Астрономия, космически изследвания и технологии

Изследване на повторно нова избухващa звезда е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2023 година

Телескопът с 2-метрово огледало в НАО Рожен Резултатите от изследването бяха публикувани в „Astronomy & Astrophysics“ Институтът по астрономия определи като най-значимо свое научно постижение за 2023 г. изследването на звезда, част от клас избухващи звезди - повторно нови. Резултатите, получени от колектива с ръководител гл. ас. д-р Янко Николов, са публикувани в „Astronomy & Astrophysics“ 679, A150 под заглавие “Transient and asymmetric dust structures in the TeV-bright nova RS Oph revealed by spectropolarimetry“ (Неустойчиви и асиметрични прахови структури в повторно новата RS Oph, открити чрез спектрополяриметрични наблюдения). В обработката и публикуването на получените с 2-м телескоп в НАО Рожен данни са взели участие и Хуан Луна, Кирил Стоянов, Галин Борисов, Коджи Мукай, Дженифър Соколоски и Антоанета Аврамова-Бончева Изследвана е двойната система RS Oph, [...]

Връзки с обществеността2024-01-25T14:48:47+02:00четвъртък, 25 януари 2024 |Категории: Астрономия, космически изследвания и технологии, Избрани|Етикети: Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН|

Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC с участието на България

Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC (European Research Infrastructure Consortium – Европейски консорциум за изследователска инфраструктура), в който България е пълноправен член - учредител. Основната задача на LOFAR ERIC е да осигури на европейската астрономическа общност координирана експлоатация на LOFAR (Low Frequency Array, или Нискочестотен масив), най-големият радиотелескоп в света в ниски честоти под 250 MHz. LOFAR ERIC има за цел да позиционира LOFAR като водеща в света изследователска инфраструктура, която в дългосрочна перспектива да поддържа глобални лидерски позиции в радиоастрономията. LOFAR е изключително гъвкав модерен радиотелескоп, който може да се използва за наблюдения както на най-древните звезди и галактики, така и на нашето Слънце и динамиката на земната йоносфера. По своята същност, това е общоевропейска инфраструктура за нискочестотни радиоастрономически наблюдения с антенни станции, [...]

Връзки с обществеността2023-12-21T14:24:09+02:00четвъртък, 21 декември 2023 |Категории: Астрономия, космически изследвания и технологии|

Публикация с участието на учени от Института по астрономия в ScienceDirect

колаж-рисунка, показващ високоенергетични йони от Слънцето, които взаимодействат със земната магнитосфера и атакуват електрониката на сателитите в орбита около Земятa „Преглед на моделите за прогнозиране на слънчеви енергийни частици“ – под това заглавие се появи публикация в ScienceDirect, водещата платформа на „Elsevier“ за рецензирана научна литература. В международния екип от автори в изследването са учените от Института по астрономия с НАО – БАН: доц. д-р Камен Козарев, доц. д-р Росица Митева, гл. ас. Момчил Дечев и докторантът от Египет Мохамед Недал. Слънчевите високоенергийни частици (Solar Energetic Particles; SEP) са потоци от протони, електрони, и йони, ускорени до високи енергии при огромните изригвания на повърхността на Слънцето, и които се разпространяват из цялата слънчева система, като „сърфират“ по междупланетните магнитни полета. Те представляват интерес от [...]

Връзки с обществеността2023-12-20T09:14:41+02:00сряда, 20 декември 2023 |Категории: Астрономия, космически изследвания и технологии|Етикети: Институт по астрономия с НАО|

Проф. Гаро Мардиросян – „Изобретател на годината – 2023“

Проф. Гаро Мардиросян от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) на БАН беше удостоен с наградата „Изобретател на годината - 2023 г.“ на Съюза на изобретателите в България. Той получи престижното отличие за 4 изобретения в областта на защитата от бедствия и аварии, от които две са за критична инфраструктура: „Кинематична система за ранно предупреждение за земетресение към обекти от критична инфраструктура“ и „Система за ранно предупреждение по поречието на язовирна стена“. Приложението на първото изобретение е при антисеизмична защита на обекти от критична инфраструктура – например атомни електроцентрали, язовирни стени и други, от въздействието на разрушителни сеизмични вълни. Базира се на разлика в скоростите между надлъжната и напречната сеизмична вълна. Първата – надлъжната вълна, която се движи с по-голяма скорост, но [...]

Връзки с обществеността2023-11-23T15:36:02+02:00четвъртък, 2 ноември 2023 |Категории: Астрономия, космически изследвания и технологии|

Нова публикация с участието на български учен в „Astronomy & Astrophysics“

Гл. ас. д-р Янко Николов от ИА с НАО е водещ изследовател в международен колектив Изследване, проведено с 2-м телескоп в НАО Рожен с водещ изследовател гл. ас. д-р Янко Николов от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория, проследи избухването на симбиотичната звезда RS Oph като нова на 8 август 2021. В изследването участват астрономи от България, Аржентина и САЩ. Резултатите са приети за публикуване в авторитетното научно списание „Astronomy & Astrophysics“ и могат да бъдат намерени със свободен достъп на адрес: https://arxiv.org/abs/2309.11288. Изследването ще бъде представено от астронома Янко Николов пред широка публика на варненския Фестивал на науката на 29 октомври. Избухванията на нови се случват в двойни звездни системи, една от компонентите на които е бяло джудже. Когато вещество от звезда [...]

Връзки с обществеността2023-10-27T14:36:58+03:00петък, 27 октомври 2023 |Категории: Астрономия, космически изследвания и технологии|Етикети: ИА с НАО|

Международна научна конференция ”Space, Ecology, Safety – SES 2023”

Международна научна конференция ”Space, Ecology, Safety – SES 2023” се провежда от 24 до 26 октомври 2023 г. в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН и в Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ). Организатор на форума, който се организира за деветнадесети път, е ИКИТ. Конференцията тази година е посветена на 35-годишнината от научната програма „Шипка“ и космическия полет на Александър Александров. Повече от 50 реални научни експеримента бяха проведени по време на полета на втория български космонавт Александър Александров, като резултатите от тези експерименти все още се изучават от учените, каза при откриването на конференцията чл.-кор. Петър Гецов. Той припомни, че през 2004 г. ръководството на Института за космически изследвания и технологии е инициирало провеждането на международния научен форум, отчитайки мащабното навлизане на [...]