Връзки с обществеността – Страница 2 – Българска академия на науките

Защита на дисертационен труд в Института по биофизика и биомедицинско инженерство

Защитата на дисертационния труд на Тихомира Тихомирова Стоянова, задочен докторант в лаборатория „Трансмембранна сигнализация“ с научни ръководители проф. д-р Румяна Цонева и проф. дбн Албена Момчилова, на тема „Анти-туморни липиди и статини – влияние върху трансмембранната клетъчна сигнализация“, в област на висше образование: 4. „Природни науки, математика и информатика“, професионално направление: 4.3. „Биологически науки“, докторска програма „Биофизика“, ще се състои на 19 март 2026 г., от 14:00 часа, в заседателната зала в бл. 105, ул. „Акад. Г. Бончев”, Академичен комплекс „4-ти километър“. Председател на Научното жури: проф. д-р Румяна Цонева Рецензенти: проф. д-р Ренета Тошкова, дм и доц. д-р Радослав Александров Материалите по защитата са на разположение в канцеларията на Института по биофизика и биомедицинско инженерство – БАН, ул. „Акад. Г. Бончев“, бл. 105, София. [...]

Връзки с обществеността2026-03-04T16:27:49+02:004 март 2026 г.|Категории: Обяви по ЗРАСРБ|Етикети: ИБФБМИ|

Нов фосил запълва празнина в човешката еволюция: Изглежда, че най-старият човешки прародител е от Балканите

Изкопаема бедрена кост от България може да пренапише историята за произхода на човека. Такова е заключението на международен екип от изследователи от Националния природонаучен музей към Българската академия на науките (България), Аристотеловия университет в Солун (Гърция), уиверситета в Тюбинген (Германия) и Университета в Торонто (Канада). Придвижването на два крака отдавна се смята за ключова придобивка в човешката еволюция и едно от най-характерните качества на човека. Досега изследователите смятаха, че първите представители на еволюционната линия на човека са от Африка и че придвижването на два крака се е появило там между 6 и 7 милиона години. Но новооткритата бедрена кост от палеонтологичното находище Азмака, Чирпанско (България), описана в статия, публикувана на 4.03.2026 г. в научното списание „Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments“, има безспорни характеристики на двуного същество, човешки [...]

Връзки с обществеността2026-03-04T16:28:09+02:004 март 2026 г.|Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология, Избрани|Етикети: Национален природонаучен музей|

Проф. Камен Козарев е директор на Института по астрономия с НАО – БАН

Проф. Камен Козарев е новоизбраният директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българската академия на науките. Научната му дейност е съсредоточена в областта на слънчевата и хелиосферната физика, със специален фокус върху слънчевите изригвания, короналните ударни вълни, ускорението и транспорта на високоенергийни частици, както и приложението на съвременни методи за обработка на данни и изкуствен интелект в радиоастрономията и космическото време. Професионалният му път включва дългогодишен изследователски опит в Съединените щати. Работил е като докторант и постдокторант в Бостънския университет и в Харвард-Смитсонианския център по астрофизика , където е развивал числени модели за ускорение на заредени частици в коронални и междупланетни ударни вълни и е анализирал ултравиолетови и радио наблюдения на Слънцето от космически и наземни телескопи. След завръщането си в България последователно [...]

Връзки с обществеността2026-03-04T15:05:56+02:004 март 2026 г.|Категории: Астрономия, космически изследвания и технологии|Етикети: ИА с НАО|

Трети март 2026 г.

На 3 март 2026 г. България чества 148 години от своето Освобождение. Този факт, сам по себе си добре познат на всички българи, предоставя повод за достойно общонационално тържество, независимо от разнопосочните съвременни оценки. През 1878 г. българският народ получава свободна държавност в резултат от действието на международни сили и фактори, много по-мощни от собствените му възможности. „Източната криза“, започнала през 1875 г., се оказва възел от заплетени противоречия на множество големи и малки нации, в който е заложена и съдбата на нашите земи. През април 1877 г. руският император Александър II, подкрепен от Румъния, повежда война срещу Османската империя. Същевременно възрожденските българи дават своя принос с достойнство и според силите си за извоюване на своята свобода. Без тяхната воля за самостоятелност, ярко проявена и [...]

Връзки с обществеността2026-03-02T16:11:37+02:002 март 2026 г.|Категории: Избрани|

Експертите на БАН: Държавата да се ангажира за развитие на добива и преработването на суровини

В пресконференция за представянето на първия етап от изпълнението на Националната научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“ участваха четирима директори на институти при БАН - проф. д-р Ирена Зарева от Института за икономически изследвания, проф. д-р Светослав Георгиев от Геологическия институт, проф. дсн Емилия Ченгелова от Института по философия и социология и проф. д-р Антоанета Христова от Института за изследване на населението и човека. Националната програма се изпълнява от 14 институции, като координатор е Българската академия на науките, от чиято страна участват осем института. Участието на Институтите от направление „Човек и Общество“ в рамките на Програмата е в Работен Пакет 7 „Оценка на социално-икономическото въздействие“. Основни акценти от пресконференцията: Минните компании разполагат с необходимия капацитет и проявяват интерес към [...]

Връзки с обществеността2026-03-02T12:52:04+02:0027 февруари 2026 г.|Категории: Общи новини|

Млад учен от БАН представи първа по рода си книга в помощ на българските учени

Премиера на книгата „Публикационният процес в научните изследвания“ се състоя на 26 февруари в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е д-р Христина Проданова – млад учен от Българска академия на науките и управляващ редактор на Journal of the Bulgarian Geographical Society. Събитието бе организирано от Българско географско дружество – издател на книгата. Д-р Христина Проданова е млад учен географ в Национален институт по геофизика, геодезия и география – БАН, където работи в областта на геопространствените анализи и оценката на екосистемни услуги. Като дългогодишен редактор тя има ключова роля за международното развитие и индексиране на списанието „Известия на Българското географско дружество“ в над 45 специализирани бази данни, включително Scopus, DOAJ и ERIH+. „Публикационният процес в научните изследвания“ е илюстрирано издание от 149 цветни страници, с [...]

Връзки с обществеността2026-03-02T12:53:13+02:0027 февруари 2026 г.|Категории: Общи новини|