Институтът по астрономия с НАО - БАН посреща годишнината с нови телескопи и със значими научни проекти Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен към Института по астрономия при БАН официално отваря врати на 13 март 1981 г. Разположена е в централния дял на Родопите, на 1750 м надморска височина. Мястото е избрано заради отдалечеността от населени места, чистия въздух, ниското светлинно замърсяване и големия брой ясни нощи през годината. Обсерваторията е отворена за посещения от март до октомври и годишно през нея преминават около 15 000 българи и чуждестранни граждани. Достъпна е не само с автомобил, но и по горски пътеки, обозначени в европейската карта за пешеходен туризъм като маршрут Е-8. НАО Рожен запазва през десетилетията позициите си от времето на своето създаване на най-големия астрономически комплекс [...]

Инструментът FoReRo2, монтиран на 2-метровия телескоп в НАО Рожен Светлината от далечни астрономични обекти често пътува милиарди години, преди да достигне до Земята. В нея е закодирана информация за източника ѝ – в нейния интензитет, цвят и поляризация. През последните години интересът към поляриметричните и спектрополяриметричните наблюдения значително нараства, което води и до разработването на нови специализирани инструменти. FoReRo2 е инструмент, монтиран преди години на 2-метровия телескоп в Националната астрономическа обсерватория Рожен, който позволява прецизни измервания на поляризираната светлина от звезди, комети, малки тела от Слънчевата система, както и други интересни астрономически обекти. В момента той е единственият в Югоизточна Европа, който предлага условия за спектрополяриметрични наблюдения на телескоп от 2-метров клас. Инструментът предоставя отлични възможности както за научни изследвания, така и за обучения на [...]

Проф. Камен Козарев е новоизбраният директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българската академия на науките. Научната му дейност е съсредоточена в областта на слънчевата и хелиосферната физика, със специален фокус върху слънчевите изригвания, короналните ударни вълни, ускорението и транспорта на високоенергийни частици, както и приложението на съвременни методи за обработка на данни и изкуствен интелект в радиоастрономията и космическото време. Професионалният му път включва дългогодишен изследователски опит в Съединените щати. Работил е като докторант и постдокторант в Бостънския университет и в Харвард-Смитсонианския център по астрофизика , където е развивал числени модели за ускорение на заредени частици в коронални и междупланетни ударни вълни и е анализирал ултравиолетови и радио наблюдения на Слънцето от космически и наземни телескопи. След завръщането си в България последователно [...]