Тържествено събрание за Деня на народните будители
Българската академия на науките отбеляза Деня на народните будители с тържествено събрание, което се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“. „През тази година се навършват 175 години от рождението на Иван Вазов, които ръководството на БАН реши да отбележи заедно с Деня на народните будители. Нему, като еманация на будителството, на идеята за просвещението и на патриотизма са посветени словата на председателя на БАН и на акад. Иван Гранитски“, каза зам.-председателят на Академията проф. Емануел Мутафов, който откри тържественото събрание.
Денят на народните будители е празник, който възражда паметта за духовните водачи на нацията, за онези, които събуждат народа ни в стремеж към просвета, знание и морално достойнство, каза председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева в празничното си обръщение по повод празника. „Обединител на националната общност и създател на културните инструменти за развитието ѝ, Вазов е не просто писател, а духовен архитект на българската нация. Той е нужен и днес, паметта за него е жизненоважна, защото историята неразумно се повтаря, но науката, културата и литературата все така са призвани да облагородяват хората, да предпазват човечеството от забрава и повторение на историческите му грешки“, подчерта председателят на БАН.
В словото си тя отбеляза, че всяко време има нужда от своите будители. “Днес, когато не ни заплашва робство, но когато потъваме в безразличие, когато то често заспива в удобството на ежедневието, имаме нужда от ново пробуждане, от хора, които със знание, почтеност и мисъл осветяват пътя напред“, заяви чл.-кор. Славчева. „Да бъдеш будител в съвременния свят означава да защитаваш истината в едно общество, което често я губи сред сенките на дезинформацията. Да бъдеш учен, означава да продължиш делото на Вазов и на възрожденците като превърнеш знанието в духовна светлина“, акцентира председателят на БАН. Тя се обърна към учените с думите: „Нека работим така, че всяко наше изследване, всяка книга, всяка нова идея да бъде продължение на онзи възрожденски порив, който някога е запалил свещта на българската духовност. „И ний сме дали нещо на света“, напомня ни Иван Вазов. Да продължим да даваме – с чест, с мисъл и със съзнание за отговорността, която носим пред бъдещето“.
Слово на тема «Будителите и духовното възраждане на Отeчeството» произнесе акад. Иван Гранитски от Събранието на академиците и член-кореспондентите на Академията.
По време на събитието бяха връчени „Наградите на БАН за журналисти“ за 2024 г. „Академията разчита на качествените български журналисти, стимулира обективността и националната отговорност към проблемите на науката и образованието, в които БАН има основна роля“, каза зам.-председателят проф. Емануел Мутафов.
Наградата на Управителния съвет на БАН за журналисти за 2024 г. в категория „Електронни медии“ получи Виктория Петрова, водещ и репортер на bTV Новините. Отличието в категория „Онлайн медии“ беше присъдено на Ваня Милева, редактор в Наука OFFNews. Със специалната награда за цялостно дългогодишно отразяване на дейността на БАН беше отличена Велиана Христова. В продължение на 40 години тя се занимава професионално с теми, свързани с образованието и науката, последователно е отразявала и коментирала финансирането на БАН, както и опитите да бъде променен Законът за БАН и Академията да бъде закрита. Наградата „За правилна и богата българска реч в журналистиката“ се присъжда на Кирил Вълчев – генерален директор на БТА.
Във фоайето на Академията Централната библиотека и Научният архив на БАН представиха изложба, посветена на 175-годишнината от рождението на Иван Вазов. Експозицията показва голяма част от всички над 1 000 отделни издания, които се съхраняват във фондовете на Централната библиотека на БАН. Интересни архивни документи – ценни предмети, писма и стихотворения, посветени на Вазов, представя Научният архив на БАЦ. Ценен експонат в изложбата е „Сребърната лира“, дар на Иван Вазов от Юбилейния комитет за първия юбилей на поета през 1895 г. по случай неговата 25-годишна литературна дейност. Изящният подарък е изработен по специална поръчка във Виена. Върху листенца са изписани заглавията на някои от Вазовите безсмъртни творби.
По време на тържественото събрание бяха връчени и годишните награди за високи научни постижения на Съюза на учените в България. Проф. Гаро Мардиросян от Института за космически изследвания и технологии на БАН беше отличен за научно-приложен принос в категория “Естествени науки“ за книгата „Природни бедствия и екологични катастрофи – изучаване, превенция и защита“.
