"Astronomy & Astrophysics" публикува резултатите от работата на международен екип от учени с водещо българско участие Институтът по астрономия с НАО-БАН определи за най-значимо свое научно постижение за 2024 г. изследването на магнитната активност при звездата - червен гигант RZ от съзвездието Овен (RZ Ari) вследствие поглъщането на планета. Резултатите, получени от колектива с водещ изследовател от българска страна проф. д-р Ренада Константинова-Антова и други четирима наши учени, са публикувани в авторитетното европейско списание "Astronomy & Astrophysics" 681, A36, 2024 . Освен петимата българи, в екипа участват изследователи от Франция, САЩ, Бразилия и Чили. Изследвайки причините за магнитната активност на RZ Ari, учените установяват, че тази звезда е проеволюирала до върха на клона на червените гиганти или дори още по-нататък – след стадия на горене [...]

Трима китайски астронавти (тайконавти) се свързаха с български младежи чрез видеовръзка в събота 30.11., по време на събитието „Разговор с тайконавти“, което се проведе в зала „проф. Марин Дринов“ на БАН, споделяйки своя опит в изследването на космоса и отговаряйки на въпроси за живота на борда на Китайската космическата станция Тиенгун (в превод на китайски 天宫, „Небесен дворец“). От 6 юни до 9 септември т.г. бяха събрани въпроси от български ученици и студенти, включително и тези, които учат в Китай. Експерти от посолството на Китай и Института по космически изследвания и технологии към БАН селектираха, от общо 150 получени въпроса, 20 въпроса, които бяха изпратени предварително до космическата станция. От тях китайските тайконавти избраха 15, на които да отговорят. Цай Сюджъ (Cai Xuzhe), Сун Линдун [...]

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) удостои с най-високата си награда – медал „Златно перо“ проф. дтн Гаро Мардиросян от Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките (БАН). При връчването на наградата на 18 ноември председателят на СБЖ Снежана Тодорова подчерта, че освен за научната, изобретателската и педагогическа дейност на проф. Мардиросян, тази висока награда му се дава и за активната му почти 50-годишна дейност в печатните и електронни медии, при над 400-те си изяви, в които популяризира науката и запознава обществеността с постиженията на българската наука, и по-специално на БАН.  

Петима космонавти в БАН за юбилейната сесия Институтът за космически изследвания и технологии (ИКИТ-БАН) тържествено отбеляза своята 55-годишнина, както и 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов и 20-годишнината на Международната научна сесия ''Космос-Екология-Сигурност''. По повод годишнините в Българската академия на науките се проведе тържествена юбилейна сесия-събрание  под егидата на президента Румен Радев. Директорът на института проф. Георги Желев представи работата и развитието на научните екипи през годините. В изпратен за празника поздравителен адрес президентът поздрави учените и посочи, че за 55 години България се утвърди в космическото семейство като страна с безспорен и значим принос за мащабното и реално овладяване на космоса. Големият брой научна литература и прибори, някои от които продължават да работят на Международната космическа станция и в орбита около [...]

Първият полярен астрономически проект на България ще се осъществи през 2024-2025 г. „Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергетични частици над Антарктида“ е заглавието на първия български полярен астрономически  научноизследователски проект, който ще се осъществи през 2024-2025 г. на територията на Българската антарктическа база на остров Ливингстън. Екипът от учени от Института по астрономия с НАО към БАН, Техническия университет – София и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, който ще работи по неговата реализация е с ръководител доцент д-р Камен Козарев. Научноизследователският проект е одобрен в конкурса за финансиране на полярни изследвания на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Изследванията на Слънцето и слънчевата активност са изключително важни за нас, хората, за биосферата на Земята. Понякога [...]