55 години Институт за космически изследвания и технологии

Петима космонавти в БАН за юбилейната сесия Институтът за космически изследвания и технологии (ИКИТ-БАН) тържествено отбеляза своята 55-годишнина, както и 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов и 20-годишнината на Международната научна сесия ''Космос-Екология-Сигурност''. По повод годишнините в Българската академия на науките се проведе тържествена юбилейна сесия-събрание  под егидата на президента Румен Радев. Директорът на института проф. Георги Желев представи работата и развитието на научните екипи през годините. В изпратен за празника поздравителен адрес президентът поздрави учените и посочи, че за 55 години България се утвърди в космическото семейство като страна с безспорен и значим принос за мащабното и реално овладяване на космоса. Големият брой научна литература и прибори, някои от които продължават да работят на Международната космическа станция и в орбита около [...]

Български учени ще изследват близкия Космос от Антарктида

Първият полярен астрономически проект на България ще се осъществи през 2024-2025 г. „Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергетични частици над Антарктида“ е заглавието на първия български полярен астрономически  научноизследователски проект, който ще се осъществи през 2024-2025 г. на територията на Българската антарктическа база на остров Ливингстън. Екипът от учени от Института по астрономия с НАО към БАН, Техническия университет – София и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, който ще работи по неговата реализация е с ръководител доцент д-р Камен Козарев. Научноизследователският проект е одобрен в конкурса за финансиране на полярни изследвания на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Изследванията на Слънцето и слънчевата активност са изключително важни за нас, хората, за биосферата на Земята. Понякога [...]

Изследване на повторно нова избухващa звезда е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2023 година

Телескопът с 2-метрово огледало в НАО Рожен Резултатите от изследването бяха публикувани в „Astronomy & Astrophysics“ Институтът по астрономия определи като най-значимо свое научно постижение за 2023 г. изследването на звезда, част от клас избухващи звезди - повторно нови. Резултатите, получени от колектива с ръководител гл. ас. д-р Янко Николов, са публикувани в „Astronomy & Astrophysics“ 679, A150 под заглавие “Transient and asymmetric dust structures in the TeV-bright nova RS Oph revealed by spectropolarimetry“ (Неустойчиви и асиметрични прахови структури в повторно новата RS Oph, открити чрез спектрополяриметрични наблюдения). В обработката и публикуването на получените с 2-м телескоп в НАО Рожен данни са взели участие и  Хуан Луна, Кирил Стоянов, Галин Борисов, Коджи Мукай, Дженифър Соколоски и Антоанета Аврамова-Бончева Изследвана е двойната система RS Oph, [...]

Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC с участието на България

Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC (European Research Infrastructure Consortium – Европейски консорциум за изследователска инфраструктура), в който България е пълноправен член - учредител. Основната задача на LOFAR ERIC е да осигури на европейската астрономическа общност координирана експлоатация на LOFAR (Low Frequency Array, или Нискочестотен масив), най-големият радиотелескоп в света в ниски честоти под 250 MHz. LOFAR ERIC има за цел да позиционира LOFAR като водеща в света изследователска инфраструктура, която в дългосрочна перспектива да поддържа глобални лидерски позиции в радиоастрономията. LOFAR е изключително гъвкав модерен радиотелескоп, който може да се използва за наблюдения както на най-древните звезди и галактики, така и на нашето Слънце и динамиката на земната йоносфера. По своята същност, това е общоевропейска инфраструктура за нискочестотни радиоастрономически наблюдения с антенни станции, [...]

Публикация с участието на учени от Института по астрономия в ScienceDirect

колаж-рисунка, показващ високоенергетични йони от Слънцето, които взаимодействат със земната магнитосфера и атакуват електрониката на сателитите в орбита около Земятa „Преглед на моделите за прогнозиране на слънчеви енергийни частици“ – под това заглавие се появи публикация в ScienceDirect, водещата платформа на „Elsevier“ за рецензирана научна литература. В международния екип от автори в изследването са учените от Института по астрономия с НАО – БАН: доц. д-р Камен Козарев, доц. д-р Росица Митева, гл. ас. Момчил Дечев и докторантът от Египет Мохамед Недал. Слънчевите високоенергийни частици (Solar Energetic Particles; SEP) са потоци от протони, електрони, и йони, ускорени до високи енергии при огромните изригвания на повърхността на Слънцето, и които се разпространяват из цялата слънчева система, като „сърфират“ по междупланетните магнитни полета. Те представляват интерес от [...]

Проф. Гаро Мардиросян – „Изобретател на годината – 2023“

Проф. Гаро Мардиросян от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) на БАН беше удостоен с наградата  „Изобретател на годината - 2023 г.“ на Съюза на изобретателите в България. Той получи престижното отличие за 4 изобретения в областта на защитата от бедствия и аварии, от които две са за критична инфраструктура: „Кинематична система за ранно предупреждение за земетресение към обекти от критична инфраструктура“ и „Система за ранно предупреждение по поречието на язовирна стена“. Приложението на първото изобретение е при антисеизмична защита на обекти от критична инфраструктура – например атомни електроцентрали, язовирни стени и други, от въздействието на разрушителни сеизмични вълни. Базира се на разлика в скоростите между надлъжната и напречната сеизмична вълна. Първата – надлъжната вълна, която се движи с по-голяма скорост, но [...]

Go to Top