивият човек“ (2009), „Великата национална душа“ (2009), „Ловци на образи“ (2009), „Архипелаг“ (2009), „Бездна” (2009), „Митове и тупурдии“ (2010), „Слепци с очи“ (2010), „Политически комедианти“ (2010), „Щерна” (2011), „Начала“ (2012), „Тринакия“ (2013), „Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2014), „Пристан“ (2014), „Устие“ (2015), „Образ и метафора“ (2016), „Знаци на прехода“ (2016), „Гласът на тишината“ (2016), „Стрелата на времето“ (2017), „Зазоряване“ (2018), „Атлантида“ (2018), “Клепоушко“ (2019), „Крипта“ (2019), „Омайниче и бръмбазъче“ (2020), „Баща на вечността“ (2020), „Идеи, образи и символи“ (2021), „Пет поеми“ (2021), „Приказки за страната Бухтарландия“ (2021), „Времето на светлината и властта на мрака“ (2021)“, „Акварел“ (2022), „Пастел“ (2022), „Съзерцания“ (2023) и др., книгите от поредица „Мнемозина“ – съвместно издание с проф. Иван Маразов –  „Залмоксис“ (2019), „Тракийският конник“ (2021), „Пътят на душите“ (2021), „Гибелта на Троя“ (2021) и „Орфей“ (2022), „Съзерцания“ (2023), „Краят на кръга“ (2023).

За Иван Гранитски са писали български авторитети като: акад. Антон Дончев, проф. Исак Паси, акад. Николай Хайтов, Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Дамян Дамянов, проф. Иван Маразов, Стефан Продев, проф. Борислав Стоев, Леон Даниел, Дончо Цончев, Петър Анастасов, проф. Чавдар Добрев, Панко Анчев, Атанас Наковски, Георги Цанков, Боян Ангелов, Деньо Денев, Таньо Клисуров, Петър Велчев, Димитър Танев, Лиляна Стефанова и др.

Доктор е на философските науки. Член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН), professor honoris causa 2022.

Известният български творец има издадени стихосбирки в Република Сърбия и Република Македония, както и преведени творби на руски, чешки, полски, сръбски, английски и немски езици.

Иван Гранитски е носител на следните награди:

          „Златен век – звезда“ – Министерство на културата

• Награда на Съюза на българските писатели СБП;
• Национална награда „Гео Милев“
• Национална литературна награда „Иван Нивянин“
• Национална награда за цялостен принос „Христо Г. Данов“
• Национална награда „Иван Вазов“,
• Национална литературна награда „Тодор Влайков“
• Почетен знак „Стефан Стамболов“ за лидерски принос в духовността и др.
• Национална литературна награда „Нешо Бончев“
• Национална награда за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков – Майстора“
• Национална литературна награда „Пеньо Пенев“
• Национална литературна награда „Николай Хайтов“

Член е на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, на Управителния съвет на Агенция „София-прес“, на много организации, участник в дарителски акции, водещ на културно-публицистични предавания в редица медии.